Р Е Ш Е Н И Е № 111
гр.Кюстендил, 19.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в
публичното съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия
Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа
докладваното от съдия Стойчева КАНД № 96 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Централно
управление на НАП - София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
С. В., обжалва решение № 260002 от 08.01.2021г.
на Районен съд - Кюстендил по АНД № 745/2020г., с което е отменено Наказателно
постановление № 475272-F485692/06.11.2020г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП. Релевира се
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане се свързва с доказано нарушение. Твърди се, че
обектът на данъчна проверка е търговски обект
по см. на ЗДДС и дружеството е задължен
субект по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., респ. по чл.118, ал.6 от ЗДДС, което не е изпълнило визираното там нормативно задължение. Допълнително се сочи, че предявеното с АУАН
обвинение е ясно и е безспорно доказано от ПИП, който е официален свидетелстващ документ, съставен на осн. чл.
110, ал.4 вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК. Иска се
отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
– „Т.Е.“ ООД ***, чрез процесуалния си представител адв. В. П., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи неяснота на предявеното обвинение и недоказаност
на нарушението, тъй като АНО не е
установил причините за констатираната разлика в количеството горива между АДД и
данните в НАП и дали същата е резултат
от противоправно поведение на търговеца. Прави искане за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ОП - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението
на съда за правилно и обосновано.
Административният
съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 475272-F485692/06.11.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/ във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на „Т.е.“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
Административнонаказателната
отговорност на търговското дружество е ангажирана за това, че при извършена на 05.03.2019г.
проверка от органите по приходите в
стопанисван от същото търговски обект по см. на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС –
газстанция в гр. Кюстендил, е установено, че показателите от монтираната в
обекта нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, се различават
от получените количества горива според АДД поради въвеждане на коефициент за
всяка доставка 0,5. Сочи се, че
констатациите касаят периода от 01.02.2019г. до 05.03.2019г. Извън горното
в съдържанието на НП е посочено
следното: че газстанцията разполага с 1
бр. колонка за зареждане на гориво пропан бутан, 1бр. хоризонтален цилиндричен
резервоар за съхранените на гориво и пълначна станция за зареждане на бутилки
за битови нужди; че в обекта има монтирана и функционираща ЕСФП с нивомерна
система с централно регистриращо устройство; че при проверка в ПП ФУДВ и в
„Справка за постъпили горива в обекти с ЕСФП“, става видно, че в колона
„Плътност на доставеното гориво в резервоар в реална температура“ за коефициент
винаги се пише 0,5 и в резултат от горното, за всяка доставка се получава
разминаване между количеството по нивомерна система и документално въведеното
количество , съотв. възникват съществени
разлики между получените количества горива по АДД и количествата горива,
постъпили в резервоарите според нивомерната система в обекта както следва: за
03.03.2019г. полученото количество гориво на пропан бутан по АДД е 3602,66л, а
показателите по нивомерната система за количество гориво са 3507,66л, при
въведен коефициент от клавиатурата 0,5, а в периода 01.02.2019г. – 05.03.2019г.
, видно от „Справка за постъпили горива в обекти с ЕСФП“, документално
въведеното количество гориво от АДД в обекта
винаги излаза повече. Описаните
факти са квалифицирани като нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. и
чл.118, ал.6 от ЗДДС, като в НП, АНО е възпроизвел съдържанието на визираните
нормативни разпоредби.
За
деянието е съставен АУАН № F485692/10.05.2019г.,
а в въззивото производство са приети документите от административнонаказателната
преписка, вкл. данни от електронна система на НАП - „Справка за постъпили горива в обекти с ЕСФП“ ,
ПИП, дневни финансови отчети и касови бонове за визирания период, и са събрани
гласни доказателства във връзка с механизма за формиране на разликите в
количествата горива според АДД и
изпратените в НАП автоматично от нивомерната система в обекта.
При
така установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за допуснати
съществени процесуални нарушения при описание на деянието и за неясно
обвинение, а по същество – за недоказаност на нарушението поради неустановяване
на конкретното неправомерно поведение на търговеца при въвеждане на данните за
количество гориво, вкл. във връзка с коефициента за плътност на горивата и за
това как последният се отразява на количествените данни. Допълнително съдът е
квалифицирал деянието като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. По посочените
правни доводи, съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Решението, преценено за съответствие с
материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:
Районният съд е спазил принципа на
чл.13 от НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН и чл.193, ал.1 от ЗДДС за
разкриване на обективната истина по делото, събирайки всички относими,
допустими и достоверни доказателства. От анализа на същите е извел
верни правни изводи за неясно
обвинение и недоказаност на нарушението.
Както правилно е приела въззивната инстанция, в
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Последните засягат описанието на нарушението
и времето на извършването му. Както в
акта, така и в наказателното постановление,
констатираните несъответствия в показателите за количество горива от
монтираната в обекта нивомерна измервателна система, изпращани в НАП и от
данните в акцизните данъчни документи за доставките, касаят периода 01.02.2019г. – 05.03.2019г.
без конкретни стойности на количеството,
както и датата 03.03.2019г., за която единствено има конкретни стойности на
показателите за количество. От друга
страна, при формулиране на обвинението е визиран само посоченият времеви период. Сравнителният
анализ на съдържанието на АУАН, възпроизведен изцяло и в НП, сочи на изводи за нарушение на правилата на
чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН - неясно описание на фактите от
състава на нарушението, т.е. на предмета на доказване, което възпрепятства
правото на защита на нарушителя и
съдебната проверка за наличие на съставомерно деяние. Извън горното, липсват
данни за връзката между визирания
коефициент за плътност на горивото и възникналите разлики в количествените
показатели, вкл. кой е верният коефициент, къде е отразен същият и как се отразява
на количеството гориво, определено при различни измервателни единици – литри и
килограми и при различна температура на въздуха. Изложеното в съвкупност обосновава
правилността на доводите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални
нарушения като основания за незаконосъобразност на процесното НП.
Обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон са решаващите мотиви на районния съд за недоказаност на административното нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС вр. с чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС. Отговорността на нарушителя е ангажирана в качеството му на лице, което извършва продажба на течни горива чрез средства за измерване на разход, за неизпълнение на задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите чрез използване като средство за измерване на нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП.
По делото е безспорно, че в
обекта е монтирана и функционира ЕСФП с
нивомерна система с централно регистриращо устройство, която е регистрирана по
надлежния ред и технически изправна; че са налице разлики в показателите за количество горива от
измервателната система, изпращани в НАП и от данните в акцизните данъчни
документи за доставките, с които разлики АНО свързва съставомерното
деяние, доколкото приема, че се възпрепятства възможността да се определят наличните количества гориво в
резервоара в обекта. Следва да се
посочи, че горните различия са установени от приложените към преписката данни
от ИС на НАП, получени от измервателната система в резервоара в обекта, за вида гориво, обема в литри на
доставеното гориво в резервоара при реална температура, обема в литри на
доставеното гориво в резервоара при температура 15С и масата на доставеното
гориво в килограми, които три показателя очевидно са с различни стойности /л. 16 и сл. от делото на РС/. Основният спор по делото е относно причината
за разликите в показателите за количество горива от монтираната в обекта нивомерна измервателна система, изпращани в
НАП и от данните в акцизните данъчни документи за доставките, т.е. дали същите
са резултат на противоправно деяние на
нарушителя. В АУАН и в НП се сочи, че разликите
се дължат на въведен коефициент за плътност от 0,5 за всички доставени горива, която констатация обаче не е подкрепена от
събраните доказателствени средства. Както обосновано се сочи в оспореното
решение, представените от АНО писмени и гласни доказателства не доказват незаконосъобразно поведение
на търговеца. Липсват твърдения и
доказателства кой е надлежният коефициент за плътност, дали е нормативно определен и как се отразява
на количеството гориво според новомерната система, което автоматично постъпва в
НАП. Свидетелските показания на данъчните служители са неясни и
противоречиви, вкл. в частта в която се твърди, че коректния коефициент за плътност на горивото е
с три знака след десетичната запетая, а в случая неправилно е въведен
коефициент 0,5 за доставките, който е използван при преобразуване на литрите гориво в
килограми и са се получили установените разлики. Твърденията на контролните
органи не се потвърждават от резултата при
елементарно математическо
изчисление на горните стойности за
датата 03.03.2019г., които са отразени в
НП, а в разпоредбата на т.9 от Приложение № 17 на Наредба № Н-18/2006 г. липсва
изискване за това колко знака са необходими за означаване на коефициента за
плътност на горивата. От друга страна, от
анализа на събраните писмени
доказателства и конкретно от отговора на „Енсис“ ООД като производител на
процесната система, е видно, че монтираната и функционираща ЕСФП с нивомерна
система автоматично отчита доставката в литри към реалната температура и при
температура от 15С, а основният параметър при изпращане на данни за документална
доставка е масата на доставеното гориво в килограм, която се изпраща на НАП като
при проследяване на доставките се
използва плътността на горивото според акцизния документ. Така описаната
информация се съдържа в приложените от
нарушителя приемо - предавателен
протокол за доставка на гориво на 03.03.2019г. и служебен
бон от същата дата, като масата на
горивото в килограми в последния съвпада с данните в НАП. Всички гореизброени обстоятелства сочат
изпълнение на редицата изисквания, въведени с Наредба № Н-18/2006 г. По какви причини нивомерна измервателна система
за обем на течни горива не е подавала коректни данни към НАП е обстоятелство,
което не е установено. Същественото е,
че по делото липсват доказателства, че несъответствията в данните
в НАП и по документи, са в резултат на
виновно поведение на задължения търговец, поради неправомерни действия на
негови служители. Както се посочи
по-горе, отразеното в АУАН и в НП действие, изразяващо се в некоректно въвеждане
на коефициента за плътност на горивата, не
е в пряка причинна връзка с констатираните
различия в показателите за количеството горива. Следват изводи за недоказаност
на релевираното административно нарушение, т.е. изводи, идентични на
формираните от въззивната инстанция. Оспореното решение за отмяна на НП е
правилно и касационния съд го оставя в сила.
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че липсват предпоставки
за квалифициране на деянието като
маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН и доводите на районния съд в тази част
са необосновани и неправилни. Допълнително
основание за незаконосъобразност на НП касационната инстанция открива във връзка с
приложената от АНО санкционна
норма. Видно е, че наложената
имуществена санкция в размер на
500,00лв. е предвидената
в ал.1 на чл.185 от ЗДДС във връзка с предложение
второ на ал.2 на чл.185 от ЗДДС. В НП обаче отсъства надлежно препращане
към санкциите по ал.1, както и мотиви за предвиденото квалифициращо
обстоятелство.
Предвид изхода по делото и на
осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН съдът присъжда в полза на ответника, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв. платими от ЦУ на НАП.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260002 от 08.01.2021г. на Районен съд
- Кюстендил, постановено по АНД № 745/2020г.
ОСЪЖДА Централно управление на НАП – София да заплати на „Т.е.“ ООД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00лв.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.