№ 1381
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Т. Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501975 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261788 от 14.12.2020г., постановено по гр.д. № 2063/
2018г., на Софийски градски съд, I ГО, 5-ви състав, ответното застрахова-
телно дружество „ЗД Евроинс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.) на Т. Е. В. сумата от 120 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Д. В. и сумата от
120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Е. Т. В., настъпили вследствие на ПТП от 26.04.2013г., ведно със законната
лихва считано от 26.04.2013г. до окончателното изплащане на сумите, като е
отхвърлил иско- вете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
до пълния предявен размер от по 250 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. Н. Д., сумата от 7 522, 56
лв., с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК в полза на Софийски градски съд сумата от 9 600 лв., пред-
ставляваща дължима държавна такса и разноски за вещи лица в размер на
сумата от 96.00 лв. С решението ищцата е осъдена да заплати на основание
чл.78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на „ЗД Евроинс“ АД сумата от 416 лв., представля-
ваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата в отхвърлител-
ната част, а от ответника – в частта, с която исковете са уважени за сумата от
по над 100 000 лв. до присъдените по 120 000 лв., с подробно изложени
съображения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва
жалбата на насрещната страна.
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с ата-
кувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) –
претендират се обезщетения за неимуществени вреди от настъпило на 26.04.
2013г. ПТП, при което са починали И. Д. В. и Е. Т. В., родители на ищцата,
пряко от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху сумите до окон чателното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно
поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граж-
данска отговорност“. По отношение размера на претенциите, вземайки пред
вид възрастта на ищцата по време на настъпването на инцидента, след об-
съждане на заключението на психиатричната експертиза, като е съобразил
вида на връзката, която е имала с нейните родители и отражението, което е
имала смъртта им върху психиката й и живота й като цяло, е счел, че спра-
ведливият размер на обезщетението, на което има право Т. Е. В. се равнява на
сумата от общо 240 000 лв., (по 120 000 лв. за смърт та на всеки от
родителите). За неоснователно е прието възражението на от- ветника за
съпричиняване от страна на починалите за настъпването на вре- доносния
резултат.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста-
новяват елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), а имен-
но: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дру-
жество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-
следствената връзка между деянието и смъртта на И. Д. В. и Е. Т. В., родители
на ищцата. Не се спори, че ищ- цата попада в кръга от лица, посочен в ППВС
№ 4 от 1961г., раздел III, т.2, или тези в ППВС № 5 от 1969г, които имат
право да претендират вреди. Освен това, решението е влязло в законна сила в
частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата
от по 100 000 лв., обез- щетение за неимуществени вреди, за смъртта на всеки
от родителите й, с оглед на което основанието на предявените искове е
надлежно установено.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предмет на въззивното производство са размерът на
2
претендираните обезщетения за неимуществени вреди.
По спорния въпрос за размера на обезщетенията за неимуществени
вреди, настоящият състав намира следното:
От заключението на приетата пред първата инстанция СПЕ, изготвена
от вещото лице В., се установява, че вследствие на загубата на роди- телите
си при ищцата е налице промяна в психологичното и емоционалното й
състояние, изразяваща се в характерни смущения, първоначално по типа
F43.0 Oстра стресова реакция, последвана от F43.1 Посттравматично стре-
сово разстройство и вероятно развитие на F62.0 Трайна промяна на лично-
стта след катастрофални преживявания. Естеството на описваните смуще- ния
и фазата на развитието им не предполагат активно медикаментозно ле- чение,
освен някои препарати за улесняване на съня. Перспективите за пъл- но
възстановяване на ищцата са свързани с провеждането на дълговременна и
системна психотерапия от висококвалифициран специалист. Загубата на
родителите й, като свръхнатоварващо събитие с внезапен и необратим ха-
рактер, се е отразило на пострадалата интензивно негативно в емоционален и
социален план от момента на настъпването на инцидента до понастоящем.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа заключението
си, като е разяснило, че стресовата реакция е преодоляна в първите няколко
дни. След това се е разгърнало по-дълготрайно и по-неблагоприятно за не-
преодоляно състояние, наречено посттравматично стресово разстройство,
като по време на личния преглед експертът е установил видими и недву-
смислени следи от реално преживяване в тази област на все още продъл-
жаващо посттравматично разстройство, което има реална възможно да пре-
мине в друга още по-трайна форма на посттравматично разстройство, наре-
чена променяне на личността, имайки предвид, че ищцата е със сравнително
ограничен ресурс за справяне с каквито и да е житейски ситуации и е за-
губила внезапно основна опора, с която се съобразява. Сочи, че това е само
негова хипотеза. Сочи още, че всеки човек се справя по различен начин в
такива случаи, като зависи от това какъв е неговият потенциал. В случая по-
тенциалът на ищцата не е особено висок, откъдето се удължавало и проти-
чането на разстройството.
Съдът кредитира заключението изцяло, тъй като последното е изгот-
вено от експерт, който притежава необходимите познания и опит, за да от-
говори на поставените въпроси изчерпателно и обективно, което и е сторил.
От показанията на свидетелката В. (леля на бащата на ищцата),
разпитана във въззивното производство, се установява, че последната видя-
ла ищцата за пръв път след настъпването на инцидента, на погребението на
родителите й. На Т. й ставало зле на няколко пъти и се наложило да викат
линейка. По това време ищцата била студентка за трета година в Гер- мания,
като изцяло била издържана от родителите си. Преди да замине да учи,
живеела заедно с родителите си. Преди инцидента била жизнена и кон-
тактна. След злополуката се затворила и се депресирала. Преди контактува-
ла често със свидетелката. Вече се стремяла да отбягва разговори и се обаж-
дала на близките си по-рядко. След погребението продължила обучението си
и понастоящем работила и живеела в Германия. Имала изключително близки
отношения с баща си. Т. контактувала и със сестрата на майка й, но
последната била в САЩ. С брат си останали близки и продължавали да
контактуват. Преди Т. си имала приятел, който дори водила в Бъл- гария, но
вече нямала такъв, била в депресия. Изпитвала парични затрудне- ния.
3
Съдът цени свидетелските показания, които са преки и непосредст-
вени, като ги кредитира изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото.
По спорния въпрос за размера на обезщетенията за неимуществени
вреди, настоящият състав намира, че сумата от по 130 000 лв. по двата иска
съответства на доказаните болки и страдания към процесния период на
2013г.
За да увеличи размера на присъдените от състава на СГС обезщете- ния,
въззивният състав дава превес и в голяма степен отчита обстоятелст- вото, че
ищцата губи и двамата си родители в инцидента, което обуславя по-висок
размер на обезщетението от обичайно присъжданите за този период. По
делото беше доказана близостта, която е имала с родителите си – под-
крепяли са я и издържали, нещо, което освен душевните страдания, които е
изпитвала вследствие на загубата на едни от най-близките за нея хора, е из-
губила внезапно и животът й коренно се е променил. Категорично се уста-
нови, че смъртта на родителите й е оставила трайна следа върху психиката й,
затворила се е в себе си и трудно контактува с близките си, като избягва
привързване, тъй като се страхува от нова тежка загуба, което се отразява
изключително негативно в личностен план. Видимо ищцата не е преодоляла
загубата на майка си и баща си, като случилото се продължава да влияе не-
гативно на живота й.
За да не уважи жалбата на ищцата и присъди по-високо обезщетение,
настоящият състав съобрази, че по време на настъпването на инцидента
ищцата е била напуснала бащиния си дом, като е живеела и се е обучавала в
чужда държава. След злополуката е успяла да продължи обучението, наме-
рила е работа в същата държава, където успява самостоятелно да се грижи за
себе си. Животът и реализацията в чужбина са голямо изпитание, вклю-
чително и състоянията на финансови затруднения, за които изнася свиде-
телката, което неминуемо също се отразява негативно на психиката и
предпоставя социална изолация. Споделя извода на първоинстанционния съд,
че възможността настоящето психично състояние на ищцата да деге- нерира и
да премине в по-тежка форма представлява бъдеща вероятност и единствено
хипотеза, поради което не следва да се взима предвид при опре- делянето на
справедливия в случая размер на обезщетенията за неимуще- ствени вреди.
Освен това, няма данни ищцата да е приемала медикаменти, антидепресанти,
т.е. не се установява да се е нуждаела от сериозно медицин ско лечение във
връзка с търпяната загуба. Последната не е единствен на- следник, има и брат,
в лицето на когото, щом семейството е било сплотено и задружно, би
следвало да намира утеха и подкрепа, в който смисъл са и показанията на
родственицата им.
Поради несъвпадане в крайните изводи, обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата от по над
120 000 лв. до по 130 000 лв., като се постанови ново, с което да се присъдят
допълнително общо 20 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 26.04.
2013г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора следващото се на процесуалния представител
на ищцата по реда на чл.38 ЗА възнаграждение за първоинстанционното
производство възлиза на 7 194.70лв., с ДДС, което е по-малко от присъдено-
4
то при по-нисък размер на обезщетението. Поради незаявено искане от
ответника за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която
е присъдено възнаграждение в размер на 7 522.56 лв., с ДДС, същото следва
да се потвърди. Следващите се на ответника разноски, които по пред
ставения, неоспорен списък по чл.80 ГПК, са в размер на 950 лв., с оглед
отхвърлената част от исковете за 240 000 лв., възлизат на 456 лв. С обжал
ваното решение същите са определени на 416 лв., вместо 494 лв. с оглед по-
високия размер на отхвърлителната част, която е възлизала на 260 000 лв..
При това положение и поради неизменение на решението по реда на чл.248
ГПК по искане на ответника, същото следва да се потвърди в тази част.
Сторените от бюджета разноски от 200 лв. при отхвърлителна част от 240 000
лв., възлизат на 96 лв., каквато е и присъдената с обжалваното решение сума в
полза на СГС по реда на чл.78,ал.6 ГПК, дължима от ответника, пора ди което
и в тази част решението, макар и при друг резултат по същество, следва да се
потвърди.
Относно разноските пред настоящата инстанция, като съобрази ува-
жената обжалваема част от претенциите /60 000 лв./ спрямо общо обжал-
ваемата част, която е за над 200 000 /2 х 100 000 лв. до 500 000 лв./, или общо
за 300 000 лв., следващото се на процесуалния адвокат на ищцата
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, възлиза на 1 807.20лв., с ДДС. Следва-
щите се на ответното дружество от ищцата разноски възлизат на 300 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Последното следва да бъ-
де осъдено да заплати в полза на САС допълнителна д.т. в размер на 1 200 лв.,
дължима върху допълнително уважената част от претенциите, на осно- вание
чл.78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261788 от 14.12.2020г., постановено по гр.д. №
2063/2018г., на Софийски градски съд, I ГО, 5-ви състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените от Т. Е. В. срещу ЗД „Евро- инс“ АД искове с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над по 120 000 лв. до по 130 000
лв., или за общо 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на И. Д. В. и на Е. Т. В., настъпила вследствие на ПТП от 26.
04.2013г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2013г. до окончател-
ното изплащане на сумите, вместо което постанови:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Т.Е. В., ЕГН: ********** на
основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) допълнително обезщетение в размер на
20 000 лв., представляващо разликата над по 120 000 лв. до по 130 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Д. В. и на Е. Т. В.,
настъпила вследствие на ПТП от 26.04.2013г., ведно със законната лихва,
5
считано от 26.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на адв. Н. Д.
адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за въззивното производство в размер
на 1 807.20лв., с ДДС, и в полза на Софийски апелативен съд допъл- нителна
държавна такса в размер на 1 200лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Е. В. да заплати на ЗД „Евроинс“ АД разноски за
въззивното производство в размер на 300 лв., на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3
ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6