№ 829
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 261379 от 25.11.2020г., постановено по гр.дело № 6942/2019г.
на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, Застрахователна компания „Лев Инс”
АД е осъдена, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, да плати на А. Й. Г. сумата 6 000
лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на
08.12.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.05.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над
присъдените 6 000 лева до претендираните 40 000 лева; на основание чл. 38, ал.1,
т.2 ЗАдв, ЗК „Лев Инс” АД е осъдена да плати на адв. Златка Томова сумата
259,50 лева за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78 ал.6 ГПК да
плати по сметка на СГС сумата 352,50 лева за държавна такса и разноски, платени
от бюджета на съда; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А. Й. Г. е осъдена да плати на
ЗК „Лев Инс” АД разноски по делото в размер 1623,50 лева.
Въззивна жалба е подадена от А.Г., чрез пълномощника адв. Г.Й., срещу
решението на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за
разликата над 6 000 лева до 25 000 лева. Жалбоподателката сочи, че съдът
неправилно е приложил правилото на чл. 52 ЗЗД и е присъдил силно занижено по
размер обезщетение, без да съобрази в пълна степен вида, броя и характера на
причинените при ПТП увреди, трайните последици от тях за живота и здравето на
пострадалата, нивата на застрахователните покрития към датата на ПТП и
обществено икономическите условия в страната. Предвид това иска да бъде
отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго,
1
с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществен ивреди
бъде уважен до сумата 25 000 лева. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ЗК „Лев Инс” АД, чрез пълномощника юрк.
А. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна.
Постъпила е от ЗК „Лев Инс”, чрез юрк. А. и насрещна въззивна жалба
против решението на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да плати на А.
Г. обезщетение за неимуществени вреди над 3000 лева до присъдените 6 000 лева.
Този жалбоподател смята, че съдът е определил завишено по размер обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като по делото е установено, че преди инцидента
ищцата е страдала от сериозно белодробно заболяване и експертите изготвили
КСМЕ са категорични, че установените седмица след инцидента пулмофиброза с
вторични плеврални задебелявания в плеврата двустранно не са в причинна връзка
с процесното ПТП. Сочи, че категорично е установено и, че при ПТП ищцата не е
получила черепно-мозъчна травма. Поддържа, че съдът е следвало да отчете с
оглед събраните по делото доказателства, че ищцата има принос за настъпването
на вредоносния резултат, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан.
Предвид изложеното иска да бъде отменено решението в обжалваната част и
вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен
за разликата над 3 000 лева до 6 000 лева. Претендира разноски за въззивното
производство.
В предвидения в процесулания закон срок А. Г. не е взела становище по
насрещната въззивна жалба на застрахователното дружество.
Решението на СГС в частта, с която ЗК„Лев Инс” АД е осъдена, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, да плати на ищцата сумата 3 000 лева- обезщетение
за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 08.12.2018г. в гр. София, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2019 г. до окончателното
плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в
предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса
против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Й. Г. с искова молба, с която
против ЗК „Лев Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ
и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 40
000 лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба-28.05.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 08.12.2018г., около 15,40 часа в гр. София
на бул. „Проф.Цветан Лазаров” е настъпило ПТП с участието на л.а.„Деу Тико“ с
рег. №***, управляван от С. Т. Д. и л.а. „Ауди А3” с рег. № ***, вследствие на
2
което на пътувалата на предната дясна седалка в л.а. „Деу Тико” А. Г. са
причинени телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента
има водачът на л.а. „Деу Тико”, който нарушил правилата за движение по ЗДвП,
като извършвайки отклонение вляво за навлизане в съседна пътна лента не
пропуснал и отнел предимството на попътно движещия се от лявата му страна л.а.
„Ауди А3“.
Ищцата твърди, че в резултат на ПТП получила мозъчно сътресение със
загуба на съзнанието, контузия на гръдния кош, двустранни плеврални изливи,
обс. посттравматични плеврални изливи с малка компресивна ателектаза. Сочи, че
била транспортирана в лечебно заведение, където били извършени обстойни
медицински прегледи и консултации с пулмолог и неврохирург. Твърди, че заради
полученото мозъчно сътресение имала непълен спомен от инцидента, постоянно
главоболие и световъртеж, сънливост, чувствала се отпаднала, станала
раздразнителна. Поддържа, че заради причинената тежката травма на белия дроб,
получила посттравматичен плеврален излив и изпитвала силни болки в областта
на гърдите,поради което на 18.12.2018г. била приета в МБАЛББ – Клиника по
гръдна хирургия, София, където й била поставена диагноза: двустранни
плеврални изливи (натрупана излишна течност в плевралното пространство), обст.
Посттравматични плеврални изливи с малка компресивна ателектаза, като
престоят й в болницата продължил до 20.12.2018г. Сочи също, че заради
причинените при ПТП увреди търпяла болки и страдания-имала непрекъснати
състояния на мигрена и гадене, които не се повлиявали от медикаменти;
непрекъснати състояния на задух и невъзможност да си поеме дъх; изпитвала
силна тревожност, прераснала в трайно депресивно състояние, заради което на
08.05.2019г. посетила и психиатър, който предписал медикаментозно лечение;
имала нарушения в съня, понижено настроение, нарушения в паметта и
концентрацията, като всичко това наложило да вземе болничен за срок 4 месеца.
В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за л.а. Деу Тико е имало
валидно сключена застраховка със ЗК Лев Инс АД, поради което ищцата
предявила писмена претенция към ответника за заплащане на обезщетение за
причинените при ПТП вреди. Предвид всичко изложено се иска да бъде осъден
ответникът да й плати претендираната сума, ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс” АД оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията, че
застрахования при дружеството водач е виновен за настъпването на процесния
инцидент, както и причинно-следствената връзка между инцидента и описаните в
ИМ травматични увреди на ищцата. Сочи, че претендираното обезщетение е
силно завишено по размер, като не отговаря на принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 ЗЗД. Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че същата в
нарушение на чл. 137а ЗДвП е пътувала в автомобила без поставен предпазен
колан.
В допълнителнната искова молба ищцата поддържа изложените фактически
твърдения и искания, оспорва направените от ответника възражения и излага
подробни съображения относно наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД.
3
В отговор на допълнителната искова молба ответникът ЗК Лев Инс АД
поддържа направените в отговора на ИМ оспорвания и възражения.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 08.12.2018г. около 15,40 часа в
гр.София, на бул. „Цветан Лазаров” в района на № 85 е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Деу Тико” с рег. № ***, управляван от С. Т. Д. и л.а. „Ауди А3”
с рег. № ***, управляван от С. С. М., при което на ищцата, пътувала на предната
дясна седалка в л.а. „Деу Тико” са причинени телесни увреди.
От изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение
на САТЕ, изготвено от инж. В. Д., се установява следния механизъм на ПТП: на
08.12.2018г. около 15,40 часа в гр.София, по бул. „Цветан Лазаров” с посока от
ул. Обиколна към ул. Илия Бешков в лявата пътна лента се движи л.а. „Ауди А3” с
рег. № ***, управляван от С. М.. В същото време по булеварда в същата посока-
попътно, но в дясна пътна лента се движи л.а. „Деу Тико” с рег. № ***,
управляван от С. Д., като в този автомобил на предната дясна седалка е пътувала
ищцата А. Г.. В района на № 85 водачът Д. предприема маневра за преминаване в
лява пътна лента и не пропуска движещия се по нея л.а. Ауди А3, който удря с
предната си дясна част л.а. Деу Тико в страничната му лява част. Инж. Д. е
посочил, че от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е
навлизането на л.а. Деу Тико в лентата за движение на л.а. Ауди А3, най-вероятно
на разстояние, което е по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране на
л.а. Ауди А3. Обяснил е, че водачът Д. е имал техническа възможност да
възприеме в огледалото за обратно виждане другия автомобил и да го пропусне и
чак след това да извърши предприетата маневра.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
КСМЕ, изготвена от вещите лица д-р М. И. Д.-специалист пулмолог и д-р П. С.
П.-неврохирург, се установява, че вследствие на инцидента от 08.12.2018г. А.Г. е
получила гръдна травма, насинявания по кожата на гърдите без фрактури на ребра
и други костни структури и неголеми плеврални изливи с малка ателектаза в
основите. Лекарите са установили, че непосредствено след инцидента
пострадалата е провела консултации с пулмолог и е направено вливане на
физиологичен серум и глюкоза, като поради семейни причини пострадалата е
отказала да постъпи в белодробно отделение и е предписано медикаментозно
лечение. Посочено е, че в приложената по делото медицинска документация и в
документацията, намираща се в лечебното заведение не е посочено, че
непосредствено след ПТП пострадалата се е оплаквала от липса на ясен спомен за
случилото се, като оплаквания поотношение на централната нервна система не са
описани. Вещите лица подробно са обяснили в експертизата клиничните
симптоми на пострадал при ПТП с черепно-мозъчна травма и са направили извод,
че не може с категоричност да се приеме, че при ПТП ищцата е получила
черепно-мозъчна травма (сътресение на главния мозък). Експертите са посочили,
че поради гръдната травма ищцата е търпяла болки по кожата с насинявания,
имала е кашлица с експекторация с хемотое, които с времето значително са
4
намалели. Отбелязали са, че при извършения личен преглед не се установяват
сериозни оплаквания и са направили извод, че пострадалата е белодробно
стабилизирана без съществени оплаквания и въпреки ускорената СУЕ-40 мм и
рентгеновите данни за местаспецифична пулмофиброза с вторични брониектазии
и двустранни плеврални страствания в основите в дясно. Обяснили са, че за
пострадалата има трайни последици не само от ПТП, но и от преболедувано в
миналото белодробно заболяване с реален риск от екзацербации на
пулмофиброзата и бронхиектазиите.
Вещите лица, след като са обяснили значението на предпазния колан и са
съобразили данните по делото относно механизма на ПТП, деформациите по л.а.
Деу Тико и получените от ищцата телесни увреждания, са посочили, че най-
вероятно по време на ПТП А. Г. – Д. е била с поставен предпазен колан.
В откритото съдебно заседание пред СГС експертите-медици са обяснили, че
при травмата се получава увреждане на плеврата водещо до излив на малко
течност, която започва да натиска долната част на белите дробове и се получава
т.нар. електаза-част от дроба е лишен от въздушната си част. Обяснили са, че при
травмата няма костни увреждания на гръдния кош, а насиняванията по кожата и
описаните малки, двустранни умерени плеврални изливи с лека електаза на белите
дробове, за около 2 седмици е отшумяла с резобрация. Уточнили са, че активният
възстановителен период при пострадалата е около месец. Обяснили са също, че
преди инцидента пострадала е боледувала от туберколоза с пнемвофиброза, с
бронхектазии на места, но в момента е в сравнително добро състояние. Уточнили
са отново, че вследствие на ПТП ищцата е получила временно излив на течност в
белите дробове и електаза, а останалите описани промени в белия дроб се дължат
на фиброзата, която представлява оздравителния процес на туберколозата.
По делото са представени и приети болнични листи, от които е видно, че във
връзка с ПТП ищцата е била временно нетрудоспособна за общо 45 дни. В
болничните листи за периода от 08.03.2019г. до 06.05.2019г. е посочено, че
болестта на бронхите е вследствие на общо заболяване.
За установяване на търпените болки и страдания и техния интензитет в
производството пред СГС са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката А. С. Д.-дъщеря на ищцата, твърди, че на 08.12.2018г. по
телефона й се обадил непознат, който я информирал, че родителите й са
катастрофирали. Спомня си, че когато отишла на мястото на инцидента майка й
била в безсъзнание, бледа и със затворени очи, а когато се съвзела видимо била
неадекватна и неориентирана, като обяснила, че не се чувства добре и не помни
какво се е случило. Сочи, че след като майка й излязла от колата повърнала и й се
виело свят. Твърди, че след прегледа в болницата ищцата се прибрала в дома им,
като през цялото врече се оплаквала от болки, от виене на свят. Твърди, че не
можела да спи и не се чувствала добре. Поддържа, че седмица след инцидента
отишли на преглед заради болки в гърдите, на който установили, че има излив в
белите дробове. Сочи, че по време на домашното лечение помагала на майка си;
че и до момента тя се оплаква от болки и от нарушения в съня; че психически не
се чувства добре и непрекъснато казва, когато пътуват, че трябва да се внимава
много.
5
Страните не спорят, че към 08.12.2018г. за л.а. Деу Тико с рег. № *** е имало
валидно сключена застраховка с ответното застрахователно дружество със
застрахователна полица №BG/22/11800174123 от 14.01.2018г. със срок на
действие от 04.01.2018г. до 04.01.2019г., както и че на 25.01.2019г. пострадалата е
предявила пред дружеството претенция за заплащане на обезщетение за
причинените при ПТП вреди.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните за наличието на
предпоставките на чл. 432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЗК
„Лев Инс” АД - застраховател на деликвента С. Т. Д.-водач на л.а. „Деу Тико”,
спрямо увредената ищца, а именно: наличието на действителен застрахователен
договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди;
наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредената ищца - извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление на
МПС в нарушение правилата на ЗДвП, вменяващи задължение на водачите на
МПС преди предприемане на маневра, да се убедят че не създават опасност за
останалите участници в движението; причиняване на ПТП и телесни увреждания
на ищцата; вредоносен резултат-причиняване на неимуществени вреди на
пострадалата-болки и страдания от настъпилите увреждания; причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца;
надлежно сезиране на застрахователя с искане за изплащане на обезщетение за
вреди, причинени от ПТП.
Това е така, тъй като решението на СГС е влязло в сила, в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86
ЗЗД да плати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 3 000
лева, причинени при ПТП на 08.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивната и
в насрещната въззивна жалби е за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на пострадалата и съпричинила ли е тя
настъпването на вредоносния резултат, пътувайки без поставен предпазен колан.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията,
дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
6
причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен
характер, установен от КСМЕ - гръдна травма, насинявания по кожата на гърдите
без фрактури на ребра и други костни структури и неголеми плеврални изливи с
малка ателектаза в основите; вида и продължителността на проведеното лечение и
свързаните с това ограничения за пострадалата-домашно-амбулаторно;
продължителността на лечебния и възстановителен период, установена от КСМЕ и
обясненията на експертите-медици, дадени в откритото съдебно заседание пред
СГС - общо за около 1 месец. САС съобрази и установените от СМЕ и гласните
доказателства интензитет на търпените болки и страдания, както и обстоятелство,
че по време на лечебния и възстановителен период ищцата е била затруднена в
елементарното си битово обслужване и че е имала необходимост от чужда
помощ. Съдът взе предвид също изводите на вещите лица-медици, че от
медицинската документация не може да се направи категоричен извод, че в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма, както и
че констатираните белодробни изменения се дължат на преболедувана преди
инцидента от пострадалата туберколоза. САС отчете и изводите на д-р П. и д-р Д.,
че при извършения личен преглед пострадалата не се оплаква от болки в главата,
както и че е белодробно стабилизирана.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 60 -
годишна, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 08.12.2018г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 6 000 лева би обезщетила справедливо
ищцата за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.
По втория спорен по делото въпрос:
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че за да бъде
редуцирано дължимото на пострадалия от деликт обезщетение за обезвреда по
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приносът му следва да бъде надлежно релевиран в
процеса чрез защитно възражение и да бъде доказан при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го твърди. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на категорично доказани конкретни
действия или бездействие на пострадалия, с които той обективно да е способствал
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства, установяващи механизма
на настъпването на процесния пътен инцидент, деформациите върху автомобила,
в който пострадалата е пътувала, установените от КСМЕ увреди, причинени на
пострадалата, води до категоричния извод, че ищцата не е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, нарушавайки правилото на чл. 137а ЗДвП.
В приетата и неоспорена КСМЕ се съдържат изрични констатации, че по време на
инцидента пострадалата е пътувала с предпазен колан. Предвид това, САС
напълно споделя извода на състава на СГС, че своевременно направеното от ЗК
„Лев Инс” АД възражение за съпричиняване е неоснователно.
Предвид всичко изложено, предявеният иск по чл. 432, ал.1 КЗ следва да
7
бъде уважен до сумата 6 000 лева, като застрахователят следва да бъде осъден, на
основание чл. 86 ЗЗД да плати на ищцата и законна лихва върху обезщетението,
считано от датата на подаване на исковата молба-28.05.2019г., така както е заявено
от пострадалата, до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните части.
При този изход на спора и поради отхвърляне и на двете въззивни жалби,
съдебни разноски се дължат единствено за адвокатската защита за отхвърляне
жалбата на насрещната страна. За защитата срещу отхвърлената насрещна
въззивна жалба на застрахователното дружество, на основание чл. 38 ЗАдв, на
адв.Г. Й. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер 320 лева.
За процесуално представителство на ЗК „Лев Инс“ АД пред САС за защитата
срещу отхвърлената въззивна жалба на ищцата следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261379 от 25.11.2020г., постановено по гр.дело №
6942/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗК „Лев Инс“ АД да плати на адв. Г.
Й. адвокатско възнаграждение в размер 320 лева-за осъщественото пред САС
безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА А. Й. Г. да плати на ЗК „Лев Инс“АД юрисконсултско
възнаграждение за въззивнтото производство в размер 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8