Решение по дело №989/2018 на Административен съд - Пловдив

           РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1808

 

гр. Пловдив, 09 август 2018 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 989 по описа за 2018 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от К.В.К., ЕГН **********, с адрес,*** и съдебен адрес ***, офис 202, против Решение № 2153-15-53/13.03.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо Задължителни предписания с изх. № ЗД-1-15-00373937/08.02.2018 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ гр. Пловдив, дадени на осигурителя “К.” ЕАД, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен акт. Подробни съображения са изложени в приложени по делото писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив /ТП на НОИ – Пловдив/, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването – адресат на Решение № 2153-15-53/13.03.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. По повод заявление с вх. № 1030-15-3793 от 13.12.2017 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка на К.В.К. за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2016 г. в качеството си на лице, упражняващо трудова дейност като едноличен собственик на капитала на „К.“ ЕАД /л. 18/, контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив е извършил проверка в досието на „К.“ ЕАД, ЕИК ***, съхранявано в ТП на НОИ – Пловдив, в хода на която е установено следното:

На 21.12.2004 г. К.К. е представил и входирал в ТП на НОИ – Пловдив формуляр за регистрация на търговското дружество с вх. № ОН – ********* /л. 25/ с приложение Решение на Пловдивски окръжен съд № 7702/14.12.2004 г. по фирмено дело № 3681/2004 г., съгласно което дружество “К.” ЕАД се представлява и управлява от изпълнителен директор К.В.К., ЕГН **********, който е и член на съвета на директорите на дружеството /л. 22/.

От К. няма подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице за започване на дейност. По данни от Регистъра на осигурените лица за периода 01.01.2005 г. -31.12.2016 г. осигурителят „К.“ ЕАД е подал данни с Декларация образец № 1 за лицето К.В.К., ЕГН ********** с код за вид осигурено лице „12“ - за самоосигуряващи се лица по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО /л. 26 и сл./.

В регистър „Приходи“ са констатирани данни за внесени осигурителни вноски за К.К. с код § 550401 и § 550402, съответстващи по основание и размер на осигурителни вноски за лица, упражняващи дейност като самоосигуряващи се лица, а не като изпълнителен директор на еднолично акционерно дружество /л. 41 и сл./.

От извършена проверка в Търговския регистър е установено, че К.К. упражнява трудова дейност като изпълнителен директор на „К.“ ЕАД, ЕИК ***от 01.01.2005 г. до момента, като този кръг лица е прието, че следва да се осигуряват по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, както и че осигурителният стаж им се зачита по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 от КСО, а именно: за осигурителен стаж се зачита времето, за което за лицата са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната.

6. При тези данни е прието, че в случая от осигурителя “К.” ЕАД неправилно са подадени данни с декларация образец № 1 с код 12 за вид осигурен за К.В.К., за когото не е съществувало основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2016  г. В тази връзка и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на осигурителя “К.” ЕАД са дадени процесните задължителни предписания да бъдат заличени данните за К.В.К., подадени с декларация № 1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за посочения период с код за вид осигурен - 12.

7. Последните са обжалвани от К.В.К., като с Решение № 2153-15-53/13.03.2018 г., Директорът на ТП на НОИ - Пловдив потвърждава изцяло оспорените пред него задължителни предписания.

ІV. За правото:

8. Както за допустимостта на съдебното оспорване, така и за допустимостта на оспорването по административен ред, е необходимо оспорващият гражданин или организация да има интерес от търсената защита. Макар да не е изрично изразено, за допустимостта на жалбите по административен ред съществува правило, идентично на правилото по чл. 147 от АПК за допустимост на съдебната защита - право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт (Така Определение № 10818 от 06.11.2007 г. по адм. дело № 5065 от 2007 г. на ВАС, IV отд.).

В конкретния случай Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив се е произнесъл по недопустима жалба, вместо да остави същата без разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК, поради липса на правен интерес от обжалване на К.В.К.. Основанията за този извод са следните:

Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3, изр. второ от КСО, задължителните предписания за спазване на разпоредбите по държавно обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ, се обжалват по реда на глава осма. А съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от КСО задължителните предписания могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

От приложените по делото Задължителни предписания № ЗД-1-15-00373937/08.02.2018 г. се установява, че същите са дадени на „К.“ ЕАД и са връчени на К.В.К. на дата 12.02.2018 г., като с положения печат на „К.“ ЕАД е удостоверено, че К. ги е получил в качеството си на представляващ дружеството.

В контекста на изложеното, следва да се приеме, че единствено „К.“ ЕАД е било активно процесуално легитимирано да подаде жалба срещу процесните задължителни предписания, доколкото дружеството в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО е адресат на задължителните предписания на контролния орган при ТП на НОИ – гр. Пловдив. Жалбоподателят К.В.К. не може да упражнява това право в качеството си на физическо лице, а само в качеството си на представляващ осигурителя „К.“ ЕАД.

Производството пред административния орган обаче, е образувано по жалба, входирана в ТП на НОИ гр. Пловдив на 21.02.2018 г., която жалба е подадена от К.В.К. в качеството му на физическо лице, доколкото в нея са посочени единствено ЕГН и адрес на лицето, липсва каквото и да отбелязване К.К. да е действал в качеството си на представляващ дружеството – осигурител, до което са адресирани процесните задължителни предписания. До извод в обратната насока (че Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив се е произнесъл по допустима жалба) не води и посочването в диспозитива на решението от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, че се оставя без уважение жалба „…на г-н К.В.К. – изпълнителен директор на „К.“ ЕАД“, доколкото по делото не се установява производството по обжалване на задължителните предписания по административен ред да е било оставено без движение до отстраняване на констатирани нередовности (уточняване в какво качество лицето подава жалбата), а и каквито и да е доказателства, че К. е действал от името на ЕАД, не са представени.

На следващо място, е необходимо да бъде съобразено, че за физическото лице К.К. не съществува правен интерес да обжалва процесните задължителни предписания, доколкото те са дадени на осигурителя „К.“ ЕАД, който е именно лицето, задължено да подава данните съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. Правото на защита на осигуреното лице - в случая физическото лице К.К. се осъществява по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1, пр. последно от КСО - чрез обжалване отказа за заверяване на осигурителния стаж и доход в осигурителната книжка, от което право К. очевидно се е възползвал, видно от представените по делото доказателства – Отказ за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка изх. № 1030-15-3793#1 от 04.01.2018 г., постановен от ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив /л. 17/, Жалба вх. № 1012-15-9 от 12.01.2018 г., подадена от К.К. /л. 15/ и Решение № 1040-15-15/12.02.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив /л. 13/.

9. При това положение, Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което същият се произнася по съществото на заявен пред него спор за законосъобразност на процесните задължителни предписания, ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а оспорването на Задължителни предписания № ЗД-1-15-00373937/08.02.2018 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ гр. Пловдив, ще следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.

V. За разноските:

10. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 720 лв., представляващи заплатеното възнаграждение за един адвокат.

Само за пълнота следва да се добави, че именно защото К. е подал жалбата си като физическо (осигурено) лице, на основание чл. 120, ал. 1 КСО не е внесена, съответно не е събрана от съда, държавна такса.

 

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-53/13.03.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на К.В.К. срещу Задължителни предписания с изх. № ЗД-1-15-00373937/08.02.2018 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ гр. Пловдив, дадени на осигурителя “К.” ЕАД, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.В.К., ЕГН ********** *** против Задължителни предписания с изх. № ЗД-1-15-00373937/08.02.2018 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ гр. Пловдив, дадени на осигурителя “К.” ЕАД, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, да заплати на К.В.К., ЕГН ********** ***, сумата от 720 лв., представляваща сторените от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: