Определение по дело №8385/2020 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр.София, 24.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                         Съдия: Невена Чеуз

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8 385 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.И.С. срещу Ц.Д.П..

Препис от същата е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор.

Настоящият съдебен състав намира производството по делото в частта на установителния иск, заявен от ищеца за процесуално недопустим, поради което в тази част исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 от ГПК, а производството по делото прекратено. Предмет на така заявения иск е установяване, че документ – „медицинско направление“ е неверен. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело 5/2012 г. иск за установяване неистинност на документ по чл. 124 ал.4 изр.1 от ГПК е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за неговото оспорване. Видно от данните по делото и самите твърдения, заявени в исковата молба в производството, в което е представен процесният документ и за опровергаване констатациите в него са предприети доказателствени искания, насочени към това опровергаване респ. производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт т.е за ищеца не съществува правен интерес от установяване неистинност на документа. Следва да се има предвид, че правният интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правен интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения /решение 124/18.04.2013 г. по гр.д. 783/12 г. на Четвърто ГО на ВКС/, каквито дори в настоящия случай дори не се твърди, че биха възникнали. В останалата си част исканията на ищеца за заличаване на вписването на неверни данни в здравния му картон респ. в полицейския регистър, досежно здравословното му състояние нямат характер на искова претенция по смисъла на ГПК, а следва да се заявят по съответния административен ред.

Исковата молба подлежи на връщане и в частта на заявения иск за сумата от 150 000 лв. Указанията на съда, дадени с разпореждане от 05.10.2020 г. не са изпълнени предвид депозираното становище от 19.10.2020 г. В същото са наведени нови твърдения, които не са заявени в първоначалната искова молба респ. липсва формулиран петитум към тези твърдения, въпреки нарочните указания, дадени на ищеца от настоящия съдебен състав. Дори изцяло хипотетично да се приеме, че са изпълнени указанията на съда, видно от посоченото в цитираното становище вредите се претендират с начална дата от 11.08.2020 г., която съвпада с датата на депозиране на исковата молба в съда т.е. претенцията е за неимуществени вреди с бъдещ характер, чието евентуално настъпване следва датата на исковата молба. Заявеният иск не попада в приложното поле на чл. 124 ал.2 от ГПК, което да обоснове процесуална допустимост.  Константната съдебна практика, установяваща обезщетяване на бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът установим / решение № 155 от 22.02.2010 г., по гр. д. № 3836/08 г. на ВКС, ІІІ гр. о., решение № 488/07.02.2012 г., по гр. д. № 899/2010 г., IV гр. о., решение № 153/02.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г., IV гр. о., решение № 196/12.07.2012 г. по гр. д. № 1724/2009 г., IV гр. о., решение № 155/22.02.2010 г. по гр. д. № 3836/2008 г., ІІІ гр. о., решение № 161 от 17.01.2013 г. по т.д. № 1040/2011 г., I т.о., решение № 226/20.01.2016 г. по гр. д. № 2530/2015 г., ІІІ г.о., решение № 499/30.06.2010 г. по гр. д. № 647/2009 г., IV г.о./ е неотносима в настоящия случай доколкото касае бъдещи вреди с имуществен характер, каквито в настоящото производство не се претендират.

 

Поради което и на основание чл.130 от ГПК СГС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 8385/2020 г. по описа на СГС, Първо отделение, 19 състав.

ВРЪЩА исковата молба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в седмичен срок от съобщението до страните.

     Съдия: