№ 23
гр. Асеновград, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. И.а
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000698, издадено от и.д.
Директор на РД "Автомобилна администрация"- гр.Пловдив – Никола Петров
Марковски, с което на Д. Ф. Х. ЕГН: **********, с адрес: *** на основание
чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 200 лева.
Недоволен от горното постановление е останал Д. Х. и го е обжалвал в
законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в допълнителното становище
се отрича факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила в
процедурата по установяването му и неправилно приложение на материалния
закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна - РД "АА"- гр. Пловдив не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в
жалбата и в писменото становище намери за установено следното от
фактическа страна.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 22.09.2022г. е
било констатирано, че на същата дата около 11,40 часа в гр. Пловдив, на
автогара „ЮГ“, жалбоподателят Х., като водач на автобус „Мерцедес
Интегро“ с рег. № *** е извършвал обществен превоз на пътници от гр.
1
Пловдив до гр. Асеновград, със лиценз № *********, пътен лист № 789132 и
маршрутно разписание № 010101. При започната контролна проверка на
автогара ЮГ - гр.Пловдив, водачът Х. предал изисканите документи на
контролните органи и съдействал при извършването на проверката. След това
в изпълнение на маршрутното разписание и по разпореждане на началника си
извършил курс по обществен превоз на пътници до гр. Асеновград.
Актосъставителят Б. И. в един момент, докато съставял акта установил, че
водачът е потеглил с автобуса в изпълнение на разписанието си. По-късно
същият бил установен в Автогара- гр. Асеновград, където за констатираното
нарушение, което актосъставителят квалифицирал по чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП
на водача Д. Х. бил съставен настоящия АУАН, като актът бил съставен в
негово присъствие и бил подписан от него без възражения. В срока по чл. 44
ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение. Въз основа на
съставеният АУАН от компетентния за това орган е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло
и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление, съдът намира, че същото е
необосновано и незаконосъобразно по следните съображения:
В НП като приложима санкционна разпоредба, към която е съотнесено
описаното нарушение е посочен чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП. Същата предвижда,
че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да
предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин
осуети извършването на проверка от органите за контрол. Видно е че нормата
съдържа две различни предложения самостоятелно осъществяващи състав на
административно нарушение. Въпреки, че в НП не е изрично посочено
приложимото предложение 2, изводимо от описанието е ясно, че то именно е
актуалното в случая, тъй като се твърди, че водачът Д. Х. е осуетил
извършването на проверката от органите на контрол. Съдът на базата на
доказателствата намира, че извършването на така твърдяното нарушение не е
установено по несъмнен начин и жалбоподателят Д. Х. не е реализирал
състава на нарушението съобразно неговите обективни и субективни
характеристики. В рамките на контрола, същият е представил всички
изискани от контролните органи документи легализиращи извършвания от
него обществен превоз, с което в пълен обем е съдействал при извършването
на проверката. Същият обаче, като шофьор на трудов договор и обвързан с
маршрутното разписание и часа на тръгване е извършил превоза потегляйки
от Автогара ЮГ – гр. Пловдив, като е получил нареждане за това от неговия
ръководител. Не са наведени доказателства от административно -наказващия
орган, че същият е бил уведомен,че ще му се съставя АУАН и че следва да
изчаква на автогарата приключването на проверката, която е протичала по
документи. Ето защо от една страна изпълнението на курса съобразно
маршрутното разписание не може да му се вмени във вина, тъй като същият
не е имал умисъл насочен към осуетяването на проверката. От друга страна
извършвайки превоза, същият на практика не е осуетил извършването на
проверката, тъй като въпреки възникналото недоразумение, проверката е била
проведена и приключила със съставянето на АУАН. Това изключва и
2
съставомерния за нарушението резултат – осуетяването на проверката, поради
което съставът на нарушението не е реализиран и от обективна страна.
Изложеното водещо основание е достатъчно за отмяна на НП, като само за
коректност следва да се спомене, че при описанието на нарушението в НП е
налице висока степен на неяснота поради смесването на съставите на две
различни нарушения и непълна цифрова квалификация, което по принцип
компрометира възможността на нарушителя да разбере в пълнота
административното обвинение по отношение на обективните му
характеристики и съответно да реализира правото си на защита срещу него в
пълен обем. Само за коректност следва да се каже, че по принцип неправилно
е приложена и предвидената санкция, тъй като към глобата не е наложено и
кумулативното наказание – лишаване от право да се управлява МПС, което
обстоятелство обаче е в полза на жалбоподателя, а във въззивното
производство действа забраната за влошаване на положението на
обжалващия.
Страните не са претендирали и доказали заплащането на разноски, поради
което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000698, издадено от и.д.
Директор на РД "Автомобилна администрация"- гр.Пловдив – Никола Петров
Марковски, с което на Д. Ф. Х. ЕГН:********** с адрес: *** на основание чл.
175 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3