Определение по дело №315/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 141
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220200315
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр.Пазарджик, 25.02.2020 год.

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в закрито съдебно заседание на  25.02.2020 година,  в  състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря ……….. и с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Бишуров ЧНД № 315/2020 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243  ал.4 и сл.  от  НПК.

          Образувано е по жалбата на адв. Е.П. ***, в качеството на пълномощник на пострадалия К.Я. ***, ЕГН ********** против постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 04.09.2019 год. по пр. вх. № 39/19г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 471/2019г. по описа на  РУ МВР-Пазарджик, образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от  НК.

         Обобщено казано в жалбата се сочи, че в хода на разследването не са събрани всички възможни доказателства, от които да може да се формира извод за обективна и/или субективна съставомерност на разследваното престъпление. Твърди се, че постановлението е недостатъчно мотивирано, както и че е не са извършени всички възможни процесуално-следствени действия за събиране на доказателства. Иска се отмяна на прекратителното прокурорско постановление като незаконосъобразно и връщане на делото на прокурора с указания за правилно приложение на закона..

      Районният съд след проверка по книжата на делото намира, че жалбата

е процесуално допустима, т.к. е подадена от лице, имащо качеството на пострадал от престъплението и в срока по чл.243 ал.4 от НПК.

      Разгледана по същество жалбата е основателна, т.к. според настоящия съдебен състав постановлението за прекратяване на прокурора е постановено при наличие на доказателствен дефицит, доколкото в рамките на ДП не са изчерпани всички възможни способи за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По тази причина и направените изводи в постановлението за липса на престъпление, а наличие само на неуредени гражданско-правни отношение, са прибързани.

Съображенията са следните:

Наказателното производство е образувано с постановление на РП-Пазарджик от 10.04.2019г. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, а именно затова, че през м. ноември 2016 г. в гр.Пазарджик, с цел да се набави имотна облага, е възбудено заблуждение у К.Я.С. *** обстоятелството, че ще му бъде прехвърлена собствеността върху жилище, находящо се на ул.“Р.“ № **, ет.*, ап.** и избено помещение към него, като в резултат на измамливото поведение на същия е била причинена имотна вреда.

В хода на разследването по горепосоченото ДП не е било повдигано  обвинение против конкретно лице.

Още тук е мястото да се посочи, че въз основа на събраните до момента доказателства по делото, прокурорът е описал в обстоятелствената част на обжалваното постановление приетата от него фактическа обстановка, която според настоящия съдебен състав не следва да бъде преповтаряна, т.к. напълно се споделя.

Описаната от прокурора фактология обаче е непълна, а направеният анализ на събраните до момента доказателства, респ. формираните правни изводи са прибързани и недостатъчно убедителни.

Това е така, защото прокурорът се е ограничил да установи обстоятелствата около сключването на предварителния договор за покупко-продажбата на процесния апартамент между пострадалия като купувач и собствениците на жилището – свидетелите С. А., Е. М. и М. М., като продавачи. Описал е подробно с какъв предмет е бил договорът, с какъв падеж и как е станало предаването на паричната сума от 30 000 лева от страна на купувача. Описано е и това, че на падежът по предварителния договор, окончателен такъв не бил сключен. Прието е, че в началото на м.август 2017 г. св.К.С. се свързал с единия от продавачите по предварителния договор - св. С.А. /син на другите двама продавачи/, като двамата заедно потърсили адвокат, който да им съдейства за сключването на окончателния договор за прехвърлянето на собствеността върху жилището. Тогава обаче били направени необходимите справки и се установило, че върху жилището, предмет на сключения предварителен договор за покупко-продажба, имало тежести, поради което не можело да бъде прехвърлена собствеността върху същото. Пояснено е, че през м. ноември 2017 г. св.С. отново потърсил св.А., като последният обещал да му върне дадената сума в размер на 30 000 лв. и дори по инициатива на последния били сключени три договора за паричен заем с нотариална заверка на подписите, с които С. А. се задължил да върне на С. сумата от 30 000 лв. в срок до 30.04.2018 г. Казано е и това, че понеже св.А. не изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху апартамента, предмет на сключения предварителен договор, нито върнал на св.С. паричната сума от 30 000 лв., последният сезирал РП-Пазарджик с жалба.

Възприето е било безкритично заявеното при разпита на св.А. в смисъл, че не успял да прехвърли на св.С. собствеността върху жилището поради възникнали финансови затруднения, във връзка с които е била наложена и възбрана върху апартамента. Заявил, че доброволно се е задължил, чрез сключването на договори за паричен заем, да върне на св.С. сумата от 30 000 лв., но не е изпълнил задължението си, тъй като нямал финансова възможност. Изразил обаче намерение да върне горепосочената сума на св.С., ведно с лихвите за забава, при първа възможност /което и до момента не се е случило – бел. моя/.

На база тези факти прокурорът е направил извод, че не са налице доказателства за извършена измама, т.к. за осъществяването на този престъпен състав е необходимо извършителят изначално, още към момента на сключване на договора, респ. към момента на уговорката, да няма намерение да изпълни поетите задължения, като в преобладаващата част от случаите не разполага и с обективна възможност да стори това. Прието е от прокурора, че в конкретният казус събраните по делото доказателства не водят до извод, че неизпълнението по предварителния договор е последица от предварително взето решение в тази насока, още към момента на уговорката. В подкрепа на този извод прокурорът се е позовал на обстоятелството, че по инициатива именно на св.А. са били сключени 3 договора за паричен заем, с които той се е задължил да върне на св.С. сумата от 30 000 лв., и самият той не отрича, че дължи тази сума, като демонстрира намерение да изпълни задължението си. В заключение прокурорът е обобщил, че липсата на доказателства относно горепосочените обстоятелства, относими към съставомерността на коментираното престъпление, влече като последица невъзможността да са направи извод, че деянието действително е било извършено, което налагало прекратяване на наказателното производство.

Именно тези изводи на прокурора са прибързани и недостатъчно доказателствено обезпечени.

Първо следва да се каже, че А. не е бил разпитван детайлно, а е било абсолютно наложително, за да се установи какви са били изтъкнатите от него финансови затруднения, поради които не се стигнало до изпълнение по предварителния договор, респ. кога тези затруднения са възникнали, от какъв характера са били и т.н.

Тук следва да се припомни заявеното от св.К.С. и съпругата му – св.Р. С., че след като били на среща при адвокат и станало ясно, че апартаментът е бил възбранен, респ. че не може да се сключи окончателен договор, тогава С. предложил на А. да му изплати остатъка от 13 000 лева по предварителния договор, за да може последният да погаси задълженията си и да се вдигнат тежестите върху имота, след което същият да бъде прехвърлен, но последният отказал. В тази връзка е било наложително да бъде разпитан А. и относно това защо е отказал предложението на С. в горния смисъл, а ако възникнат противоречия да се направят и съответните очни ставки.

Не може да не направи впечатление, че по делото не са били разпитани въобще родителите на А. – Е. М. и М. М., които са другите двама продавачи по предварителния договор. Техния разпит е бил наложителен за да се изясни в цялост фактическата обстановка, а и да се проверят твърденията на А. относно причините за несключването на окончателния договор, респ. защо е отказал предложението на С. да получи 13-те хиляди лева и да погаси задълженията си, респ. да се вдигне възбраната.

На последно място, но не по значение, абсолютно наложително е било да се установи дали към момента на сключване на предварителния договор, респ. към момента на падежа по него, върху апартамента действително е имало тежести, какви са били те, кога са възникнали, знаели ли са продавачите по предварителния договор за тях, а ако да – защо не са съобщили това на купувача, въобще имали ли са обективна възможност и намерение да изпълнят задължението си по предварителния договор.  Всичко това може да стане като се изиска справка от Службата по вписвания по партидата на апартамента и въз основа на данните по нея се поставят съответните въпроси на продавачите по предварителния договор. Приложените в ДП две постановления за вписване на възбрана /л.17-18/ не дават яснота по горепоставените въпроси, най-малкото защото не е ясно дали тези възбрани не са били вдигнати било то към момента на сключването на предварителния договор, към момента на неговия падеж или пък малко след това. В случай, че се установи, че възбраната е била вдигната в дните, седмиците или месеците преди или след падежа по предварителния договор, то е резонно да бъдат разпитани продавачите по него и в частност А., защо не са пристъпили към сключването на окончателен договор. Ако не е имало обективни пречки за това, то ще се окаже, че вероятно А. е маскирал измамливите си намерения и действия, като е инициирал сключването на трите договора за паричен заем с ясното съзнание, че дори да бъде осъден за парите по тях, то няма как да се насочи принудително изпълнение към него, т.к. няма собствено имущество или своевременно би се освободил от такова.

 

 

 

 

      Всичко това налага обжалваното постановление да бъде отменено, а делото да се върне на прокурора с указания за изчерпване на всички възможни доказателствени способи и средства, респ. за правилно приложение на процесуалния и материалния закон, по съображенията подробно развити по-горе.

 

Воден от горното и на основание чл.243 ал.6, т.3 от НПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:   

 

                ОТМЕНЯ постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 04.09.2019 год. по пр. вх. № 39/19г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 471/2019г. по описа на  РУ МВР-Пазарджик, образувано и водено за престъпление по чл.209 ал.1 от  НК и ВРЪЩА делото на РП–Пазарджик за извършване на следващите се процесуални, респ. процесуално-следствени действия и изпълнение на указанията в горния смисъл.

 

      Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд –Пазарджик в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

 

      Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя - на съдебния адрес чрез адв. Е.П. ***.

                                                                       

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: