РЕШЕНИЕ
№ 3451
гр. Варна, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110110626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството образуването по искова молба, подадена от „***” АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.*** срещу И. Н. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в
гр. ****
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.02.2015 г. между „***“ АД, чийто
универсален правоприемник е ищецът „***“ АД, и ответника И. Б. е сключен договор за
револвиращ кредит № *** при ОУ, по силата на който банката е предоставила на ответника
револвиращ кредит в размер на 1500 евро под формата на кредитен лимит, достъпът до
който се осигурява чрез издадена револвираща карта ***. Твърди, че съгласно т. 5 от
договора същият е безсрочен, като срокът за ползване на кредита е обвързан и съвпада със
срока на валидност на кредитната карта. Излага, че обслужването на кредита се осъществява
чрез минимална погасителна вноска в размер на 5 % от редовната главница в края на
отчетния период, но не по-малко от дължимата за същия период лихва, като във вноската е
включена и дължимата за периода лихва при уговорен фиксиран ГЛП в размер на 18%.
Твърди, че срокът за заплащане на минималната погасителна вноска е от 1-во до 15-то
число на месеца, следващ отчетния период. Поддържа, че дължимите минимални суми за
револвиране са заплащани до 15.10.2019 г., след което плащанията са преустановени и на
основание чл. 10.1. от договора банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Твърди,
че към 21.09.2021 г., на която дата кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем в
системата на банката, ответникът е бил задължен за следните суми: 627,82 евро главница,
214,34 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 15.10.2019 г. до 20.09.2021 г.,
вкл., както и 7,32 евро за начислени заемни такси по т. 15 от договора за теглене на пари в
брой на ***, начислени за периода от 04.09.2017 г. до 06.10.2017 г.
Твърди, че за тези суми се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК, срещу която ответникът е възразил, респ. заповедният съд му е дал указания за
1
предявяване на установителен иск.
По тези съображения по същество ищецът моли за уважаване на 3 предявените
установителни искове. В условията на евентуалност – в случай че не се установи по делото
да е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, моли за осъждане на
ответника за същите суми. Претендира и разноски за исковото и заповедно производство,
вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В заповедното производство е направил бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК,
подадено на бланка – образец, ведно с отбелязване, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца се явява моли за уважаване на предявените искове и за постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът признава исковете в писмена молба с вх.№
76345/16.10.2023г. и моли за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът приема за установено следното:
Предявени са от ищеца срещу ответника по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1,
чл. 10а, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 627,82 евро,
представляваща непогасена главница по договор за револвиращ кредит № *** от 19.02.2015
г., сключен между длъжника и „***“ АД, чийто универсален правоприемник е ищецът „***”
АД, сумата от 214,34 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 15.10.2019 г. до 20.09.2021 г., вкл., както и сумата от 7,32 евро, представляваща
начислени заемни такси по т. 15 от договора за теглене на пари в брой на АТМ ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 11.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. *** г. по описа на Районен съд – ***, както и евентуално съединени с тях осъдителни
искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за същите суми, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 05.08.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението. Съдът намира, че в настоящия случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК.
Ответникът, е направил изрично изявление за признание на предявените искове.
Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за разглеждане
на делото и правната квалификация на предявените искове, като те не са възразили. С оглед
направеното признание на иска и събраните по делото писмени доказателства - договор за
револвиращ кредит № *** от 19.02.2015 г., сключен между длъжника и „***“ АД;
съпроводително писмо изх. № *** г. на ЧСИ *** рег. № *** КЧСИ, район на действие ***;
Покана-уведомление изх. № *** от 22.01.2021 г. – 5 бр.; Констативен протокол от 13.04.2021
г. на ЧСИ *** рег. № ***, район на действие ***; Справка за актуално състояние на
действащите трудови договори към дата 27.01.2021 г.;имейл кореспонденция с ответника И.
Б.; Сметка № *** от 04.08.2021 г.; фактура № *** от 04.08.2021 г.; Молба от *** до ЧСИ ***
вх. № *** г.; Изпълнителен лист № *** г. по ЧГД № *** г. по описа на Районен съд – ***
Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК по ЧГД № *** г. по описа на Районен съд – ***; извлечение от счетоводните книги на
*** АД за сметка № *** от 11.05.2022 г. по договор за кредит №*** от 19.02.2015 г. към
11.05.2022 г. – 2 бр.; Разпореждане № *** от 13.05.2022 г. по ЧГД № *** г. по описа на
Районен съд – *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
2
11.05.2022 г.; операционна бележка за плащане към бюджета *** от 26.08.2022 г.; история на
сметка в *** за периода от 20.02.2015 г. до 14.09.2022 г. с титуляр И. Б.; извлечение от
сметка в *** за периода от 04.03.2020 г. до 14.09.2022 г. с титуляр И. Б., съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат уважени.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание
на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно признатите
права.
Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай безспорно е налице признание на
иска, но липсва втората предпоставка за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно
ответникът да не е дал повод за завеждане на иска. В конкретния случай неизпълнението на
задължението на ответника по договора, е довело до подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в защита на субективните права на ищеца, а подаденото възражение
от ответника по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е довело до образуване
на настоящото производство. Поради това съдът намира, че ответникът е дал повод за
завеждане на иска. С оглед на това чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи
заплащане на разноските на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Според
доказателствата за сторени разноски от ищеца те са следните: 116,77 лева – държавна такса
по исковото производство, не се претендира юрисконсултско възнаграждение. Поради това
на ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 116,77 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 9, ал. 1, чл. 10а, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК съществуването на
вземането на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
ул.“***“ № *** срещу И. Н. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. ***,
жк.“***“, бл.***, вх.*** ет.***, ап.**, за следните суми: сумата от 627,82
евро, представляваща непогасена главница по договор за револвиращ кредит
№ *** от *** г., сключен между длъжника и „***“ АД, чийто универсален
правоприемник е ищецът „***” АД, сумата от 214,34 евро, представляваща
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.10.2019 г. до
20.09.2021 г., вкл., както и сумата от 7,32 евро, представляваща начислени
заемни такси по т. 15 от договора за теглене на пари в брой на ***ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.05.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. *** г. по описа
на Районен съд – ***
ОСЪЖДА И. Н. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. *** жк.“***“,
бл.***, вх.***, ет.***, ап.** да заплати на „***” АД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.***, ул.“***“ № *** сумата от 116,77 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4