Определение по дело №362/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК

Образувано е по подадена молба от страна на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ БЪЧВАРОВИ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г. Оряховица, ул Цар Асен № 13 чрез адв. Х., с което се иска изменение на Решение №2144/25.6.2024г. постановено по настоящото дело, с което е оставено в сила Решение 144/21.3.2024г. постановено по НАХД 684/23г. по описа на Районен съд Велико Търново като се присъдят претендираните разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. В молбата се твърди, че в срок същите са били заявени пред касационния състав, представени са списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и договор за правна помощ и съдействие, от който е видно, че са договорени такива. Същите са били заплатени надлежно в брой, което се удостоверява от самия договор .

Препис от молбата е връчена на ответната страна АПИ [населено място],която излага подробни доводи за неоснователност на молбата за изменение на Решението в частта за разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира подадената молба като допустима, подадена от страна в производството, в чиято полза съдът е присъдил направени разноски в установения от чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК едномесечен срок, доколкото Решението е необжалваемо.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

По настоящото дело съдът се е произнесъл с горепосоченото Решение, като е оставил в сила Решение № 144/21.3.2024г. постановено по НАХД № 684/23г. по описа на Районен съд Велико Търново като съдът не е присъдил разноски, тъй като е приел че макар да е направено своевременно искане за присъждане на същите, те не се явяват доказани, доколкото по делото липсва договор за правна помощ и съдействие по обр и не е присъдил такива.

След проверка отново на делото, с оглед постъпилата молба съдът установява, че на стр. 24 от делото е представен такъв договор, макар същият да не е в предвидения от ЗА обр. Договореното и заплатено в брой възнаграждение е в размер на 500 лева, за които е посочено, че са заплатени в брой. В списъка за разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК са вписани както присъдените във възивната инстанция разноски в размер на 550 лева, така и тези пред настоящата инстанция в размер на 500 лева. Съгласно ТР 6/6.11.2013г. по т.д. 6/12г. на ВКС настоящият договор има качеството и на разписка, което доказва заплащането на претендираните разноски. След като съдът неправилно е приел, че те не са доказани, то следва да измени Решението си като осъди касатора в настоящото производство АПИ да заплати такива, но не в посочения размер.

След като от страна на АПИ е направено възражение за прекомерност, съдът следва да се съобрази с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 Съдът на ЕС приема, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с Наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

Съдът при определяне на разноските е слязъл под определения в Наредба № 1 / 2004г. на ВАС минимален размер, тъй като след постановяване на въпросното решение на СЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право – чл.101, пар.1 от ДФЕС пред националното законодателство разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено не следва да се прилага по начин, който е бил до този момент. Т.е., следва по всяко дело, по което има направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, националният съд задължително наред с величината на защитавания интерес, трябва да извършва преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като Съдът не следва да се ограничава от определените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на конкретните видове правна дейност. Съдът следва да съблюдава и легитимната цел на националния норматив, която е да се гарантира, че присъденото възнаграждение за труда на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което да води до някакъв отрицателен резултат, като влошаване качеството на предоставяните правни услуги и/или ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.

Именно при съобразяване на това тълкуване и като се отчита както ниския материален интерес на делото, това, че настоящото производство не се отличава с каквато и да правна и фактическа сложност, както и че адвокатската процесуална дейност се изразява в представяне на писмен отговор, писмено становище с идентичен текст, което изцяло преповтаря становището на страната пред въззивната инстанция и че адвокатът не се е явил в о.з. то справедлив размер на адвокатското възнаграждение е този от 400 лева, вместо договорения такъв от 500 лева.

По изложените съображения Съдът намира, че подадената молба е частично основателна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от горното Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ по молба на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ БЪЧВАРОВИ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г. Оряховица, ул Цар Асен № 13 чрез адв. Х., Решение №2144/25.6.2024г. постановено по настоящото дело, с което е оставено в сила Решение 144/21.3.2024г. постановено по НАХД 684/23г. по описа на Районен съд Велико Търново като

ОСЪЖДА АПИ [населено място] да заплати на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ БЪЧВАРОВИ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г. Оряховица, ул Цар Асен № 13 разноски в производството в размер на 400- четиристотин – лева.

Определението е окончателно.