Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 29.10.2019 г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки
районен съд II граждански състав
На четиринадесети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар:М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 1805 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата молба пълномощникът на
ищцовото дружество адв. К. Л. твърди, че представляваното от него дружество е
потребител на електрическа енергия, която ответникът доставя на адрес в гр. К.,.
Измерването на ел. енергията се извършва чрез средство за търговско измерване
/СТИ/ - електромер, монтиран в ел. табло, поставено на посочения по-горе адрес.
Заявява, че с писмо изх. № г.
ответникът ги уведомил, че на 29.03.2018 г., при извършена проверка на
замерването на електроенергия за обект с ИТН *** на клиент с клиентски номер ***,
е констатирано, че електромер с фабричен № *** не отчита правилно консумираната
енергия. Поради това, електромерът бил демонтиран и предаден за експертизна
проверка в БИМ.
С горепосоченото писмо, ответникът го
информирал, че на основание чл. 48(2) и чл. 51(1) от ПИКЕЕ, сметката му за
електроенергия ще бъде коригирана за времето от 90 дни, т.е. за периода от
29.12.2017 г. до 29.03.2018 г., вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия с 555.31 лв., за
която сума му била издадена фактура № *** г.
Счита, че посочената сума е недължима,
тъй като управителят на дружеството не е потърсен при проверката на
електромера, съответно не е присъствал при изготвяне на констативен протокол и
такъв не им е връчван. Също така заявява, че остойностената електроенергията,
посочена в писмото, не е реално консумирана от дружеството и защо за период на отчитане е взет посоченият в писмото.
Освен това счита, че ответното
дружество не е изпълнило вмененото им от законодателя задължение да създаде в
общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред
за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не е осъществен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно извършената корекция е
неправомерна -Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС,
1-во тър. Отделение.
Сочи, че практика на съдилищата по
отношение на въпроса, дали е предвиден въпросния ред за уведомяване на клиента
в общите условия на ответното дружество е единна, последователна и
непротиворечива и е в смисъл, че в същите не съдържат ред за уведомяване,
съобразно чл. 98а ал. 2,т. 6 ЗЕ, а в тях е предвидено единствено задължение на
оператора за уведомяване, но не и реда за това (Решение № 65/15.03.2017 г. на
АС Пловдив по в.т.д. № 6/2017 г.; Решение № 453/10.11.2016 г. на ОС Пловдив по
в.т.д. № 238/2016 г.; Решение № 438/23.11.2017 г. на ОС Хасково по в. гр. д. №
667/2017 г.; Решение 23.02.2018 г. на ОС Стара Загора по в.т.д. 1343/2017 г.;
Решение 21.02.2018 г. на ОС Стара Загора по в.т.д. 1393/2017 г. и др.)
Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да признае за
установено, че „М и Л г.– 1“ ЕООД, ЕИК *** не дължи на „Е.Б.Е." ЕАД, ЕИК ***,
сумата 555.31 лв., начислена по фактура № *** г., вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия за времето от 90
дни, т.е. за периода от 29.12.2017 г. до 29.03.2018 г. Претендира присъждането
на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.Б.Е.”
ЕАД, чрез юрисконсулт И. Колева е
подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявения иск за неоснователен
и недоказан, поради което моли съда да го отхвърли изцяло.
Пълномощникът
на ответното дружество юриск. И. К. заявява, че на 29.03.2018 г. служители на
оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Ю.Б. - „Е.
Юг" ЕАД (ЕР Юг) са извършили проверка на електромер № ***, отчитащ
доставената електрическа енергия в обекта на ищеца с ИТН ***. Проверката била
извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали
електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху
средството за търговско измерване. Служители са демонтирали електромера и са
го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания
електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване
с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка,
която е в рамките на допустимата от +/- 2% (Приложение № 32 към Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези
действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № г.
(Констативния протокол). Въпреки настоятелните опити на служителите на ЕР Юг да
открият представител на клиента, такъв не бил намерен, след което протоколът
бил съставен и приподписан от двама свидетели, които не били служители на ЕР
Юг, като имената им били вписани в протокола. Същият, както и всички релевантни
за корекцията документи били изпратени и получени от ищеца.
Твърди, че
впоследствие процесният електромер бил предаден на Българския институт по
метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на
лабораторията по т. 5 е: установено, че
електромерът е манипулиран, в следствие на което измерва с отрицателна грешка
от - 64,81% потребяваната електроенергия от ищеца. Сочи, че за посочените
констатации бил изготвен от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за търговско измерване № г. на БИМ, приложен към настоящия отговор.
С оглед на описаното по-горе и след като било установено, че са налице
предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната
електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа
енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. А
от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на
клиента в размер от 3 075 kWh (Справката за
коригиране на сметката за електроенергия, приложена към исковата молба), като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) била 555,31 лв. с ДЦС. Периодът от време, за който е била
извършена корекцията бил 90 дни, като първата дата 29.12.2016 г. - началото на
корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера,
който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период
назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията,
последната дата е датата на извършената техническа проверка 29.3.2018 г. (вж.
чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
Заявява, че ЕР
Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и
процесната фактура № *** г.- приложена към отговора (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за
допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на
електрическа енергия и с писмо с изх. № 7621572/ 18.06.2019 г. изпратило на
адреса за кореспонденция на клиента (уведомление) за извършеното допълнително
начисление.
Счита, че съществува законово основание за
начисляване процесната сума. КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване
на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират
условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ).
Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като
раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление
на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
Счита, че в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал. 1
ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Тъй като става дума за битов клиент и
от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точният процент на
грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за
корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1,6 ."а" ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума пък е изчислена
при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по
цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и
законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (Решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка
Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015
г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия Василева).
Сочи, че ЕВН ЕС няма задължение да доказва виновно
поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало
съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не може и не
следва да се вмени във вина на него. Що
се касае до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител е
ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират
преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания
и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение
на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано
правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде
установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава
корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Сочи, че този
въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ
и съставите на върховната съдебна инстанция са единодушни, че законът дава
възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД е неприложим в подобен тип обществени
отношения, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV
т.о., Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.
Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др.)
Заявява, че в ОУ на ЕВН ЕС е
предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е.
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН
ЕС представляват договори при общи условия, на базата на които се уреждат
отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на
електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането,
продажбата и доставката на електрическа енергия. В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС
изрично е уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му.
Не споделя
разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да има ред за
уведомяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са
изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Счита, това
за изцяло погрешно и нелогично, тъй като
законът действително поставя изискване за наличие на ред за уведомяване, но не
вменява в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в
ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече,
че такъв ред е предвиден.
Заявява, че
тълкуването им се споделя и от ВКС, като съдът приема, че в чл. 24 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е." АД
(също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на С.Б.) е
предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016
г., II т. о., ТК). Отбелязва, че ОУ на „Е." АД са одобрени с Решение №
ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл.
98а ЗЕ от 2012 г. При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и
чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се вижда, че те са напълно
еднакви, т.е. няма особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да
приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено, а този съд да
възприема диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните
снабдители следва да изменят общите си условия.
Моли съда при постановяване на решението да има предвид най-новата
практика на ВКС, която е в смисъл, че крайният снабдител има право да коригира
сметка на клиент за отминал период, независимо от това дали е приел нови общи
условия, по смисъла на чл. 98а. т.6 от Закон за енергетиката, обективирано в
Решение № 124 от 18.6.2019 г. на ВКС по гр.д. 2991/2018 г.
Счита, че в процесния
случай са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване
на корекцията на сметката, поради което искът е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените
деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е приета
като доказателство фактура № *** г. г.,
издадена от „Е.Б.Е.” ЕАД. От същата се установява, че ответното дружество е
начислило на „М и Л груп-1“ ЕООД за обект с кл.
№ *** допълнително eл. енергия за 3 075.00 кВтч, в
размер на 555,31 лева, за периода от
29.12.2017 г. до 29.03.2018 г. /лист 4 от делото/.
От представения по делото констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № г. от 29.03.2018г., подписан от двама служители на „Е.Б.Е.” АД извършили проверката
и двама свидетели, се установява, че електромерното табло във входа на блока и
електромера са необезопасени. От протокола се установява, че процесният
електромер фабричен № *** е демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбиран и
изпратен за експертиза, тъй като при проверката е констатирано пробит преден
челен капак на електромера /лист 13 от делото/.
По делото е представен констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел – П., съгласно който електромер с идентификационен № ***,
отчитащ ел. енергия в имот находящ се в град К., , с ИТН *** е представен за експертиза в платнена
безшевна торба, пломбиран с пломба на EVN №, в съответствие с протокола за
демонтаж. При проверка на техническите изисквания е констатирано осъсществявян
достъп до вътрешността на електромира. Окъсяване чрез мост от тънък проводник
на куплунг Х2, монтиран през два малки отвора в предния капак, водещо до
промяна на метрологичните характеристики на електромера. Електромерът не
съответства на изискванията, съгласно т. 4.1.; т. 4.3.; т. 4.4.1.; т. 4.6.; т.
5. /лист 14 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска установяване на
недължимост на вземане на ответника към ищеца за сумата 555.31 лева,
представляваща стойността на допълнително начислена сума за ел.енергия за
периода от 29.12.2017 г. до 29.03.2018
г. С оглед предмета на иска, в тежест на ответника е да установи при условията
пълно и главно доказване основателността на своето вземане към ищеца и неговият
размер.
Ответникът твърди, че сумата е
начислена на основание чл. 83. ал. 1. т. 6 от ЗЕ, във връзка с 51 ал. 1 от
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ. 6р. 98 от
12.11.2013 г.) ПИКЕЕ, във връзка с чл.
50 от ПИКЕЕ. Следва да се им предвид, че едностранна корекция на оператора е
допустима, но при наличието на следните предпоставки: предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;
спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване.
Съгласно изменението на чл. 98а ЗЕ в
сила от 17.07.2012 г., в ал. 2, т. 6 като необходимо съдържание на ОУ е
предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки съгласно чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване
липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на
ответника. Ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ, е именно да предвиди в общите условия на
договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция въз основа на наличните правила за измерване на количеството (ПИКЕЕ).
В случая не е изпълнен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови общи
условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова
законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. (в този смисъл
Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др.).
По изложените съображения,
съдът намира, че ответното дружество не е изпълнило вмененото му от
законодателя задължение да създаде в общите си условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което, следва да
се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил горепосочените си
задълженията по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ, което води до липса на
уреден в общите му условия ред за уведомяване на клиента, при наличие на
основание за корекция на сметка съгласно правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Изложеното налага извода,
че спорната сума в размер на 555.31 лева не се дължи от ищеца на ответника по
силата на валидно договорно задължение в рамките на съществуващото между
страните облигационно правоотношение по договор да продажба на електрическа
енергия.
Ето защо предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК се явява основателен и следва
да бъде уважен.
По отношение на
претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
Направено е възражение от
ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца,
поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за
размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, при защита по дела с определен материален
интерес до 1000 лева, каквото е настоящото,
размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 300 лева. Договореното и
заплатено от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на
350 лева. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, същото
е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание, поради което,
съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и следва да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение от 300 лева,
като се отхвърли искането му за разноски за разликата до 350 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 350 лева, представляващи платена държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Д.,
Ж.П.С., М.М.М., че „М.Г.- 1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Л.А.З. не му дължи сумата от 555.31
лева, представляваща коригирана стойност по фактура *** г , за
начислена електрическа енергия в размер на 3 075 кВтч електроенергия за периода 29.12.2017
г. – 29.03.2018 г., за имот находящ се в град К., ,
ИТН ***, клиентски № ***.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Д.,
Ж.П.С., М.М.М. да заплати на „М.- 1“ ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Л.А.З.,
сумата
от 350 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :