Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260270
гр. Пловдив, 28.01.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1448 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл. 422 вр. чл. 410, от КЗ, вр. чл.
49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ЗК “ЛЕВ ИНС”
АД със седалище и адрес на управление: гр. София, вписано
в Търговския регистър на Агенцията по
вписвания, ЕИК *********, представлявано
от М.С.М.-Г. и П.В.Д.- ..........., чрез процесуалния представител на дружеството ... Г.В., против ОБЩИНА Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов"
№ 1, представлявана от
З.Д.-.....за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата
от 249,86 лева, изплатено
обезщетение, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 28.11.201 г. около 13:20ч., в гр...., на бул.
..... № ... К.С.В., управлявайки лек
автомобил марка: „Форд“ модел ...... с рег.№ ......, собственост на ............... попада в необезопасена и несигнализирана дупка, като нанася
имуществени вреди на автомобила. Към датата на събитието
лекият Форд” - ...... с рег.№ ...... е застрахован по застраховка „Каско на МПС" в ЗК „Лев
Инс”АД, застрахователна полица № ............
със срок на валидност от
01.01.2018i. до 31.12.2018г. В
резултат на ПТП са нанесени имуществени щети на лекия автомобил. Във връзка
с причинените щети по автомобила при ищеца е образувана ликвидационна преписка по щета № ............. Извършен е оглед на автомобила и е определено обезщетение за имуществени вреди в размер на 239.86 лева. което е изплатено на доверения сервиз за отстраняване
на щетите. Това се явява основание за регрес срещу ответника до размера на
платеното обезщетение. Дължат се и обичайните разноски, направени за неговото определяне- 10 лева. На 29.11.2019 г.
ищеца е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл,
410
от ГПК, -ч. г. д. №19519/2019г. Срещу издадената заповед ответника е депозирал възражение.
В
указания по чл.131 от ГПК срок ответника оспорва иска по основание и размер.
Отправя възражение за съпричиняване.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- протокол за ПТП от 28.11.2018 г.;
регистрационен талон №..........; застрахователна полица № ............; уведомление от 28.11.2018 г.; доклад по
щета и експертиза от 21.12.2018 г., възлагателно
писмо от 03.12.2018 г.; фактура **********/14.12.2018 г.; фактура
**********/10.12.2018 г.; приемо-предавателен
протокол от 14.12.2018 г.; платежно нареждане от 29.01.2019 г.; се установява,
че на 28.11.2018 г. около 13:20ч., лек автомобил марка:
„Форд“ модел ...... с рег.№ ......, собственост на ............... управляван
от К.В.,
е попаднал
в необезопасена и несигнализирана дупка на пътно платно в гр...., на бул.
..... № .... Към момента на настъпване на инцидента за същия е била налице застраховка „Каско на МПС" при ищеца. От ПТП са настъпили щети по автомобила, които
са констатирани от застрахователя и е определено обезщетение в размер на 239.86 лева. което е изплатено на сервиз ........ извършил ремонт на повредите.
От изготвената покана от 14.03.2019 г. е видно, че ищеца е предприел
действия по уведомяване на ответника за възникналото регресно
вземане към него.
От показанията на свидетеля В. се установява, че автомобила е попаднал в
дупка на пътното платно в дясната част, пълна с вода. Същата е била голяма-50/60см.,
с остри ръбове. Шофьора успял да я избегне с предната гума, но е попаднала
задната, което е довело до гръмването и и разцепване. На местопроизшествието
пристигнали контролни органи на КАТ, които съставили протокол.
От изготвеното заключение от 16.11.2020 г. по възложената САТЕ е видно, че
настъпилите щети касаят подмяна на гума. Стойността на щетите е 251,72 лв.
От приложеното ч. г. д. 19519/19 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане ищеца е подал заявление по реда на
чл. 410 от ГПК на 29.11.2019 г. По същото е
издадена заповед за изпълнение, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предвид образуваното предходно заповедно производство между страните за
същото вземане и подаденото от ответника възражение против издадената заповед
за изпълнение съдът намира, че предявеният иск е допустим.
По иска по
чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, което отговаря за неговите виновни
противоправни действия. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесените твърдените вреди на автомобила
и размера на обезщетение.
Предвид липсата на възражение от ответника по заявените твърдения на ищеца съдът
намира за доказани обстоятелствата, че Община Пловдив
отговаря за поддръжката на пътя, където се
твърди да е настъпило ПТП.
С
оглед установените данни от събраните писмени и гласни доказателствасъдът
намира за доказано настъпването на заявеното ПТП като време и място, стойността
на щетите, съобразно заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от
съда, е в размер на 251,72 лв. наличието на застрахователно правоотношение,
видно от представения застрахователен договор между ищеца и собственика на
автомобила, както и плащане на стойност
на настъпилите щети от 239,86 лева.
Тези обстоятелства се явяват предпоставка за възникване на регресна
отговорност към застрахователя до размера на платеното от него обезщетение, тъй
като обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане в размер на извършеното плащане, а именно 239,86 лв., което попада в рамките на установените
вреди. Ето защо искът следва да се уважи.
За
пълното следва да се отбележи, че съдът не споделя възражението за съпричиняване наведено от ответника, тъй като от събраните
гласни доказателства –показанията на свидетеля В. се установява, че същият не е
разполагал с възможност отдалеч да забележи наличието
на препятствието и да предприеме необходимите действия за избягването му. По
тези съображения не е налице основание за редуциране на дължимия от ответника
размер на обезщетение за причинените вреди.
По
отношение притендираната сума от 10 лв. за
ликвидационни разходи съдът намира, че не е налице основание за присъждане, тъй
като същата не е част от определеното и изплатено обезщетение по повод
настъпилите щети. Ето защо за тази сума иска следва да се отхвърли.
По иска по чл.
86 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането,
не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право,
но не и за
поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване
на изискуемостта не съвпада с момента
на забавата/. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Такава не се твърди и не
се установява да е отправена, доколкото по делото се съдържат данни само за
изготвянето и, но не и за връчване на Община Пловдив. Като момент на
уведомяване следва да се приеме получаването на исковата молба, и в тази връзка обезщетението
за забава следва да се уважи за притендирания период от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 29.11.2019 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца, съобразно отправеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива, в
размер на: 25
лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ-200 лв. и 150 лв.
за юрисконсултко възнаграждение. Притендираните
разноски за призоваване на свидетел в размер от 10 лв. не са разходвани по
делото и подлежат на връщане на ищеца, поради което не следва да се поставя.т в
тежест на ответника.
На ответника разноски не се дължат.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов” № 1 представлявана
от З.Д.-......, дължи на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, вписано в Търговския регистър на Агенцията по
вписвания, ЕИК
*********, представлявано
от М.С.М.-Г. и П.В.Д.- ...........
сумата от 239,86 лева (двеста тридесет и девет лева и 86 ст. ),
ведно със законната лихва от датата на
притендиране на взамането 29.11.2019 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.
19519/2019 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК “ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, вписано в Търговския регистър на Агенцията по
вписвания, ЕИК
*********, представлявано
от М.С.М.-Г. и П.В.Д.- ........... против Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов” № 1 представлявана от З.Д.-.....иск за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата над 239,86 лева (двеста тридесет и девет лева и 86 ст. )
до 249,86 лв.(двеста четиридесет и девет лева и 86 ст.) ведно със законната лихва
от датата на притендиране на взамането 29.11.2019 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.
19519/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов” № 1 представлявана
от З.Д.-......, да заплаити на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, вписано в Търговския регистър на Агенцията по
вписвания, ЕИК
*********, представлявано
от М.С.М.-Г. и П.В.Д.- ...........
сумата от 375 лева (триста седемдесет и пет лева) разноски за производстовото.
Решението подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ