Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.11.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на пети
октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното
от съдия Георгиев гр. д. № 9 676 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА “У.Б.“ АД да заплати на А.М. Г.А.
следните суми:
а)
31 504,76 лева на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) обезщетение за забава върху 49 200,00 евро от 27.05.2011
г. до 31.07.2014 г.;
б)
5 769,14 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото.
[2] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок
от съобщението за изготвяне на решението.
[3] Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва
да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 630,10 лева държавна
такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[4] В искова молба от 31.07.2017 г. А.А. заявява,
че на 27.05.2011 г. е подал искова молба
срещу ответника „У.Б.“ АД (Б.). Съдът е постановил решение, с което е уважил
иска, предявен от А.А., като е осъдил ответника да му заплати 49 200,00
евро. Ищецът твърди, че ответникът му дължи законна лихва върху 49 200,00
евро от 27.05.2011 г. до 28.12.2016 г. от 54 966,07 лева. Ответникът не му
е заплатил такава. Затова А.А. моли съда да осъди Б. да му заплати
54 966,07 лева законна лихва (исковата молба, л. 2-3).
2. На ответника
[5] Б. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. искът е недопустим, защото адвокат Т.Д. не е
редовно упълномощен от ищеца;
2. искът е неоснователен, защото:
а) искът за разликата над 23 461,31 лева до
54 966,07 лева и за периода до 31.07.2014 г. е погасен по давност;
б) ответникът е заплатил на ищеца остатъка от
23 461,31 лева на 11.11.2017 г., като ги е внесъл по сметка, която е
открил на ищеца. Затова Б. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л.
20-21).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[6] На 27.05.2011 г.
А.А. е подал искова молба пред СГС срещу Б., с която е искал от съда да осъди Б.
да му заплати 49 200,00 евро по негов влог в банката. На 16.12.2016 г. е
влязло в сила решение на САС. С него САС е осъдил Б. да заплати на А.А.
търсените 49 200,00 евро, както и 2 433,33 евро обезщетение за забава
от 17.12.2010 г. до 27.05.2011 г. (решението на САС, л. 4-7; определението на
ВКС, л. 8-10).
[7] САС е издал
изпълнителен лист на А.А. на 13.01.2016 г. (л. 11). На 28.12.2016 г. Б. е
заплатил на А.А. 103 053,57 лева (удостоверението, л. 12; платежното
нареждане, л. 13).
[8] На 22.11.2017 г.
Б. е открил банкова сметка *** А.А. в своята банка, по която му е превел
23 461,31 лева законна лихва върху 96 226,83 лева от 31.07.2014 г. до
22.12.2016 г. (л. 35). Не се спори, че адвокат Д. се е явил в Б. да получи
сумата, но му е било отказано. Не се спори, че адвокат Д. е представил пред Б.
пълномощното, което се намира на л. 16 и л. 49 от делото. С него А.А. е
упълномощил адвокат Д. да подава искови молби, да води дела срещу Б., да се
разпорежда с предмета на спора и да извършва всички необходими или уместни
действия с оглед постигането на целите, упоменати в пълномощното (л. 16 и л.
49). С него А.А. не е упълномощавал адвокат Д. да изтегля суми от банкови
сметки на ищеца (пак там).
[9] Не се спори, че
на 05.10.2018 г. А.А. е изтеглил 23 461,31 лева от сметката, която Б. му е
бил открил (протокола от с. з. на 05.10.2018 г.). Не се спори, че Б. не е
заплатил на А.А. 31 504,76 лева.
[10] А.А. е заплатил:
2 198,64 лева държавна такса (л. 15); 50,00 лева на преводач (л. 61);
3 520,00 лева на адвокат (л. 67). Б. е заплатил 2 040,00 лева на
адвокат (л. 69).
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[11] А.А. е предявил иск по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
1.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[12] Съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Следователно предпоставките
за уважаването на иска са:
1. ищецът да има парично вземане към ответника;
2. ответникът да е изпаднал в забава;
3. ответникът да не е изплатил обезщетение на
ищеца.
[13] Съдът установи, че по решението на САС
ищецът е имал парично вземане към ответника за 49 200,00 евро. Ответникът
е изпаднал в забава за заплащането му от момента на подаването на исковата
молба за него – 27.05.2011 г. Ответникът е заплатил 23 461,31 лева на
ищеца по време на делото. Налице са предпоставките за уважаването на иска за
31 504,76 лева. Затова съдът осъжда Б. да заплати на А.А. 31 504,76
лева, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 54 966,07
лева.
[14] Б. е възразил, че искът е погасен по
давност за периода преди 31.07.2014 г. Възражението е неоснователно.
[15] Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).
[16] В случая вземането на ищеца за
обезщетение за забава не е станало изискуемо преди 16.12.2016 г. – датата на
влизане в сила на решението на САС. Това е така, защото преди тази дата не е
било установено основното вземане за 49 200,00 евро, за което е бил налице
съдебен спор. Исковата молба е била подадена на 31.07.2017 г. – много преди
изтичането на тригодишния давностен срок. Ето защо съдът приема, че
възражението на ответника е неоснователно.
2.
По разноските
[17] Ищецът търси
разноски. Той е направил такива за 5 769,14 лева.
[18] Съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът уважава иска частично, но поради плащане от ответника по време на делото.
Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца 5 769,14 лева разноски
по делото.
Съдия: