Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Стоян К.
С участието на
секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Стоян К. адм.
дело № 1752 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 9 ”б”, изр. 2 вр. с чл. 4,
ал. 1, изр. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 144, ал. 1 и чл. 156 - чл. 161 ДОПК и е
образувано по жалба на „Ф+С - Агро” ООД, представлявано от управителя С.Я.С.,
против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
1423-1/15.05.2019 г. на инспектор
„Контролно-ревизионни дейности” към
отдел „Местни данъци ,такси и неданъчни приходи” при Община В.., оправомощен
със заповед № 383 от 11.11.2014 година на Кмета на Община В.., в частта му с
която е установено за 2017
г. и 2018 г. задължение за такси за
битови отпадъци в размер на главницата от 49 491.26 лв. и лихва в размер на 5
509.48 лв. В жалбата са развити доводи за неспазване на установената за административен
акт форма – непосочване на фактически и правни основания за издаването му,
липса на мотиви относно причините за неприлагане на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ;
противоречие с материалния закон – липса на
одобрена план-сметка за 2016, 2017 г. и 2018 г., ТБО била неправилно определена на база данъчната оценка равна на отчетната
стойност на имотите, не са били
предоставени и трите услуги, решението на Общински съвет - В.. за
определяне основата за изчисляване на ТБО противоречи на чл. 67 ЗМДТ и чл. 166,
ал. 1 от Наредбата на Община В..; несъответствие с целта на закона – размерът
на определена такса за битови отпадъци надхвърля многократно разходите по
предоставената услуга, а целта на закона била за определяне размера на таксата според размера на необходимите материално-технически
и административни разходи по предоставяне на услугата. По изложените
съображения се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат С., включително с
представената от нея писмена защита с вх.д.№ 11561/24.09.2020 г.
Ответникът – началникът на отдел
„Местни данъци, такси и неданъчни приходи” при община В.. не изразява становище
по жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: За
недвижимите нежилищни имоти придобити в землището на с. В.. от „Ф+С Агро” ООД с договор за
покупко-продажба по н.а. № 193, том VІ, рег. № 8812, дело № 1100/2008 г., дружеството
подава в Община В.. декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ както следва :
-
вх. № М7900466/30.06.2010 г. за
имот с партиден № М7900466_100630,представляващ земя и сграда.
-
вх. № М7900467/21.07.2014г. за имот
с партиден № М7900467_100630,представляващ земя и сграда.
-
вх. № М7900468/6.04.2012 г. за имот
с партиден № М7900468_100630,представляващ земя и сграда.
-
вх. № М7900469/30.06.2010г. за имот
с партиден № М7900469_100630,представляващ земя и сграда.
С Решение № 229 б. „в“ по протокол №
18 от 22.12.2016 г. Общински съвет – В.. на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА
и във връзка с чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, приема основа
за определяне размери на такса битови отпадъци за 2017 година за извършваните
услуги, за юридически лица и еднолични търговци за територията на с. В.. -
върху облагаемата основа (по-високата от данъчната оценка или отчетната
стойност), както следва: За сметосъбиране, сметоизвозване на ТБО и депониране ‰
- 5,13;
Поддържане на териториите за обществено ползване. Трансфери ‰ 1,23.
Решение № 229 б. „в“ по протокол № 18
от 22.12.2016 г. Общински съвет – В.., считано от 15.04.2019 г. е отменено с Решение
№ 1715/12.10.2017 г. по адм.дело № 1750 по описа на Варненски
административен съд за 2017 г.
потвърдено с Решение № 5622/15.04.2019 г. по адм.дело № 12786 по описа на ВАС
за 2017 г.
Между Община В.. и „Технокар” ООД е
сключен договор за обществена поръчка № 90/1.08.2016 г., чийто срок е
уговорен за 60 месеца или до достигане
на прогнозната стойност, което от обстоятелствата настъпи по-рано. Предмета на
договора е определен като „Сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на
териториите за обществено ползване в община В..”, а попадащите в обхвата на
поръчката дейности са определени в чл. 1, ал. 2 както следва:
1.Доставяне и разполагане на съдове за
смет;
2.Събиране със собствени машини и
съдове /на изпълнителя/ на битови отпадъци, образувани в резултат на
жизнената дейност на населението на
община В.. по жилищни, административни, социални, обществени сгради, дворни
места и други обекти, включително крайпътни обекти, които по своя характер и
места са сравними с отпадъците от домакинствата, получени в резултат на
дейности на домакинствата на територията на община В.., в районите определяни
ежегодно със заповед на кмета на община В.., издадена по реда на чл.63,ал.2 от ЗМДТ;
3.Събиране и транспортиране със
собствени машини и съдове /на изпълнителя/ на строителни отпадъци, получени в
резултат на дейности на домакинствата на територията на община В..;
4.Поддържане на чистотата около
съдовете за смет, като почистването се извършва при всяко обслужване на
съдовете, разположени на територията на община В..;
5.Събиране и транспортиране със
собствени машини и съдове /на изпълнителя/ на сгурия и пепел от домакинствата, които
се генерират сезонно /през отоплителния период – от 15.Х. до 30.ІV./;
6.Събиране и транспортиране със собствени
машини и съдове /на изпълнителя/ на
„зелени отпадъци”, които се генерират сезонно / от 1.05. до 31.10./ ;
7.Почистване на териториите за
обществено ползване на територията на община В..;
8.Ликвидиране на нерегламентирани
сметища и/или локални замърсявания на територията на община В.. ;
9.Транспортиране със собствени машини
/на изпълнителя/ на събраните отпадъци от територията на община В.. до посочена
от възложителя инсталация/съоръжение за оползотворяване и/или обезвреждането на
отпадъци, находяща/о се на разстояние до 60 км. от границите на община В...
За 2017 г. и 2018 г. от страна на „Ф+С Агро” ООД не е
заплащана такса битови отпадъци за декларираните от него недвижими нежилищни
имоти в землището на с. В.., като дружество отправя искане с изх. № 56/13.05.2019
г. /л.58/ до кмета на община В.. за
издаване на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК на акт за установяване на неплатените задължения за периода 2017-2018г.
във връзка със същите имоти.
Въз основа на правомощията предоставени от кмета на
община В.. със заповед № РД-93/19.03.2019г. (в АУЗД № 1423-1/15.05.2019 г.
погрешно е посочена заповед № 383/11.11.2014г.), инспектор
„контролно-ревизионни дейности” от отдел „Местни данъци, такси и неданъчни
приходи” при община В.. В.К.В.издава акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 ДОПК № 1423-1/15.05.2019 г. /АУЗД/, с който установява за декларираните
от „Ф+С Агро” ООД в землището на с. В..
недвижими имоти задължения за такси битови отпадъци за 2017 г. и за 2018 г. в
размер на главницата от 49491.26 лв. и
лихва в размер на 5509.48 лв. Актът е
съобщен на дружеството на 17.05.2019 г., след което е подадена жалба срещу
него до ръководителя на звено „Местни
приходи” при община В.., която е приета с вх.№ Ж-4/23.05.2019 г. /л.63/.
Предвид на това, че началникът на отдел „Местни данъци, такси и неданъчни
приходи” при община В.. И.М.М.се намира в неплатен отпуск в периода от
10.11.2015 г. до 13.11.2019г. /заповеди на л. 70-76/ и неин заместник не е определен, то произнасянето по
жалбата на „Ф+С Агро” ООД е осъществено от Кмета на общината – д-р Д.Д.. С
писмо/ решение/ с изх.№5300- 518/11.06.2019 година в срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК кметът на Община В.., като ръководител на звено местни приходи, е приел,
че АУЗ №1423-1/15.05.2019 година е правилен и законосъобразен. Същото е
съобщено на жалбоподателя на 12.06.2019 г. Следва подаване по пощата на 20.06.2019г.
/клеймо на л.16/ на жалба до АС-Варна от „Ф+С Агро” ООД, срещу АУЗД №
1423-1/15.05.2019г.
По делото са представени и Решение № 228 по протокол
№ 18 от 22.12.2016 г. на ОбС В.. за приемане на план-сметка по чл. 66 от ЗМДТ
за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране и третиране в
съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, както и за поддържане на
териториите за обществено ползване и торищата в населените места на община В..
за календарната 2018 г. и Решение № 363
по протокол № 31 от 24.11.2017 г. на ОбС В.. за приемане на план-сметка по чл.
66 от ЗМДТ за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране и
третиране в съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, както и за
поддържане на териториите за обществено ползване и торищата в населените места
на община В.. за календарната 2018 г.
За изясняване на фактите и обстоятелствата относно
предоставените от ответника услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и
обезвреждане на битовите отпадъци бе разпитан свидетеля А.Х.А.. От показанията
на същия се установява, че работи като началник склад при жалбоподателя, в
зърнобазата в с. В... По отношение на начина на извозване сметта от зърнобазата
излага, че в същата има един казан, който е стандартен за сметосъбиране. Около
два пъти месечно този казан се извозва от почистващата организация. Имат
пропускателен режим, при който може точно да се установят датите на извозване.
Според показанията на свидетеля размерът на казана и честотата на извозването
му са напълно достатъчни за нуждите на зърнобазата в с. В.., и дори понякога не
е пълен. В летните месеци извозването не превишавало три пъти месечно.
Свидетелят установява също с показанията си, че имотът на жалбоподателя се
намира в местност, която се води местност „До селото“, представлява обединен
имот извън населеното място, находящ се срещу кооперация „Нива. По достигащия
до имота път няма разположени съдове за
сметоизвозване и сметосъбиране защото е извън населеното място и практически няма
пешеходци. Освен този контейнер, не се използва друг съд. Инертните си отпадъци
не изхвърлят, защото имат сектори, които са в гр. Р., в които тези отпадъци се
пресоват и се правят на еко-брикети.
От допуснатата и приета като доказателство съдебно-икономическа
експертиза на вещото лице Ц. М. и от допълнителната ѝ задача се
установява, че по отношение ТБО за 2017 г. разходите за събиране на отпадъците
от един контейнер тип „бобър“ са 56,40 лв.; разходите за транспортиране на
отпадъците от един контейнер тип „бобър“ до инсталацията за преработка са
140,65 лв., а разходите за преработка на отпадъците от един контейнер тип
„бобър“- 167,28 лв. общият размер на тези разходи е 364,33 лева. По отношение
на ТБО за 2018 г. заключението по СИЕ е че разходите за събиране на отпадъците
от един контейнер тип „бобър“ са 56,40 лв.; разходите за транспортиране на
отпадъците от един контейнер тип „бобър“ до инсталацията за преработка са
179,69 лв. и разходите за преработка на отпадъците от един контейнер тип
„бобър“ са 170,62 лв. общият размер на тези разходи за 2018 г. е 406,71 лева.
В допълнителната задача по СИЕ вещото лице
установява, че при използване метод, основаващ се на РЗП, таксата е с еднаква
тежест по отношение на физическите и юридическите лица. В такъв случай
дължимата от жалбоподателя такса ще е в размер на 403,64 лв. за 2017 г. и
468,43 лв. за 2018 г., ако се изхожда от планираните от Общината разходи и в
размер на 316,91 лв. за 2017 г. и 331,65 лв. за 2018 г., ако се изхожда от
направените фактически разходи. При използване метод, основаващ се на
застроената и незастроената площ и таксата е с еднаква тежест по отношение на
физическите и юридическите лица, то тогава дължимата от дружеството такса ще е
в размер на 308,67 лв. за 2017 г. и 358,22 лв. за 2018 г., ако се изхожда от
планираните от Общината разходи и в размер на 242,35 лв. за 2017 г. и 253,62
лв. за 2018 г., ако се изхожда от направените фактически разходи.
При
така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ
на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, по отношение на който е налице
правен интерес от съдебното му оспорване.
Спазен е и 14-дневния срок за
обжалване по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 156, ал. 1 ДОПК – жалбата по
административен ред е подадена в срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК, като след произнасяне от решаващия орган по чл. 107, ал.
4 ДОПК, вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 5 ЗМДТ с потвърждение на оспорения АУЗД по
смисъла на чл. 155, ал. 1 ДОПК, а жалбата до съда е подадена на 20.06.2019г.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за частично основателна, независимо, че не се споделят повечето от повдигнатите
с нея възражения.
Оспореният АУЗД е издаден от
компетентен орган, определен като такъв с издадената от кмета на община В..
заповед № РД-93/19.03.2019 г. /л. 499, като цитираната в оспорения АУЗД заповед
с друг номер е резултата от фактическа грешка/. Същата предоставя за издателя
на АУЗД Веселин Василев правомощия по
чл. 9б вр. с чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя относно формата на
оспорения АУЗД. Формата е уредена в чл. 107, ал. 2 ДОПК, където изискването е
за наличие на справка за начина, по който е изчислено задължението, с данни за
задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Посочените реквизити
се посочват в регламентираната от разпоредбата справка, като липсата на
получена такава не налага задължение за органа да излага повторно същите
реквизити в издадения АУЗД. Нормата на чл. 107, ал. 2 ДОПК е специална и
дерогира общата разпоредба на чл. 59 АПК. Що се касае до липсата на мотиви за
неприлагане на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ –
за определяне размера на таксата според количеството на битовите отпадъци, то
такива не са били необходими и по друга причина – установяващия задължението по
декларация орган действа в условията на обвързана компетентност, която в случая
го задължава да приложи приетото решение
№ 229 б. „в“ по протокол № 18 от 22.12.2016 г. Общински съвет – В.., определящо
именно по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ
основа за облагане с такса битови отпадъци.
По отношение приложението на
материалния закон, жалбоподателят релевира няколко възражения. На първо място
това е липса на одобрена за 2016 г. план-сметка, която съобразно нормата на чл.
66, ал. 3 ЗМДТ /в редакцията ѝ към ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от
13.07.2012 г./ предвиждаща в случай като процесния, при липса на определен от
ОС размер на таксата за битови отпадъци за текущите 2017 година, таксата да се
събира на база действащия размер към дата 31-ви декември на предходната година.
Във връзка с така направеното възражение ответникът по жалбата представи
Решение № 228 по протокол № 18 от 22.12.2016 г. на ОбС В.. за приемане на
план-сметка по чл. 66 от ЗМДТ за разходите за дейностите по сметосъбиране,
транспортиране и третиране в съоръжения за обезвреждане на БО, както и за
поддържане на териториите за обществено ползване и торищата в населените места
на община В.. за календарната 2017 г. и Решение
№ 363 по протокол № 31 от 24.11.2017 г. на ОбС В.. за приемане на план-сметка
по чл. 66 от ЗМДТ за разходите за дейностите по сметосъбиране, транспортиране и
третиране в съоръжения за обезвреждане на БО, както и за поддържане на
териториите за обществено ползване и торищата в населените места на община В..
за календарната 2018 г. видно е от двете решения е, че за календарните 2017 и
2018 години са налице приети и одобрени план-сметки по смисъла на чл. 66, ал. 2
и 3 ЗМДТ. По делото не са налице данни същите да са оспорени по административен
или по съдебен ред.
Следващото възражение свързано с нарушения по
приложението на материалния закон е че оспорения АУЗД е издаден въз основа на
отменено решение на ОС за определяне размера на дължимата такса БО. Във връзка
с това възражение на жалбоподателя по делото са приложени Решение № 1715/12.10.2017 г. по адм. дело №
12786/2017 г. на Варненския административен съд, потвърдено с Решение №
5622/15.04.2019 г. по адм. дело № 12786/2017 г. на ВАС /л. 391 - 396/ с които е
отменено Решение № 229 б. „в“ по протокол № 18 от 22.12.2016 г. на ОбС с което на
основание чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА и във връзка с чл.66, ал.1 от Закона за
местните данъци и такси, Общински съвет В.. приема размери на такса битови
отпадъци за 2017 година за извършваните услуги за юридически лица и еднолични
търговци - върху облагаемата основа (по-високата от данъчната оценка или
отчетната стойност). Спорът в случая е по приложението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, който
не позволява определяне размера на таксата върху данъчна оценка, балансова
стойност или пазарна цена на недвижимите имоти. В случая не е налице спор, че оспореният
АУЗД определя размера на таксата върху
посочената в б. „в“ от решение № 229 по протокол № 18 от 22.12.2016 г. на ОбС
основа, която е по-високата от данъчната оценка или отчетната
стойност на имотите. Решение № 229 б. „в“ по протокол
№ 18 от 22.12.2016 г. на ОбС е отменено от съда с влязло на 15.04.2019 г.
решение, поради което към датата на постановяване на АУЗД - 15.05.2019 г. приложение по отношение
размера на данъчната основа следва да намери предходен акт на ОС на община В..,
с който се определя същата. Такъв в случая се явява Решение № 497 по Протокол №
35/30.12.2013 г. на Общински съвет-В.., за което няма данни да е отменено с
влязъл в сила акт. Освен това ползването на такава основа по принцип не
противоречи на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, при което изтъкнатите в
жалбата обстоятелства за определяне на данъчната
основа по отчетната стойност /съвпадаща
с данъчната оценка/ на имотите, не представляват израз на материална
незаконосъобразност на АУЗД нито обуславят неговата нищожност. Възражението на
жалбоподателя се основава на норма, която все още не е част от действащото към
момента на издаване на АУЗД право. Съгласно чл.
67, ал. 4 ЗМДТ количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне
на размера на таксата за битови отпадъци, а съгласно ал. 5 ЗМДТ
общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал.
4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи
прилагането й. Забраната основата да бъде данъчната оценка на недвижимите
имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена, е предвидено чрез
допълване на чл.
67, ал. 2 ЗМДТ с § 6 от
ЗИД на ЗМДТ обн. ДВ бр. 101 от 2013 г., като съгласно § 13
от ПЗР на този закон § 6
влиза в сила от 01.01.2018 г., а със ЗИД на ЗМДТ /обн. ДВ бр. 88 от 03.11.2017
г., изм. ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г. /, влизането в сила на § 6 е отложено за
31.12.2021 г. Следователно за периоди
2017 и 2018 г. не е в сила забраната определяната от общинския съвет основа по чл.
67, ал. 2 ЗМДТ, върху която пропорционално се определя размера на ТБО, да
не е данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или
пазарната им цена.
Жалбоподателят възразява, че в противоречие с материалния закон, вместо да
приложи чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, административният орган е определил размера на ТБО
въз основа на ал. 2 на същия. Съгласно чл. 9 ЗМДТ редът, включително по отношение а
основата, подлежи на регламентиране с наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги. В чл. 16б, ал. 1 от Действащата Наредба на
общински съвет В.. за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община В.. е предвидено размерът на таксата да се
определя според количеството на битовите отпадъци. Самата наредба не определя
основи, като предвижда в чл. 16б, ал. 2, че основата се определя от общинския
съвет, т.е. както е в настоящия случай с решение. Съдебната практика на ВАС по
приложението на чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ е безпротиворечива в становището си, че
тези две разпоредби регламентират способите за определяне размера на ТБО.
Приема се, че същите не се прилагат алтернативно, а последователно при
условията на евентуалност. При положение, че органът, издал АУЗД не е посочил
поради каква причина ТБО не може да се определи по количество,
незаконосъобразно е определил размера на дължимите ТБО съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ /чл. 16б, ал. 2 от Наредбата/. Наличието на докладна записка на кмета на
Община В.. по повод план-сметките по чл. 66, ал. 2 и 3 ЗМДТ за 2017 и 2018
години не може да замести волеизявлението на компетентния орган, издал АУЗД да
спази изискването на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ,
респ. да изясни причините за неприлагането му. Посредством заключението на вещото лице,
свидетелските показания и приложените фактури и констативни протоколи /л. 138 –
241/ се установи, че за депото на жалбоподателя е бил предвиден един брой
контейнер тип „бобър“, който е бил напълно достатъчен да задоволи нуждите му,
включително се установи и честотата на извозването на БО. Това на вежда на
извода, че количеството на битовите отпадъци отделяни от обекта на
жалбоподателя може да бъде определено, включително може да се определи и
размерът на необходимите средства за осъществяване на трите услуги по чл. 62 ЗМДТ.
Тезата на ответника е за предоставяне
на трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на
териториите за обществено ползване. Установяването на тези основания за
издаването на адм. акт е в тежест на
адм. орган – чл. 170, ал. 1 АПК. Тази доказателствена тежест е указана на
ответника в проведеното на 09.12.2019 г. съдебно заседание. Установените по делото факти са такива за определяне на
границите на районите и видът на предлаганите услуги по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ – в
представените заповед № 328/05.12.2016 г. и заповед № 427/30.10.2017 г. на
кмета на община В.. /л.375-376/ е
посочено, че през 2017 г. и през 2018 г. се организира предоставянето и на
трите услуги, като декларираните от
жалбоподателя имоти независимо, че се
намират извън регулацията на с. В.., попадат в
границите по т. І. 2 от двете заповеди.
Що се касае до фактите за реалното предоставяне на услугите
по отношение на „Ф+С Агро” ООД, ответникът установява съществуването на
облигационни отношения между Община В.. и „Технокар” ЕООД, включително и
представя фактури и констативни протоколи във връзка с изпълнението на
съответните договори. От анализа на горецитираните доказателства се установява,
че за двата данъчни периода за територията на общината е налице предоставяне на
услугите по чл. 62 ЗМДТ, вкл. и такива за предоставяне на услугата
„обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения” в депото в с.
Езерово и депата за обезвреждане на биологични отпадъци /торищата/.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
непредоставяне на услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ, основано на твърденията, че недвижимите
имоти, собственост на дружеството са извън регулация и там не се поддържа
чистотата от общината. Безспорно е, че имотите са извън регулация, но видно от заповедите по чл. 63, ал. 2 с заповед №
328/05.12.2016 г. и заповед № 427/30.10.2017 г. на кмета на община В..
/л.375-376/, с които са определени границите на районите в които се извършват
услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на депо за битови отпадъци и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на имоти
собственост на физически и юридически лица районът в който се намира имота на
дружеството – землището на с. В.. попада в тези граници. Не се изисква
почистването да се извършва непосредствено около имота на задълженото лице.
Съвместното съжителство е основание за ползване и следователно за дължимост на таксата.
В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че имотът се намира
извън селото и около имота няма жилищни сгради, алеи и тротоари и че около
имота няма територии за обществено ползване.
Съдът констатира, че с оспорения АУЗД,
в противоречие с изискването по чл. 62
изр. 2 ЗМДТ, размерът на дължимата такса не е определен за всяка услуга
поотделно. Предвид обстоятелството обаче, че производството е по реда на ДОПК и
настоящата инстанция е такава по същество /чл. 160/, следва да определи размера
на дължимата от жалбоподателя такса. В тази връзка съдът съобрази следното:
Същият се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ в годишен размер за всяко населено
място с акт на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за отделните, описани в разпоредбата
услуги. Разпоредбата на чл.16б, ал. 1 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община В..
предвижда това да стане на база количеството на битовите отпадъци. Установи се,
че за събиране на битовите отпадъци в имотите на жалбоподателя е предвиден един
брой контейнер тип „бобър“, който е напълно достатъчен за нуждите на
дружеството, при периодичност на извозване два пъти месечно, а през летните
месеци - три пъти месечно. Дружеството използва само един съд за сметосъбиране,
като улицата в района, където се намира имота няма други съдове за
сметосъбиране, които да могат да бъдат използвани от дружеството. Вещото лице
установи, че за периода предмет на оспорения АУЗД – 2017 г., разходите за събиране
и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране за един контейнер тип „бобър“ са в размер на 197,05 лв. /56.40 лв.
+140,65лв./ а за третиране на битовите отпадъци в съоръжения
и инсталации е в размер на 167,28 лв. За календарната 2018 г. същите разходи
възлизат на 236,09 лв. /56.40 лв. +179,69лв./ за събиране и транспортиране на
битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и 170,62 лв. за
третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации.
Понеже имотите на жалбоподателя са застроени, частта
на ТБО по компонента за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания следва да се калкулира на база
разгъната застроена площ – чл. 67, ал.
8, т. 3, б. „б“, пр. първо ЗМДТ. Вещото лице установява, че прилагането на
метода посочен в чл. 67, ал. 8, т. 3, б. „а“ ЗМДТ е невъзможно предвид липсата
на данни в община В.. за брой ползватели на услугата в имота. Според
заключението по допълнителната задача фактическите разходи, разпределени
пропорционално за жалбоподателя съобразно РЗП на имотите са в размер на 316,91
лв. за 2017 г. и 331,65 лв. за 2018 г.
От горното следва, че дължимата от жалбоподателя ТБО
за 2017г. е в размер на 681,24 лв. Съответната лихва за забава, изчислени с
програмен продукт „Електронен калкулатор”, считано от датите, към които същата
е дължима /чл. 17, ал. 1 от Наредбата вр. чл.28 ал.1 от ЗМДТ/, до датата на
издаване на АУЗД – 15.05.2019 г. е в размер на 118,09 лв.
Дължимата от жалбоподателя ТБО за 2018г. е в размер
на 738,36 лв. Съответната лихва за забава, изчислени с програмен продукт „Електронен
калкулатор”, считано от датите, към които същата е дължима / чл. 17, ал. 1 от Наредбата вр. чл.28 ал.1 от ЗМДТ/,
до датата на издаване на АУЗД – 15.05.2019 г. е в размер на 53,13 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира оспореният АУЗД
за незаконосъобразен в частта, в която на „Ф+С Агро” ООД за процесния период са
определени задължения за ТБО, както следва: за събиране и транспортиране на
битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за разликата
над размера от 197,05 лв. за 2017 г. и над размера
от 236,09 лв. за 2018 г.; за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации за разликата над размера от 167,28 лв. за 2017 г. и над размера от
170,62 лв. за 2018 г. и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания за разликата над размера от 316,91 лв. за 2017 г. и
над размера от 331,65 лв. за 2018 г. В частта за дължимите лихви за забава АУЗД
е незаконосъобразен в частта относно дължимата лихва за 2017 г. за разликата
над сумата от 118,09 лв. и за 2018 г. за разликата над сумата от 53,13 лв. В останалата част жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора, основателно се явява
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски. Направените такива в хода на
съдебното производство, установени по съответния ред и съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК, са общо в размер на 1850 лв. Предвид размера на уважената
част – 53409,92 лв. от общия интерес по АУЗД – 55000,74 лв., искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно
в размер на 1796,50 лв., на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК, поради което ответникът
следва да се осъди да разплати същите.
Водим от гореизложените съображения, настоящият
състав на Варненски административен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение чл. 107, ал.
3 ДОПК № 1423-1/15.05.2019 г. на
инспектор „Контролно-ревизионни дейности”
към отдел „Местни данъци ,такси и неданъчни приходи” при Община В..,
оправомощен със заповед № РД-93/19.03.2019 година на Кмета на Община В..,
потвърден с писмо - решение с изх.№5300- 518/11.06.2019 година в та кмета на
Община В.., в частта в която на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. Р., ул. ”Б.” № **, ет. *, представлявано от управителя С.Я.С.,
за периода 2017г. и периода 2018г.са определени задължения за такса битови
отпадъци - за разликата над размера от 197,05 лв. за 2017 г. и над размера от
236,09 лв. за 2018 г. за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения
и инсталации за тяхното третиране; разликата над размера от 167,28 лв. за 2017
г. и над размера от 170,62 лв. за 2018 г. за третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации и за разликата над размера от 316,91 лв. за 2017 г. и
над размера от 331,65 лв. за 2018 г. за поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване в населените места и селищните образувания до размера на установеното с ревизионен акт
задължение от 49491,26 лева, както и по отношение на лихвите за разликата над сумата
от 171,22 лв. до размера на установеното с ревизионен акт задължение от 5509,48
лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ”Б.” № **, ет. *, представлявано от
управителя С.Я.С., против Акт за установяване на задължение чл. 107, ал. 3 ДОПК
№ 1423-1/15.05.2019 г. на инспектор
„Контролно-ревизионни дейности” към
отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи” при Община В.., оправомощен
със заповед № РД-93/19.03.2019 година на Кмета на Община В.., потвърден с писмо
- решение с изх.№5300- 518/11.06.2019 година в та кмета на Община В.., в
останалата част в която са определени задължения за Такса битови отпадъци за
период за 2017 г. и за период за 2018 г. в размер на 197,05 лв. за 2017 г. и в
размер на 236,09 лв. за 2018 г. за събиране и транспортиране на битови отпадъци
до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; в размер на 167,28 лв. за 2017
г. и в размер на 170,62 лв. за 2018 г. за третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации и в размер на 316,91 лв. за 2017 г. и в размер на
331,65 лв. за 2018 г. за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания, както и по отношение на законната
лихва за сумата от 171,22 лв.
ОСЪЖДА Община В.. ДА ЗАПЛАТИ
на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Р.,
ул. ”Б.” № **, ет. *, представлявано от управителя С.Я.С. разноски по делото за сумата от 1796,50 лв. /хиляда петстотин и
петдесет лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ:.........................