№ 5902
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20231100506472 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 3332 от 02.03.2023 г. на Софийски районен съд, 113-ти
състав, постановено по гр. д. № 21826/2022 г. е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 200 ЗЗД, че Р. Б.-Й.А.
дължи сумата в размер на 6282,04 лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 264726, и сумата в размер на 35,62
лв. за предоставената услуга по дялово разпределение за същия имот за
периода от м.04.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 15.10.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, както и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 920,23 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г., като са
отхвърлени искът за лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД до пълния предявен размер от 988,23 лв. и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за сумата от 6,46 лв. за обезщетение за забава върху цената на
предоставената услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до
07.10.2021 г.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с която са уважени
предявените от дружеството искове, е постъпила въззивна жалба от
1
ответницата в първоинстанционното производство Р. Й.- А.. В жалбата са
изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението в
атакуваната част, както и за нарушение на материалния закон. Страната счита,
че съдът неправилно се е позовал на договор за дялово разпределение,
сключен между дружеството разпределител и етажната собственост с адрес
гр. София, ж.к. ****, както и неправилно е включил в доказателствената маса
протокол от 11.09.2002 г. на Общото събрание на етажната собственост, на
което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо Инженеринг“ ООД за
извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. По
отношение на задължението за главница за дялово разпределение се поддържа
още, че същото се дължи на топлинния счетоводител. Възразява и, че е
потребител на топлинна енергия, като в тази връзка твърди, че това
обстоятелство е останало недоказано в хода на производството пред СРС, като
в условията на евентуалност поддържа заявеното и в хода на
първоинстанционното производство възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С оглед изложените съображения въззивницата
моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като
неоснователна, като е отправена молба до въззивния съд да я остави без
уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
От третото лице помагач „Нелбо“ АД не е постъпило становище.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която исковете са
отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на
настоящото въззивно производство. При извършена проверка по реда на чл.
269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Същото е частично неправилно поради следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за плащане на стойността на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – етажна
собственост, за възнаграждение за дялово разпределение и обезщетение за
забава за плащане на същите.
По исковете по чл. 79, ал. ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
2
В настоящия случай основният довод, изложен от въззивницата, е че
ищецът не е изпълнил задължението си за доказване на наличието на
облигационна връзка между страните, тъй като не било доказано, че
ответницата е потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията. Съгласно § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на
ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен
договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване
върху топлоснабдените имоти в сградите, които имат качеството на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В това си качество те
дължат цената на доставената топлинна енергия.
В настоящия случай от приложените писмени доказателства по делото, в
това число нотариален акт № 14 от 04.08.1986 г., том ХIХ, нот. дело № 3414 за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно
устройство се установява, че ответницата е придобила недвижим имот,
представляващ апартамент № 119, вход Д, осми етаж, в жилищна сграда,
построена върху държавна земя с планоснемачен № 1014, комплекс 9 IХ –
****, ул. „Смолянска“. Видно от удостоверение с изх. № 68-00-531/29.04.2015
г. от „Географска информационна система – София“ ЕООД стари адреси ул.
**** и ул. „Ева Волицер“, блок 1014 се отнасят за жилищна заграда с пет
входа, нанесена с планоснемачен номер 836 в кадастрален лист 404 по плана
на гр. София със следния настоящ адрес: ж.к. „****“, ** с входове от А до Д.
Доколкото по делото не се твърди и не се установява, че ответницата се е
разпоредила с процесния недвижим имот, следва да се приеме, че същата се
явява собственик по смисъла на чл. 153 ЗЕ и на основание чл. 150 ЗЕ се
установява наличие на облигационно правоотношение с ищцовото
топлофикационно дружество, респективно качеството й на потребител на
топлинна енергия.
По отношение на възражението, релевирано във въззивната жалба, че
представената от ищцовото дружество декларация по чл. 14 ЗМДТ не е
документ за собственост, следва да се посочи, че изводът, че ответницата е
собственичка на процесния недвижим имот се подкрепя най-вече от
представения по делото нотариален акт, обсъден в предния абзац. Освен това
никъде в мотивите си първоинстанционният съдебен състав не е приел, че
сочената декларация представлява документ за собственост, поради което
възражението се явява неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението на ответницата, че се касае за
хипотеза на „непоискана услуга“ по смисъла на Закона за защита на
потребителите. Съгласно действащата нормативна уредба не се изисква
съгласие на всички етажни собственици, а присъединяването на сградата към
3
топлопреносната мрежа става въз основа на решение на общото събрание на
етажната собственост при сключен писмен договор между производител и
потребител (чл. 138, ал. 1 ЗЕ), а прекратяване на топлоснабдяването е уредено
като възможно само при постигнато съгласие между собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна
собственост (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Непоискана
е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата
договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това.
Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя
доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). С тълкувателно решение № 2 от 2017 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС е прието, че това законодателното решение не е в колизия, а е
в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ изисква решение на общото събрание на етажните
собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа.
По отношение на количеството потребена топлинна енергия и нейната
стойност по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективна и професионално изготвена, съгласно която
топлинната енергия в имота на ответницата е начислена в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. От изслушаното
по делото заключение на допуснатата от СРС съдебно-счетоводна експертиза
пък се установява, че потребеното количество енергия за процесния период е в
размер на 6282,04 лв.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че по делото е
установено потребената от ответника топлоенергия в определено количество
и нейните стойности за процесния период.
При това положение въззивният съд дължи да прецени основателността
на своевременно релевираното от въззивницата възражение за изтекла
погасителна давност на задълженията за топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се
прилага тригодишната давност.
По аргумент от чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск. В случая е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422
ГПК, който се смята за предявен от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Такова заявление е подадено от ищцовото
дружество на 15.10.2021 г., т.е. задълженията, станали изискуеми преди
15.10.2018 г. биха били погасени по давност.
При срочните задължения давността започва да тече от деня на падежа,
тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение на възникналото задължение. В рамките на
4
настоящото производство приложение намират Общите условия за продажба
на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за
битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници тригодишният давностен
срок започва да тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане.
Тук е мястото да се посочи, че издаването на общата фактура не променя
падежа на месечните задължения за съответния отчетен период. Общата
фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след
отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и
добавяне на сумите за доплащане от клиента, респективно изваждане на
сумите за връщане на клиента.
При това положение най-ранно възникналото задължение за периода от
01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. е станало изискуемо на 15.07.2018 г., при което
давността за него би следвало да изтече на 15.07.2021 г. Следва да бъде
отчетено обаче спирането на всички срокове, в това число и давностните,
установено с чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., отнасящо се за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., което
измества горепосочения момент на изтичане на давността за дължимата за
периода от 01.05.2018 г. – до 31.05.2018 г. топлинна енергия на 22.09.2021 г.
При това положение вземането за месец май 2018 г. в размер на 94,78 лева се
явява погасено по давност.
Ето защо искът за главница за незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е основателен до сумата от 6187,26 лв. и следва
да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 6282,04 лв.
По отношение на възраженията, релевирани във въззивната жалба във
връзка с дължимостта на сумата за предоставена услуга дялово
разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда – етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване
на услугата дялово разпределение. Във втората алинея на същата разпоредба е
посочено, че изборът по ал. 1 се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата
– етажна собственост.
В случая за избора е съставен протокол на общото събрание на етажните
собственици, към който е представен списък на етажните собственици,
подписан включително и от ответницата. Липсват твърдения от страна на
последната решението на общото събрание да е било атакувано от нея по реда
на ПУРНЕС (действащ към датата на вземане на решението от етажните
собственици), поради което правилно СРС е достигнал до извод, че решението
обвързва всички етажни собственици, в това число и ответницата. Ето защо
третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за
5
процесната сграда по силата на сключен договор.
Действително в договора е посочено, че срокът му на действие е пет
години, като започва да тече от датата на неговото подписване. Следва да се
посочи обаче и, че когато договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен,
съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва само
от топлопреносното предприятие или от доставчика, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл.
139б ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане
на услугата „дялово разпределение“, поради което тези оплаквания на
въззивницата са неоснователни.
От представената пред СРС молба (л. 78 от делото на СРС) се
установява, че „Нелбо“ АД е осъществявало дяловото разпределение, като
изравнителните сметки са изготвяни от него. Дяловото разпределение се е
извършвало от третото лице помагач, като видно от приетите талони за отчет,
страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителят
е допускал представителите на третото лице помагач за отчитане до адреса, с
което е потвърдил обвързаността си от договора за топлинно счетоводство.
Неоснователно е и оплакването, че ответницата не дължи на ищеца
главница за дялово разпределение, а на топлинния счетоводител. Съгласно чл.
12 от Общите условия на ищцовото дружество, които са задължителни за
потребителите на топлинна енергия, клиентите са длъжни да заплащат
дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и
по начина, определени в тези Общи условия. В чл. 22 от общите условия е
предвидено, че дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от Продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на Търговец, избран от клиентите в
СЕС. Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец.
В общите условия на „Топлофикация София” ЕАД не е предвиден срок,
в който да се изпълнят задълженията във връзка с дяловото разпределение.
Касае се за безсрочни задължения, при които давността започва да тече от
възникване на задължението – арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД. В случая нито една от
вноските за услуга „дялово разпределение“ не е погасена по давност, поради
което претенцията на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 35,62 лева,
представляващи такса за услуга „дялово разпределение“ за периода м.04.2019
г. – м.04.2020 г. е основателна в пълния претендиран размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите към процесния период общи
условия на ищцовото дружество продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията, установени след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки.
Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана
до длъжника, а в договора е уговорен срок за изпълнение. В случая
ответницата е изпаднала в забава за плащането на цената на потребената
6
топлинна енергия и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г. Доколкото обаче дължимостта на
мораторната лихва е обусловена от дължимостта на главното вземане, от
общата присъдена сума в размер на 920,23 лева следва да бъде извадена
мораторната лихва, начислена върху погасената по давност главница в размер
на 94,78 лв., която се равнява на 19,69 лв.
При това положение първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е признато за установено, че ответницата дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 94,78 лв., представляваща
претендирана цена за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
както и в частта, в която е признато за установено, че ответницата дължи
сумата от 19,69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г. В останалата част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва
да бъде отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски в исковото
и в заповедното производство над 1217,70 до 1229,85 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да бъдат
присъдени още 20,35 лв. – разноски в исковото производство съобразно
отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на въззиваемата страна се
следва юрисконсултско възнаграждение, съответно на оставената без
уважение част от въззивната жалба. Въззиваемият е претендирал
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съобразявайки уважената
част от въззивната жалба съдът намира, че на „Топлофикация София“ ЕАД се
следват разноски за въззивното производство в размер на 98,42 лв.
На въззивницата следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част от въззивната жалба. Претендират се разноски в общ размер от 1045,25
лв., от които 145,25 лв. за държавна такса и 900 лв. за адвокатски хонорар.
Съобразно уважената част от въззивната жалба въззиваемото дружество
следва да бъде осъдено да заплати 16,53 лв. – разноски за въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3332/02.03.2023 г., постановено по гр. д. №
21826/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113-ти състав В ЧАСТТА, в
която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* срещу Р. Б. Й. с ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 200
7
ЗЗД (при правилна правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 150
ЗЕ), че Р. Б. Й. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над разликата
от 6187,26 лв. до присъдения от СРС размер от 6282,04 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот намиращ се в гр. София ж.к. ****, аб. № 264726, както и
В ЧАСТТА за сумата над разликата от 900,54 лв. до присъдения от СРС
размер от 920,23 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г., както и В ЧАСТТА, в която Р. Б. Й. е
осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разликата над сумата от 1217,70 до пълния присъден от СРС размер
от 1229,85 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно уважената част от иска И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* срещу Р. Б. Й. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата
от 6187,26 лв. до пълния предявен размер от 6282,04 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. за имот намиращ се в гр. София ж.к. ****, аб. № 264726, както и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата от 900,54 лв. до
присъдения от СРС размер от 920,23 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3332/02.03.2023 г., постановено по гр. д.
№ 21826/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113-ти състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати
на Р. Б. Й. с ЕГН ********** сумата от 20,35 лв. – разноски в исковото и
заповедното производство съобразно отхвърлената част от исковете, както и
сумата от 16,53 лв. – разноски в хода на въззивното производство съобразно
уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Р. Б. Й. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 98,42 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето
лице помагач на ищеца в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9