РЕШЕНИЕ
№275
гр. Пловдив, 09.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на втори юни, през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1640 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Д.Б. с ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-143 от 23.05.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е заличено погасеното по давност задължение на С.Д.Б. по Разпореждане
№ РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив в
размер на 32 028,23 лв., от които главница за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в
размер на 16 365,39 лв. и лихва за минало време в размер на 15 662,84
лв., начислена към 22.04.2019 г. и е оставено в сила Разпореждане
№ РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив в
останалата му част за възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 15 034,67 лв., от които
10 782,29 лв. главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2017 г. и лихва – 4 252,38
лв., начислена към 22.04.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
Според изложеното в жалбата, с която се иска отмяна на обжалваното решение,
в същото не било посочено нито едно доказателство за твърдяната
недобросъвестност и това, че с разпореждане от 27.12.1999 г. пенсионният орган
решава, че жалбоподателят има право на пенсия и отпуска такава, а с
разпореждане от 06.03.2017 г. същият пенсионен орган решава, че количеството
признат стаж и категориите труд са други, не прави жалбоподателя Б. недобросъвестна, като
преценките за стажа и категорията труд са изцяло във властта на длъжностното
лице по чл.98, ал.1 от КСО, във вр. с чл.104 от КСО.
Твърди се, че загубата на оригиналното пенсионно досие от страна на
административния орган не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя,
както и че не са представени доказателства, че на същата са били върнати
документи. Посочва се, че органите са нарушили чл.9 от НПОС и не са съхранили
заявлението за пенсиониране, което е формуляр по образец УП-1, както и че в
досието задължително се съхраняват документи за доход, въз основа на които е
определен размерът на пенсията и те не подлежат на връщане на лицето. Според
жалбоподателя, нито пенсионният орган, нито директорът се произнасят каква част
от дълга се дължи на неправилно признат стаж и каква част на неправилно зачетен
доход, при което не изясняват какво е отношението й към размера на стажа и
размера на дохода. Отделно от това, се твърди, че не е обсъждана и проверена
възможността неправилно отпуснатата пенсия да се дължи на неправилно издадени
от конкретно длъжностно лице при осигурителя документи, или на неправилна
преценка на конкретно длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО, или на допусната
техническа грешка. Възразява се за неправилно тълкуване и прилагане на чл.10
ал.7 от НПОС, като според жалбоподателя срокът не е инструктивен, а преклузивен и пропускането му погасявало правото на
административния орган да претендира възстановяване на суми, а разпореждането
се твърди да е нищожно. Твърди се, че неправилно не са заличени по давност
вземанията за лихви до 31.12.2015 г. включително, като в тази насока според
жалбоподателя следвало да се приложи разпоредбата на чл.111в от ЗЗД. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адв. Б.. Претендират
се направените по делото разноски. В предоставения срок не са представени
писмени бележки.
Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва жалбата, като моли същата
да бъде отхвърлена. В писмено становище излага подробни съображения с искане за
отхвърляне на жалбата. Твърди се, че с оглед на това, че към момента на
опускане на пенсия жалбоподателят Б. е била на възраст 49 години и не е имала
необходимия положен труд при условията на първа и втора категория, то е нямало
как да не осъзнава, че за нея не са били налице условията за отпускане на
пенсия при по-благоприятните условия на §4, ал.1 от ПЗР на КСО и че получава
неоснователно пенсия. Възразява се против становището на жалбоподателя, че загубването
на пенсионното досие служи за опровергаване извода за недобросъвестност на Б..
Сочи се, че предвид начина на формиране на пенсията от два взаимосвързани компонента
осигурителен стаж и осигурителен доход, без наличието на който и да е от тях тя
не може да бъде изчислена, то претенцията на жалбоподателя за разделяне на
формираното задължение като такова,
произтичащо от липса на осигурителен стаж и такова, произтекло от липса на
осигурителен доход е неоснователна. Сочи се, че разпоредбата на чл.111 от ЗЗД е
неприложима в това производство. Моли се жалбата да се остави без разглеждане
като недопустима в една нейна част, поради това, че решението е благоприятно за
жалбоподателя в частта му, с която е заличено като погасено по давност част от
установеното задължение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена директно в съда с вх.№ от 03.06.2019 г. в рамките на
предвидения за това процесуален срок (решението е
връчено лично на жалбоподателя на 29.05.2019 г., видно от приложеното на лист
113 по делото известие за доставяне) и от лице, имащо правен интерес от
оспорване на решението, в частта му,
с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ –
Пловдив в частта за възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 15 034,67 лв., от които
10 782,29 лв., главница за периода от 01.01.2014
г. до 31.03.2017 г. и лихва – 4 252,38 лв., начислена към 22.04.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението, което налага извод за нейната процесуална допустимост в тази й част.
Жалбата
против решението, в частта му, с която е заличено погасеното по давност
задължение на С.Д.Б. по Разпореждане № РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив в размер на 32 028,23 лв., от
които главница за периода от 01.01.2009 г. до
31.12.2013 г. в размер на 16 365,39 лв. и лихва за минало време в размер
на 15 662,84 лв., начислена към 22.04.2019 г., е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане в тази ѝ част, поради липса на правен интерес от оспорване,
като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол
върху административните актове, а образуваното съдебно производство по нея ще
следва да се прекрати в посочената част. Това е така, защото в тази му част
оспореният административен акт на практика е благоприятен за жалбоподателя Б.,
защото с него се заличава установено нейно задължение. Затова и доколкото не е
налице оспорване конкретно касателно размера на така
определените суми за възстановяване, задължението за които се заличава по
давност, то жалбата като процесуално недопустима ще следва да се остави с
настоящото решение без разглеждане и производството в тази част ще следва да се
прекрати, тъй като, както се каза, в процесния случай атакуваният акт в
посочената част, с която се заличават по давност задължения, не засяга
неблагоприятно правната сфера на оспорващата, а напротив, същият дава
благоприятно разрешение на въпроса относно дължимостта
на част от неправилно изплатените суми за пенсия.
В допустимата ѝ за
разглеждане част, жалбата по същество съдът намира за неоснователна.
От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява
следното:
С разпореждане №********** от 27.12.1999 г.
на основание § 4, ал.1 от ПЗР на КЗОО, при навършена възраст
49 години 1 месец и 7 дни на С.Д.Б. била отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 13.12.1999 г. при зачетен общ осигурителен
стаж от трета категория труд по чл.104 КСО – 32 г. 10 м. 25 дни, от които I категория труд – 10 г., 07 м.,
11 дни, II категория труд – 04 г., 07м., 00 дни и III категория труд –
09 г., 05 м. и 24 дни. С разпореждане № **********, протокол №
2141-15-4/06.03.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, на
основание чл.99, ал.1 т.2 б.“г“ от КСО било отменено разпореждането от
27.12.1999 г., както и всички последващи го
разпореждания, постановени за отпускане и за изменение на личната пенсия за ОСВ
на С.Д.Б., като била отпусната лична пенсия за ОСВ
по чл.68, ал.3 от КСО, считано от 06.09.2016 г. В разпореждането било посочено,
че въз основа на получените документи осигурителният стаж на Б., съгласно който
следва да се прецени правото на пенсия е както следва: II
категория труд – 04 г. 11 м. 20 дни и от III
категория труд – 17 г. 11 м. 23 дни, като на основание чл.104 от КСО общият
осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е от 24 г. 02 м. 11 дни.
За осигурителен доход, от който следва да се прецени пенсията бил приет този,
удостоверен в УП -2 от осигурителя „ЕАЗ“ АД гр. Пловдив от 6860,30 лева, който
не съответствал на този, въз основа на който била отпусната пенсията /по
разпореждането от 1999 г. индивидуалният коефициент на пенсията бил изчислен
върху по-голям осигурителен доход от 12249 лева за иначе същия период/. С
посоченото разпореждане от 06.03.2017 г. в крайна сметка било прието, че към
датата, определена за начална дата на пенсията, жалбоподателят Б. не е доказала да има право
на отпускане на пенсия при ранно пенсиониране на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО,
защото няма данни, съгласно попълнена от нея декларация и служебно
възстановения стаж изобщо да има стаж от първа категория труд. Това
разпореждане било обжалвано от Б., като с Решение № 2153-15-68/28.04.2017 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив същото било изменено в частта му относно
определяне размера на пенсията, отпусната на основание чл.68, ал.3 от КСО, като
бил взет предвид друг тригодишен базисен период, като в решението било изрично
прието, че в частта му, с който било отменено първоначалното разпореждане от
1999 г. за отпускане на пенсия и всички последващи
го, разпореждането от 06.03.2017 г. е законосъобразно постановено, защото Б. не
е доказала в административното производство да има стаж с продължителност и
категории, посочени в разпореждането от 1999 г. Решението на Директора на ТП на
НОИ от 28.04.2017 г. било обжалвано пред Административен съд Пловдив, където с
решение № 638 от 20.03.2018 г. по адм. д. № 1333/2017
г. жалбата на С.Д.Б. била отхвърлена. С решение № 4733 от 01.04.2019 г. по адм. д. № 6098/2018 г. на ВАС решението на административния
съд било оставено в законна сила.
Последвало издаване на Разпореждане №
РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в
ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.98, ал.2, във връзка с чл.113 и чл.114,
ал. 1 от КСО било постановено жалбоподателят Б. да възстанови недобросъвестно
получената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 47 062,90
лв., от които главница за периода от 01.01.2009 г. до
31.03.2017 г. в размер на 27 147,68 лв. и законна лихва в размер на 19 915,22
лв., начислена на основание чл.113 от КСО до 22.04.2019 г., като изрично е
посочено, че лихва по чл.113 от КСО продължава да се начислява до окончателното
погасяване на задължението. В разпореждането било посочено, че Б. недобросъвестно си е послужила
с документи с недоказано съдържание, в следствие на което ѝ е отпусната
пенсия при по-благоприятни условия, считано от 13.12.1999 г. Органът се позовал
на чл.9 ал.1 от НПОС (в редакцията за процесния период), като посочил, че
документите, удостоверяващи положен осигурителен стаж не са част от
задължителното съдържание на пенсионната преписка, а подлежат на връщане на
лицата след произнасянето на административния орган. Посочено било, че е в
тежест на Б. е било да докаже претендирания
осигурителен стаж, въз основа на който е била отпусната пенсия при
по-благоприятни условия, като недоказването на това обстоятелство сочи, че
същата е била недобросъвестна, както при получаването на пенсията от 13.12.1999
г., така и при подаване на заявлението за отпускане на тази пенсия с
Разпореждане № ********** от 27.12.1999 г. Недоволна от това разпореждане, Б.
го обжалвала пред решаващия административен орган Директор на ТП на НОИ
Пловдив, който с Решение № 2135-15-143/23.05.2019 г., предмет на обжалване по
настоящото дело, заличил погасеното по давност задължение на С.Д.Б. по
Разпореждане № РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП
на НОИ – Пловдив в размер на 32 028,23 лв., от които главница за периода
от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на
16 365,39 лв. и лихва за минало време в размер на 15 662,84 лв.,
начислена към 22.04.2019 г. и оставил в
сила Разпореждане № РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на Ръководителя на ПО при
ТП на НОИ – Пловдив в останалата му част за възстановяване на недобросъвестно
получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
15 034,67 лв., от които 10 782,29 лв., главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2017 г. и лихва – 4 252,38 лв.,
начислена към 22.04.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. В
решението било прието, че обжалваното пред Директора на ТП на НОИ разпореждане
е издадено въз основа на влязлото в сила друго такова от 06.03.2017 г. Били
възприети доводите, изложени в разпореждането от 22.04.2019 г. , като било
счетено, че не може да се приеме, че Б. не е съзнавала, че е получавала
неоснователно пенсия, тъй като, към датата на отпускането ѝ, същата е
била на възраст 49 г., 1 месец и 7 дни и е нямала положен осигурителен стаж по
условията на първа и втора категория труд при условие, че през 1999 г. жените
са се пенсионирали по чл.68, ал.1 от КСО при навършени 55 години.
Така описаната фактическа обстановка, съдът
намира за установена на базата на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира като обективно и професионално изготвена и приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М., по въпросите,
поставени от страна на жалбоподателя. Що се касае до нейната относимост към разрешаване на въпросите по съществото на
делото, то съдът ще изложи конкретни мотиви по-долу. От заключението на
експертизата се установява иначе, че неправилно получената пенсия от
жалбоподателя Б. се дължи на неправилно определена дата за отпускане на лична
пенсия за ОСВ. В експертизата вещото лице изрично е пояснило и че отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст изисква като компоненти
осигурителен стаж и осигурителен доход, който пък се използва за изчисляване на
индивидуалния коефициент. В тази връзка е отчетено от експерта, че част от
дължимата сума, определена с разпореждането от 22.04.2019 г. на ръководителя на
ПО при ТП на НОИ- Пловдив се дължи на неправилно определена начална дата на
отпускане на пенсията, а друга – на неправилно определен размер на пенсията с
оглед на осигурителния стаж и индивидуалния коефициент, като е предложено и
хипотетично разпределение на тези части в проценти. Експертизата, след
извършени изчисления, на практика е установила, че правилно административният
орган е определил индивидуалния коефициент при приетия от страна на органа за
действителен осигурителен доход в решението от 28.04.2017 г .
При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери
следното:
Оспореното решението на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е издадено от материално компетентен орган,
в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, по което
е било произнасянето на Директора на ТП на НОИ Пловдив с обжалваното сега
решение, също е издадено от компетентен орган в хода на административно
производство, развило се на основание чл.98, ал.2, във вр. с
чл.114, ал.1 КСО. В разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО е
предвидено длъжностните лица по чл.98, ал.1 от КСО /ръководителите на ПО/ да
издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно платените суми за
пенсии.
Като правно основание в
разпореждането са посочени разпоредбите на чл.98, ал.2 във вр.
с чл.113 и чл.114, ал.1 КСО. Чл.98, ал.2 от КСО предвижда възможност длъжностните лица по ал.1 да издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно
изплатените суми за пенсии, като дължимите суми по разпорежданията се събират
чрез удръжки от пенсията съгласно чл.114а, ал.3 или чрез предвидените в чл.114,
ал.5 способи. Съгласно чл.114 от КСО недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл.113, съгласно която разпоредба вземанията за невнесени
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното
задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с
лихва в размер на законната лихва. Разпоредбата
на чл.98, ал.2 от КСО говори за „... неоснователно изплатени суми...“,
докато тази на чл.114, ал.1 от КСО говори за „... недобросъвестно получени
суми...“. Следователно, всяка недобросъвестно получена сума задължително се
явява и неоснователно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка
неоснователно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно
получена от съответното лице. В този смисъл неоснователно изплатените суми
подлежат на връщане от субекта, който ги е получил, само ако са получени
недобросъвестно, т.е. ако лицето е знаело според обстоятелствата, че този
разход не му се полага. В тежест на административния орган е да докаже
проявената от лицето недобросъвестност при получаване на осигурителното
плащане, но това той може да стори единствено с данните, които се съдържат по
административната преписка, каквото е било сторено в настоящия случай.
В конкретния случай,
събраните по делото доказателства сочат, че с влязъл в сила акт, след проведена
съдебна проверка на същия, е било установено, че по отношение на жалбоподателя Б.
не са били налице основанията за ранно пенсиониране по реда на §4 от ПЗР на
КСО, тъй като същата изобщо не е имала доказан осигурителен стаж от първа
категория, а този от втора категория не е бил достатъчен и поради това е било
отменено и разпореждането за отпускане на пенсия на това основание, издадено
през 1999 г. и всички последващи го. В тази насока,
всички възражения на жалбоподателя, относно причините за установяване на това
разминаване между приетия осигурителен стаж и доход при първоначалното
отпускане на пенсията през 1999 г. и тези, които са били установени в хода на
извършената проверка от административния орган, приключила с Разпореждането от
06.03.2017 г., изменено с Решението на Директора на ТП на НОИ -Пловдив от
28.04.2017 г. , е следвало да са предмет, а и същите са били практически
обсъдени в хода на административното обжалване на разпореждането, респективно
съдебното обжалване на Решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив от
28.04.2017 г. Това касае конкретно сега изложените отново доводи на
жалбоподателя относно факта на загубване на пенсионното досие на Б., както и
твърденията за нарушаване разпоредбата на чл.9 от НПОС, по които на практика
вече се е произнесъл съдът, в хода на съдебното обжалване на решението, предпоставило издаването на сега обжалваното такова,
включително изричен отговор на тези възражения, които не са относими към
предмета на настоящото дело, е даден в решението на ВАС по адм.
дело № 6098/2018 г. и те са счетени за неоснователни. Сиреч, в конкретния
случай въпросът относно неправилността на отпускане на пенсията през 1999 г.,
основан на преценката за недостатъчен осигурителен стаж от съответната
категория и установяване на действителния осигурителен стаж и доход на
жалбоподателя, е вече разрешен с влязъл в сила акт. Следователно и с оглед
признаване с влязъл в сила съдебен акт на законосъобразността на отмяната на
разпореждането от 1999 г., то категорично изплащането на суми за пенсия въз
основа на така отмененото разпореждане от 1999 г . е било неоснователно, както
правилно е прието и в обжалваното по настоящото дело решение. Правилно е било
прието и че жалбоподателят Б. е била недобросъвестно лице при получаване на
неоснователно изплатената пенсия. И това е така, защото за същата изобщо не е
установено да е имала осигурителен стаж от първа категория, какъвто е бил взет
предвид при произнасянето на отмененото разпореждане от 27.12.1999 г. за
отпускане на пенсия. Жалбоподателят Б. не е доказала изобщо при извършената
проверка по чл.108 от КСО наличието на стаж от посочената категория, което е
прието с влязлото в сила решение на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1333/2017 г., нито изобщо е твърдяла в хода на
проверката да има такъв, което пък е видно и от саморъчната ѝ декларация.
Доколкото коментираният осигурителен стаж от първа категория, посочен в
разпореждането от 1999 г. като такъв в размер на над 10 години, е бил основание
за отпускане на пенсията при специалните условия на ранно пенсиониране по §4 от
ПЗР на КСО, то не може да се счете, че Б. не е знаела, че не притежава такъв
осигурителен стаж, както към момента на отпускане на пенсията, така и още към
момента на подаване на заявлението за това. Касае се не за незначителна
разлика, а за значителен размер на липсващ осигурителен стаж, преценяван към
момент, в който жалбоподателят Б. е нямала и възраст за пенсиониране по общия
ред на чл.68, ал.1 от КСО. Впрочем,
постъпилата информация от РП - Пловдив по настоящото дело, изискана по почин на
жалбоподателя, не променя изводите относно недобросъвестността на Б., доколкото
не е установено в хода на воденото
досъдебно производство да е било приобщавано пенсионно досие на С.Д.Б..
Във всеки отделен случай фактите,
установяващи дали е налице добросъвестност при получаване на осигурителното
вземане са различни и следва конкретно да бъдат установени. В тази насока,
неоснователни са доводите на жалбоподателя, че поради изгубването на
пенсионното досие на жалбоподателя и невъзстановяване на старото, а на практика
създаването на ново такова, не е била проверена от административния орган възможността
неправилно отпуснатата пенсия да се дължи на неправилно издадени от конкретно
длъжностно лице при осигурителя документи или на неправилна преценка на
длъжностно лице по чл.98 ал.1 от КСО, или на допусната техническа грешка,
защото жалбоподателят Б. е имала възможност при извършваната проверка на
пенсионното ѝ досие по чл.108 от КСО, да представи на административния
орган всякакви сведения, документи, справки, декларации и обяснения по повод на
правото ѝ на пенсия, като докаже изискуемия размер на осигурителен стаж
от първа категория, какъвто не се установява при проверка от посочените от нея
осигурители да е имала. Напротив, в рамките на производството по възстановяване
на административната преписка жалбоподателят Б. дори не е посочила при кой
осигурител е положила стаж от първа категория. Както се каза, въпросът относно
наличието на неоснователно получени суми за пенсия поради неоснователното
отпускане на такава, е бил разрешен с влязло в сила разпореждане, в което като
причина за отмяна на предходно издаденото разпореждане за отпускане на пенсия
от 1999 г. е приета именно липсата на основания за отпускането на пенсията при
условията на §4 от ПЗР на КСО – необходим осигурителен стаж от първа категория.
Доколкото разпореждането е влязло в сила в тази му част, то органът, издал
разпореждането от 22.04.2019 г. по чл.98, ал.2, вр. с
чл.114, ал.1 от КСО, не е следвало и практически не е и изследвал въпросът за
причините, поради които неправилно е била отпусната пенсия на жалбоподателя Б.
през 1999 г. В неговите правомощия е било да прецени дали при получаването на
неоснователно отпуснатата пенсия и с оглед на причините за признаване на тази
неоснователност Б. е била действително недобросъвестна и като следствие от това
и какъв е размерът на дължимата за възстановяване пенсия. Сиреч, възраженията на жалбоподателя относно
това дали неправилно отпуснатата пенсия се дължи на неправилно издадени от
конкретно длъжностно лице при осигурителя документи, или на неправилна преценка
на длъжностно лице по чл.98 ал.1 от КСО, или на допусната техническа грешка, е
следвало да се поставят на преценка при оспорване на разпореждането от
06.03.2017 г., респективно решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив от 28.04.2017г.,
а не в хода на настоящото производство, защото на какво се дължи неправилното
отпускане на пенсия е въпрос, вече разрешен с влязъл в сила акт.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснато нарушение на чл.10,
ал.7 от НПОС при издаване на разпореждането по чл.98, ал.2 от КСО. Съгласно
чл.10, ал.7 от НПОС, разпореждането по чл.98, ал.2 от КСО се издава в
едноседмичен срок от влизането в сила на разпореждането по чл.98, ал.1 от КСО.
Посоченият срок, така както е формулирана разпоредбата, следва да се счете за
инструктивен, а не за преклузивен, доколкото липсва
указание за преклудиране възможността неоснователно
получените суми да бъдат установявани по предвидения за това ред с издаване на
разпореждане по чл.98, ал.2 от КСО, каквото указване би следвало да е изрично в
закона. Водещото е изискването да е налице влязъл в сила акт по чл.98, ал.1 от КСО, което в конкретния случай е било спазено от административния орган.
Съдът счита за неоснователно възражението на
жалбоподателя и черпените от него изводи за незаконосъобразност на решението,
че не е налице изрично произнасяне в оспорения административен акт каква част
от дълга се дължи на неправилно признат стаж и каква част на неправилно зачетен
доход. В тази насока, ангажираната от жалбоподателя експертиза, макар да е дала
отговор на поставения въпрос и да е професионално изготвена, както се посочи
вече, според съда не може да бъде взета предвид в конкретния случай. Самата
експертиза сочи, че придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст става при покриване на конкретно определени условия от лицето, като
размерът на пенсията вече се определя от определен осигурителен доход и
изчислен индивидуален коефициент от дохода на лицето. Същевременно, вещото лице
е посочило изрично, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е
предмет на конкретния случай, само
хипотетично може да се раздели на две – придобиване на право и размер. В
тази връзка и вещото лице и извършило изчисленията, възложени от жалбоподателя
в задачата на експертизата, допусната от съда, като отново хипотетично е приело, че размерът на пенсията е
величина от 100 процента и я е разделило като 26,58 процента за осигурителния
стаж и останалите 73,42 процента за частта на осигурителния доход или
индивидуалния коефициент, а размерът на установените задължения е разпределило,
както следва 50 процента за начална дата на отпускане на пенсията и останалите
50 процента за осигурителен стаж и индивидуален коефициент. Доколкото обаче
придобиването на право на пенсия очертава сложен фактически състав, включващ
наличие на изискуеми /съгласно закона/ осигурителен стаж и съответно възраст, а
определянето на размера ѝ зависи от осигурителния доход и изчисления
индивидуален коефициент, който пък е обвързан с осигурителния стаж, то такова
хипотетично разделяне не може да бъде възприето като изходна база за определяне
размера на недобросъвестно получените плащания за пенсия, защото в случая е
прието, че жалбоподателят Б. изобщо не е имала право на пенсия към момента на
издаване на отмененото разпореждане за отпускането ѝ, а не, че ѝ се
е дължала такава в различен размер. Тоест, отпуснатата на Б. впоследствие
пенсия с разпореждането от 06.03.2017 г., изменено с решението от 28.04.2017 г.,
е такава вече не само с различен размер поради приет различен размер на
осигурителния доход, но и изцяло с различно правно основание – по чл.68, ал.3
от КСО, което изисква съответно различна възраст и осигурителен доход за
придобиване на правото в сравнение с основанието по §4 от ПЗР на КСО. Ето защо
и експертизата за преценка на посочените от жалбоподателя обстоятелства в
случая се явява съвсем неотносима, както впрочем е
прието в Решение № 1468/2018 г. по адм. дело №
8359/2017г. на ВАС. В тази насока и съдът възприема напълно и изложените в
становището на ответника съображения за неоснователност на претенцията за
разделяне на дълга като такъв от стаж и такъв от доход.
По същество жалбоподателят Б. не е оспорила
изобщо размера на установеното задължение с разпореждането от 22.04.2019 г.,
към което са приложени и съответни неоспорени от жалбоподателя приложения, в
които е посочен и конкретният размер на вземанията за неоснователно изплатените
пенсии и съответно размерът на лихвите върху тях.
Що се отнася до
възражението, че неправилно не са заличени по давност вземанията за лихви до
31.12.2015 г. включително, респ. искането за
прилагане на тригодишна давност за задълженията за лихви съгласно Закона за задълженията и договорите е необходимо да се отбележи, че в
случая уредбата на погасителната давност съгласно посочения закон, е приложима единствено по отношение на гражданско-правните
отношения, но не и по отношение на публично – правните отношения, при които е
приложима специалната регламентация на КСО, респ. ДОПК, както за задълженията
за главници, така и за лихви. Погасителната давност е материалноправен
институт, като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да
е изтекла такава давност и за всяко едно такова вземане (в случая отделни
вземания за главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната по
отношение на уредбата на ЗЗД уредба на чл.115, ал.1 от КСО, действаща към
момента на възникване на всяко едно от тези вземания. Разпоредбата на чл.115,
ал.1 от КСО, в приложимата редакция предвижда, че вземанията на Националния
осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания,
неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с
изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на
десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от прекъсването на давността. При това положение, за вземанията на
НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии (неправилно изплатени суми за
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст) и съответно за лихвите върху тях
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. (както
се претендира в жалбата), този петгодишен давностен
срок не е бил изтекъл към момента на произнасянето на обжалвания
административен акт. При изчисляване на давностните
срокове, включително и при формиране на извод за изтичането им към настоящия
момент, следва да се съобразят и разпоредбите на чл.115, ал. 3-5 от КСО в приложимите редакции,
регламентиращи правилата относно спиране и прекъсване на давността. Давността е
била прекъсната с издаването на разпореждането за установяване на дължимите
суми, а на основание чл.115, ал.5, т.1 от КСО, давността следва да се счита за
спряна с депозиране на жалбата срещу Разпореждане №
РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019г. на
Ръководител на ПО при ТП на НОИ-Пловдив до Директор на ТП на НОИ – Пловдив,
докато продължава спорът относно вземането. Ето защо в случая не е изтекъл,
нито петгодишният давностен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.115, ал.1, предл.1 от КСО, нито
съответно 10 - годишният давностен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.115, ал.1, предл. 2 от КСО за
задълженията на жалбоподателя, както за главници, така и за лихви за периодите
01.01.2014 г. до 31.12.2015 г.
Изложеното
обосновава крайният извод на съда за законосъобразност на Решение № 2153-15-143 от 23.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, в частта, с
която е оставено в сила разпореждане № №
РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив
за възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 15 034,67 лв., от които
10 782,29 лв., главница за периода от 01.01.2014
г. до 31.03.2017 г. и лихва – 4 252,38 лв., начислена към 22.04.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед изхода на спора, на ТП на НОИ -
гр. Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Същото следва да се определи на основание чл.78, ал.8 ГПК, приложим по препращането
на чл.144 от АПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като с оглед фактическата
и правната сложност на делото, както и обема на осъщественото представителство
от юрисконсулт, възнаграждението следва
да е в размер на 120 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, жалбата на С.Д.Б. с ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-143 от 23.05.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, в
частта му, с която е заличено погасеното по давност задължение на С.Д.Б. по
Разпореждане № РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП
на НОИ – Пловдив в размер на 32 028,23 лв., от които главница за периода
от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на
16 365,39 лв. и лихва за минало време в размер на 15 662,84 лв.,
начислена към 22.04.2019 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 1640/2019 г. по описа на
Административен съд в посочената част.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Д.Б. с ЕГН ********** *** против Решение № 2153-15-143 от
23.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта му, с която е
оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-00556582/22.04.2019 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на недобросъвестно
получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
15 034,67 лв., от които 10 782,29 лв. главница за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2017 г. и лихва – 4 252,38 лв.,
начислена към 22.04.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА
С.Д.Б. с ЕГН ********** *** , да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр.
Пловдив, сумата от 120 лв. /сто и
двадесет лева/, съставляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: