РЕШЕНИЕ
№ 1425
гр. Велико Търново, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110102076 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
* и ответника е сключен Договор за потребителски кредит *като на последния е
предоставена сумата от 3140 лв., която е следвало да бъде върната заедно с начислените
лихви и такси в срок до 14.07.2019г. на 120 месечни вноски. Навеждат се твърдения, че
ищецът е изпълнил задължението си по договора като на 14.08.2009г. превел посочената
сума по банкова сметка на ответника. Изтъква се, че последният е просрочил плащането на
дължимите месечни вноски, в резултат на което са останали дължими 3126,15 лв. за
главница и 950,87 лв. за обезщетение за забава за периода от 14.06.2020г. до 13.06.2023г.
Твърди се, че с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., вземанията по договора
за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор, за което е уведомен
длъжникът. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяването на исковете до окончателното изплащане на
задълженията както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковите претенции. Навежда доводи, че липсва съгласие на
длъжника за извършване на цесията, поради което ищецът не е станал титуляр на
претендираните вземания. Алтернативно се излага твърдения, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем от банката на 14.12.2009г., поради което вземанията по него са
недължими тъй като са погасени по давност. С оглед гореизложеното се отправя искане за
1
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени главни искове по чл. 79, ла. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 14.08.2009г. между * и Т. К. Т. е сключен Договор за потребителски кредит *, съгласно
който банката се задължила да предостави по разплащателна сметка на ответника сумата от
3140 лв., а последният се задължил да я върне заедно с начислените лихви и такси в срок до
14.07.2019г. на 120 месечни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план. С
преводно нареждане от 14.08.2009г. кредиторът превел посочената сума по банковата
сметка на ответника. Последният започнал да забавя погасяването на дължимите вноски, но
кредиторът не предприел действия да обяви кредита за предсрочно изискуем. На
18.01.2016г. банката в качеството на цедент сключила с ищеца в качеството на цесионер
Договор за възлагане на вземания, с който са прехвърлени непогасените вземания за
главница, лихви и такси по процесния договор за кредит. Цедентът предоставил на
цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания като го
упълномощил да уведоми длъжника за цесията. Уведомлението заедно с покана за
доброволно изпълнение са връчени от ищеца на ответника на 21.09.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно заемно правоотношение свързано с предоставяне на сумата от 3140 лв. от
първоначалния кредитор на ответника по процесния договор за кредит. Вземането на
кредитора валидно е прехвърлено по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД в полза на ищеца с
договора за възлагане на вземания от 18.01.2016г., за което длъжникът е изразил съгласието
си в чл. 18 от договора за кредит. Цесията е породила действие спрямо ответника предвид
уведомяването за извършването й от цесионера, действаш в качеството на представител на
цедента. Упълномощаването не е противоречие с целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В
разглеждания случай такова доказателство, обективирано в пълномощното на
първоначалния кредитор, е надлежно връчено на ответника с препис от исковата молба.
Всичко това води до извод, че ищецът е придобил качеството на кредитор на правата по
договора за кредит. По делото не са представени доказателства за изпълнение на
задължението на ответника да върне предоставената му сума от 3140 лв. като след изтичане
срока на договора на 14.07.2019г. той е изпаднал в забава и дължи заплащане на
обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Възражението на ответника за погасяване по давност на
претенцията относно главницата е неоснователно. При договора за кредит е налице
неделимо плащане, като уговореното връщане на заетата сума на месечни вноски
обективира само волята на кредитора, че е съгласен да приеме изпълнение от страна на
2
длъжника на части. В резултат на това, отделните погасителни вноски са свързани с
частични плащания на едно вземане по договора и не го превръщат в правоотношение за
периодични платежи. Изискуемостта на вземането е настъпила на 15.07.2019г. като до
13.07.2023г., когато е предявена исковата претенция и давността е прекъсната съгласно чл.
116, б. „б” от ЗЗД, не е изтекъл срокът предвиден в чл. 110 от ЗЗД. Това, обаче не се отнася
за срока по чл. 111, б. „в” от ЗЗД относно вземането за обезщетение за забава в размер на
25,18 лв. за периода от 14.06.2020г. до 12.07.2020г. Поради изтичането на срока то е
погасено по давност, което води до недължимостта му за разликата от 925,69 лв. до 950,87
лв. и до неоснователност на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тази част. С оглед гореизложеното
се установява, че исковите претенции относно вземанията от 3126,15 лв. за главница и от
925,69 лв. за обезщетение за забава за периода от 13.07.2020г. до 13.06.2023г. са основателни
и следва да бъдат уважени. Поради забавата за изпълнение ответникът следва да бъде
осъден да заплати и обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба - 13.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
сумата от 173,95 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса, а на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 4,32 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно тъй
като същото е определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размерни на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното и след
извършена компенсация на вземанията за разноски се достига до извод, че ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 169,63 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Т. К. Т. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумите от 3126,15 лв. /три хиляди сто
двадесет и шест лева и петнадесет стотинки/ - главница, 925,69 лв. /деветстотин двадесет и
пет лева и шестдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 13.07.2020г. до
13.06.2023г., представляващи задължения по Договор за потребителски кредит *.,
прехвърлени с Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 169,63 лв. /сто шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен поради погасяване по давност предявения от *, срещу Т. К. Т.
с ЕГН: ********** *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно заплащане на сумата за
обезщетение за забава в частта за разликата от 925,69 лв. до 950,87 лв. и за периода от
14.06.2020г. до 12.07.2020г. по Договор за потребителски кредит *, прехвърлена с Договор
3
за възлагане на вземания от 18.01.2016г.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4