№ 8392
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110143395 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
предявен от Р. Ц. М. срещу С. А. К. - С., за сумата от 5 000,00 лева, ведно със законната
лихва.
В исковата молба ищцата твърди, че на 13.06.2022 г. в 2:42 часа в личния профил на
С. К., в социалната мрежа .....“, на интернет адрес: https:/....., ответницата е отправила
публично редица обидни думи и изрази по отношение на ищцата, със следното съдържание:
„Добри хора, какво се случва в Б., за Бога? И психолозите ли са психясали? Тази особа,
приличаща повече на ...., се представя за психотерапевт. Сложила си е .... колаж на М.М. със
среден пръст. Изпрати ми го .... – приятелка, възмутена, че такава вулгарност се
демонстрира от лице, което се представя за „магистър в ....“, специалист по „психологично
подпомагане на оперативно-издирвателната дейност… Само си представете да й паднете в
ръцете! Ужас. И с какво ще помогне добрият стар М.М. на психоложката Р. М., ако тя си
има лични проблеми с някой известен мъж, например ?! Мъкааааа….“. Твърди се също, че
наред с горното ответницата е публикувала и скрийншот на челната страница на личната
страница във .... на г- жа Р. М., съдържаща снимка на М. с подигравателни коментари
относно нея. Публикацията е със статус публична и е достигнала да неограничен кръг от
хора.
Обидните изрази „....“, „…се представя за психотерапевт“, „лице, което се представя
за магистър в ....“, „Само си представете да й паднете в ръцете! Ужас.“ съдържали обидни
квалификации и неверни и позорящи ищцата обстоятелства, които са й причинили
негативни емоционални преживявания и продължаващи неимуществени вреди. Излага
твърдения, че обидните квалификации, епитети и лъжовни твърдения в публикацията
петнят името й както в професионален, така и в личен план. С обидните квалификации,
обиди и лъжовни твърдения е нарушена свободата на словото, прогласена с чл. 39, ал. 2 от
КРБ. Вследствие на публикацията ищцата търпяла множество неимуществени вреди,
изразени в проблеми със съня, смущение, напрежение, стрес, спад в самочувствието, както и
липса на желание да работи активно. По тези причини съдебно предявява своята претенция.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не е автор на процесната
публикация, както и че за периода от време не е имала контрол върху профилите си във .....
Намира, че публикацията не съдържа обиди, а също и че всеки има право да изразява
мнението си. Моли да бъде отхвърлен искът.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от Р. Ц. М. срещу С. А. К.,
за сумата от 5 000,00 лева, представляваща неимуществени вреди, изразени в проблеми със
съня, смущение, напрежение, стрес, спад в самочувствието, както и липса на желание да
работи активно, в резултат на изложени в публикация от 13.06.2022 г., 2:42 часа в личния
профил на С. К. в социалната мрежа “.....”, на интернет адрес: https://....., обидни и позорящи
твърдения, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2022 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, както следва: 1) деяние, а именно, че ответницата е извършила описаното в
исковата молба противоправно действие – употребила е думи и изрази, отнасящи се до
ищцата Р. Ц. М., а именно: „....“, „…се представя за психотерапевт“, „лице, което се
представя за магистър в ....“, „Само си представете да й паднете в ръцете! Ужас.“,
обективирани в публикация в личния профил на ответницата С. А. К. в социалната мрежа
“.....”, на уеб адрес: https://.....; 2) вреда, а именно, че е претърпяла твърдените
неимуществени вреди в претендирания размер; и 3) пряка и непосредствена причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на ответницата и претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в проблеми със съня, смущение, напрежение, стрес,
спад в самочувствието, както и липса на желание от страна на ищцата да работи активно.
Ищцата носи тежестта да докаже авторството на публикацията, доколкото същото е изрично
оспорено от ответницата, както и настъпването на посочените в исковата молба вреди,
техния размер и причинната връзка с противоправното и виновно поведение на ответницата.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване на фактическия състав на предявеното
от ищцата право, на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
В тежест на ответницата и при доказване на посочените обстоятелства е да обори
установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
В случая предявената претенция е за обезщетяване на неимуществени вреди,
причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу
посегателство върху неговата чест, достойнство и добро професионално име, защитено от
чл. 32 от К. на Р. Б., като част от правото на зачитане на личен живот, което е осъществено
чрез изрази и твърдения относно ищцата, съдържащи се в публикация на ответницата в
личния й профил в социалната мрежа “.....”, съдържаща изразите: „....“, „…се представя за
психотерапевт“, „лице, което се представя за магистър в ....“, „Само си представете да й
паднете в ръцете! Ужас.“.
По делото са представени разпечатки-извлечения от социалната мрежа “....”,
включително от страницата на потребител с имена “С. К.”, различни публикации и
коментари. Представените разпечатки-извлечения съдържат имена и снимки на различни
потребители, но чрез тях не се установяват конкретните физически лица, създали, съответно
използвали посочените профили, включително профила на потребител с имена “С. К.”.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на трима
свидетели – И.Т.С., С. И. Д. и Т.К.Т..
Свидетелят И.С. споделя, че познава ищцата от повече от петнадесет години, като са
2
работили заедно в периода 2005 г. – 2008 г. във фирма “....”. Твърди, че с ищцата се виждали
рядко през годините, като посочва, че през последните години, активно през “...”, следяла
редовно ответницата и нейните публикации, от които се запознавала с актуалната
политическа обстановка. Смята ответницата С. К. за уважаван журналист, като посочва, че
нещата, които е правила през годините са поднесени до аудиторията на разбираем език.
Свидетелката намира стила на писане на ответницата за много лек, като споделя, че
приемала за обективни нещата, написани и публикувани от ответницата. Процесната статия
била първата, която се отнасяла до лице, което ищцата познава лично. Смята, че написаното
в статията не отговаря на истината нито фактически, нито относно обидите, отправени към
ищцата. Първичната й реакция била да изпрати статията на ищцата по .... и да й се обади, за
да й каже, че нещо се случва. Свидетелката прочела статията в социалната мрежа “....”, като
твърди, че профилът на ответницата бил публичен. От показанията на свидетелката се
установява, че именно от нея ищцата разбрала за статията. Твърди, че ищцата прочела
статията докато разговаряли по телефона, разстроила се изключително много и се
разплакала, като казала нещо от типа “Защо? Пак ли ме тормози тази жена?”. Свидетелката
си спомня, че написаното засягало две неща - квалификацията на ищцата като психолог и
нейната визия, като посочва, че била окачествена като неуспяла певица. Статията била
съпроводена от снимки на ищцата, взети от личния й профил в социалната мрежа “....”, като
именно те провокирали свидетелката да прочете статията. Установява се още, че
ответницата С. К. има няколко профила в социалната мрежа “....”, като свидетелката твърди,
че когато качи нещо, то се появява във всичките й профили, защото е публично. Посочва, че
на всяка статия отгоре е посочен авторът, като на процесната било отбелязано името С. К. с
“л”. Свидетелката С. споделя, че под статията имало коментари, част от които осъждали
съдържанието, а други се съгласявали с него. Свидетелката посочва, че когато е следвала
ответницата в социалната мрежа, са й попадали три нейни профила, един от които на
медията – “5...”. Видяла процесната статия само в един от профилите. Намира, че начинът на
писане на статията съвпада с този на ответницата. Подлага под съмнение написаното, тъй
като касае човек, който свидетелката познава лично, запозната е с образованието и кариерата
на ищцата, поради което и смята, че статията съдържа обидна и нецензурна информация.
Свидетелката С. посочва, че не може да подлага под съмнение другите статии и публикации
на ответницата, тъй като те касаят хора, които свидетелката не познава. Не следи ищцата в
социалните мрежи и не е виждала нейна снимка със “среден пръст”.
Свидетелката С. Д. споделя, че познава ответницата К. от три години, като посочва,
че поддържат приятелски отношения. Знае, че ответницата има профили в социалните
мрежи, като редовно си пишат от един от профилите. През определени периоди е виждали и
други нейни профили. Твърди, че ответницата има един профил – този, чрез който си пишат,
като свидетелката е имала и друг профил на ответницата, който впоследствие е премахнала,
тъй като ответницата й споделила, че не е нейн. Твърди, че знае само за тези два профила.
Посочва, че профилът, за който ответницата й е казала, че не е нейн, се изписва на кирилица
с български букви - С. К., доколкото си спомня с “л”. Свидетелката Д. споделя, че с
ответницата си пишат от профил ...., с латински букви. От показанията на свидетелката се
установява, че същата работи в “5...” заедно с ответницата, като твърди, че много рядко
съгласува с нея някои неща – най-често я пита дали дадена публикация е нейна, за да знае
дали да я публикува в сайта им. Свидетелката Д. твърди, че ответницата й се обадила и й
казала за заведеното дело, като й изпратила и скрийншот на процесната публикация. На
въпрос на свидетелката, ответницата споделила, че не е писала статията и профилът не е
нейн. В публикацията не разпознава стила на ответницата, тъй като работят върху
политически и икономически статии, а процесната не е такава. Останала учудена, че
статията е писана на тринадесети юни, когато всички медии гърмели около случая с
отцепването на депутати от групата на “....”. На въпроса кога е имала време да напише
процесната статия, ответницата отново отрекла тя да е авторът.
3
По делото е разпитана и свидетелката Т.Т., която се познава с ответницата от детската
градина. Свидетелката споделя, че следи изявите на ответницата в различни сайтове и в
социалните мрежи, като посочва, че си пишат във .... само на един профил – ....., на
латиница. Била добавила и профил на ответницата на български, но впоследствие го
изтрила, тъй като ответницата й казала, че профилът не е нейн. Споделя, че и двата профила
били публични. За процесната публикация разбрала постфактум. Свидетелката живее в П.,
като от показанията й се установява, че племенницата на ответницата е починала на
четвърти юни. На шести юни ответницата била в П., за да организира погребението, на осми
- също. Свидетелката си спомня, че на десети юни ответницата й се обадила, като й
споделила, че един от телефоните й липсва. Ответницата имала четири телефона, като в
списъка си с контакти свидетелката има два или три от нейните телефонни номера.
Свидетелката разбрала от ответницата, че изгубеният телефон имал само интернет връзка,
без телефонен номер. След пресконференцията по ..... /около осми юни/ ответницата
заминала за Л., като един или два дни след това се свързала със свидетелката, за да й каже,
че един от телефоните й липсва. Посочва, че този телефон така и не се намерил.
Свидетелката Т. прочела статията преди ответницата да й сподели за нея, по спомен в
профил на кирилица. Посочва, че ответницата категорично отрича да е автор на статията. В
листа й с приятели има само един профил на ответницата на латиница, от който си пишат.
Имало и профил на кирилица, но го изключила от контактите си, като посочва, че с името на
ответницата излизат много профили. Не знае дали ответницата или някой друг създава тези
профили, но посочва, че комуникира с нея само чрез профила, който е на латиница. След
разговор с ответницата премахнала всички профили, които били с имена, изписани на
български. Свидетелката Т. смята, че единственият профил, който се администрира от
ответницата, е този на латиница, от който си пишат. Предвид, че познава ответницата от
много малка, твърди, че в процесната статия не разпознава стила й. Не знае да е подаван
сигнал във връзка с изчезналия телефон.
Изказването на ответницата може да бъде противоправно, ако накърнява правата и
доброто име на ищцата, доколкото честта и достойнството на личността е правно значима
ценност, която е защитена от законоустановения ред като субективно право от категорията
на абсолютните права (чл. 32 от К. на Р. Б.). Казването или извършването на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие е противоправно
деяние – обида (чл. 146, ал. 1 НК). Противоправно деяние е и разгласяването на позорно
обстоятелство и приписването на престъпление – клевета (чл. 147, ал. 1 НК). С тези деяния
се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка
за личността му, неговата самооценка.
В чл. 39 и сл. от К. на Р. Б. и в чл. 10 от КЗПЧОС е прокламирано правото на всеки да
изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация.
Нормите не дават право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Рамките, до които се простира прогласената свобода, се определят от
възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.
Следователно свободното изразяване и разпространяване на мнение и критики е ограничено
до границите по чл. 39, ал. 2 КРБ, а при прекрачване на тези граници, се носи отговорност за
вреди.
Европейският съд по правата на човека в практиката си е приел, че в случай на
публикация, същата следва да се изследва дали има принос за дебат в обществен интерес,
какви са ролята и функцията на лицето, до което се отнася публикацията, както и какви биха
могли да бъдат последиците от нея. В този смисъл е позволено да се извършва оценъчна
дейност на изказванията и поведението на лицето, но е непозволено да се възпроизвеждат
твърдения, които манипулират общественото мнение и целят популяризирането на даден
материал. (Решение от 24.09.2004 г. на ЕСПЧ по дело "...."). ЕСПЧ е категоричен, че в
4
обхвата на чл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на едно лице (Решение
от 25 февруари 1992 г. На ЕСПЧ по дело „.....“). В делото „....“ ЕСПЧ тълкува чл. 8 от ЕКПЧ,
като приема, че репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото
на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на
мнение.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от КРБ се уреждат права и свободи на гражданите,
всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо
останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на
словото, от една страна, и засягане, чрез упражняването , на правата и доброто име на
гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от КРБ. С посочените
разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира
до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности каквито
са правата и доброто име на гражданите.
Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от КРБ свобода на печата и другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани по представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не
включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с
негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на
посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз основа на
обстоятелствата на всеки отделен случай. При спор за причинени вреди от изнесена в
публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за
истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната отговорност
на разпространилото ги лице, само ако са неверни и позорят адресата. Оценките /мненията/
не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от
обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност, само ако представляват
обида.
Казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на
другиго в негово присъствие е противоправно деяние – обида /чл. 146, ал. 1 от НК/.
Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. За да е налице обида, следва
да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които
според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Обидата е лично
унизяващо отнасяне към някого.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета /чл. 147, ал. 1 НК/. С това
деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. Разгласяването на позорно обстоятелство е
довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство, което деецът свързва с
личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на
определен факт за пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му
живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близки,
отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните задължения и др./, укорим от
гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества на
субекта, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм,
наркомания и др./, който е от естество да накърни доброто му име в обществото, да
компрометира честта и достойнството му.
Ищцата твърди, че в публикацията на ответницата се съдържат следните обидни и
клеветнически твърдения: „....“, „…се представя за психотерапевт“, „лице, което се
представя за магистър в ....“, „Само си представете да й паднете в ръцете! Ужас.“.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т.е. само чрез
5
действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата.
Това може да стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации или
действия - жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия. Клеветата, за разлика
от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или
му се припише неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира
довеждане до знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и когато
тези факти, се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за
наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му
име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация,
която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите
се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива,
които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт.
Съдебната практика приема, че разпространяването на информация накърнява
доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те
обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и доброто му име. Ако фактите
са верни, информирането за тях не е противоправно. За да бъдат определени като позорни
конкретни обстоятелства, то те трябва да са ясно съобщени, да са неприемливи от гледна
точка на общоприетите морални норми и да предизвикват еднозначната негативна оценка на
обществото, а не да се извеждат в резултат на предположения, асоциации, интерпретации
или други форми на субективна психична дейност по отношение на съответните изказвания.
И обидата, и клеветата, са умишлени деяния, като при обидата е необходимо деецът
да съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за
лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е
безразлично. Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се
приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства. Следва да се отбележи, че клевета е налице, когато деецът
разгласи невярно позорно обстоятелство за другиго или му припише извършването на
престъпление. За да бъдат окачествени дадени твърдения като клеветнически, те трябва да
са с конкретно съдържание, да носят информация за точно определено обстоятелство, време,
място и лице, като твърденията следва да са позорни или в частност да представляват
приписване на престъпление.
В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване на чл.
39, чл. 40 и чл. 41 от К. на Р. Б. с цел изясняване съдържанието на правото свободно да се
изразява мнение и то да се разпространява, Конституционният съд приема, че накърняването
на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно
да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2
КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 КРБ, в който правото на мнение се
ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това са правото на лично
достойнство, чест и добро име, правото на личен живот /чл. 32, ал. 1, изр. 1/, които са
комплекс от интереси, формиращи обособената интимна сфера на човека, за навлизането в
която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно
мислещите хора. Едно позорно обстоятелство е годно да накърни доброто име на
пострадалия в обществото, да компрометира честта и достойнството му, но само в случай,
че е налице твърдение на определени факти, което да е ясно, да съдържа информация за
времевите му и пространствени параметри и всички релевантни детайли.
Съдът намира, че следва да се приеме за установено от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И.Т.С., Т.К.Т. и С. И. Д., че статия с
твърдяното от ищцата съдържание действително е съществувала в социалната мрежа “....”,
6
тъй като и тримата разпитани по делото свидетели твърдят лично да са възприели
публикацията.
Не е налице спор, а и от събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ се
установява, че публикацията се отнася до личността на ищцата Р. М..
Съдът намира, че твърдените от ищцата думи и изрази, използвани в публикацията,
сред които: „....“, „…се представя за психотерапевт“, „лице, което се представя за магистър в
....“, „Само си представете да й паднете в ръцете! Ужас.“, изразяват негативната оценка на
автора на статията за личността на ищцата, като в случая посочените думи могат да се
квалифицират като обидни според общоприетите морални норми, т.е. може да се приеме, че
същите са в състояние да накърнят честта и достойнството на ищцата в обществото.
Противоправният характер на деянието се състои в това, че е нарушен балансът
между признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от КРБ право на мнение и правото на добро
име на ищцата. Посочените думи и изрази са безспорно обидни, целящи да изградят
негативни превратни представи за ищцата, в качеството й на психолог. Може да се приеме,
че в случая написаното в публикацията е засегнало публичния образ на ищцата и е уронило
престижа й, като видно от представения по делото снимков материал /разпечатки-
извлечения от ..../ процесната публикация е била прочетена от немалък кръг от хора.
Предвид изложеното може да се приеме, че е налице уронване на доброто име на ищцата.
Съдът взема предвид трайната съдебна практика, че при обидата, за разлика от
клеветата, не се поставя въпросът за истинността на казаното или за основателността на
изразената негативна оценка. Това е така, защото обидата е израз на начина на мислене,
няма как да се провери дали субективната оценка на извършителя на деянието е вярна и не
може да бъде изследвана.
Въпреки изложеното, в случая ищцата не ангажира доказателства, от които да се
направи обоснован извод относно авторството на процесната статия в социалната мрежа
“....”. По делото не се доказа именно ответницата С. А. К. да е осъществила хипотезата на
непозволено увреждане. Не се установи по категоричен начин процесната статия да е
създадена /написана и публикувана/ от ответницата.
Предвид изричното оспорване на авторството на статията от ответницата, както и
показанията на свидетелите С., Д. и Т., от които се установява, че в социалната мрежа “....”
са налични множество профили на ответницата с нейните имена, изписани по различен
начин, съдът намира за недоказани ищцовите твърдения, че автор е ответницата. По делото
не се доказа ответницата С. А. К. да е създател на изследвания профил в социалната мрежа
“....” с посочени имена “С. К.”. В допълнение, от показанията на свидетелите С. Д. и Т.Т. се
установява, че в периода около създаване и публикуване на процесната статия от
изследвания профил, един от телефоните на ответницата е изчезнал, като свидетелката Т.
споделя, че в посочения период ответницата е организирала и погребение на свой близък
/нейната племенница/. Следва да се отбележи, че дори свидетелите С. Д. и Т.Т., които са
близки на ответницата, не могат да посочат с категоричност кои от профилите на
ответницата в социалната мрежа “....” се администрират лично от самата нея.
Показанията на разпитаните по делото свидетели указват на множество профили на
ответницата С. А. К. в социалното пространство, включително в социалната мрежа “....”.
Съдът намира, че по делото не може да бъде установена по несъмнен начин самоличността
на извършителя на твърдяното от ищцата противоправно деяние /автора на процесната
статия/, а още по-малко може да се заключи, че тя съвпада с тази на ответницата.
По делото не бяха ангажирани доказателства от ищцовата страна, които да докажат,
че ответницата е създател на изследвания потребителски профил в социалната мрежа “.....” с
посочени имена “С. К.”. Не се установи кои са имената, посочени от създателя на процесния
профил като “собственик”. Не са налице и данни, които да свързват конкретно физическо
7
лице от действителността с посочения профил, предмет на настоящото дело, като в тази
връзка следва да се отбележи, че по делото не се представиха доказателства за установяване
на регистрационните данни на изследвания профил, като имена, псевдоними,
мейл/електронна поща за контакт, сайтове, свързани с профила, мобилен телефон, посочен
от създателя на профила, необходим за потвърждение при евентуално 3-то ниво на
верификация и достъп до профила, и използван предимно от апликационни програми за
смартфон устройства. Ето защо съдът намира за недоказано авторството на процесната
статия - недоказана се явява връзката на изследвания профил с ответницата С. А. К..
От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира, че в случая не се доказва по безспорен начин кумулативното наличие на
предвидените предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата по чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в своята съвкупност не
водят до еднозначен извод, че автор на процесната статия е ответницата С. А. К.. Дори да се
приеме, че използваните по отношение на ищцата конкретни думи и изрази могат да се
квалифицират като обидни и позорящи твърдения, обективно годни да накърнят честта и
достойнството й съобразно общоприетите правила за морал, които да са довели до
твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в негативен ефект върху емоционалната и
психическата сфера на ищцата и накърняване на нейния авторитет, в конкретния случай не
се доказва авторството на процесната статия, а съществуването й в социалната мрежа “....” с
твърдяното съдържание съдът прие за доказано единствено въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право да получи направените в хода
на производството разноски.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ищцата възражение по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско
възнаграждение, тъй като в случая е уговореното възнаграждение в размер на 1 500,00 лева,
за което по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., има доказателства
по делото, че е било платено.
Съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения, постановени по дела С-427/16
и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото и не е
обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо разноски в полза на ответницата следва да се присъдят в доказано
платения от доверителя размер, съгласно представения по делото договор за правна помощ
и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Ц. М., ЕГН **********, срещу С. А. К., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди във връзка с
противоправното поведение на ответницата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Ц. М., ЕГН **********, да заплати на С. А. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
8
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9