РЕШЕНИЕ
Номер 54313.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
Секретар:Пенка Н. Шивачева
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20202000500293 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано
по жалбата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез старши инспектор-юрист
В. Д.-процесуален представител, с адрес за призоваване: гр.Бургас,
ул.“Филип Кутев“№26А, ет.3, против Решение №137/10.07.20г., постановено
по гр.д.№1009/19г. по описа на Окръжен съд Бургас, в отхвърлящата
заявената претенция част.
Въззивната жалба сочи за неправилно решението в горепосочената
част, отхвърляща иска на Комисията за отнемане на сумата 977,92лв.,
представляваща левова равностойност на 500 евро, внесени на каса по
спестовен влог в „Б. П.“ АД с титуляр - С. А. с мотива, че сумата не се
намира в патримониума на ответника.
Този правен извод се сочи за неправилен и противоречащ на даденото в
приложимия закон(ЗОПДНПИ-отм. и сега действащия ЗПКОНПИ) легално
определение за понятието“имущество“ и за понятията „собственост“ и
„пари“, намиращи своето съдържание чрез тълкуването на относимите към
казуса правни норми в тяхната съвкупност. Страната обосновава извода, че
парите, включително тези по банкови сметки, са имущество по смисъла на
§1,т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и §1,т.1 от ДР на ЗОПДНПИ(отм.) и като такива
следва да намерят отражение при формирането на несъответствието в
имущественото състояние на обследваните лица, независимо дали са налични
или не в края на проверявания период. Защитава се тезата, че това
несъответствие, респективно разполагането със средства от законен
1
източник, следва да се преценява към всеки един момент на проверявания 10-
годишен период, а не само в неговия край.
Позовава се на нормите на чл.151 от ЗПКОНПИ и чл.72 от
ЗОПДНПИ(отм.), които тълкува граматически и правно в смисъл, че касаят
не само незаместими вещи и правата върху тях, а и парите, които
представляват заместими, непотребими движими вещи. Обосновава извод, че
те също подлежат на отнемане, когато се установи тяхната липса и няма
данни да са вложени в извършен конкретен разход, включително и за
придобиване на друго имущество, подлежащо според закона на отнемане,
ако е отчуждено до края на проучвания период.Противното схващане би
означавало на отнемане да подлежат само паричните средства с незаконен
произход, които са вложени в имущество по време на проверявания период,
та макар и междувременно то да е било разпоредено, което правоприлагане
не е подчинено на духа на закона, уреждащ правилата за провеждането на
гражданската конфискация.
Моли се за отмяна на решението, отхвърлящо частично заявената от
КПКОНПИ претенция и за постановяването на ново, с което тя да бъде
изцяло уважена. Не се ангажират нови доказателства. Моли се за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите ответници-М. А. А. и С. А. А. - двамата от гр. К., редовно
уведомени за въззивната жалба, не са представили отговор на същата и не са
ангажирали доказателства.
В проведеното пред Апелативен съд Бургас открито съдебно заседание,
въззивникът поддържа становището си чрез процесуален представител.
Явяващата се лично въззиваема А. не заявява конкретно становище и
моли за решение, съобразно преценката на съда.
Явяващият се лично въззиваем А., моли за потвърждаване на съдебното
решение в обжалваната от Комисията част.
Не се ангажират нови доказателства.
Служебната проверка на Апелативен съд Бургас по чл.269 от ГПК, сочи
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид изнесените във въззивната жалба
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, с оглед събраните в
производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано от КПКОНПИ против двамата
ответници по делото–М. А. А. и С. А. А. - двамата съпрузи от гр. К., на
2
основание чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ.
В исковата молба претенцията е обоснована с това, че след като
Комисията е била уведомена от Специализирана прокуратура гр.София за
привличането на ответниците като обвиняеми в извършването на
престъпление по чл.321,ал.3,т.2, вр. ал.2 и вр. ал.1 от НК, за това, че в
периода 2009-2011г. са участвали в ОПГ, създадена с цел извършването на
престъпления по чл.159г,вр.чл.159а ал.3 от НК с користна цел, на
територията на Република България и Република Гърция, попадащо в обхвата
на чл.108,ал.1,т.23 от ЗПКОНПИ, е образувала на 30.04.18г. проверка за
установяване на несъответствие в имуществото на посочените лица за десет
години назад и е установила такова в размер на 282 625,64лв., което е
„значително“ по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ (надхвърля 150 000лв.
за целия проверяван период).Счита, че са налице предпоставките на
Закона(чл.141,чл.142, ал.2, т.1 и 4 и чл.151 от ЗПКОНПИ) за отнемане на
подробно описано имущество, на обща стойност 18 177,92лв.
Ответниците не са подали отговори на исковата молба и не са
ангажирали доказателства по делото.Не са изразили конкретно становище по
заявената срещу тях претенция.
С решението си по делото, на база събраните по делото писмени
доказателства и експертни заключения, съдът е установил несъответствие
между нетния доход и имуществото на ответниците за проверявания период
от 30.04.08г. до 30.04.18г., в размер на 278 371,53лв., което е „значително“ по
смисъла на горецитираната правна норма и с оглед наличието на останалите
визирани в ЗПКОНПИ предпоставки, е постановил отнемането на три леки
автомобила на обща стойност 11300лв. и на сума в размер на
2700лв.,представляваща равностойността към момента на отчуждаването на
л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№А 4617 МТ. В тази част съдебният
акт е влязъл в сила като необжалван.
Съдът е отхвърлил като неоснователен иска за отнемане на сумата от
977, 92лв., представляваща левова равностойност на 500 евро, внесени на
каса по спестовен влог с титуляр С. А. в „Б. П.“ АД( по депозитна сметка в
евро № **********************, открита на **.**.**г.), по съображения, че
посочената сума не е налична понастоящем, като се е позовал на съдебна
практика, цитирана по делото.
Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод на Окръжен
съд Бургас, като излага следните съображения:
Фактическата обстановка по делото не е спорна.Събраните в процеса
доказателства и назначената съдебно-счетоводна експертиза установяват, че
за проверявания десетгодишен период от 30.04.08г. до 30.04.18г., общият
размер на получените доходи, приходи и източници на финансиране на
3
двамата ответници е в размер на 6074,01 лв., при обичайни и извънредни за
същия период техни и на ненавършилите им пълнолетие деца разходи от 247
919 69лв., т.е. при нетен доход, представляващ отрицателна величина(-
241 845,68лв.) и при придобито имущество в размер на 36 525,85лв.,
увеличаващо несъответствието между двете величини(нетни доходи и
стойност на придобитото имущество) за целия период с натрупване- на
278 371,53лв.
На следващо място и престъплението, в което са обвинени физическите
лица попада в хипотезата на чл.108 т.23 от ЗПКОНПИ.
Следователно изискуемите от закона кумулативни предпоставки за
уважаване на претенцията на Комисията по чл.153 от ЗПКОНПИ за отнемане
на незаконно придобитото в проверявания период имущество на
ответниците, в случая са налице. С оглед на това съдът е постановил
отнемането на наличното в края на проверявания период незаконно
придобито от ответниците движимо имущество и на паричната
равностойност на незаконно придобит и отчужден в същия период лек
автомобил, съобразно с визирания в чл. 151 от ЗПКОНПИ принцип за реална
гражданска конфискация, насочена спрямо съществуващото незаконно
придобито имущество, при изключението- паричната му равностойност да се
отнеме само ако то липсва или е отчуждено.
Видно от данните по делото, влогът от 500 евро по валутната сметка на
С. А. № ********************, открита на **.**.**г. в „Б. П.“, е възприет
като част от незаконно придобитото в периода на проверката нейно
имущество, т.к. носещата тежестта на доказване ответница не е ангажирала
доказателства за законен източник на внесените средства, но не е подложен
на гражданска конфискация само защото е неналичен в края на проверявания
период.
Бургаският апелативен съд намира, че действително тази сума не може
да бъде отнета, защото е разходвана и не е налична при приключване на
съдебното производство, но на отнемане не подлежи и нейната парична
равностойност в българска валута, както е претендирана по делото.
Съдът не споделя възраженията на въззивника, че т.к.парите,
включително тези по банкови сметки, са имущество по смисъла на §1,т.4 от
ДР на ЗПКОНПИ, подлежат на отнемане, независимо дали са налични или не,
позовавайки се на разпоредбите на чл.142 и чл.151 от ЗПКОНПИ, създаващи
изключението, че когато незаконно придобитото имущество не може да се
обособи за отнемане, липсва или е разпоредено, се отнема паричната му
равностойност.
Въззивната инстанция счита, че това разрешение не се отнася до
паричните средства не защото нямат стойност, а защото имат значението на
4
всеобщ стойностен еквивалент на всички останали вещи, имоти и права
върху такива, поради което няма как да бъдат количествено-стойностно
заместени с други парични средства. В тази връзка съдът споделя трайната и
последователна съдебна практика на ВКС, изразена в: решение №
129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 228/06.07.2015 г. по гр. д. № 5321/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 200/14.02.2019 г. по гр. дело № 4143/2017 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то
гр. отд. на ВКС и поддържащото я определение №310/05.05.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 219/2020 г., IV г. о., ГК, приемаща за изходна позиция, че на
изследване подлежи имуществото на проверяваните лица (ответниците) в
началото и в края на проверявания период, като несъответствието следва да
се определи от съпоставянето на нетния доход и стойността, получена от
разликата между имуществото в края на проверявания период и това в
началото на периода. Тя е застъпена и в разясненията, дадени в раздел IV, т. 1
от мотивите към решение № 13/13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на
Конституционния съд.
Въззивният съд счита, че нормата на чл.151 от Закона не намира
приложение по отношение на неналичните парични средства, само
преминали през банковите сметки на ответниците, поради специфичния
универсален характер на парите като платежно средство, средство за
натрупване и мярка за равностойност на всички останали стоки, услуги и
вещи, както и с оглед факта, че като вещи самите те са потребими и
заместими и могат да послужат за придобиването на други вещи и имоти, т.е.
отнемането им може да доведе до двойна имуществена санкция на
проверявания- веднъж чрез отнемане на имущество, в което са вложени и
втори път – чрез отнемане на стойността му, след като са неналични към
момента на завеждането на иска по чл.153 от Закона. Парите са универсална
мярка за стойност и не могат да бъдат заместени при липса сами със себе си в
смисъла, който цитираната по-горе норма влага, касателно всякакъв друг вид
имущество.
Нещо повече-горецитираната практика, която съдът изцяло споделя,
приема, че внесените и постъпили по банковите сметки на проверяваните
лица суми, за които не се установява законово основание за внасяне и
източник за придобиване, но не са налични по тези сметки в края на
проверявания период- нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито
са релевантни чрез включването им в имуществото на ответниците за
определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на
ЗОПДНПИ (отм.)-респ. – и § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ – доколкото само са
5
"преминали" през имуществото в проверявания период – били са разходвани,
но няма данни да са вложени/трансформирани в друго подлежащо на
отнемане имущество, а когато са вложени за придобиването на такова
имущество – се приема, че именно то подлежи на отнемане, респективно
неговата равностойност, ако е било отчуждено – в предвидените от закона
случаи. Иначе казано, такива парични суми не съставляват „имущество“ по
смисъла на §1,т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Съдържащата се в тази разпоредба
легална дефиниция за имуществото като „всякакъв вид собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни
права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или
други права върху него“, не включва паричните средства, преминали през
патримониума на проверяваното лице, за които не се твърди да са налични
към момента на проверката(изразходвани са) и за които не се твърди да са
били вложени като разход за придобиване на друго имущество.
С оглед тези разсъждения, претенцията на ищеца за отнемане на
паричната равностойност в лева на липсващия валутен влог на въззиваемата
ответница от 500 евро, се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена, в какъвто смисъл се е произнесъл първоинстанционният съд.
Поради съвпадението на крайните правни изводи на двете инстанции,
решението на Окръжен съд Бургас в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 157, ал.2 от ЗПКОНПИ и предвид изхода от делото,
съдът следва да осъди с решението си въззивника- ищец да заплати на
бюджета на съдебната власт дължимата за настоящото производство
държавна такса от 19,56лв. по сметка на Апелативен съд Бургас.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137/10.07.20 г. по гр.д. № 1009 по описа
на Окръжен съд Бургас за 2019г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество –гр. София, с БУЛСТАТ ********* да
6
заплати на бюджета на съдебната власт държавна такса за проведеното
производство по в.гр.д. №293/20 г. по описа на БАС, в размер на 19,56 лв., по
сметка на Апелативен съд Бургас.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7