Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 1178 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 17-1006-005581 от 05.06.2018 г. на Началник група при Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП на И.П.М. с ЕГН: ********** *** за нарушения съответно на чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от И.П.М., като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и се излагат допълнителни доводи за отмяна на НП, включително издаването му при нарушение на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. Не взема становище.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 23.07.2017 г. около 21.40 часа в с. Д., ул. „П.” жалбоподателят управлявал лек автомобил „..“ с рег. № .., собственост на Б.Ц. Б., когато е спрян за полицейска проверка от М.Д. – на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР Пазарджик и негов колега. При проверката полицейските служители установили, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация поради несключване на задължителна застраховка „ГО“. Като приели, че жалбоподателят управляван МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в ЗДвП, Д. съставил АУАН на жалбоподателя, подписан и получен от последния без възражения. Било образувано ДП, в хода на което се установило, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. ДП приключило с постановление за прекратяване на наблюдаващия прокурор при РП Пазарджик поради липса на престъпление, като материалите са изпратени на ОД на МВР Пазарджик за евентуално налагане на административно наказание. Въз основа на тях било издадено обжалваното постановление от АНО.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от всички доказателства, приети по делото. Тя не се оспорва и от процесуалния представител на жалбоподателя.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна.
От обективна и субективна страна деянието е категорично извършено, но безспорно се установи, че за това деяние на жалбоподателя е било образувано наказателно производство. Няма спор и за това, че наказателното производство впоследствие е било прекратено от страна на прокуратурата с влязло в сила постановление. При това положение е несъмнено, че процесното НП е издадено в нарушение на принципа „Non bis in idem”, въведен с нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, която норма по силата на чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложима в административно-наказателното производство. Според цитираната правна норма не се образува наказателно производство (в случая АНП), а образуваното се прекратява, когато „спрямо същото лице за същото престъпление (административно нарушение) има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото“. При положение, че понастоящем има влязло в сила постановление на Районна прокуратура Пазарджик за прекратяване на наказателното производство и то за същото деяние, като описаното в наказателното постановление, то с последното се ангажира отговорност за втори път и то за едно и също деяние, т.е. в нарушение на принципа не два пъти за едно и също нещо, спрямо същото лице, което е недопустимо. В този смисъл е налице многобройна и константна съдебна практика, както на националните съдилища, така и на Европейски съд по правата на човека по приложението на чл.4 по Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС, между които Решение № 180/22.06.2012 г. по н.д. № 417/2012 г. на ІІ н.о. на ВКС, където ясно е посочено, че повторно санкциониране, двойно използване на репресия по отношение на едно и също лице за едни и същи факти, независимо че са засегнати различни обществени отношения, е недопустимо. В този смисъл са и Т.Р. № 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, Решение № 159/23.04.2014 г. по н.д. № 486/2014 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 227/21.05.2012 г. по н.д. № 651/2012г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 145/14.04.2014 г. по н.д. № 322/2014 г. на ІІІ н.о. на ВКС, а също и Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по дело Цоньо Цонев срещу България № /2/ по Жалба № 2376/03.
Също така следва да се отбележи, че се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят не е действал виновно и съответно не е налице субективният елемент от състава на административното нарушение. Обстоятелството, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация и към датата на управление това е било известно на жалбоподателя, като елемент от състава на ангажираната отговорност подлежи на установяване и доказване по категоричен и несъмнен начин. Наказателната тежест лежи върху АНО. Последният не ангажира никакви доказателства в тази насока. При това положение е налице явно само предположение от страна на АНО, че деянието е извършено и от субективна страна.
Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не се установи жалбоподателят да е бил наясно към процесната дата – 23.07.2017 г., че лекият автомобил, който е управлявал, е със служебно прекратена регистрация. Жалбоподателят не е собственик на автомобила, но липсват доказателства, че и самият собственик е бил уведомен за служебната дерегистрация от контролните органи, като в тази насока са писмените доказателства по делото. Автомобилът е бил с поставени регистрационни табели на съответните места. Извършването на деянието от субективна страна подлежи на доказване и доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган. Последният не ангажира доказателства за това, че жалбоподателят е знаел за дерегистрацията и въпреки това е управлявал автомобила на процесната дата.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-1006-005581 от 05.06.2018 г. на Началник група при Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП на И.П.М. с ЕГН: ********** *** за нарушения съответно на чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: