Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260078
гр. Пловдив,18.12.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №549/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 10/28.09.2020г., постановена по НОХД № 177/2020г. по описа на Окръжен съд- Кърджали подсъдимия В.С. е бил признат за виновен в това, че на 14.06.2019г. - 15.06.2019г. на път І-5, км.360, м.620/гр. К.- ГКПП-М. в землището на с.З., общ.М., при управление на МПС е нарушил правилата за движение- чл.20 ал.2 ЗДП- и по непредпазливост причинил смъртта на М. М.А., като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.3 б.б вр. ал.1б.в.вр.чл.342 ал.1 вр. чл.58а ал.1 НК е бил осъден на две години лишаване от свобода, като е бил оправдан в това да е нарушил и чл.20 ал.1 ЗДП.
На основание чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от пет години.
На основание чл.343г вр.чл.37 т.7 НК подсъдимия В.С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 4 години.
Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, а направените разноски възложил в тежест на подсъдимия на основание чл.189 ал.3 НПК.
Присъдата е била обжалвана от адв.Я.С. като пълномощник на частните обвинители Е.Ю.А. и М.Ш.А. с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както и за неправилно приложение на чл.66 от НК, поради което се иска изменение на присъдата като се увеличи наказанието и се отмени условното осъждане.
Според прокурора жалбата на частните обвинители е неоснователна.
Становище за неоснователност на жалбата дават подс.В.С. и неговите защитници.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на странете и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:
Жалбата на частните обвинители е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдебното следствие пред окръжния съд е протекло като съкратено по реда на чл.371 т.2 НПК като подс.В.С. е признал фактите по обвинителния акт и е дал съгласие да не се ангажират доказателства за тях. Въз основа на самопризнанието му и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът правилно е приел за установена по категоричен начин следната фактическа обстановка: Подсъдимият В.С. /V.S./ е роден на ***г. и от дълги години живеел със семейството си в К. Ш. и е гражданин на Ш..
През 2019г. С. пристигнал в Б. и се установил да живее в с.М., общ.К., в къща, собственост на А.Х.А.от същото село. През същата година, в наета от Община К. временна постройка в гр.К., бул.“"Б.“ в близост до хотел „Б. открил търговски обект за продажба на дюнери, където работел. Подсъдимият притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Ш. през 2013г. с валидност до 2023г.
На 14.06.2019г. през деня С. *** в търговския обект за продажба на дюнери, а с него бил и племенника му св.М. Д., който бил отседнал в дома му в с.М., общ.К.. Подсъдимият приключил работа около 22.00 часа и след като почистили заведението, заедно с М. Д. потеглили от гр.К. с лекия автомобил на С. - „П.*“ с рег.№ *, регистриран в Ш., да се прибират към с.М., общ.К.. Автомобилът бил управляван от В.С., а до него, на предната дясна седалка пътувал св.Д..
Същия ден- 14.06.2019г„ след обяд, пострадалият М. М.А. *** се отправил с велосипед от дома си към гр.М., където възнамерявал да остане при св.С.С.М.. М. А., който бил глух и ням, се срещнал вечерта със св. М. и с жестове му обяснил, че има проблем в къщи и иска да нощува при него. Свидетелят му отказал и го посъветвал да се прибере у дома. Пострадалият се качил на велосипеда си и късно вечерта потеглил в посока към с.Г. Д..
По това време през нощта подсъдимият С. управлявал автомобила на къси светлини на фаровете в посока гр.К. — ГКПП „М.“ навлизайки в землището на с.С., общ.М.. В обхвата на км.360 от път І-5 трасето на пътя представлявало хоризонтален прав участък без напречен наклон. Пътното платно било с широчина 7,55м. с дребнозърнест гладък асфалт, без неравности и напуквания, чист в краищата, от наноси и пясък. Движението било двупосочно. Липсвало външно улично осветление. Вечерта пътното платно било мокро от падналия дъжд, а на места имало и участъци с мъгла, образувала се от изпаренията.
По същото време в този участък от пътя в посока към ГКПП „М.“ в дясната лента за движение се придвижвал с велосипед пострадалият М. М.А., който бил облечен с тъмни дрехи и не носел светлоотразителна жилетка. Подс. С. управлявал лекия автомобил „П.*“ със скорост от 100 км/ч, надвишаваща разрешената за този пътен участък от 90 км/ч, като не съобразил скоростта на движение с пътната обстановка - движение в тъмната част на денонощието, без улично осветление, наличието на мъгла от изпаренията от асфалтовото покритие след преваляване от дъжд, обуславящи намалена видимост. При км.360+ 620 от път 1-5, общ.М. той застигнал велосипедиста М. А., но поради несъобразената скорост и на късите светлини не го възприел в дясната част на прилежащата му дясна лента за движение. Последвал удар с предната дясна част на предната броня на лекия автомобил и задната гума на велосипеда. От удара и постъпателната скорост на автомобила пострадалият с велосипеда били възкачени върху предния капак, плазнали се назад по него и достигайки до предното панорамно стъкло се ударили в него, при което стъклото се счупило и се придвижили назад по тавана на автомобила, преминавайки през задния капак. Автомобилът пренесъл пострадалия и велосипеда му на известно разстояние, след което изпаднали отдясно зад него извън платното за движение, където били открити на следващия ден. В момента на удара св. М. Д., който спял в автомобила се събудил и видял, че предното стъкло на колата е счупено, а в купето паднали парчета стъкла. Подсъдимият С. спрял автомобила и слязъл от него, след което се върнал обратно и продължили да пътуват към с. М., общ.К.. Когато се прибрал в селото, подсъдимият огледал превозното средство, прибрал го в гаража и го покрил с брезент.
На следващия ден подс.С. и племенникът му отишли на работа в гр.К. с микробус. Посетителите в дюнера и жителите на с. М. коментирали, че през нощта по пътя от гр. К. към ГКПП“М.“ бил блъснат човек.
Междувременно, на 15.06.2019г. сутринта св.Е.С.М. ***, общ.К.. Движейки се по път 1-5 в направление към ГКПП-М., преди разклона за с.З., общ.Д., в землището на с.С., общ.М., той забелязал в канавката в дясно от пътя да лежи човек, а на ската, също в дясно от пътя видял и велосипед. Свидетелят завил в обратна посока и спрял до служители на АПИ, които били наблизо, като им съобщил, че в канавката има мъртъв човек.
След подаден сигнал в ОДМВР-К. за намерен човешки труп в канавка на път 1-5 преди разклона на с.З., общ.М., служители на РУ-М. при ОДМВР-К. посетили посочения участък от пътя и установили, че починалият е М. М.А. ***.
Същият ден бил извършен оглед на местопроизшествието, при който били иззети множество фрагменти от пластмаса, фрагменти от автомобилна броня и стъкло от автомобилни фарове, подробно описани в съставения за това процесуално действие протокол. При извършеният на 16.06.2019г. повторен оглед на местопроизшествието също са намерени и иззети парчета от автомобилен фар.
На 18.06.2019г. при извършване на претърсване в помещение - гараж, пристроен към жилищна сграда, находяща се в землището на с.М., общ.К., собственост на А.Х.А.от същото село, ползван от В.С., бил намерен лек автомобил „П.*“ с шведски регистрационни табели с № *, син на цвят, с деформации на преден капак, таван, спукана предна броня, предна решетка, стъкло на преден десен фар, предно панорамно стъкло, спойлер на капака на багажното отделение. Лекият автомобил бил иззет, както и парче стъкло от фар, намерено на пода на гаража.
От заключението на назначената по делото тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 31/2019 г., изготвена от вещите лица - доц.д-р С.С., д-р Т.Д. и д-р Н.М. (л.141, т.1 от ДП), се установява, че при изследването на трупа на М. М.А. са констатирани: тежка шийна травма с разчленяване на съчленението между основата на черепа и първия шиен прешлен с прекъсване на продълговатия и гръбначния мозък на това ниво; съчетана черепно-мозъчна, травма на таза и крайниците; охлузвания, кръвонасядания и рани на главата, лицето, гръдния кош, корема, половата обл кръвонасядане на меките черепни покривки; кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на главния и на малкия мозък; счупване на седмо, осмо и девето десни ребра; кръвонасядане на стената на напречното дебело черво; счупване на дясната срамна кост на таза и: разкъсване на лонното й съчленение; счупване на лявата раменна кост.
Експертите са дали заключение, че причина за смъртта на М. А. е тежката политравма с превес на високата шийна травма, която е довела до сравнително бърза и неминуема смърт в резултат на бързо развила се възходяща парализа на основните жизнено важни центрове в мозъка. Травматичните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие и са причинени по най-общия механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет.
Вещите лица са заключили, че съобразено с условията на местопроизшествието и данните за него най-вероятно се касае за травма, получена при пътно-транспортно произшествие по механизма на блъскане на велосипедист от автомобил с последващо възкачване и отхвърляне върху настилката с голяма кинетична енергия. Добре изразена е травмата от инерционното действие на автомобила върху системата велосипед-човек, като добре изразената шийна травма е израз на т.нар. „камшичест механизъм“, при който е нарушена целостта на връзките на първи шиен прешлен с черепа и прекъсването на продълговатия и гръбначния мозък на това високо ниво. Множествените охлузвания по тялото са израз на триенето по настилката след отхвърлянето на велосипедиста и велосипеда. От находката по велосипеда и тялото може да се направи извод, че велосипедистът е бил върху велосипеда. Липсват специфичните и характерни белези на блъскане на пешеходец, поради опосредствяване на първичния контакт от велосипеда.
От протокол за химико-токсилогично изследване № 93 (л.139, т.1 от ДП) се установява, че в изследваната трупна кръвна проба взета от лицето М. М.А. е установено наличие на етилов алкохол в количество 1.47 на хиляда.
От заключенията на назначените по делото автотехническа експертиза №185/2019г. и допълнителна такава № 73/2019г., изготвени от вещото лице - инж.В.Д., се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на път 1-5, км 360+620 в землището на с.С., общ.М.. Трасето на пътя е хоризонтален прав участък без напречен наклон. Движението е двупосочно, пътното платно е широко 7,5 5м. от дребнозърнест гладък асфалт, без неравности и напуквания, чист в краищата от пясъчни и кални наноси. Разделено е на две ленти за движение в двете посоки, които са отделени помежду си с прекъсната осева линия тип M3. От двете страни на платното за движение има оформени крайпътни банкети, като десният /по посока К. - ГКПГ1-М./ е широк 1,70м. След десния банкет, преценено по същата посока, има изградена отводнителна канавка и скат.
Районът на пътнотранспортното произшествие се намира извън населено място, в посоката за движение от гр.К. към ГКПП „М.“ и не е имало наложени ограничения на скоростта на движение на превозните средства. Мястото на удара се намира на път 1-5, км 360 на посока към ГКПП „М.“, на разстояние 0,90м от базовата линия по левия ръб на асфалта, приета по посоката на огледа на местопроизшествието /от ГКПП „М.“ към гр.К./, или десния ръб на асфалта по посоката на движение на лекия автомобил и велосипедиста.
Ударът по велосипеда е с предната броня на лекия автомобил, на 0,50м от дясната му странична част. Според вещото лице от ударния импулс на лекия автомобил и генерираната, инерционна сила, задната част на велосипеда се е ускорила рязко напред, предната част се е повдигнала. Така изваден от равновесно положение същият е бил качен на предния капак на автомобила, плъзнал се е по него към предното стъкло, достигнал го е и го е счупил, достигнал е тавана, при което са причинени деформации в дясната му част на ширината на предната дясна врата, след което се е плъзнал до задния капак. Велосипедът и пострадалият са били пренесени от автомобила на известно разстояние, след което са се търкаляли и плъзгали по земното покритие.
Според вещото лице, след направените замервания и изчисления, скоростта на автомобила в момента на удара е била 100км/ч. При тази скорост дължината на опасната зона за спиране на автомобила е била 99,34м.
Пряката видимост между автомобила и велосипедиста е била повече от 100,76 м. При движението на лекия автомобил на къси светлини в конкретната обстановка осветеното разстояние пред автомобила е било 40м, а осветеността в дясно и в ляво от светлините на десния и левия фар е била съответно 20м и 40м. Водачът на лекия автомобил е могъл да забележи за първи път велосипедиста, когато е бил на 40м. от него, т.е. когато е попаднал в осветената зона от фаровете. В този момент лекият автомобил е бил на разстояние от 43,72м. от мястото на удара.
В конкретната обстановка съобразената скорост от техническа гледна точка е била 55,29 км/ч, или това е скоростта, която би позволила на водача да спре в рамките на далечината на видимост на късите светлини на фаровете.
Вещото лице е заключило също, че при движение на къси светлини и в рамките на разрешената скорост водачът не би могъл да предотврати пътнотранспортното произшествие с аварийно задействане на спирачната система, тъй като автомобилът би спрял на разстояние от 84м, значително надхвърлящо дължината на осветената зона от фаровете.
От заключението на допълнителната съдебна автотехническа експертиза се установява, че водачът е имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие посредством маневра завиване наляво и заобикаляне на велосипедиста.
При разследването е била назначена и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране, за извършването на която е изготвен Протокол за извършена експертиза № 20/ДНК-163 (л,40, т.2 от ДП). От заключението на вещото лице В.Д. се установява, че по обекти №1.1 - отривка от бледо жълто-кафеникава твърда материя по ръбовете на всички парчета автостъкла, описани като обект №1, обект 3.1 - обща отривка от ръбовете на всички парчета автостъкла, описани като обект №3; 4.1 - обща отривка от ръбовете на всички парчета автостъкло, описани като обект №4 и 8.1
- обща отривка от бледо жълто-кафеникава твърда материя по ръбовете на всички парчета стъкло, описани като обект №8 е определен един и същи ДНК профил, който съвпада напълно с ДНК профил на М. М.А. / определен след изследване на иззета трупна кръв на марля - обект №14 от пострадалия/.
По обект №2.1, представляващ отривка от зацапване с червеникаво кафява материя по голямо парче стъкло от предно панорамно стъкло е получен ДНК профил, който съвпада напълно с ДНК профила на В.С. /определен при изследване на клетъчен материал от устна кухина -обект №13/.
Тази фактическа обстановка, съдът е възприел съобразно изискването на чл.373 ал.3 НПК, позовавайки се на направеното от подсъдимия В.С. самопризнание и на събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят изцяло- свидетелските показания на Е.С.М., З.А.М., М. Д., С.С.М. и Е.Ю.А., които съдът правилно е кредитирал като житейски логични, еднопосочни, последователни, кореспондиращи помежду си и взаимнодопълващи се, частично от обясненията на подсъдимия, който твърди, че е блъснал диво животно или теле, от заключението на извършената съдебномедицинска експертиза, от заключенията на съдебните авто-техническа, техническа, съдебномедицинска на ВД експертизи, от писмените доказателства - протокол за химическо или химико-токсилогично изследване, протоколите за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми, протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми към тях, протоколи за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум, протокол за изземване, протоколи за доброволно предаване, протокол за вземане на сравнителни образци, справка за нарушител, копия на свидетелство за регистрация на МПС и СУМПС, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия, декларация за СМПИС, препис на акт за смърт, удостоверение за наследници на пострадалия М. М..
Въз основа на приетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства при законосъобразно проведена процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК окръжният съд правилно е приел, че от обективна и субективна страна подс. В.С. е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.3 б.б. вр.ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 НК, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност. Относно обективната и субективната съставомерност на деянието съдът е изложил аргументирани и законосъобразни съждения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, включително относно нарушението на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП, която е относима за конкретното ПТП и се намира в пряка причинно следствена връзка с неговото настъпване. Правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на ППС при избиране на скоростта на движение да се съобразят с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая подс.В.С. е избрал величина на скоростта от 100 км/ч при управление на автомобила през нощта при липса на външно улично осветление и на къси светлини на фаровете, пътното платно било мокро от падналия преди това дъжд, а на места имало и участъци с мъгла, образували се от изпаренията, които условия са ограничавали видимостта. Съдът се е позовал и на съдебната практика, която е непротиворечива, че при движение нощно време или при намалена видимост водачът на моторно превозно средство е длъжен да избере такава величина на скоростта, която да е съобразена с разстоянието на видимост, в границите на която своевременно да възприеме появяващите се препятствия като опасност и да ги избегне чрез нормативно предвидените способи, като намаляване на скоростта или спиране. Когато разстоянието на видимост е по-малко от разстоянието, необходимо, за да спре автомобила при появяване на пътно препятствие, величината на скоростта е несъответстваща на пътните условия /ТР 28/84г. по н.д.№10/84г.на ОСНК, Р №3/74г на Пленума на ВС/. Както се посочи от изготвената по делото АТЕ в конкретната обстановка, съобразена с конкретните пътни условия е била скорост от 55,29 км/ч., а подсъдимият се е движел със скорост от 100 км/ч и на къси светлини, което допълнително е ограничавало видимостта пред автомобила, поради което не е възприел своевременно велосипедиста като опасност за движението и не е успял да спре автомобила и да предотврати настъпването на ПТП. От нарушението на чл.20 ал.2 ЗДП като пряка и непосредствена последица е настъпила смъртта на пострадалият М. М.А..
За пълнота и прецизност на изложението съдът обосновано е приел, че в случая несъобразената скорост е и превишена, но и при движение с разрешената от 90 км/ч за този участък от пътя пак би настъпило произшествието, следователно превишението на скоростта не се намира в причинно следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, поради което и липсва обвинение за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП.
Правилно съдът е оправдал подс.С. да е нарушил и разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП за това, че не е контролирал непрекъснато управлявания автомобил. Освен, че не могат едновременно да бъдат нарушени двете норми, по делото не са установени факти, които да релевират подобно несъобразяване със задължението по чл.20 ал.1 ЗДП от страна на водача- да не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и движението на автомобила по пътя и спрямо другите участници в движението, да се е разсеял, да е заспал, да не е внимавал, да е извършвал действия извън управлението с приборите и механизмите на МПС-то. Относимо е позоваването на съдебната практика в тази насока, че липсата на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на ЗДП и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. Когато загубата на контрол е в резултат на допуснато нарушение на режима на скоростта, извършеното нарушение е по чл.20, ал.2 или чл.21 ЗДП/ Решение № 5/2012 г. на ВКС по н.д. № 2900/2011г., ІІ н.о./. Ето защо, подсъдимият В.С. правилно е бил оправдан по обвинението за допуснато нарушение и на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Правилно е била определена субективната страна на престъплението, а именно непредпазлива вина. Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината- непредпазливост, като е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици при движение със скорост от 100 км/ч в конкретната пътноклиматична обстановка. Следва да се уточни вида на непредпазливостта, а именно небрежност, което е от значение за размера на наказанието при неговата индивидуализация.
Въззивната инстанция напълно споделя приетото от първия съд съпричиняване на вредоносния резултат от стана на пострадалия М. А., който в нарушение на чл.80 ал.1, т.1 от ЗДвП е карал велосипеда без да ползва светлоотразителна жилетка извън населените места, през тъмната част на денонощието, при намалена видимост и с тъмни дрехи. Ако велосипедистът като участник в движението бе спазил това правило е щял да бъде своевременно възприеман от водачите на моторни превозни средства на значително по-голямо разстояние пред тях, включително от подсъдимия с възможност за намаляване на скоростта или да го заобиколят, за да не го блъснат, т.е. да реагират навреме.
Отделно от това, пострадалият е управлявал велосипеда след употреба на алкохол в една значителна концентрация в кръвта от 1.47 на хиляда, което е нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и пияното му състояние пряко се отразява на способността да се управлява безопасно такова ППС. Установено е още по делото , че пострадалият М. А. е бил глухоням по рождение, което го прави по-уязвим участник в движението, тъй като същият не е бил в състояние да възприема звукови сигнали- напр. на клаксона, който му е бил подаден от св.З.М., кратко време преди настъпване на ПТП-то, който сигнал би заострил вниманието му и би го провокирал да бъде по предпазлив и съобразителен като участник в движението на пътя. Ето защо и настоящата инстанция не приема за основателни доводите на частните обвинители, че такова съпричиняване от страна на пострадалия не е налице.
Спорният въпрос по делото е не за фактите и тяхната правна квалификация, а за размера и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което според частните обвинители Е.А. и М.А. и повереникът им адв.Я.С. е несправедливо, като претендират увеличаването му и отмяна приложението на чл.66 от НК. Жалбата им въззивната инстанция счита за неоснователна по следните съображения.
На първо място, наказанието е определено съобразно предвиденото като санкция за извършеното престъпление по чл.343 ал.3 НК и при условията на чл.54 от НК при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които обуславят налагане на по-ниско наказание. Правилно е преценено, че подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност, тъй като не е осъждан, не е криминално проявен, трудово ангажиран е, с добри характеристични данни, без данни за нарушения на ЗДП според справката на л.92, т.ІІ от ДП. Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство е отчетено, и правилно, единствено величината на скоростта, с която се е движел подсъдимият С., а именно 100 км/ч, която освен, че е превишена, многократно надвишава установената от вещото лице по АТЕ безопасна такава за конкретната пътна ситуация от 55 км/ч. Поведението на подс.С. непосредствено след деянието и през следващите дни се обхваща от квалификацията „бягство от местопроизшествието“ и не следва да се разглежда като утежняващо наказателната му отговорност. От друга страна, според настоящата инстанция, подсъдимият като обвиняем не е оказал съдействие на разследващите за разкриване на обективната истина като е твърдял в обясненията си, че е блъснал диво животно или теле и не е признал вината си, което обстоятелство обаче е свързано с упражняване на правото му на защита в образуваното против него наказателно производство. Пред първата и настоящата инстанция е изразил искрено съжаление за случилото се и съчувствие към скръбта на родителите на пострадалия, което поведение е демонстрирал извън процедурата на самопризнанието по чл.371 т.2 НПК. Посочените редица смекчаващи обстоятелства/ правилно е прието, че в своята съвкупност не са многобройни по смисъла на чл.55 ал.1 НК/ са дали основание на първия съд да определи наказанието в предвидения от закона минимален размер от три години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК е фиксирано на две години лишаване от свобода. Така индивидуализирано по вид и размер наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на престъплението /безспорно завишена/ и ниската степен на обществена опасност на дееца, съответно е на преобладаващите смекчаващи вината му обстоятелства и на тежестта и броя на допуснатите нарушения на ЗДП- само на едно по чл.20 ал.2 от ЗДП- и като цяло може да реализира както целите на личната, така и на генералната превенция. Акцентира се в жалбата на частните обвинители, че така определеното на подс.С. наказание е в разрез със задачите на общата му превантивна функция и не държи сметка за силната обществена укоримост и нарастващия брой на престъпленията по транспорта със смъртен резултат за пострадалите. Както е посочено и в решение №497/13.03.2015г. на ВКС, ІІ н.о., ръстът на престъпленията по транспорта и високата им обществена опасност са безспорни факти, но за постигане на целите на чл.36 НК отговорността на дееца следва прецизно да отчита всички индивидуализиращи особености на случая, за да се постигне баланс между поправянето и превъзпитанието на осъдения от една страна и общопревантивната функция на наказанието от друга. В случая, според първата и втората инстанция, този баланс е намерен с налагане на посоченото по вид и размер наказание на подс. С., което отчита всички обстоятелства от значение за степента на обществена опасност на транспортното произшествие в конкретния случай, включително съпричиняването на вредоносния резултат от страна на самия пострадал по посочения начин и на обстоятелствата, характеризиращи дееца като личност и неговата обществена опасност. Изложените съображения, според апелативния съд, освен че не налагат увеличаване на санкцията, не обуславят и отмяна на приложението на условното осъждане. На практика, такова искане се прави само заради квалификацията “бягство от местопроизшествието“, която безспорно е налице и затова и законът предвижда по-строга наказателна отговорност за подобни случаи. Настоящата инстанция, подобно на първоинстанционния съд намира, че са налице всички материално-правни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Приоритетно значение за условното осъждане са целите на личната превенция, като без да се пренебрегва и общопревантивната функция на наказанието, съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подс. С. преди всичко и с оглед на многото смекчаващи вината му обстоятелства, както и заради съпричиняването в значителна степен на вредоносния резултат от пострадалия, не е наложително да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от две години. Следователно, и по отношение на условното осъждане/ по арг. от чл.348 ал.5 НПК/ наказанието не е явно несправедливо и не следва да се отменя приложението на чл.66 от НК, още повече, че е определен и максималният изпитателен срок от пет години.
На основание чл.343г от НК съдът е лишил подс. С. от право да управлява МПС за срок от четири години като в тази част присъдата не е била атакувана.
Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, а на основание чл.189, ал.З от НПК осъдил подсъдимия В.С. да заплати направените на досъдебното производство разноски, както и разноските на частните обвинители Е.А. и М.А. за упълномощения повереник за предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.1 от ЗА.
Предвид на гореизложените съображения въззивната инстанция не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда и същата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да се потвърди, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/28.09.2020г., постановена по НОХД № 177/2020г. по описа на Окръжен съд- Кърджали.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.