Р Е
Ш Е Н
И Е № 260043
гр. С., 21.11.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 194 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
А.Б.Т. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. В.О.
от САК, е предявила срещу „З.“ АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на
300 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и
страдания вследствие на смъртта на майка й М.С.А. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 24.10.2019 год. около 19.10 часа на бул. „Дунав“ в гр.С., по вина на В.Г.П. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Витара“, с ДК № СО 7251 ВН, със застрахователна полица № BG/07/1190011982861 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 16.07.2019 год. до 15.07.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от деня на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 21.11.2020 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото
разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 24.10.2019 год. около 19.10 часа на бул. „Дунав“ в гр. С., с посока на движение от бул.
„Искър“ към ул. „Средна гора“, В.Г.П. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил
марка „Сузуки“, модел „Витара“, с ДК № СО
7251 ВН. По същото
време М.С.А. с ЕГН ********** пресичала пътното платно на бул. „Дунав“, на
сигнализирана пешеходна пътека тип „Зебра“ с червена основа, предназначена за
повишаване вниманието на водачите на МПС, изградена от материал, увеличаващ
спирачната ефективност на автомобилите. Алексиева предприела пресичане на
пътното платно със спокоен ход на движение, вървейки по пешеходната пътека в
посока от дясно на ляво спрямо посоката на автомобила „Сузуки“. Въпреки че пресичала на обозначено място и въпреки че
водачът на автомобила имал възможност да пропусне пешеходката, същият продължил
и реализирал ПТП.
Пострадалата
Алексиева била настанена по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с множество
тежки травматични увреждания, вследствие на които на 06.11.2019 год. починала в
лечебното заведение.
Твърди се, че водачът на л.а. „Сузуки“ В.Г.П. нарушил правилата за движение по пътищата и причинил
по непредпазливост смъртта на М.С.А.. Във връзка с описаното ПТП
било образувано досъдебно производство № 224/2019 год. по описа на РУ – С., пр.пр. № 3290/2019
год. по описа на СОП, неприключило до момента.
Сочи се,
че ищцата е дъщеря на починалата М.С.А. и преживява много тежко загубата на
своята майка, към която била силно привързана. Връзката между двете била
изключително силна, семейството било сплотено, помагали си взаимно и били
неразделни във всеки един момент. Смъртта на М.А. била неочаквана и
ненавременна и довела до продължителни морални страдания от загубата й за
дъщеря й. Ищцата загубила единствения човек, на когото имала пълно доверие и от
който очаквала подкрепа във всяка една житейска ситуация.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел
„Витара“, с ДК № СО 7251 ВН, е била сключена със „З.Е.“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица№ BG/07/1190011982861,
валидна от 16.07.2019
год. до 15.07.2020 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на
произшествието неимуществени вреди.
Твърди се, че ищцата депозирала писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до „З.Е.“ АД – вх. № 5598/20.08.2020
год., но до изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ и до момента
предявяване на исковете ответникът не е определил и заплатил застрахователно
обезщетение на ищцата.
Преписи от и.м., уточняващата молба и приложенията
същите са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока
по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил
исковете като неоснователни, а искът по чл.432, ал.1 от КЗ – и завишен по
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се признава твърдяното от ищцата
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, с ДК № СО
7251 ВН, със застрахователна полица № BG/07/1190011982861, сключена с ответника, валидна от 16.07.2019 год. до 15.07.2020 год., т.е. към датата на ПТП, 24.10.2019 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за
механизма на настъпване на ПТП, като се оспорва да са налице следните елементи
от фактическия състав на деликта : противоправност на действията на водача,
чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество,
настъпването на неимуществени вреди с тежест и обем, каквито се твърдят в
исковата молба, причинно-следствена връзка между целия обем от негативни
последици за ищцата, каквито се твърдят в исковата молба и процесното събитие и
вина единствено на лицето, застраховано към „З.Е.“ АД. Твърди се, че починалата
М.С.А. е допринесла за настъпване на леталния изход, който е
настъпил вследствие и на нейното виновно поведение, изразило се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Прави се възражение за съпричиняване от
страна на починалата на вредоносния резултат, изразяващо се в следното – същата
е предприела пресичане на пътното платно на място, необозначено с пешеходна
пътека, като не се е съобразила с факта на движение на пътно превозно средство,
което е било видимо за нея, като по този начин сама се е поставила в опасност и
е създала предпоставки за настъпване на ПТП. Твърди се, че пострадалата е
следвало да прецени правилно пътната обстановка и дистанцията от автомобила,
като го изчака да премине или остави по-голяма дистанция между себе си и МПС.
Твърди се, че пострадалата е следвало да съобрази при пресичане на пътното
платно, осветеността на пътя и собствените си физически възможности за
пресичане – бавно и затруднено придвижване предвид възрастта й, двигателни
затруднения, ползване на помощно средство /бастун/, като изчака безопасен
момент за преминаване. Твърди се, че при съобразяване от страна на пострадалата
с нормативните правила са могли да бъдат избегнати напълно вредоносните последици,
както и че поведението й се явява пряка и непосредствена причина за
настъпването на вредоносния резултат. Сочи се, че с поведението си пострадалата
сама се е поставила в опасност, поради което следва да бъде отчетен нейният принос за настъпване на ПТП и последвалите вредоносни
последици, който принос следва да се определи на поне 50 %.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на
ищцата с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК
същата чрез пълномощника си е депозирала допълнителна искова молба, с която е
пояснила и допълнила първоначалната.
Препис от допълнителната и.м. е
връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1
от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната
искова молба. С допълнителния отговор се сочи, че след предявяване на исковете
ответникът е заплатил на ищцата част от претендираната с и.м. сума, а именно – 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, търпени от смъртта на майката й. Сочи се, че горния размер на обезщетението е
достатъчен с оглед пълното
удовлетворяване на претенцията, като не са налице основания за заплащане на
обезщетение, надвишаващо по размер така изплатеното от застрахователя. Моли се съдът да отдели като безспорно между
страните по делото обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищцата горното
обезщетение.
Ответникът
също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
След приключване на размяната на книжа между страните
по реда на чл.367-чл.373 от ГПК съдът е изискал справка от Софийска окръжна
прокуратура по ДП № 224/2019 год. по описа на РУ – С., пр.пр. № 3290/2019 год.
по описа на СОП за хода на досъдебното производство, образувано за описаното в
и.м. престъпление /причинената от В.Г.П. по непредпазливост при управление на
МПС смърт на майката на ищцата М.С.А./. Видно от постъпилата на 09.09.2021 год.
справка, по соченото ДП е било повдигнато обвинение с обвинителен акт срещу В.Г.П.
и е било образувано НОХД № 368/2021 год. на СОС, поради което с определение от
09.09.2021 год. съдът на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството
по т.д. № 194/2020 год. на СОС до приключването на производството по НОХД №
368/2021 год. на СОС с влязла в сила присъда.
С молба от 29.08.2022 год. пълномощникът на ищцата е
представил заверен препис от присъда № 4/22.02.2022 год. на СОС, постановена по
НОХД № 368/2021 год., видно от която, същата е влязла в законна сила на
10.03.2022 год., поради което и на осн. чл.230, ал.1 от ГПК с определение от
01.09.2022 год. съдът е възобновил производството по настоящото дело и е изискал
за прилагане НОХД.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от приложеното към настоящото дело НОХД №
368/2021 год. на
СОС, с присъда № 4/22.02.2022 год., влязла
в законна сила на 10.03.2022 год., подсъдимият В.Г.П. с ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 24.10.2019 год. около 19 часа в гр. С., на ул. „Дунав“, в района на
кръстовището с ул. „Дружба“, с посока на движение от гр. С. към гр. М., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сузуки“, модел
„Витара“, с регистрационен номер СО 7251 ВН, на пешеходна пътека, обозначена с
пътен знак Д-17 „Пешеходна пътека“ от ППЗДвП и с пътна маркировка М-8.1
„Пешеходна пътека“ от ППЗДвП, е нарушил правилата за движение по пътищата,
предвидени в ЗДвП, а именно – чл.119, ал.1 от ЗДвП : „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“, като не е пропуснал пресичащата по пешеходната
пътека отдясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходка М.С.А.
с ЕГН *********, реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, като с
автомобила осъществява удар с лява странична повърхност на тялото на
пострадалата и по непредпазливост е причинил смъртта й, поради което и на
основание чл.343, ал.3, предл. последно, б.„б“, предл.1-во във връзка с ал.1,
б.„в“, предл.1-во във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК и чл.58а, ал.4 във вр.
с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на
което на осн. чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от три години. Със същата присъда
подсъдимият на осн. чл.343г от НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
От показанията на
разпитания в настоящото производство свидетел В.Г.П. – подсъдимият по горното НОХД, ценени от съда при съблюдаване на
забраната по чл.300 от ГПК, не се установява пострадалата при горното ПТП пешеходка
М.С.А. със свои действия или бездействия да е допринесла за същото, респ. за
настъпилите последици от него. Същата е предприела пресичане на пътното платно
на пешеходна пътека в тъмната част на денонощието, но в осветен от улично
осветление пътен участък. Според свидетеля „тя навлезе /на пътя/ с умерен ход,
не бързаше, но не и бавно, с умерена крачка вървеше“, „нямаше никакво помощно
средство, нямаше бастун с нея“.
Видно
от представеното с исковата молба удостоверение
№ 17/04.12.2019 год. на Община С. за наследници на М.С.А., ищцата А.Б.Т. е нейна
дъщеря.
За установяване на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди, търпени от ищцата, с определението си по чл.374
от ГПК съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Р.И.И. – Т., без дела и родство със
страните, от показанията на която се установява следното :
Свидетелката познава А.Т. и
майка й над 30 години, и двете били вдовици и живеели заедно, тъй като
възрастната жена имала нужда вече от помощ – макар активна и подвижна, била над
70 години. Отношенията между майка и дъщеря били прекрасни, от 2015 год.
живеели в едно жилище, тъй като тогава починал съпругът на ищцата. Загубата на
майка й се отразила много тежко на ищцата – рухнала психически, не може и до
сега да се отърси от шока, потърсила помощ от психиатри. Приживе майка й била
опора, а сега Т. останала сама; синовете й работели в чужбина и свидетелката
останала единствената й близка около нея.
С определението си от чл.374 от ГПК от 27.05.2021 год. с оглед становището на пълномощника на ответника съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищцата с и.м. застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, с ДК № СО 7251 ВН, със застрахователна полица № BG/07/1190011982861, сключена с ответника, валидна от 16.07.2019 год. до 15.07.2020 год.
Видно
от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ
на ищцата А.Б.Т. – вх. № 5598/20.08.2020 год. по описа на „З.Е.“ АД, по същата
е била образувана преписка по щета, като страните не спорят, че до изтичане на
срока по чл.108, ал.1 от КЗ и до момента на предявяване на исковете застрахователят
не се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение на ищцата.
Видно от представените с
допълнителния отговор на ответника 3 бр. платежни нареждания от 10.05.2021
год., 11.05.2021 год. и 12.05.2021 год., „З.Е.“ АД е превел по банкова сметка ***.
в размер на 50 000 лева, 30 000 лева и 20 000 лева. Като
основание за преводите е посочен номерът на щетата, образувана по горната
полица и пояснения – „частично плащане“ и „окончателно плащане“ по настоящото
т.д. № 194/2020 год.
В о.с.з. на 08.11.2022 год. с оглед
становището на пълномощника на ищцата съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1,
т.4 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване твърдяното
от ответника с допълнителния отговор обстоятелство, че е заплатил на ищцата с горните
три платежни нареждания сума в общ размер на 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, търпени от смъртта на майката й.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
– чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи
и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна
претенция на А.Б.Т. – вх. № 5598/20.08.2020 год. по описа на „З.Е.“ АД, по която
е била образувана преписка по щета, като страните не спорят, че до изтичане на
срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят не се е произнесъл, като определи и
изплати обезщетение на ищцата.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. В конкретния случай ищцата следва да установи и че е от кръга на лицата
– наследници на починалата при ПТП, поради което има право на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди вследствие на загубата на нейната майка.
В настоящия случай с оглед
приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с
приложената по делото влязла в законна сила на 10.03.2022 год. присъда № 4/22.02.2022 год., постановена по НОХД № 368/2021 год. на СОС – относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното
следва, че зачитайки така постановената присъда на наказателния съд, настоящият
съдебен състав следва да приеме за установени : извършеното виновно от В.Г.П. деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.„б“,
предл.1-во във връзка с ал.1, б.„в“, предл.1-во във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то
от НК;
настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на М.С.А., за която бе установено, че е майка на ищцата А.Б.Т..
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“,
с ДК № СО 7251 ВН, управляван при ПТП от В.Г.П., е бил сключен с
ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № BG/07/1190011982861,
валидна от 16.07.2019
год. до 15.07.2020 год., т.е. към датата на
ПТП, 24.10.2019 год.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от наследодателката на ищцата, която със своите действия, респ.
бездействия да е допринесла съществено за настъпване на вредоносния резултат,
като :
- е предприела пресичане на пътното платно на място,
необозначено с пешеходна пътека;
- не се е съобразила с факта на
движение на пътно превозно средство, което е било видимо за нея;
- не е преценила правилно пътната обстановка и
дистанцията от автомобила, като не го е изчакала да премине или остави
по-голяма дистанция между себе си и МПС;
- не се е съобразила при пресичане
на пътното платно с осветеността на пътя и собствените си физически възможности
за пресичане – бавно и затруднено придвижване предвид възрастта й, двигателни
затруднения, ползване на помощно средство, като не е изчакала безопасен момент
за преминаване.
Горните доводи влизат както в
противоречие с постановеното с присъдата на наказателния съд, така и с установеното
с показанията на разпитания в настоящото производство участник в ПТП В.Г.П.. Отделно – ответникът следва да установи не само твърдените
действия, респ. бездействия на пострадалата, но и причинната връзка между тях и
настъпилия вредоносен резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната
практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013
год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 год. по т.д.
№ 35/2009 год. на II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год. на I
т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год. –
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно
да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за
настъпването му или го е улеснило.“.
Доказан по основание,
предявеният главен иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките
му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./,
включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в
сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по
гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден
етап от развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. №
387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009
год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на
минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от
застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. №
795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените
лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко
благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от
друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи
по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени
неимуществени вреди от телесни повреди. В случая неимуществените вреди са във формата на
психически болки и душевни страдания на ищцата – законна наследница на починалата М.А., вследствие смъртта на нейната майка.
Характерът и тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелката Р.И.И. – Т. – ищцата е преживяла изключително тежко загубата на своята близка, с която
са живеели заедно в едно домакинство до смъртта й, поддържали са непрекъснати
контакти и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита както вида на
родствената връзка между починалата и ищцата – последната е низходяща от първа
степен, нейната най-близка роднина, така и обстоятелството, че са живели заедно
и са поддържали силна връзка, основана на обич и взаимно уважение. В заключение и съобразно установеното в практиката на
съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери, че за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл.52
от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът дължи на
ищцата, е в размер на 160 000 лева – съобразена и с момента на настъпване
на застрахователното събитие, 24.10.2019 год., при отчитане на посочените
по-горе настъпили в страната в обществено-икономически план промени в сравнение
с момента на настъпване на вредата и икономическата конюнктура.
Доколкото обаче в хода на
производството по делото бе установено, че след предявяване на исковете
ответникът е заплатил извънсъдебно на ищцата част от дължимото застрахователно
обезщетение – в размер на 100 000 лева, горното следва да бъде отчетено на
осн. чл.235, ал.3 от ГПК при постановяване на настоящото решение, като сумата
се приспадне от общо дължимото на страната обезщетение от 160 000 лева.
Поради изложеното съдът следва да осъди „З.“
АД да заплати на А.Б.Т. на осн. чл.432, ал.1 от КЗ сумата от
60 000 лева,
като отхвърли иска за разликата до пълния му предявен размер от 300 000
лева.
По отношение на претендираната
по реда на чл.409 от КЗ законна лихва :
Законна лихва върху
застрахователното обезщетение в случая е
дължима от датата, на която е изтекъл срокът по чл.108, ал.1 от КЗ – от 11.09.2020 год., 15 работни дни от
датата на завеждане на писмената застрахователна
претенция на ищцата по чл.380, ал.1 от КЗ – вх.
№ 5598/20.08.2020 год. по описа на „З.Е.“ АД, доколкото ищцата е представила като приложение банкова сметка ***
изискуемите по чл.106
от КЗ
доказателства, а ответникът не установява, че е изискал допълнителни
доказателства по заведената при него щета. В случая обаче първо, с и.м. е претендирана лихва от
по-късна дата, 21.11.2020 год. и второ – налице са три частични плащания, извършени в хода на
производството по делото, поради което съдът следва да осъди ответника да
заплати законна
лихва, както
следва :
- върху сумата от 160 000
лева – считано от 21.11.2020 год. до 10.05.2021
год., датата
на първото частично плащане от 50 000 лева,
- върху сумата от 110 000
лева – считано от 10.05.2021 год. до 11.05.2021 год., датата на второто частично плащане от 30 000 лева,
- върху сумата от 80 000
лева – считано от 11.05.2021 год. до 12.05.2021 год., датата на третото частично плащане от 20 000 лева и
- върху сумата от 60 000
лева – считано от 12.05.2021 год. до окончателното й
заплащане.
По
отношение на държавните такси и разноски :
В
хода на производството по делото ищцата е направила разноски в размер на 1 580
лева – заплатена ДТ в размер на 1 500 лева и внесен депозит за призоваване
на свидетел в размер на 80 лева. С оглед изхода на делото и при условие, че
плащане на част от претенцията е станало в хода на производството, за
завеждането на което ответникът е дал повод, горното плащане не следва да се
отчита при присъждане на разноските на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, поради което
ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 842.77 лева.
Тъй като, видно от
представения в с.з. на 08.11.2022 год. договор за правна помощ от 24.08.2021
год., сключен между ищцата и адв. В.О. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2
от ЗА и и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към ДВ, бр.88 от 04.11.2022
год., в сила от 08.11.2022 год./ – в размер на 13 260 лева с ДДС
/пълномощникът е регистрирано по ЗДДС лице от 14.02.2020 год./, като осъди
ответника да заплати тази сума на пълномощника. Размерът на възнаграждението за
процесуално представителство бе определено в минималния размер по чл.7, ал.2,
т.5 от Наредбата при интерес от 160 000 лева /11 050 лева без ДДС/, доколкото в
случая интересът не следва да се редуцира с оглед плащането на част от
претенцията, станало в хода на производството по делото.
Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото
му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който
препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на 200 лева – с оглед невисоката
фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия /изслушани
показания на свидетели, без заключения на експертизи/. Същото обаче следва да
бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният
интерес е значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 300 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3
и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 140 лева,
съставляваща разноски – възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно
с отхвърлената част от исковете. При определяне на последната съдът не отчита плащането на част от
претенцията, станало в хода на производството, за завеждането на което
ответникът е дал повод – по изложените вече съображения. Ответникът не е направил други разноски по делото.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „З.“ АД, ЕИК . да заплати на А.Б.Т. ***, с ЕГН **********,
сумата от 60 000 лева /шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди
– душевни болки и страдания вследствие на смъртта на майка й М.С.А. с ЕГН **********, настъпила в
резултат на ПТП, причинено на 24.10.2019 год. около 19.10 часа
на бул. „Дунав“ в гр.С., по вина на В.Г.П. с ЕГН **********
– водач на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, с ДК № СО 7251 ВН, със
застрахователна полица № BG/07/1190011982861 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 16.07.2019 год. до 15.07.2020 год., ведно със законна лихва, както следва :
- върху сумата от 160 000
лева /сто и шестдесет хиляди лв./ – считано от 21.11.2020
год. до 10.05.2021 год.,
- върху сумата от 110 000
лева /сто и десет хиляди лв./ – считано от 10.05.2021 год. до 11.05.2021 год.,
- върху сумата от 80 000
лева /осемдесет хиляди лв./ – считано от 11.05.2021 год. до 12.05.2021 год. и
- върху сумата от 60 000
лева /шестдесет хиляди лв./ – считано от 12.05.2021 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 300 000 лева /триста
хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1
от ГПК „З.“ АД, ЕИК . да заплати на А.Б.Т. ***, с ЕГН **********,
сумата от 842.77 лева /осемстотин
четиридесет и два лв. и седемдесет и седем ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА ЗАД „З.“ АД, ЕИК . да заплати на адв. В.В.О. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес ***, сумата от 13 260 лева с ДДС /тринадесет
хиляди двеста и шестдесет лв. с ДДС/, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК А.Б.Т. ***, с ЕГН **********,
да заплати на „З.“ АД, ЕИК . сумата от 140 лева /сто и четиридесет лв./, съставляваща определено от съда
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :