Р Е Ш Е Н И Е
№1075
Гр. Перник, 08.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01728/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от Е.М.М. срещу В.Л.Н. осъдителен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди – физически
/силно главоболие, световъртеж и повръщане/ и психически /посттравматично
стресово разстройство/ болки и страдания, вследствие от черепно – мозъчна
травма и сътресение в резултат от реализиран от ответника удар със скейтборд в
областта на главата, осъществен на 12.09.2017 г. в ***, в градинката зад
междублоковото пространство на бл. 41 и бл. 43, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от деня на увреждането – 12.09.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ищцата Е.М. твърди, че на 12.09.2017 г., около
19:30 ч., се намирала в ***
в градинката, разположена в междублоковото пространство на бл. 41 и бл. 43,
където седяла на пейка заедно със своя братовчед. Изяснява, че носела със себе
си скейтборд, който поставила на масата около пейките. Посочва, че в този
момент от входа на блок № 41 излязъл ответникът В.Н., който веднага се насочил
към нея. Попитал я какво е нещото, поставено върху масата, като след отговора
от страна на ищцата, че се касае за скейтборд, същият отново повторил въпроса
си, взел скейтборда и с него ударил М. по главата. Вследствие от удара последната
се свила и разплакала от предизвиканата болка. Ищцата твърди, че Н. продължил
да ѝ крещи, опитвайки се да разбере причината, поради която скейтбордът
бил поставен на масата, като едновременно с това захвърлил същия встрани и
изгонил ищцата и момчето от беседката. За случая срещу ответника било
образувано АНД № 01683/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, като с Решение
№ 491/2017 г. В.Н. бил признат за виновен в това, че на процесните дата и място
извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане
към гражданин – скарване /влязъл в конфликт с Е.М./ и в агресивно поведение –
нанесъл удар със скейтборд в областта на главата на М., с което нарушил
обществения ред и спокойствие, извън хипотезата на чл. 325 НК, поради което и
на основание чл. 1, ал. 1, вр. ал. 2 УБДХ му било наложено административно
наказание глоба. Ищцата поддържа, че вследствие от удара, нанесен ѝ от Н.,
ѝ били причинени черепно – мозъчна травма и мозъчно сътресение, а в
резултат от тях силно главоболие, световъртеж и еднократно повръщане. Посочва,
че още същата вечер в деня на инцидента посетила ЦСМП, откъдето била насочена
към невролог, на 15.09.2017 г. потърсила медицинска помощ с оплаквания за главоболие и световъртеж, като
ѝ била назначена терапия с медикаменти. Твърди, че е посетила невролог
като последователно е провеждала контролни прегледи. Изяснява, че към датата на
последния такъв е била неспокойна и вътрешно напрегната. Заявява, че все още
изпитва страх и се събужда от нощни пристъпи. С тези съображения отправя искане
за уважаване на исковата претенция, насочена към обезщетяване на причинените
ѝ от противоправното поведение на ответника неимуществени вреди –
физически и психически болки и страдания. Намира за дължима и претендира
присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането до окончателното ѝ изплащане.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор ответникът В.Н. оспорва исковата претенция като неоснователна с
твърдението, че пресъздадената от ищцата фактическа обстановка не отговаря
напълно на обективно случилото се. Поддържа, че в хода на проведеното по реда
на УБДХ административно наказателно дело същият, воден от намерението да няма
усложнения, е признал, че съвсем леко е докоснал ищцата М. със скейтборда поради
арогантното ѝ поведение, неотговарящо на нейната възраст. Категоричен е
обаче, че към този момент същата нямала никакви оплаквания. Отрича да е
получавала наранявания вследствие от удара, като обективираното в приложените
към исковата молба медицински документи е единствено на база на нейните
твърдения. Счита търсеният размер на обезщетение за прекомерно завишен, с оглед
на това, че степента на увреда е съвсем малка. С тези доводи отправя искане
за пълно отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по делото
АНД № 01683/2017 г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че същото е
било образувано по реда на чл. 1, ал. 1 от Указа за борба с дребното
хулиганство въз основа на внесена от органите на МВР преписка от 13.07.2017 г.
по описа на Първо РУ „Полиция“ – гр. Перник и съставен Акт за
констатиране на дребно хулиганство № 266 от 13.09.2017 г. на основание чл. 2
УБДХ. В последния е прието за установено /след разпит на свидетели/, че на
12.09.2017 г. около 19:30 ч. в ***, в градинката зад междублоковото
пространство на бл. 41 и бл. 43 лицето В.Л.Н. – настоящият ответник, е извършило
непристойна проява, изразяваща се в следното: на посочените време и място същият
приближил Е.М. /ищцата в настоящото дело/ и М. М. /двамата, дали обяснения като
свидетели преди съставяне на акта/, които в този момент били седнали на пейката
в градинката, взел от масата поставения върху нея скейтборд, собствен на М., и
ѝ нанесъл удар в областта на главата, изричайки думите: „Ти защо го
остави там, ма“. След това Н. изгонил М. и М. от мястото. Пострадалата
почувствала силна болка и започнала да плаче, като двамата с М. били уплашени от
случилото се, както и възмутени от поведението на нарушителя. С действията си В.Л.Н.
е осъществил деянието дребно хулиганство по УБДХ, като непристойната проява е
изразена в скарване, сбиване и друго подобно действие. Нарушителят е подписал
акта без възражения.
С
Решение № 491 от 14.09.2017 г., постановено по АНД № 01683/2017 г. по описа на
Районен съд – Перник, НО, IV-ти състав, В.Л.Н.
е признат за виновен в това, че на 12.09.2017 г. около 19.30 часа, в ***, в
градинката зад междублоковото пространство на блок 41 и блок 43, е извършил
непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към
граждани, в скарване /влязъл в конфликт с Е.М. и М. М./, и в агресивно действие
– нанесъл удар със скейтборд в областта на главата на Е.М., с което нарушил
обществения ред и спокойствие извън хипотезата на чл. 325 НК, поради което и на
основание чл. 1, ал. 1, вр. ал. 2 от УБДХ му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева. Решението е влязло в законна сила на
15.09.2017 г./15:45 ч. – поради необжалването му в срок от страните.
От
заключението на вещите лица по изслушаната и приета по делото комплексна
съдебномедицинска експертиза – с участието на специалист – невролог и
специалист – психиатър, се установява, че при ищцата Е.М. е налице разстройство
в адаптацията. Вследствие от преживяната от процесния случай тежка психотравма
същата разгръща остра стресова реакция, а впоследствие е диагностицирано
посттравматично стресово разстройство, свързано със задълбочаване на
психопаталогичните прояви, в частност затруднения в адаптацията, в резултат от
преживения стрес. Заключението достига до извод, че М. е получила уврежданията,
описани в исковата молба, конкретно посттравматично стресово разстройство,
изразяващо се в непрекъснато припомняне на събитията, безсъние, а през месеците
след случилото се и бурна вегетативна симптоматика – обща слабост, главоболие, световъртеж,
изтръпване на крайниците. Същата се консултира с психиатър амбулаторно и
провежда назначена терапия с психотропни медикаменти, под медицинско
наблюдение. Психичната болка и страдание по време на увреждането и лечението са
били с висока степен на интензивност. Изяснено е, че към момента на изготвяне
на заключението е налице тенденция към избледняване на психораталогичната
находка, тъй като проявите на остър стрес и натрапливите симптоми са туширани.
Отбелязано е, че между получените от М. психични увреждания и нанесения удар по
главата е налице причинно – следствена връзка. Получените увреждания поначало
отшумяват за период от 6 до 12 месеца, но след преживения стрес остава траен
психичен дискомфорт с повишено напрежение, несигурност, които от своя страна
затрудняват ищцата в ежедневните дейности и влошават социалното ѝ
функциониране. Експертизата достига до извод, че в резултат от нанесения удар в
областта на лява теменна област на М. е установен подкожен хематон, с
главоболие, еднократно повръщанев в нощта след инцидента, замайване и гадене,
продължило в следващите няколко дни. Същата е получила сътресение на мозъка без
пълна загуба на съзнание, от типа на зашеметяването. Изяснено е, че в момента
на удара болките са били интензивни, а в следващите дни са отслабнали тези с
локализация на мястото на удара, като се е задържало главоболието в резултат от
травмата, гаденето и замайването. Вещото лице констатира, че М. е провеждала
адекватно лечение. Травмената церерастения отзвучава за период от около 2 – 3 месеца,
продължаващите главоболие, нарушено равновесие, паметови и емоционални
нарушения са свързани преди всичко с преживения стрес. Съдът кредита
заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и
обосновано изготвено, въз основа на приетите по делото медицински документи,
както и след направен личен преглед на ищцата, останало и неоспорено от
страните.
За
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Д. М., Рая Фотева и Ели Т. – М.
В
показанията си св. М. – майка на ищцата, разказва, че на процесната дата
12.09.2017 г. седемнадесетгодишната ѝ дъщеря Е. ѝ се обадила по
телефона и разплакана ѝ разказала за словесен конфликт, който е имала с
ответника В.Н., както и, че същият я е ударил със скейтборд в главата.
Свидетелката отишла на място скоро след разговора, при което видяла момичето,
което изглеждало зле и плачело. Пред майка си Е. споделила, че изпитва силни
болки в главата и била много притеснена. Разказва, че вечерта след инцидента
посетили спешна помощ, а след два дни, поради силното главоболие, и специалист.
Ищцата била насочена към психиатър и към невролог. Лечението ѝ продължило
в домашни условия около 2 месеца и се изразявало в прием на медикаменти и
посещаване на контролни прегледи. Свидетелката споделя, че заради случилото се
дъщеря ѝ била освободена от присъствие в училище в продължение на 10 дни,
както и от занятията по физическо възпитание. Световъртежите ѝ продължили
дълго време след инцидента. Същата продължавала да се страхува от случилото се,
станала по-нервна.
Свидетелката
Фотева разказва, че познава ответника В. като неин съсед, както и ищцата Е.,***–
„Твърди ливади“, в съседен блок. Заявява, че възприела спор между двамата в
момент, в който се намирали пред блока на свидетелката – бл. 41, а същата минавала
покрай тях. Разказва, че Е. било заедно с едно момче и двамата говорели на
висок тон и обиждали В.. Ищцата изглеждала добре, нямало следи да е ударена. По
– късно, вечерта, пред блока дошла и майката на момичето, като двете извикали
ответника встрани и започнали спор с него. Свидетелката го възприела, тъй като
заедно с други съседи също се намирала пред блока. И тогава видимо Е. нямала
никакви наранявания.
В
показанията си свидетелката Миланова заявява, че на 12 семпември 2017 г. от
дома си в блок № 41 в *** възприела словен спор между съседа си В. и ищцата,
която живеела в същия квартал. Минути
по-късно свидетелката се намирала навън, където видяла как Е. удряла със
скейтборд върху масата на беседката пред блока, обяснявайки на М., че
ответникът я ударил много силно. В разказа си свидетелката е категорична, че
момичето нямало видими наранявания и следи от удар. Случилото се било около
16:30 ч. – 17:00 ч. Няколко часа по-късно Е. се върнала пред блока заедно със своята
майка и продължили да крещят спрямо В.. Впоследствие на място дошли полицейски
служители, които задържали ответника.
В
приложената към материалите по АНД № 01683/2017 г. по описа на РС – Перник
докладна записка от 12.09.2017 г., изгответна от полицейски служител при Първо
РУ при ОД на МВР – гр. Пернкик е отразено, че на 12.09.2017 г., около 21:00 ч.,
полицейски служители се отзовали на сигнал от св. М. и нейната дъщеря – ищцата Е.
във връзка с процесния случай. На място, на беседка в междублокото пространство
на бл. 41 и бл. 43 в *** установили ответника В.. С оглед
неизпълнение на полицейско разпореждане, същият бил задържан и му били
съставени актове по ЗБДС и ЗМВР.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание иск чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане.
Възникването
в полза на ищцата на процесното вземане е обусловено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от
фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на описаното деяние
от ответника и неговата противоправност /несъответствие между правно дължимото
и фактически осъществено поведение) – като конкретно поведение, реализирано на
посочените дата и място и по описания начин; 2). причиняването на сочените
неимуществени вреди и техния размер;3). причинна връзка между противоправното
деяние и настъпилите вреди.
При
доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината на ответника,
като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е
да установи липсата ѝ, както и да опровергае твърдените от ищцата
обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ
отговорността по чл. 45 ЗЗД.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено
по делото, че ответникът В.Н. е осъществил описаното от ищцата деяние, както и
неговият противоправен характер. Изясни се, че за процесния инцидент, с влязъл
в сила съдебен акт, е ангажирана отговорността на ответника по реда на УБДХ. В
тази връзка съдът съобрази, че съдебното решение, с което по реда на УБДХ
посоченият в последващ граждански спор ответник по чл. 45 ЗЗД е бил признат за
виновен в извършване на непристойна проява, изразяваща се в обиди и агресивни
действия по отношение на пострадалия, не обвързва гражданския съд по иска за
обезщетение за вреди от същата проява със задължението чл. 300 ГПК, както
при влязла в сила присъда/споразумение. Непротиворечива обаче е съдебната
практика, че не следва да се игнорират като доказателства данните за фактическата
обстановка в акта за констатиране на дребно хулиганство, подписан от нарушителя
– ответник в гражданския процес, показанията на полицейския служител, служебно
съставил доклад за възприетите при инцидента действия и свидетел по
гражданското дело, както и изявленията на ответника относно обстоятелствата при
инцидента, отразени в протокола от съдебното заседание в производството УБДХ
или в констативния акт, явяващи се от решаващо значение за гражданската му
отговорност. В този смисъл са разясненията, дадени в Решение № 166 от 03.08.2011
г. по гр. дело № 1065/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда
на чл. 290 ГПК по
въпроса относно доказателственото значение на решението, постановено по реда на
УБДХ, когато нарушението на обществения ред се е изразявало в поведение,
засягащо личността на претендиращия увреждането.
В
настоящия случай, събраните по делото доказателства сочат именно за осъществяването
на процесния деликт. Този извод следва от представения акт за констатиране на
проява на дребно хулиганство от 13.09.2017 г., обясненията на ответника, дадени
в хода на АНД № 01683/2017 г.,
както и от показанията на разпитаните по настоящото делото свидетели.
При
съставяне на констативния акт ответникът не е оспорил описаните в него действия
– обстоятелството, че на 12.09.2017 г., около 19:30 ч. ***, в градинката зад междублокото пространство на
блок 41 и блок 43 нанесъл на ищцата Е.М. удар със скейтборд в областта на
главата, след възникнал конфликт помежду им във връзка с поставянето на вещта
върху масата, а е подписал същия без възражения. В съдебното заседание по
воденото срещу него административно-наказателно дело по реда на УБДХ същият е
обяснил, че действително е взел скейтборда от масата и „чукнал“ с него ищцата
по главата поради нежеланието ѝ да го отстрани от мястото, на което го
била поставила. С влязлото в сила решение по делото Н. е признат за виновен в
извършването на непристойната проява, свързана и с агресивно действие спрямо Е.М.
чрез нанасяне на удар със скейтборд в областта на главата на момичето. В
подкрепа на извода за извършено от ответника противоправно поведение спрямо
ищцата са показанията на нейната майка – св. М.. Същата лично не е възприела
случилото се, но косвено – чрез разказ на споделеното ѝ от нейната дъщеря
непосредствено след инцидента, в момент, в който не е имала възможност да обмисли
случилото се, е категорична, че Н. е ударил момичето по главата. Съдът
кредитира показанията ѝ, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, като
житейски логични, непротиворечиви и подкрепени от обективните данни в процеса. За
възникнал словесен конфликт между ответника и Е. разказват в показанията си и
св. Фотева и св. М. Пред
последната ищцата също споделила, че била ударена от Н. много силно. Техните
разкази не са от естество да опровергаят достигнатия извод относно конкретно
предприетото от Н. поведение, тъй като същите не са се намирали на мястото и не
са възприели в цялост инцидента, а единствено последвалия спор между страните
по делото.
Съдът
намира за установено и настъпването на вредоносните последици от деянието,
което следва по категоричен начин от приетите по делото съдебномедицинско
удостоверение, съставено в деня след инцидента, изслушаната комплексна
съдебномедицинска експертиза, останала неоспорена от страните и показанията на
свидетелката Д М.. В тази връзка съдът
намира за неоснователни доводите на ответника, насочени към оспорване на
твърдението ищцата да е получавала наранявания вследствие от удара. В СМУ
от 13.09.2017 г.,
издадено след преглед на ищцата Е., е отразено наличието на мекотъканен отток в
лявата теменна област на главата, оплаквания от болезненост в тази област и
световъртеж. Заключението на вещите лица по съдебномедицинската експертиза е,
че вследствие от процесното деяние М. е получила психични увреждания и телесни
такива, подробно описани в експертизата. В този смисъл е и разказаното от
майката на момичето, която непосредствено е възприела състоянието му след
инцидента и начина, по който случилото се му се е отразило емоционално.
Достигнатият извод за реално настъпили вреди и причинната им връзка с
поведението на ответника не се разколебава от показанията на св. Фотева и св. Миланова,
разказващи, че в процесния ден видимо Е. нямала наранявания и следи да е
ударена, както и, че изглеждала добре. По делото се установи, че преобладаващо
реализираното от ответника поведение спрямо нея се е отразило психически на
ищцата – същата разгръща остра стресова реакция, а впоследствие е
диагностицирано и посттравматично стресово разстройство, свързано с непрекъснато
припомняне на събитията, безсъние, а през месеците след случилото се и бурна
вегетативна симптоматика – обща слабост, главоболие, световъртеж, изтръпване на
крайниците, както и физически такива, без обаче видими следи по тялото ѝ.
Ето защо, съдът приема, че този тип увреждане поначало не е било от естество да
се възприеме от свидетелките още в деня на инцидента, което не изключва
настъпването на вредите.
По
изложените съображения съдът намира, че по делото са доказани всички елементи
от правопораждащия фактически състав на чл. 45 ЗЗД за възникване на деликтната
отговорност на ответника и за присъждане в полза на ищцата на обезщетение за
претърпените от нея вследстве от деликта неимуществени вреди.
При
определяне на неговия размер съдът съобрази трайната и непротиворечива съдебна
практика съгласно която в понятието неимуществени вреди се включват всички
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи негативно отражение върху психиката, в социален дискомфорт в
определен период от време, при съблюдаване на комплексния критерий за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно
такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В
настоящия случай съдът, като съобрази конкретно претърпените от ищцата
увреждания, изразяващи се в тежка психотравма и посттравматично стресово
разстройство – непрекъснато припомняне на събитията, безсъние, а през месеците
след случилото се и бурна вегетативна симптоматика – обща слабост, главоболие,
световъртеж, изтръпване на крайниците, обстоятелството, че преживеният стрес
остава траен психичен дискомфорт с повишено напрежение, несигурност, които от
своя страна затрудняват ищцата в ежедневните дейности и влошават социалното
ѝ функциониране, едновременно получено телесно увреждане – подкожен
хематон, довело до сътресение на мозъка от типа на зашеметяването, съпроводено
с главоболие, повръщане в нощта след инцидента, замайване и гадене, продължило
в следващите няколко дни, проведеното лечение с медикаменти в продължение на
около 2 месеца, възрастта на М. към момента на инцидента – касае се за
17-годишно момиче, обстоятелството, че инцидентът се е отразил и върху
социалния живот на момичето – същата не посещавала учебни занятия в продължение
на повече от седмица, а по разказа на майка ѝ станала по-нервна и
продължавала да изпитва страх година след деянието, фактът, че последното е
реализирано спрямо непълнолетно момиче и ѝ е повлияло преди всичко
психически, проявите на тревожност, констатирани при прегледа ѝ от
експертите година след инцидента, намира, че търсеното от ищцата обезщетение от
5 000 лв. е в справедлив размер и следва да бъде присъдено в неговата цялост.
Доводите на ответника, че същият е прекомерно завишен, тъй като степента на
увреда е съвсем малка, остава необоснован – като неподкрепен от доказателствения
материал, установяващ, че в случая е налице трайно причинен психичен дискомфорт.
Върху главницата
се дължи и законна лихва за забава, считано от 12.09.2017 г. – деня на
увреждането до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същата следва да бъде
присъдена сумата от 780 лв. – разноски по делото за държавна такса, депозит за
вещите лица и адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на последното съдът
приема за доказано с оглед отразеното плащане на сумата в представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 13.03.2018 /л. 8 от делото/, в
която част същият има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т.
1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС. Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Л.Н., с ЕГН: **********, с адрес*** , на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
да заплати на Е.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди – физически /силно
главоболие, световъртеж и повръщане/ и психически /посттравматично стресово
разстройство/ болки и страдания, вследствие от черепно – мозъчна травма и
сътресение в резултат от реализиран от ответника удар със скейтборд в областта
на главата, осъществен на 12.09.2017 г. в ***, в градинката зад междублоковото
пространство на бл. 41 и бл. 43, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от деня на увреждането – 12.09.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА В.Л.Н.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Е.М.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 780
лв., представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, АНД № 01683/2017
г. по описа на съда, да се върне в Служба „Архив“ на РС – Перник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: