Р Е Ш Е Н И Е
№ 863
гр. Русе, 21.05.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на тринадесети май, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6010 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Д.Д., юрисконсулт на „Енерго – Про
Продажби” АД твърди, че Ш.Ш.К. е абонат на дружеството с клиентски номер **********,
във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен
№**********, гр.Русе, ул.“К.“№11, находящ се на адрес – гр.Русе, ул.“К.“№15.
Пояснява, че облигационните правоотношения между дружеството и абоната са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че
съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в
общите условия, като при неизпълнение на това задължение изпада в забава след
настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на
изрична покана за заплащане дължимите суми. Според разпоредбата на чл.38 от ОУ
„потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите
към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е
лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на
изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът
на изпадане в забава.
Поддържа, че ответникът дължи на
дружеството сумите: 706.36 лева – главница за консумирана ел.енергия по
фактури, издадени за периода 13.12.2017г. – 20.02.2018г.;13.01 лева – мораторна
лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 26.04.2018г.
За събиране на вземането си, ищецът
входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за
изпълнение, издадена по ЧГД №3248/2018г. по описа на РРС срещу Ш.Ш.К.. Тъй като
заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, съдът, на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Д.Д. моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Ш.Ш.К., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „В. Варненчик”,
Варна Тауърс – Г, бул. ”В. Варненчик”№258сумите: 706.36 лева – главница за
консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.12.2017г. –
20.02.2018г.;13.01 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко
задължение до 26.04.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1794/21.05.2018г.,
издадена на по ЧГД №3248/2018г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Вл.В. –
особен представител на ответника Ш.Ш.К. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Счита, че ответникът не дължи сумите по заповедта за
изпълнение на парично задължение, тъй като не е сключил договор за достъп и
пренос на ел.енергия за обект с адрес: гр.Русе, ул”К”.№11. В тази връзка сочи,
че с представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че Ш.К.
е подала заявление и сключила договор за достъп и пренос на ел.енергия за обект
с адрес: гр.Русе, ул.“К.“№15, а издадените от ищеца фактури са за достъп и
пренос на ел. енергия за обект с адрес: гр.Русе, ул”К”.№11.
Намира за ирелевантно обстоятелството, относно сключения
между М. Б. и Ш.К. договор за безвъзмездно ползване, тъй като евентуално
ползваната през процесния период ел.енергия в имот с адрес: гр.Русе, ул”К”.№11
се дължи от собственика на имота или от лице, което е сключило с ищеца договор
за достъп и пренос на ел.Енергия.
Оспорва количеството електрическа енергия, посочено във
всяка от трите приложени към исковата молба фактури, като заявява, че това
количество не отговаря на реално консумираната ел.енергия в посочения във
фактурите имот.
Оспорва начислените на ответника такси за възстановяване на
захранването, като твърди, че през процесния период, нито захранването в имота
на посочения в тези фактури адрес е било прекъсвано, нито ответникът е искал
възстановяване на захранването.
Съобразявайки
становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
С договор от 09.12.2015г. М. Б. предоставила на Ш.К. за безсрочно и безвъзмездно ползване
собствената си къща в гр.Русе, ул”К”.№11. На същата дата, в качеството на
собственик на имот с административен адрес: гр.Русе, ул”К”.№11, М. Р. Б. дала
съгласие Ш.К. да встъпи в договорни отношение с „Енерго – Про Продажби“ АД във
връзка с посочения имот.
Ш.К. е депозирала заявление,
входирано под №4020293/09.12.2015г. с молба да бъде снабдена с ел.енергия къща
в гр.Русе, ул”К”.№15. На 18.12.2015г. между „Енерго – Про Мрежи“ АД и Ш.К. е
сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Енерго – Про Мрежи“ АД при общи условия по
отношение на следния обект: гр.Русе, ул”К”.№15.
Електроразпределителното дружество е
представило справки и фактури, издадени в процесния период, с които установява
задължение за потребител на имот с адрес: гр.Русе, ул”К”.№11.
Приложени са ОУ за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД и ОУна договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Енерго - Про
Мрежи" АД.
За установяване претенциите по размер
е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – електротехническа
експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено.
След извършена проверка на приетите по делото писмени доказателства и справка с
нормативната уредба, вещото лице е констатирало наличие на задължение за
процесния период, на абонат с клиентски номер **********. Експертът сочи, че
математически правилно е извършено изчислението на стойността на сумите за
заплащане изразходваните енергии по дневна и нощна тарифна зона за процесните фактури, съобразно утвърдените от
КЕВР цени за съответния период.
Въз основа на заявление, депозирано от „Енерго-Про Продажби“
АД, в РРС е образувано ЧГД №3248/2018г. и издадена заповед №1794/21.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Ш.Ш.К. за сумите: 706.36 лева
- главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за
периода 13.12.2017г. – 20.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.05.2018г. до окончателното й изплащане; 13.01 лева – сбор от
мораторна лихва за всяка фактура за периода от падежа на всяко задължение до
26.04.2018г.; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
задължение.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумите: 706.36 лева - главница за консумирана и незаплатена
ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.12.2017г. – 20.02.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2018г. до окончателното й
изплащане; 13.01 лева – сбор от мораторна лихва за всяка фактура за периода от
падежа на всяко задължение до 26.04.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1794/21.05.2018г.,
издадена по ЧГД №3248/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело №3248/2018г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд е
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията
за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес.
Разгледан по същество, искът се
явява неоснователен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането
си с наличието на валидна облигационна връзка с ответника, основана на договор
за продажба на електрическа, регулирана от общи условия на дружеството,
одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г. Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите
условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Следователно те са част от правоотношението
между страните по делото и имат обвързваща сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови
нужди" е определено в чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия
за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про
Продажби" АД".
Основанието за плащане на електрическа енергия е нейното
ползване, поради което потребителят дължи плащане цената на реално доставена и
консумирана от него електрическа енергия за конкретен обект на потребление, по
открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със СТИ, за
същия обект на потребление. В случая, ищцовото дружество не доказа наличието на
сключен и действащ с Ш.К. договор за продажба на електрическа енергия за обект,
находящ се в гр.Русе, ул”К”.№11. Ангажираните в хода на производството писмени
доказателства водя до извод, че през м.декември 2015г. между „Енерго – Про Мрежи“
АД и ответницата е сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия
за обект в гр.Русе, ул”К”.№15. С приложената справка от НБД Населението се
установява, че Ш.К. е с постоянен и настоящ адрес ***. Фактът, че партидата на
абонатния обект – къща в гр.Русе, ул”К”.№11 и клиентския номер се водят при
ищеца на името на ответника не доказва наличието на договорно отношение във
връзка с този имот, тъй като не става ясно по какъв повод е открита въпросната
партида, след като договорът е сключен за имот с друг административен адрес.
Налага се извод, че страните по делото не са обвързани от
облигационни правоотношения, основани на договор за продажба на електрическа
енергия за имот в гр.Русе, ул”К”.№11, с оглед което претенциите като недоказани
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид изхода на спора, ответникът не дължи на ищеца
разноските в настоящото и заповедното производство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Варна, район „В. Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”В. Варненчик”№258,
представлявано от П. С., Б. П., Я. Д. и Г. К. против Ш.Ш.К., ЕГН ********** иск
с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите: 706.36 лева – главница за консумирана ел.енергия по
фактури, издадени за периода 13.12.2017г. – 20.02.2018г.;13.01 лева – мораторна
лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 26.04.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №1794/21.05.2018г., издадена на по ЧГД №3248/2018г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.