Присъда по дело №284/2023 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 98 от 06.07.2023 година, постановена по НОХД №
284/2023 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият М.А./М.А./, гражданин на Сирийска Арабска Република, по обвинение в
престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 13.06.2023година, в района на гранична
пирамида № 159, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени наказания в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 100.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание, но производството по
делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв.
Р.Я. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до
нарушаване правата на М.А..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Р.Я. заявява, че от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че М.А. е извършил
престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, като с оглед причините и подбудите за извършването
му изразяващи се в желанието му за по-добър живот, се желае да му бъде наложено
наказание в предвиденият от закона минималния размер, като се приложи и разпоредбата
на чл. 66 от НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.А. е роден на *** година в гр.***, Сирийска Арабска Република и е
гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но преди седем години я напуснал и отишъл в
Република Турция. През 2023г. той решил да се установи в друга страна - Германия. За
целта и тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната
ни от Р Турция, подсъдимият решил да я премине без такова разрешение. В изпълнение на
намерението си, подсъдимият се свързал с неустановено лице, което му обещало срещу
заплащането на сумата от 4500.00 евро да го отведе от Турция през България до Сърбия. На
12.06.2023г. в гр. Истанбул, Р Турция се събрала група от желаещи да преминат незаконно в
Р България, между които и подсъдимият, като всички тръгнали към Р България с автомобил,
водени от двама сирийски граждани с неустановена самоличност. Щом достигнали в
близост до турско - българската граница, продължили да вървят пеша и на 13.06.2023г.
преминали възпрепятстващото съоръжение на границата между двете държави през
направен отвор в същото, чрез срязването на мрежата, и влезли на територията на Р
България, в района на 159 гранична пирамида в землището на с. Странджа. След това
всички лица продължили да вървят няколко дни пеша и на 16.03.2023 година сутринта
подсъдимият и другите лица от групата достигнали в близост до населено място, където
след около 2 часа пристигнал автомобил, в който групата от 8 човека се качили,
подсъдимият и други три лица седнали на задната седалка, а останалите – в багажното
отделение. Автомобилът потеглил с висока скорост и така се движел около 20 минути, след
което навлязъл в населено място /с.Иречеково/ и там е самокатастрофирал.
1

От показанията на св.В.П. – служител на ГПУ-*** към РДГП-Смолян, на длъжност
разузнавач в група „Оперативно издирвателна дейност“, командирован в ГПУ-Елхово към
РДГП-Елхово от 05.06. до 19.06.2023 година, се установява, че същият е бил на работа на
16.06.2023 година за времето от 04.00 до 12.00 часа и с негов колега били наряд в района на
село Иречеково, общ. Стралджа, обл. Ямбол. Докато били в района, видели автомобил марка
„Грейт Уол“, с рег. № ***, син на цвят, който се движел в посока от село Недялско към село
Иречеково, подали му сигнал със „Стоп палка“ да спре, но той не спрял. След около 10
секунди се чул силен тътен откъм село Иречеково. Когато свид. П. и колегата му отишли на
място, видели че същият автомобил, който не спрял на подаденият сигнал, е
самокатастрофирал, четири лица лежали в лявата страна на пътното платно до един
електрически стълб, а други четири лица били на около 20 метра от автомобила. Тези лица
отговаряли на рисковия профил за незаконно преминали държавната ни граница, не
говорели български език, само казвали „Сирия, Сирия“. Част от тези осем лица, между които
и две деца, били отведени в болница, а останалите задържани.
От показанията на свид. Ж.У. - служител на ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово, е
видно, че на 16.06.2023г. на същият е било разпоредено да направи проверка на границата, с
цел установяване на мястото, където задържани по-рано същият ден лица в с. Иречеково, са
я преминали незаконно от Р Турция към Р България. При патрулиране по линия на
държавната граница в района между 159 и 230 гранични пирамиди в землището на село
Странджа, общ. Болярово, свидетелят установил признаци на нарушение на границата в
района на 159 гранична пирамида, като била срязана мрежата на възпрепятстващото
съоръжение и имало отвор в долната му част, както и имало следи от обувки от множество
лица с направление от Р Турция към наша страна.
При последвалата регистрация на тези осем лица било установено, че един от тях е
подсъдимият, който се представил като М.А./М.А./, гражданин на Сирийска Арабска
Република.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към
МП на РБ, се установява, че М.А. не е осъждан на територията на Република България към
момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите В.П. и Ж.У., дадени в хода
на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите В.П. и Ж.У. са
правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се
кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените
доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият М.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 13.06.2023 година, в района на гранична
пирамида № 159, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област
Ямбол, като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е
съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
2

през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите В.П. и Ж.У., а и в
обясненията на подсъдимия, който се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения
в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено
в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на
надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
откриването на нарушителите на границата, след влизането им в Република България и вече
на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено
„влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е
налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията,
установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България след което да
продължи към друга държава.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия М.А. за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимия съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между РТурция
и РБългария, за да достигне територията на България, след което да продължи към друга
държава.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимия свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да било
други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от
НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М.А. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
3

обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в
хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, съдът
наложи на М.А. при условията на чл.54 от НК наказание в предвиденият в Закона минимум,
а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание
ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на М.А., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс. М.А. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като подсъдимият бе признат за виновен в извършване на престъпление и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди М.А. да заплати направените по делото
разноски за явяване на свидетел в размер на 59.16 лева в приход на бюджета на съдебната
власт по сметка на ЕРС, както и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	98
Дата:	6 юли 2023 г. (в сила от 22 юли 2023 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20232310200284
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юни 2023 г.

Присъда по дело №284/2023 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите