Р Е Ш Е Н И Е

№………….., 06.12.2021г., гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, двадесет и първи състав състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в следният състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

Секретар: Диана Йорданова

като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №124 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано, въз основа на подадена искова молба от Ц.И.И., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.С.В. от ДАК срещу „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., …., представлявано от гл. изп. директор К. Х. Ч. и Б. В. – изп. директор. Исковете са с правно основание чл.405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, „за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000.00 лв., частичен иск от 22000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за унищожен лек автомобил м. „***” **** с ДК №****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.” Претендират се и сторените съдебни разноски.

В ИМ се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество застраховка „Каско+” за собствения си лек автомобил м. „***” **** с ДК №**** с полица №****, със срок на валидност от 13.07.2020г. до 12.07.2021г. и застрахователна стойност 22000 лв. Застраховката е следвало да бъде платена разсрочено на 4 вноски, като първата вноска /премия/ по нея е била платена от И. в деня на сключването и, а последната вноска е следвало да бъде платена до 12.10.2020г.

На 27.08.2020г. рано сутринта ищецът потеглил от гр.Д. за гр.Б. и по пътя преди с.С. видял да излиза дим от капака на колата и предното стъкло, като купето се изпълнило с дим. Водачът спрял автомобила, излязъл от него и вдигнал предния капак, за да види каква е причината и да я отстрани, за да предотврати по-сериозни щети. При отварянето на капака се появил пламък в двигателния отсег и в купето. Ищецът се дръпнал веднага и се обадил на тел.112, не след дълго дошла и пожарната и загасила пожара. Колата била изгоряла напълно.

Ищецът уведомил ответното дружество за инцидента, бил изпратен експерт, за да направи оглед на автомобила и видял, че се касае за напълно опожарен такъв.

Била образувана преписка по щета №***/27.08.2020г. от ответника. И. предоставил всички поискани от застрахователя документи, вкл. и удостоверение от ПБЗН Добрич.

На 15.09.2020г. ищецът получил уведомление от ответника, че не можело да се направи извод, че щетите са настъпили по начина, по който са описани от И.. Той подал жалба, но получил отговор, че становището на застрахователното дружество остава непроменено. Така ответникът е отказал да изплати обезщетение на ищеца.

С оглед гореизложеното, И. е подал настоящата искова молба срещу „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, като моли съдът да осъди ответника, да му заплати сумата от 5000.00 лв., частичен иск от сумата 22000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за унищожен лек автомобил м. „****” ***** с ДК №****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С разпореждане от 19.01.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от застрахователното дружество на 02.02.2021г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Не се спори, че е била налице валидна сключена застраховка меежду страните със срок на действие от 13.07.2020г. до 12.07.2021г., че за настъпилото застрахователно събитие е била образувана застрахователна преписка по щета №****/27.08.2020г. Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП, твърди се, че има несъответствие между заявеното застрахователно събитие и действителното положение, че събитието не е настъпило по начин, по който може да се ангажира отговорност и задължение за застрахователя по застраховка „Каско+” да изплати обезщетение, поради това и е налице отказ за такова.

Отделно, ответникът прави възражение за неизпълнение на застрахователния договор от ищеца, че той не е пазил процесното МПС с грижата на добър стопанини, не е спазил правилата за техн. поддръжка и за експлоатацията му, не е взел мерки за предпазване на автомобила от вреди.

Ответникът счита, че от действиетлната стойност на МПС-то следва да се приспадне стойността на запазените части, макар и да е налице тотална щета.

Сочи се, че ищецът не е прекратил регистрацията на лекия автомобил в сектор „ПП” към ОД на МВР-Д. и не е свалена от отчет колата, съгл. чл.390 от КЗ, поради което ответникът не е изпаднал в забава и задължението му не е изискуемо, респ. не се дължи лихва.

Ответникът прави възражение за прихващане на дължими и неплатени от застрахования 2-ра, 3-та и 4-та вноски от застрахователната премия по процесната полица, общо в размер на 860.65 лв.

Ответното дружество моли съдът да назначи САТЕ, да допусне двама свидетели, при режим на водене, които са правили огледа на автомобила след пожара и да се издаде съд. удостоверение на ответника до РС „Пожарна безопасност и защита на население” гр.Б., за снабдяване с относима по делото информация.

Претендират се сторените съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на предвидените в закона предпоставки за уважаването му. По същество моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Не оспорва факта на наличие на застрахователен договор, както и на заведена щета по събитието, описано в исковата молба и вредите по автомобила. Твърди, че последното не представлява покрит застрахователен риск по смисъла на договора, тъй като по съществото си е инсценирано събитие и опит за заблуда и измама (непокрит риск), поради което не се дължи обезщетение. В условие на евентуалност възразява, че размерът на претенцията е необоснован и несъответен на вида и характера им, както и на годината на производство и състоянието на превозното средство. По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и му присъди направените по делото разноски.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено по делото, че ищецът Ц.И. е собственик на процесното МПС - лек автомобил м. „***” **** с ДК ****, видно от свидетелство за регистрация на МПС, част І /л.8/. Между страните е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+” за гореописания лек автомобил с полица №****, със срок на валидност от 13.07.2020г. до 12.07.2021г. и застрахователна стойност 22000 лв. /л.10/. Първата премия по този договор в размер на 289.22 лв. е била заплатена от ищеца в деня на сключването на контракта, видно от сметка от 13.07.2020г. /л.11/.

Рано сутринта на 27.08.2020г. ищецът е пътувал с лекия автомобил от гр.Д. за гр.Б. и по пътя преди с.С. е настъпил пожар в МПС-то, при което е настъпила тотална щета и автомоблът е напълно унищожен. И. се е обадил на тел. 112 в 4.31ч., като в 4.48ч. е пристигнала пожарна кола, изпратена от РС „ПБЗН” – гр.Б. и потушила пожара в 4.50ч. /л.56/. Пожарът е бил регистрира от РСПБЗН-Б. с телефонограма №79/27.08.2020г. При гасенето на пожара са участвали трима служители на пожарната служба в гр.Б., а именно: мл. инспектори И. С., Д. М. и А.П. /л.129/, като последните двама от тях са разпитани в о. с. з. М. и П. и заявиха, че рано сутринта на 27.08.2020г. между 4-5 ч. е бил подаден сигнал за горящ автомобил до село С., като веднага тримата дежурни пожарникари са пристигнали в рамките на 17 минути на мястото и за около 20 минути са потушили огъня. Шофьорът на процесния автомобил е стоял от другата страна на пътното платно, а не до колата. Освен нея е горяла тревата и дървото до превозното средство. Целият автомобил е бил в пламъци, като предният му капак е бил отворен.

Съдът кредитира показанията им като лични, преки и непосредствени, а също и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал по делото.

По делото бе разпитан свидетел на ответника – А. Л. А., който няма служебни отношения със застрахователя, но като експерт към ОС-В. е бил ангажиран да извърши оглед на процесния автомобил и да даде заключение за причината за пожара. На 16.09.2020г. А. е посетил отбивката при с.С., където е горял автомобила и е направил оглед на колата „в стопански двор, край автоморга до с.В.”, където се е намирала вещта след инцидента. Според Л. се касае за умишлена човешка намеса и е налице умишлен палеж. Свидетелят казва, че ищецът е имал 34 г. опит като шофьор за всички категории МПС-та, т.е. предполага се че има пожарна култура и познания, но е стоял пасивно и не е предприел действия по потушаването на пожара, а е можел да ползва пожарогасителя в колата, всичко това в поведението на И. било житейски нелогично. За да се стигне до тотална щета на лекия автомобил /който е съвременен, модерен и обурудван добре и за всяко смущение при него трябва да има предварителна индикация като предупреждение за водача/ е имало използване на ускорител – на лесно запалима горима течност.

Другият свидетел на ответника – Н. С. Н. е служител в ответното дружество. Той е посетил мястото на инцидента ден след него и е видял опожарения автомобил. Свидетелят каза, че се касае за умишлен палеж. При справка е установил, че ищецът е имал три случая, в които е застраховал автомобили в ДЗИ и след няколко седмици, считано от сключване на застраховката „Каско”, те са били унищожени при пожар и И. е получавал застрахователни обезщетения. Първо през 2007-2008г е станал такъв инцидент с ****, после през 2017г. също се е повторил този сценарий и сега е третият път. Всичките палежи ставали през нощта на безлюдни места и нямало свидетели. Това, като факти, водело до извод за недобросъвестност на ищеца. При пожара на колата, са били свалени задната броня и теглича, които можели да се продадат за части от Ц.И..

Свидетелят е узнал, че когато е горял автомобила на пътя до с.С. е минала друга кола и шофьорът /чийто лични данни Н. предостави на съда/ е спрял и е искал да помогне, но ищецът му казал да си продължава по пътя.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели при призмата на чл.172 от ГПК, поради възможната им заинтересованост от изхода на спора /служебни правоотношения/, но в същото време показанията им са лични и непосредствени от изгорялата вещ, а също така и кореспондират с останалия събран доказателствен материал по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не представи доказателства за визираните от св. Н. два аналогични случая за изплащане на застрахователно обезщетение на Ц.И., касателно погиване при пожари на застраховане от него автомобили.

По делото бе събрана информация, видно от писмо с изх. №11-00-738/28.07.2021г. и приложенията към него на Агенция „Пътна инфраструктура” /л.169-171/, че на 27.08.2020г. рано сутринта, минути, след като ищецът е преминал с автомобила си през село П. в 4.13.1ч. /засечен от АУЗПТ – 82.440, разположен на път ІІ-27 в гореупоменатото село/ в 4.23.1ч. по същия път и посока е преминал друг автомобил срег. №****, управляван от В. М. Д., който бе разпитан като свидетел по делото и сподели, че малко преди с.С. на отбивката е видял горящ автомобил, обхванат от силни и високи пламъци, наблизо до колата е имало човек, който е говорил по телефона. Свидетелят е намалил скоростта, минавайки покрай горящия автомобил, но не е бил помолен за помощ и М. е продължил по пътя си.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В.Д. като преки, непосредствени, лични и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал по делото.

Още същия ден – 27.08.2020г. ищецът е подал уведомление до ответното дружество за настъпило застрахователно събитие /л.27/. Била е образувана щета №****/27.08.2020г. от ответника. Извършен е оглед на автомобила от експерти, ангажирани от застрахователя, които са изготвили пожаро-техническа експертиза /л.34-37/ и са стигнали до извода, че единствената възможна причина за пожара е човешка предварително замислена проява и, че се касае за застрахователна измама. Представен е и снимков материал /л.38-45/, като не се спори между страните, че процесният автомобил е напълно унищожен, т.е. налице е тотална щета.

Между страните е водена кореспонденция /л.26-28, л.33/. Ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищеца /л.33/, като е заявил, че: „обстоятелствата, декларирани при завеждането на претенцията не съответстват с установените факти и събраните данни, относно настъпилото събитие.

По делото е изготвена съдебно авто-техническа експертиза, неоспорена от страните по делото. При огледа вещото лице е установило, че автомобилът е напълно обгорял вследствие на възникналия пожар, настъпили са необратими структурни промени по обгорелите детайли на автомобила. С оглед на това, заключението е, че възстановяването на лекия автомобил и бъдещата му експлоатация са невъзможни. Остатъчната стойност на автомобила към 27.08.2020г. е била 465 лв., т.е. това е цена при предаване за скрап на движимата вещ. Вещото лице дава заключение /164/, че пазарната стойност на лекия автомобил към датата на произшествието е в размер на 21123.00 лв. Установените щети по лекия автомобил са настъпили, вследствие на възникналия на 27.08.2020г. пожар.

Съдът кредитира заключението по САТЕ като обективно, пълно, безпристрастно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

По делото е изготвена и приета пожаро-техническа експертиза, /оспорена от ищеца по делото/, от заключението по която се установява, че пожарът е възникнал от внесен външен източник /заливане с ЛЗТ или ГТ/, когато автомобилът е бил в покой. Експертизата сочи, че е „малко вероятно” пожарът да е възникнал вследствие на самозапалване или късо ел. съединение.

Съдът кредитира заключението по СПТЕ като обективно, пълно, безпристрастно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.405 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.

За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение; настъпване на застрахователно събитие; факта на настъпване на вредите, причинно-следствената им връзка с произшествието, както и размера на същите.

По делото са безспорни и установени от доказателствата по делото обстоятелствата за наличие на сключена автомобилна застраховка «КАСКО +» за процесния автомобил, по която задължено лице е ответника; за наличие на констатирани вреди по същия и вида на тези вреди, както и за своевременното уведомяване на застрахователя.

Спорен е въпросът, дали събитието, от което са настъпили вредите представлява „покрит застрахователен риск” или е „изключен такъв”.

Съдът намира, че обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи и автомобилна застраховката “Каско +”, се определя от закона и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят, както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 408 КЗ, а именно: умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования, с цел получаване на обезщетението от трето лице; умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение или при неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

В настоящия случай, клаузата на т.9.1.9 от ОУ на процесния договор, предвиждаща опит за измама или измама от страна на застрахования или негов представител на обстоятелствата, при които е възникнало събитието, по естеството си представляват основания за отказ, поради умишлено причиняване на събитието или укриване/измама по отношение на обстоятелствата свързани с настъпването му.

Ето защо, за да е налице основание за освобождаване от отговорност на застрахователя в тази хипотеза, съдът счита, че умисълът следва да е свързан с поведението на застрахования или на третото ползващо се от застраховката лице, изписан в процесните ОУ като „опит за измама или измама на застрахователно събитие”.

В решение по т. д. №81/2011г. на ВКС, т.о., изрично е посочено, че: «Като деяния, инкриминирани в Наказателния кодекс на Република България, измамата /застрахователна/ и умишленото увреждане на чуждо имущество следва да бъдат установени с влязла в сила присъда или при наличие на предпоставките по чл.124, ал.5 ГПК, с влязло в сила решение за установяване на престъпни обстоятелства, които са от значение за застрахователното правоотношение. Поради това, освобождаването на застрахователя от отговорност с възражение за умишлено причиняване на застрахователното събитие е възможно само тогава, когато събитието е предизвикано умишленото от застрахования - лично или чрез друго лице, и умишленото деяние, довело до увреждане на застрахованото имущество, е установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК. Ако увреждащото деяние притежава белезите на предвидено в Наказателния кодекс умишлено престъпление, но престъпният му характер не е установен с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, гражданският съд, който разглежда иска на застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение, е компетентен да преценява деянието единствено от гледна точка на обективните му признаци, не и да го квалифицира като умишлено.»

Умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество от лице, чуждо на застрахователното правоотношение, и то без знанието и участието - пряко или косвено на застрахования, е ирелевантно за обема на застрахователна отговорност и не може да послужи като основание за нейното изключване.

Несъмнено е, че страната, която претендира изпълнение на договорно задължение следва да установи осъществяването на положителните предпоставки за възникването му. В конкретния случай, ищецът е доказал, че между страните в периода от 13.07.2020г. до 12.07.2021г. е съществувало валидно договорно правоотношение по договор за имуществена застраховка, по силата на което застрахователното дружество се е съгласило срещу заплащането на конкретна застрахователна премия да предостави застрахователна защита при настъпване на покрити рискове по клауза „Пълно каско“ на собствения на И. лек автомобил марка „***” **** с ДК №****, както и други услуги, регламентирани в полицата „Каско +“. Покритите рискове по клаузата „Пълно каско“ са посочени в Общите условия за автомобилна застраховка „Каско +“, за които не е спорно, че съставляват неразделна част от сключения договор. Според Общите условия, при клаузата „Пълно каско“ застрахователят покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити при клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, включително умишлен палеж или взривяване на МПС - т.2.3.1, а съгласно т.2.1.2 от ОУ, клаузата „Супер“ покрива щети от застрахователни събития, включително пожар и/или експлозия, вследствие на техническа неизправност, възникнали по време на покой и неработещ двигател, при включване и работа на двигателя при престой или по време на движение на МПС. Налага се извод, че покрити рискове са всички щети по застрахования автомобил, настъпили поради пожар, независимо дали същият е възникнал в резултат на умишлен палеж или е резултат от техническа неизправност по време на покой, при включване на двигателя или при движение.

С оглед така приетото, не може да бъде споделено оплакването на ответното дружество, че при инцидента на 27.08.2020г. не е настъпило застрахователно събитие, тъй като от събраните по делото доказателства следва недвусмисленият извод, че на 27.08.2020г. застрахованото МПС е изгоряло напълно в резултат на пожар. Липсата на абсолютно категорични преки доказателства за точната причина за пожара няма в случая съществена правна стойност, тъй като пожарът, като факт в обективната действителност, е доказан несъмнено. С много висока степен на вероятност е този пожар да е бил причинен умишлено, в какъвто смисъл са описаните по-горе изводи на вещото лице инж. П.И., а обстоятелството, че авторът на престъпното деяние на този етап е останал неразкрит (дори няма данни за образувано досъдебно производство) е напълно ирелевантно за това, дали е настъпило застрахователно събитие или не. Общите условия на застрахователя не въвеждат подобно изискване, за да представляват щетите от умишлен палеж, покрит риск.

В случая е настъпило застрахователно събитие. Не е спорно, че всички задължения на застрахования в тази връзка са били изпълнени, както и не е спорно, че се касае за тотална щета на застрахования автомобил, по дефиницията на т.14.3 от ОУ. В тази хипотеза, съгласно т.14.3.1 от ОУ, застрахователят изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойностите на годните агрегати, възли и детайли.

По отношение размера на дължимото обезщетение, съдът намира следното:

При определянето му следва да бъде съобразена трайно установената съдебна практика на ВКС в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение №109/14.11.2011г. по т.д.№870/2010г. на ВКС, т.о.; решение №79/2009г. по т.д.№156/2009г. на ВКС, т.о. и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., приложима и по отношение на сега действащия КЗ, според която при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.400 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КНФ.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 от КЗ.

Уговорената в застрахователната полица застрахователна сума е в размер на 22000.00 лв. Застрахователната сума е максималния размер, който застрахователя би платил при наличието на останалите изискуеми предпоставки. Размерът на застрахователното обезщетение не може да бъде определен предварително в договора, защото не е известно в какъв размер ще настъпят неблагоприятните имуществени последици. Неговият размер се определя в момента на възникване на застрахователното събитие и зависи от вредите, причинени на застрахованата вещ. В конкретния случай щетата следва да се определи като ”тотална”, тъй като в резултат на пожара застрахованото МПС е увредено до степен на негодност.

При изложените доводи се налага извода, че подлежащото на заплащане обезщетение в размер на действителната стойност на застрахованото имущество възлиза на 4139.65 лева, определено след приспадане от сумата от 860.35 лева – сборът от последните три неплатени вноски по застраховката.

Ответникът обче счита, че е необходимо да се приспадне и стойността на запазените части на автомобила.

Целта на приспадането на запазените части при тотална щета от дължимото застрахователно обезщетение, предвидена в клаузата на т.14.3.1 от ОУ, е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, което би противоречало на принципа, заложен в чл.386 ал.2 от КЗ, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

След като ответникът твърди, че от застрахования автомобил има запазени части, той носи тежестта да установи наличието и стойността на годните агрегати, възли и детайли, но конкретни доказателства за това не са ангажирани. Вещото лице инж. Е.Ж. е посочил, че автомобилът е негоден за ползване и е с негодни за експлоатация по него запазени части, възли и агрегати, т.е. той е за скрап. Поради посоченото, при определяне на дължимото обезщетение от действителната стойност на автомобила следваше да се приспадне получената от собственика сума при предаването на МПС за скрап, но в хода на делото не се установи това да е станало факт, напротив, автомобилът се намира на „неоторизирано място” край с.В., /по думите на в.л. инж П. И./ и няма представени доказателства той да е предаден за скрап.

Тъй като обезщетението, обаче не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда към момента на събитието, следва да се извърши съпоставка между стойността на максимално възможното обезщетение и действителната стойност на застрахованата вещ при осъществяване на събитието.

Относно действителната стойност на застрахованото МПС, съдът приема за годно доказателство назначената и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, която на база на извършения оглед дава заключение, че пазарната стойност на процесния лек автомобил, към датата на произшествието, преди неговото настъпване е в размер на 21123.00 лв. Доколкото тази сума не надхвърля максимално допустимият размер – 22000 лв., следва да се приеме, че именно до този размер е възникнало задължение на Застрахователя към ищеца в настоящото производство.

Доколкото ищецът е предявил частичен иск за дължимата сума в размер на 5000.00 лв. като част от 22000 лв. и с оглед на горните правни аргументи и доводи следва да се приеме, че предявеният главен иск е частично основателен и следва да бъде уважен, но до размера от 4139.35 лв., като за горницата до 5000 лв. подлежи на отхвърляне, поради следните съображения: в отговора по исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане, което е допустимо и разгледано по същество -основателно.

Не е спорно по делото, предвид изявленията на страните, че по застрахователния договор не са платени втора, трета и четвърта вноска, всяка в размер на 283.55 лева, или общо сума в размер на 860.65 лева.

Съгласно чл.369, ал.2 от КЗ, когато застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.

При това положение съдът приема, че възражението за прихващане на ответника е основателно и претендираната от ищеца сума като застрахователно обезщетение следва да бъде намалена със сбора на трите неплатени вноски, с оглед на което, застрахователят дължи на застрахования сумата от 4139.35 лева /5000-860.65/, представляваща застрахователно обезщетение.

, прекратяването на регистрацията на автомобила, поради тотална щета е условие за поставяне на застрахователя в забава, но не и за заплащане на обезщетението. Следователно, следва да се отхвърли акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху размера на обезщетението, поради липсата на доказателства за възникване на това задължение на застрахователя за изплащането му.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца съдебно–деловодни разноски в размер на 1096.00 лв., от които: 200.00 лв. - заплатена държавна такса, 200.00 лв. за изготвяне на автотехническа експертиза и 696.00 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение, но предвид изхода от спора, съобразно уважената част от претенциите, разноските в полза на ищеца са в размер на 907.48 лв.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва са се възложат разноските по делото, съобразно изхода от спора. Така, видно от представения списък с разноски от ответното дружество по чл.80 от ГПК, същите са в общ размер на 1255.90 лв., от които: 200.00 лв. – депозит по САТЕ, 354.90 лв. за изготвяне на СПТЕ и 696.00 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение. Предвид отхвърлената част от исковете, разноските в полза на застрахователя са в размер на 216.01 лв.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от главен изпълнителен директор К. Х. Ч. и Б. В. – изп. директор да заплати на Ц.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 4139.35 лв. /четири хиляди сто тридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/, представляващи частичен иск, като част от 22000 лв., за неизплатено застрахователно обезщетение за настъпил покрит риск по договор за автомобилна застраховка „Каско+” с полица №**** със срок на валидност от 13.07.2020г. до 12.07.2021г. за причинените на собствения на ищеца лек автомобил м. „***” *** с ДК №*** щети от настъпило на 27.08.2020г., около 04.30часа по пътя гр.Д. – Б., преди с. С. застрахователно събитие, изразяващо се във възникнал пожар в двигателния отсек на лекия автомобил, вследствие на което той е напълно унищожен /тотална щета/, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 4139.35 лв. до претендираните 5000 лв., като част от 22000 лв. поради погасяването чрез прихващане с насрещното задължение на ищеца Ц.И.И. към ответното дружество „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД за неплатени три броя вноски /втора в размер на 283.55 лв., платима до 12.10.2020г., трета в размер на 283.55 лв., платима до 12.01.2021г. и четвърта вноска в размер на 283.55 лв., платима до 12.04.2021г./ по договор за автомобилна застраховка „Каско+” с полица №**** със срок на валидност от 13.07.2020г. до 12.07.2021г. в общ размер на 860.65 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от Ц.И.И., ЕГН **********,*** срещу „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от главен изпълнителен директор К. Х. Ч. и Б. В. – изп. директор, за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 5000.00 лв., считано от 19.01.2021г. до окончателното плащане на задължението като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от главен изпълнителен директор К. Х. Ч. и Б. В. – изп. директор да заплати на Ц.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 907.48 лв. /деветдесет и шест лева/, представляващи сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, от които: 200.00 лв. - заплатена ДТ, 200.00 лв. за изготвяне на автотехническа експертиза и 696.00 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно изхода от спора.

ОСЪЖДА Ц.И.И., ЕГН **********,*** да заплати на „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от главен изпълнителен директор К.Х. Ч. и Б. В. – изп. директор, сумата от 216.01 лв. /двеста и шестнадесет лева и една стотинка/, представляващи сторените от ответника съдебно-деловодни разноски, от които: 200.00 лв. – депозит по САТЕ, 354.90 лв. за изготвяне на СПТЕ и 696.00 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно изхода от спора.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :..............................

Номер на акта:	260595
Дата:	6 декември 2021 г.
Съдия:	Мирослава Райчева Неделчева

Дело:	20213230100124
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	19 януари 2021 г.

Решение по дело №124/2021 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

РАЙОНЕН СЪДИЯ :..............................