Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 15.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
в закрито заседание на петнадесети март
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
при
секретаря и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 2688 по
описа
за
2021 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Г.Н.К. - длъжник по изпълнително дело № 20138410404060 по описа
на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който отказ е обективиран в Разпореждане
от 28.08.2020 г.
Жалбоподателят
твърди, че разпореждането, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
дело поради неизвършване на изпълнителни действия в двугодишен срок, е
немотивирано, а декларативно е посочено, че се отказва да бъде уважена молбата
на длъжника. Поддържа се неправилност на разпореждането. Поддържа се, че на
28.11.2017 г. взискателят „П.К.Б.“ ЕООД е депозирал до ЧСИ молба за опис на
движими вещи. След това едва на 15.01.2020 г. новият взискател „К.И.И.БГ“ ЕАД е
депозирал молба за налагане на запор, като в периода от последното поискано да
бъде предприето изпълнително действие-28.11.2017 г. до последващото такова
искане 15.01.2020 г. изпълнителни действия не са извършени, като изпълнителното
дело е прекратено, поради настъпила перемпция.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от ответната по жалбата
страна - взискателят „К.И.И.БГ“ ЕАД.
Счита
подадената жалба за недопустима, тъй като принудителното изпълнение по
изпълнителното дело е спряно с разпореждане от 20.08.2020 г. на основание
чл.432, т.1 във връзка с чл.397, ал.1, т.3
ГПК. При условията на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа, че в хода на изпълнителното производство давността е прекъсвана
многократно.
Моли
съда да отхвърли като неоснователна и недоказана жалбата на длъжника и да
потвърди постановлението на ЧСИ като законосъобразно и правилно. Претендира
разноски.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ депозира писмени мотиви.
Поддържа допустимост, но неоснователност на жалбата.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20138410404060 по описа на ЧСИ Н.М.с
рег. № 841 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „П.К.Б.“ ЕООД за
принудително събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 14.01.2013 г.
по т. д. № 2098/2012 г. на СГС, търговско отделение, VI-9 състав, по силата на
който длъжникът Г.Н.К. е осъден за следните суми: 4031.62 лева - главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението, 90 лева - разноски по арбитражното
производство.
С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни
изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, както и да определи способа на изпълнение. С молбата е
посочен и изпълнителен способ, а именно: запор в „Банка ДСК“.
С разпореждане от 03.04.2013 г. е образувано
изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК
до НАП и да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 15.02.2014 г.
На 08.04.2013 г. е наложен запор върху вземанията за
суми по банковите сметки на длъжника Г.Н.К., открити в „А. Б. Б.“ АД, „А. Б. К.
Б.“ КЧТ, „Б. ДСК“ ЕАД, „Б. П. Б.“ АД, „БНП П. С.А. - КЛОН С.“ КЧТ, „Б.-А. К. Б.“
АД, „Б. Б. ЗА Р.“ АД, „И. А. Б.“ АД, „К. Т. Б.“ АД, „К. А. Б.“ ЕАД, „МКБ Ю.“
ЕАД, „О. Б. Б.“ АД, „О. Б.“ АД, „П. Б.“ ЕАД, „П. И. Б.“ АД, „Р. Б.“ ЕАД, „С.“
ЕАД, „С. Ж. Е.“ АД, „Ю. Б.“ АД, „Ц. К. Б.“ АД, „У. Б.“ АД, Т. Б. „И.“ АД и „Т.
Б.“ АД.
С разпореждане от 22.01.2015 г. е наложен запор върху
вземането за трудово възнаграждение на длъжника Г.Н.К., дължимо му от
работодателя „Х. Б.“ ООД, връчено на работодателя на 30.01.2015 г. Във връзка с
наложения запор, в периода от 11.03.2015 г. до 02.11.2016 г. работодателят
ежемесечно е превеждал суми от трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнителното
дело, като плащанията са отразявани надлежно на гърба на изпълнителния лист.
С молба с вх. № 006172/08.01.2016 г. взискателят „П.К.Б.“
ЕООД е поискал да бъде извършен опис на движимото имущество на длъжника.
На 28.11.2017 г. е постъпила отново молба с вх. №
148843/28.11.2017 г. от взискателя „П.К.Б.“ ЕООД, с която същият отново е
поискал извършването на опис.
С Разпореждане от 20.08.2018 г. е насрочен опис на
28.09.2018 г. на движимите вещи на длъжника, находящи се на постоянния му
адрес. Описът не е осъществен.
На 18.01.2019 г. по делото е постъпила молба, вх. №
003437/18.01.2019 г.от „К.И.И.БГ“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник
на „П.К.Б.“ ЕООД, с която е поискано конституирането на дружеството като
взискател въз основа на сключения договор за прехвърляне на вземания (цесия).
Поискано е и конкретно изпълнително действие - насрочване на дата и извършване
опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника.
С последваща молба с вх. № 005337/20.01.2020 г. „К.И.И.БГ“
ЕАД са поискали налагане на запор върху откритите от Г.Н.К. банкови сметки,
както и насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на
движимите вещи на длъжника.
На 17.07.2020 г. длъжникът чрез своя процесуален
представител е депозирал молба с вх. № 054823 / 17.07.2020 г., с която са
наведени твърдения, че в периода от 28.11.2017 г. до 15.01.2020 г. взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия и е поискано прекратяване на
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила „перемпция“.
С обжалваното разпореждане от 28.08.2020 г. ЧСИ е
отказал да прекрати изпълнителното дело поради липса на предпоставките,
посочени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Длъжникът е уведомен за
отказа чрез пълномощника му - адв. Стефан Паров, на 10.09.2020 г.
Междувременно на 20.08.2020 г. производството по
изпълнителното дело е спряно с разпореждане на основание чл. 432, т. 1 във
връзка с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК по молба на длъжника, с която е
представена Обезпечителна заповед, издадена на 07.08.2020 г. по гражданско дело
№ 8410/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа на която е
допуснато обезпечение на предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на
принудителното изпълнение“.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок
на 23.09.2020 г. /съобщение за отказа е връчен редовно на жалбоподателя на 10.09.2020
г./, срещу акт подлежащ на обжалване-отказ на ЧСИ да прекрати принудителното
изпълнение, обективиран в разпореждане от 28.08.2020 г., а по съществото си е неоснователна.
Не са налице са предпоставките
за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Изпълнителното производство е било образувано на 03.04.2013
г. с редовна молба, в която е посочен изпълнителен способ. Между страните не е
спорно, че до 28.11.2017 г. взискателят е искал в определените срокове
извършване на изпълнителни действия. Спорът е дали е имало искане в периода от
28.11.2017 г. до 28.11.2019 г.
Не е вярно твърдението в жалбата, че в периода от 28.11.2017
г.-28.11.2019 г. кредиторът не е поискал извършването на изпълнителни действия,
като такова за пръв път е поискано с молба от 15.01.2020 г.
На л.114 от представеното по делото копие от
изпълнителното дело е представена молба, депозирана на 18.01.2019 г., т.е.
преди изтичането на двугодишния срок, считано от 28.11.2017 г. от частния
правоприемник на първоначалния взискател по сключен между тях договор за цесия,
с която молба е поискал конституирането му като нов взискател и изрично е
посочил изпълнителен способ, а именно: насрочване на дата за извършване на опис
на движими вещи в дома на длъжника. От 18.01.2019 г. отново е започнал да тече
двугодишния срок, който на 20.01.2020 г. отново е прекъснат с депозираната нова
молба от взискателя „К.И.И.БГ“ ЕАД, с която е поискал налагане на запор върху
откритите от Г.Н.К. банкови сметки, както и насрочване на дата за извършване на
опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. От 20.01.2020 г.
е започнал да тече нов двугодишен срок, чието течение е спряно със спирането на
принудителното изпълнение на 20.08.2020 г. Следователно нито към датата на
подаване на молбата пред ЧСИ-17.07.2020 г., нито към настоящия момент, е
изтекъл срок по-дълъг от две години, в който срок взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
Жалбата е неоснователна и като такава ще следва да
бъде отхвърлена. При този изход на делото, предвид заявеното с отговора на
въззивната жалба искане от ответника по жалбата и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалбата
страна направените от нея разноски в настоящото въззивно производство за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определено по реда на чл.78,
ал.8 ГПК във връзка с чл.25а, ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ,
съобразно която норма, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито
заседание възнаграждението е от 50 до 100 лв., а с явяване - 120 лв.
Мотивиран от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба на Г.Н.К., ЕГН **********,*** 5А - длъжник по
изпълнително дело № 20138410404060 по описа на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ
срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който отказ е обективиран в Разпореждане от
28.08.2020 г.
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН **********,*** 5А да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на „К.И.И.БГ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 50 лв. /петдесет лв./ разноски направени в
настоящото въззивно производство.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|
|
|
|
|
|
|
|