№ 108
гр. гр.Велинград, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200133 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЯНЧ. Г. Т. против Наказателно постановление №
22-0367-000062/08.03.2022г. на ВПД Началник на РУ Велинград, с което са
му наложени административни наказания, както следва: 1./ на основание чл.
179, ал.2, пр. 1 ЗДвП глоба в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП и 2./ на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 и ЗДвП-глоба в размер на 200,00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на материалния
закон и съществени процесуални нарушения. Не били спазени императивните
изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Фактическите
обстоятелства от състава на нарушенията не съответствали на дадената
правна квалификация. От така изложените факти следвало да се приеме, че
ПТП не било извършено. При съставяне на АУАН били допуснати
съществени процесуални нарушения на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, тъй като
бил съставен в присъствието на само един свидетел, който при това не е
присъствал при извършване на нарушението.
В съдебно заседание, чрез адв. П., жалбоподателят поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, в писмено становище, оспорва
жалбата. Счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно,
1
поради което следва да се потвърди. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /препис от обжалвания
акт е връчен на жалбоподателя на 05.04.2022г., а жалбата е подадена на
07.04.2022г./, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Съдът като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На 21.01.2022 г., около 10,39 часа, служителите на РУ Велинград мл.
инспектор А.Д. и мл. инспектор М.А. получили сигнал за настъпило ПТП в
гр. Велинград на бул. „Съединение“, в близост до централния плаж.
Пристигнали на място и заварили М.М. Р., работеща в сметопочистващата
фирма „КМД“ ЕООД, която седяла на пейка. Обяснила им, че е блъсната от
задната част на лек автомобил, докато почиствала около кошовете за смет на
улицата, от което се ударила в контейнера и паднала на земята, а водачът
продължил без да спре. Казала, че я боли кракът и рамото. Била прегледана от
екип на спешна медицинска помощ, но не били констатирани външни
наранявания.
Намиращи се на място лица съобщили марка, модел и номер на
автомобила, който я е блъснал-Мерцедес ЦЛК 320, ******. Обяснили, че се е
движил откъм хотел „Рич“ по бул. „Велинград“, подал газ, при което
поднесъл, започнал да криволичи по платното за движение и блъснал М.Р.,
която по това време почиствала около кошовете за смет, а водачът не спрял.
По това време валяло сняг.
На място пристигнали и служителите на РУ Велинград свидетелите мл.
автоконтрольор К.П. С. и мл. инспектор М. М. ЕЛ., които след справка в АИС
КАТ на МВР установили собственика на автомобила и адреса му. Получили
информация, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Я.Т.. С. и Е.
посетили адреса, на който живее Т. и го заварили в двора на къщата му да
чисти сняг. По двора личали следи на автомобил, които водели към гаража.
Попитали го притежава ли лек автомобил, какъв автомобил управлява и
къде се намира автомобилът. Първоначално Т. отричал, че притежава
автомобил и че е управлявал такъв. Полицейските служители го помолили да
отвори гаража, накъдето водели следите от автомобилните гуми. Т. отворил
гаража. Там открили автомобила, за който получили данни, че е блъснал Р..
Тогава Т. признал, че е по-рано през деня е управлявал автомобила по бул.
„Съединение“, който поднесъл настрани, защото пътят бил хлъзгав от
снеговалежа и блъснал жена, работеща в почистващата фирма. Не спрял,
защото се уплашил.
На място жалбоподателят бил изследван за наличие на съдържание на
алкохол в кръвта с техническо средство. Пробата била отрицателна. Поканен
бил в сградата на РУ Велинград за проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества и техните аналози. Тази проба също
показала отрицателен резултат.
2
На ЯНЧ. Г. Т. бил съставен АУАН № GA 567885/21.01.2022 г., за това че на
21.01.2022 г., в 10,30 часа, в гр. Велинград, на бул. „Съединение“, като водач
на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК“ 320, управлява лек автомобил „Мерцедес
ЦЛК“ 320, с номер ******, собственост на С.Х.М., като извършва следните
нарушения: 1./ Управлява със скорост несъобразена с пътните условия
/снеговалеж/, вследствие на което губи контрол над МПС и леко блъска
лицето М.М. Р., ЕГН: ********** от с. Драгиново, ул. *** № 16, която в
момента изпълнява служебните си задължения към почистваща фирма „КМД“
ЕООД. Същата е без наранявания, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП-
водачът не избира скоростта на движение, съобразно с атмосферните условия,
релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства, за да спре пред всяко предвидимо препятствие; 2./ Водачът
напуска мястото на ПТП и не уведомява и изчаква органите на „Пътна
полиция“ Велинград, с което извършва нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3 ЗДвП-
нарушава задълженията си като участник в ПТП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на жалбоподателя, подписан е от него без възражения и препис
от него му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали и в срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което обективните признаци от състава на нарушенията са
описани по идентичен начин. Идентична е и дадената им правна
квалификация. С него Я.Т. е санкциониран с административни наказания
глоба съответно в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП
и глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 123,
ал.1, т. 3 ЗДвП.
Фактическата обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото гласни доказателства - показанията на служителите на РУ Велинград,
свидетелите КР. ПЛ. СТ., М. М. ЕЛ., М.М. Р., Р. Т. С., от части от
обясненията на жалбоподателя и от приложените по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на служителите С. и Е.
като обективни, взаимно допълващи се и депозирани от лица, които не са
заинтересовани от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между
полицейските служители и АНО, същите нямат личен мотив да уличават
жалбоподателя, като му приписват нарушение, което той не е извършил.
Показанията на полицейските служители се подкрепят от показанията на
свидетелите Р. и С., които са възприели лично и непосредствено фактите от
обективната страна на нарушенията и ги възпроизведоха пред съда.
В подкрепа на установената фактическа обстановка са и част от
обясненията на жалбоподателя, дадени в о.с.з. на 09.05.2022г., който не
отрича, че на посочената в АУАН и в обжалваното наказателно
постановление дата е управлявал лек автомобил по бул. „Съединение“, че на
3
същия ден е валял сняг, че платното за движение е било хлъзгаво, поради
което лекият автомобил е поднесъл.
Съдът не кредитира обясненията в частта, в която Т. сочи, че не е разбрал,
затова че след като автомобилът е поднесъл, е ударил жената, която към този
момент е почиствала около кошовете за смет. Предвид двойствената природа
на обясненията на жалбоподателя като доказателствено средство и като
средство за защита, макар същите да не могат да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност, следва да бъдат ценени, ако се подкрепят от
останалите доказателства и не им противоречат, какъвто не е конкретният
случай. Обясненията на Т. противоречат на дадените от свидетелите С. и Е.
обяснения, пред които жалбоподателят лично е заявил в деня на инцидента,
че е напуснал местопроизшествието, защото се е притеснил и уплашил, което
опровергава обясненията му в тази част. Поради това, съдът намира, че
обясненията на жалбоподателя в тази част са израз на изградената от него
впоследствие защитна теза, която е необоснована
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени от компетентни органи по чл. 189,
ал. 1 и чл. 189, ал. 12, във вр. с т. 1. 3. 2 и т. 3, т. 8 от Заповед №
8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, в
законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено процесуално
нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН при съставяне на акта за установяване
на административното нарушение в присъствието само на един свидетел,
който не е присъствал при извършване на нарушението. Изискването на
нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН е актът за установяване на административно
нарушение да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите,
присъствали при извършването или установяването му. Същевременно, в ал.
3 от същата разпоредба е посочено, че при липса на свидетели, присъствали
при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. Макар законът да говори в множествено число за броя на свидетелите, с
посочването само на един свидетел не е допуснато съществено процесуално
нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
акт. Това е така, защото свидетелите са източник на гласни доказателства в
процеса и съдействат за установяване на обективната истина по случая. Тази
цел може да бъде постигната с показанията и на един свидетел, присъствал
при установяване на нарушението, както е в настоящия случай. Свидетелят
М.Е. е свидетел при установяване на нарушението и данни за неговата
самоличност се съдържат в акта. Непосочването още един свидетел, макар и
да представлява нарушение, само по себе си не е от категорията на
4
съществените такива, опорочаващо административнонаказателната процедура
до степен, че да се наложи отмяна на завършващият същата акт, а единствено
създава за административния орган задължение да докаже тезата си по един
несъмнен начин.
Неоснователно е възражението, че не е в достатъчна степен
индивидуализирано мястото на извършване на нарушението. Доколкото
нарушенията са извършени от водач при управление на МПС, намиращо се в
движение, напълно достатъчно в случая за индивидуализация на мястото на
нарушението е да се посочи града и улицата, по която се е движило
Относно извършеното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП:
Неоснователно е възражението, че неправилната преценка на контролните
органи за снеговалежът като пътно условие, е съществено процесуално
нарушение. Действително в НП е посочено, че скоростта на водача не е била
съобразена с пътните, вместо с атмосферните условия, каквото е
снеговалежът, но това не е съществен порок, водещ до незаконосъобразност
на фактическите и правните изводи на наказващия орган. По-важното е, че
скоростта на движение не е била съобразена с конкретно точно посочено
обстоятелство от пътната обстановка, което е достатъчно, за да се приеме, че
е налице виновно допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението, че при констатирано движение с
несъобразена скорост наказващият орган следва да посочи каква е била
конкретната скорост на движение. Такова изискване не се поставя.
Принципно всеки водач при управление на МПС е длъжен да избере такава
скорост, която да е съобразена не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2
ЗДвП обективни факти от действителността, но и с всички други затруднения
и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации и
пр., така че да е в състояние да спре пред предвидимо препятствие, а
нарушението на това правило, показва, че скоростта, с която се е движил е
несъобразена.
Неоснователно е възражението, че с оглед изложените факти следва да се
приеме, че ПТП не е реализирано.
Съгласно § 6, т. 30 ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
С оглед така очертаната правна рамка и установеното от фактическа
страна, водачът е реализирал ПТП. Безспорно се установи от показанията на
свидетелите КР. ПЛ. СТ. и М.М. Е., че Т. е управлявал лек автомобил
„Мерцедес“ с ДКН ****** на 21.01.2022 г. в гр. Велинград по бул.
„Съединение“. Свидетелите са получили данни за автомобила от намиращите
се на място лица очевидци, от които са снети обяснения. След направена
справка в ОДЧ са установили неговия собственик, а от колегите си са
получили информация, че се ползва от жалбоподателя. В дадените пред съда
5
обяснения жалбоподателя не отрече, че на тази дата и място е управлявал
посочения в АУАН автомобил. Установи се, също, че при управлението
автомобилът е поднесъл, поради започналия снеговалеж, който е направил
пътя хлъзгав, че водачът не е могъл да овладее управлението и е блъснал със
задната му част свидетелката М.Р., която в този момент е изпълнявала
задълженията си по почистване на улицата. От удара Р. се е ударила в
намиращия се наблизо кош за смет и е паднала на земята. Тези факти водят до
извод за наличие на настъпило ПТП. С действията си, водачът е извършил
нараняване при управление на пътно-транспортното средство т.е.
извършеното с оглед посочената по-горе правна рамка и установените факти
води до извод за наличие на извършено ПТП.
Тезата на процесуалния представител на жалбоподателя, че обективираното
волеизявление на контролните органи, според което М.Р. е без наранявания,
изключва настъпване на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 ЗДвП е несъстоятелна.
Действително в съставения АУАН и в обжалваното наказателно
постановление е посочено, че пострадалата е без наранявания, но от
обстоятелството, че при прегледа й не са констатирани външни следи от
травматични увреждания, не налага извод, че в този случай не е настъпило
ПТП. Да се възприеме даденото от адв. П. тълкуване на закона означава, че в
подобни случаи при неустановени външни белези от телесни увреждания
водачи на МПС ще останат несанкционирани, каквато не е целта на закона.
Ето защо макар в АУАН и в обжалваното наказателно постановление да е
посочено, че М.Р. е без наранявания, правилни са изводите на контролните
органи, че е настъпило ПТП.
В частта относно нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдът намира, че
наказателното постановление следва да се отмени.
От събранието доказателства се установи, че причина за реализираното от
водача ПТП е несъобразяване на скоростта на движение, не със започналия
снеговалеж, който му е попречил да възприеме намиращото се на платното за
движение лице М.Р. и да спре, а с хлъзгавия път, т.е. с пътните условия.
Макар обаче в акта за установяване на административното нарушение и в
обжалваното наказателно постановление правилно да е посочено, че не се е
съобразил именно с това обстоятелство- пътните условия, не е описано точно
и конкретно състоянието на пътя по време на управление на МПС-то. С това е
допуснато съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на
жалбоподателя да узнае въз основа на кои обективно проявили се
обстоятелства, е прието, че е извършил нарушението, в което е обвинен и да
организира защитата си от самото начало наказателното производство.
Съставения акт за установяване на административно нарушение има сходна
правна природа с обвинителния акт в наказателното производство, а
издаденото въз основа на него наказателно постановление с присъда, поради
което в тях волята на актосъставителя и на административнонаказващия
орган по отношение на фактите и правото следва да бъде ясно изразена и
надлежно обективирана. Недопустимо е в производството по обжалване на
6
наказателното постановление, решението на съда да бъде основано на
обстоятелства, които не се съдържат в тях.
Ето защо съдът намира, че с оглед изложените в обстоятелствената част
факти, жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършеното
деяние с наказание по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП и в тази част наказателното
следва да се отмени.
Относно извършеното нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, съдът намира,
че наказателното постановление следва да се измени, на основание чл. 63, ал.
2, т. 4 ЗАНН, във вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН, като деянието се преквалифицира от
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП в такова по чл. 123, ал.1, т. 2 б. „ А“ и б.
„б“ ЗДвП и се потвърди в частта за определеното и наложено наказание .
Разпоредбата на чл. 123, ал.1, т. 3 ЗДвП е приложима по отношение водачи
на МПС, участници в ПТП, от което са причинени само имуществени вреди.
В случая обаче в обжалвания акт не се съдържат данни за настъпили
имуществени вреди, а и не се твърди и не се установява такива да са
настъпили. Описанието в обстоятелствената част на наказателното
постановление на това нарушение сочи на неизпълнени задължения по чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „ А“ и б. „Б“ ЗДвП-водачът, участник в ПТП да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, да остане
на мястото на произшествието и да изчака пристигането им, което следва да
изпълни при ПТП с пострадали хора. От доказателствата по делото безспорно
се установи, че Я. Т. е участник в ПТП, тъй като с поведението си е
допринесъл за настъпването му, като е блъснал с управлявания от него
автомобил свидетелката М.Р.. Следователно е бил длъжен да уведоми
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи по
местоизвършване на нарушението, да остане на мястото на произшествието и
да изчака пристигането им, което задължение не е изпълнил. Установи се, че
Т. изобщо не е спрял, след като е блъснал свидетелката Р., прибрал се на
адреса, на който живее, прибрал е управлявания автомобил в гаража, опитал
се е за заличи следите от гумите на автомобила в снега по двора към гаража.
Отричал е първоначално пред полицейските служители, че го е извършил. С
това е осъществил нарушение на задълженията си като участник в ПТП с
пострадали хора.
В случая не може да се приеме, квалификацията маловажен случай, тъй
като с оглед времето, мястото, начина на извършването му нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност на нарушенията от този
вид. С поведението си водачът е допринесъл за настъпване на ПТП при
управление на МПС в населено място, на една от главните улици на гр.
Велинград, по която има засилен автомобилен и пешеходен трафик, в
делничен ден, във време, в което движението е интензивно, другият участник
е лице намиращо се на пътя и опасността от удара с автомобила да бъдат
увредени нейният живот е здраве е реална, а поведението на водача
демонстрира намерението му съзнателно да се укрие и да затрудни
7
разкриване на обстоятелства около настъпилото ПТП, включително и
участието си в него.
При индивидуализация на наказанието административнонаказващият орган
правилно е преценил, че нарушението е дори със завишена степен обществена
опасност по посочените по-горе критерии време, място, начин на извършване,
а и с оглед личността на извършителя, който видното от приложената справка
за нарушител/водач, има и други нарушения на ЗДвП. Като се добавят и
зачестяващите случаи, в които лица, причинили ПТП напускат мястото на
произшествието, следва да се приеме, че наложените наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС в максималния им размер е
справедливо и ще способства да се изпълнят целите на чл. 12 ЗАНН за
личната и най-вече на генералната превенция на тези нарушения.
При този изход на делото и съобразно чл. 63д, ал. 1 ал. 4 ЗАНН разноски се
дължат и на двете страни. Искането за присъждането им е заявено
своевременно-от жалбоподателя в хода на съдебните прения, а от
административнонаказващия орган със становището по жалбата.
С представения по делото-л. 9 Договор за правна защита и съдействие
надлежно е удостоверено уговорено между Я. Г. Т. и адв. В.П. АК Пазарджик
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. и начин на плащане в брой.
Съдът като съобрази защитавания материален интерес, фактическата и правна
сложност на делото, че по него са проведени две съдебни заседания, счита за
основателно възражението на насрещната страна за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение. Ето защо намира, че същото следва
да се намали до минималния предвиден размер по 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 300,00 лв., до който искането за разноски следва да се
уважи, а за разликата над тази сума, до размера от 500,00 лв., да се отхвърли
като неоснователно.
На въззиваемата страна се дължат разноски за юрисконсулстско
възнаграждение, което следва да се присъди в полза на ОДМВР Пазарджик.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, че са
проведени две съдебни засадения, на които процесуалния представител на
ответника не се е явявал, както и разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, счита че на ОДМВР Пазарджик следва да се
присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно
80,00 лева, за изготвяне на становище по жалбата.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Наказателно постановление
22-0367-000062 от 08.03.2022г. на ВПД Началник на РУ Велинград към
ОДМВР Пазарджик, в частта с която на ЯНЧ. Г. Т., ЕГН: ********** от гр.
8
Велинград, ул. **** № 74А, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200,00 лв. /двеста лева/, на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 ЗДвП, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 22-0367-000062 от 08.03.2022г.
на ВПД Началник на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта с която
на ЯНЧ. Г. Т., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. **** № 74А, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3 ЗДвП в
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „ А“ и б. „Б“ ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление 22-0367-000062 от 08.03.2022г. на ВПД Началник
на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта за
наложените административни наказания- глоба в размер на 200,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на осн. чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, ОДМВР Пазарджик да заплати
на ЯНЧ. Г. Т., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. **** № 74А, разноски
по а.н.д. 133/2022 г. на Районен съд Велинград в размер на 300,00 лв. /триста
лева/.
ОСЪЖДА ЯНЧ. Г. Т., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. **** №
74А, да заплати на ОДМВР Пазарджик, разноски за юрисконсултско
възнаграждение по а.н.д. 133/2022 г. на Районен съд Велинград в размер на
80, 00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено, пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9