Р E Ш Е Н И Е
№ 339
гр.Плевен, 03.07.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Габриела Христова-Декова
При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно дело № 318 по описа за 2023 г. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. АПК вр. чл.111 ал.7 от ЗИНЗС.
С Решение №126/13.03.2023г. по адм.дело №168/2023г. по
описа на Административен съд Плевен е отхвърлена жалбата на Х.Т.Т., задържан
под стража в затвора Плевен, против Заповед №Л-524/21.02.2023г. на Началника на
затвора Плевен, с която на основание чл.102, чл.104 ал.1, чл.240 и чл.257 ал.3
от ЗИНЗС и чл.101 т.7 от ЗИНЗС на Т. е наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия за 14 денонощия“, за нарушение на чл.96 т.3,
чл.97 т.4, чл.100 ал.1 и ал.2 т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Х.Т., в
която се твърди, че съдът е предубеден. Твърди се, че нито един посочен от него
свидетел не е чул да казва нещо повече от това, че знае коя е сестрата на К. и
за кого е омъжена. Твърди се също, че съпругът на юрисконсулта на затвора Плевен
е съдия, което влияе на решението на съда.
Срещу решението е депозирана и
касационна жалба от адв.И.Н.-служебен
защитник на Х.Т., в която са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. За неправилен се
счита извода на съда, че репликата на Т. съдържа заплаха срещу служителката на
затвора К., поради което и определеното наказание съответства на предвидения в
закона състав на нарушение. В тази връзка се посочва, че двама от разпитаните
свидетели са заявили пред първоинстанционния съд, че думите на Т. не са
съдържали заплаха и не са отправяни като закана. Предвид последното се счита,
че изводът на съда е необоснован. На следващо място се твърди, че дори да се
приеме, че думите на Т. са съдържали елемент на закана, наложеното наказание е
несправедливо, тъй като не са отчетени като смекчаващи обстоятелства чистото
дисциплинарно минало на Т., както и установеният мотив, поради който е изрекъл
репликата. Посочва се, че ако е вярно обстоятелството, че участниците в
първоначалния инцидент са били заставени да променят дадените от тях обяснения,
това е достатъчен мотив за афектното състояние на Т. и за изречените думи. В
заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание на задържания под стража.
По касационната жалба на Х.Т. е
подаден писмен отговор от процесуален представител на ответника, в който са
изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.
В първото съдебно заседание по искане на Х.Т. е
освободен като служебен защитник адв.Н. и след изпратено писмо от АК-Плевен с
определение от закрито съдебно заседание като служебен защитник на касатора е
назначен адв.Д.Г. от АК-Плевен.
В съдебно заседание касаторът се
явява лично и със служебен защитник адв.Г., които излагат доводи за
неправилност на съдебния акт, аналогични на посочените в касационните жалби. В
указания срок са представени писмени бележки от адв.Г., в които се твърди
незаконосъобразност на оспорената заповед и оттам неправилност на
потвърждаващото я решение на първоинстанционния съд.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт П., която счита първоинстанционното решение за правилно и моли да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лева. В указания срок представя писмени бележки с доводи за правилност на съдебния акт, като се
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на Административен съд Плевен е правилно, постановено
при напълно изяснена фактическа обстановка и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения
срок и от надлежна страна, при доказан правен интерес, поради което са допустими
за разглеждане.
Разгледани по същество са неоснователни.
С Решение №126/13.03.2023г. по адм.дело №168/2023г. по
описа на АС-Плевен е отхвърлена жалбата на Х.Т.Т., задържан под стража в
затвора Плевен, против Заповед №Л-524/21.02.2023г. на Началника на затвора
Плевен, с която на основание чл.102, чл.104 ал.1, чл.240 и чл.257 ал.3 от ЗИНЗС
и чл.101 т.7 от ЗИНЗС на Т. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за 14 денонощия“, за нарушение на чл.96 т.3, чл.97 т.4,
чл.100 ал.1 и ал.2 т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
Производството е по реда на чл.111 от ЗИНЗС касаеща
налагане на лишените от свобода на дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“. С решението съдът е
приел, че жалбата е подадена от лице, за което административният акт е
неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане, но е неоснователна. За
да достигне до този извод е анализирал всички събрани в хода на делото гласни и
писмени доказателства и е извел фактическа обстановка, за която е счел, че кореспондира
с изложените факти и обстоятелства в оспорената заповед. Посочил е, че всички
доказателства водят до извод, че Т. е извършил описаните в акта нарушения на
ЗИНЗС, като е упражнил психическо насилие спрямо служител на затвора Плевен,
придружено със закана. Обосновал е последното с разпоредбите на чл.268 от
ППЗИНЗС и чл.96 т.3, чл.97 т.4, чл.100 ал.1, чл.100 ал.2 т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
Счел е, че Т. не е изпълнил задължението си по нормите на чл.96 т.3 от ЗИНЗС,
като е нарушил забраната предвидена в чл.97 т.4 от ЗИНЗС, като е упражнил
психическо насилие /обидно отношение/ и е отправял закани за физическа
саморазправа спрямо инспектор С.К. на 02.02.2023г., която е отговорник на шеста
група и приемно отделение в затвора Плевен. Приел е, че няма отношение
твърдението на Т. от какво е предизвикано поведението му, доколкото в закона е
регламентирано изискване за спазване на установените в затвора правила и забрана лишените от свобода, респ.
задържаните под стража да упражняват физическо или психическо насилие,
включително за решаване на възникнали конфликти. В заключение е обосновал
извод, че наложеното дисциплинарно наказание е правилно определено по вид и
размер, и отговаря на характера и
тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на лицето
задържано под стража към него. По отношение искането на процесуален
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
приел, че с оглед изхода на делото искането е основателно, но предвид факта, че
Т. е освободен от заплащането на държавни такси и съдебни разноски, то такива
не следва да бъдат присъждани.
Касационната инстанция намира решението на първоинстанционния
съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка
е изведен правния извод, че Х.Т. е извършил нарушението, описано в процесната
заповед, като е упражнил психическо насилие спрямо служител на затвора Плевен,
придружено със закана. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока
формирани от Х-ти състав
на Административен съд Плевен се споделят от настоящия касационен състав,
поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2
изр.2 от АПК.
Възраженията на Х.Т. и на неговия служебен защитник са
неоснователни. Както е посочено и по-горе, първоинстанционният съд е направил
правилна преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и е установил, че описаните
в заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от Т.. За изясняване на
фактическата обстановка съдът е допуснал разпит на множество свидетели и техните свидетелски показания са описани и
подробно анализирани в съдебния акт. От всички гласни доказателства, които
кореспондират с писмените, се установява, че Т. казва на висок тон на К., че
знае коя е сестра й, и за кого е омъжена, като това става в коридор пълен с
лишени от свобода. Установява се още, че К. не е викала, нито е обиждала Т.. Твърденията
на Х.Т., че К. е карала лишени от свобода да си променят дадените писмени
обяснения по друг случай, дори и да отговарят на обективната истина, не могат
да се приемат като смекчаващи обстоятелства. Това е така, тъй като дори
служителят на затвора да е извършил някакво нарушение на служебните си
задължения, редът за реализиране на отговорността му е друг, а не чрез търсене на лична
отговорност и отправяне на заплахи от страна на лишените от свобода. Именно в
този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Задължението
регламентирано в чл.96 т.3 и забраната в чл.97 т.4 от ЗИНЗС се отнасят за
всички лица, настанени в местата за лишаване от свобода и са задължителни за
тях. При неспазване на тези забрани и задължения, както е в процесния случай,
отговорността се реализира по реда на чл.111 и сл. от АПК. Предвид изложеното,
не са налице пороци на съдебния акт, които да обосновават неговата отмяна. Решението
като правилно следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на делото направеното
искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да
бъде уважено, доколкото в действителност Х.Т. е освободен от заплащане на
държавна такса и съдебни разноски и по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.6
от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №126/13.03.2023г. по адм.дело
№168/2023г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена
жалбата на Х.Т.Т., задържан под стража в затвора Плевен, против Заповед
№Л-524/21.02.2023г. на Началника на затвора Плевен, с която на основание
чл.102, чл.104 ал.1, чл.240 и чл.257 ал.3 от ЗИНЗС и чл.101 т.7 от ЗИНЗС на Т.
е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за 14
денонощия“, за нарушение на чл.96 т.3, чл.97 т.4, чл.100 ал.1 и ал.2 т.5 и т.7
от ЗИНЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/П/
2. /П/