РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в открито
заседание на 08 юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
При участието на секретаря
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
прокурора МИРОСЛАВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия
ДИМИТРОВА КАН дело № 216 по описа за
2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от К.Н.П. чрез адвокат-пълномощник О.Б.
от РАК против Решение № 295 от 25.03.2020 г., постановено по АНД № 131/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, в частта, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
19-1085-003477 от 23.12.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с
което на касационния жалбоподател на основание чл.174 ал.3 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца. В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Приложени са писмени доказателства. Претенцията е да се отмени решението на РС
- Русе и да се реши спора по същество, като се отмени издаденото наказателно
постановление.Претендира разноски на касационната инстанция по представен
списък.
Касационният ответник, Сектор ПП при
ОДМВР-Русе, чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и
счита решението за правилно.Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление, въззивният съд е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗДвП в двете форми на изпълнителното деяние по чл.174
ал.3 от закона, като определената санкция е в предвидения размер. Този извод
въззивния съд извел от АУАН, талон за изследване, докладна записка, ЗНПАМ,
справка за нарушител и показанията на актосъставителя. Приел е , че е спазен
реда в Наредба 1/ 19.07.2019г за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Решението е неправилно.
Основателни са възраженията на
касатора за допуснати в първата фаза от АНО процесуални нарушения, свързани с реда
в Наредба 1/ 19.07.2019г за реда за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техните аналози, както и в
допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила с оглед на
недопускане и събиране на доказателства и необсъждане на всички възражения.
На касационен контрол
подлежи развитата от въззивния съд
процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на
доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на
инстанцията по същество. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното
убеждение на въззивния съд по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за
материална и процесуална законосъобразност на конкретния съдебен акт, е
задължен да извърши проверка за спазването на императивните процесуални
правила, гарантиращи законосъобразното му формиране. Преценките относно
относимостта, допустимостта и достоверността на конкретни доказателствени
източници, респ. поставянето им в основата на един или друг фактически извод,
са конкретната изразна форма на това убеждение и могат да бъдат предмет на
касационна проверка само в процесуалния си аспект - спазването на предвидените
в НПК правила
относно тяхното събиране, проверка и оценка,
изградено в съгласие с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, като
следва да се отчитат грешките при прилагане на правилата за логическо мислене,
на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др.
Административно –
наказателната отговорност на касационния жалбоподател е била ангажирана за
това, че на 07.12.2019г. около 2,20ч в гр.Руе по бул.Цар Овободител,
управлявания от него автомобил бил спрян за проверка от служители при Първо РУ,
които потърсили съдействие от служителите при ответника във връзка с тестване
на водача за употреба на наркотични вещества. Въззивния съд възприел за
достоверни показанията на актосъставителя Ш., че касатора отказал да бъде
тестван, независимо от полученото предписание да се подложи на
химико-токсикологично лабораторно изследване, като му бил даден талон за това,
не го изпълнил. Отхвърлил като неотносими множеството доказателствени искания за
събиране на допълнителни гласни и писмени доказателства - за разпит на
свидетели, касаещи оспорването на начина на извършване на проверката,
съставянето и подписването на талона за мед.изследване , въпреки че свидетелят
Шаханов е посочил наличието на мъж и жена до патрулния автомобил и провеждането
на разговор с колегата му Д.Г., посочен като свидетел в АУАН. Отхвърли е и
искането за справка в журнала в УМБАЛ Канев-Русе досежно отразеното явавал ли
се е касатора за изследване, като всички искания са отхвърлени като неотносими
към предмета на доказване.
В случая районния
съд изпълнявайки задълженията си за събиране и преценка в съвкупност на
доказателствения материал, е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.14
и чл.305 ал.3 НПК. Наличните по преписката доказателства противоречат на
правните изводи за доказаност на нарушението.
Настоящата инстанция не споделя
направения анализ на доказателствата, довел до тяхната неправилна оценка в
противоречие на изискванията на закона. Съдът е ценил писмени доказателства ,
които не отговарят на изискванията за такива или поставят под съмнение тяхната
автентичност. Талонът за медицинско изследване съдържа предписание на касатора
да се яви за медицинско и химико-токсикологично изследване в указано място и
време, и има съответните реквизити. Като за съставител е посочен Д. Г., но е
подписан от лице с имена Ц.П.. От съдържанието му не е видно кое е лицето
адресат на предписанието, което го е подписало. Дори и беглото визуално
сравняване между подписите на касатора, положени върху АУАН и НП и върху талона
сочат на различни белези. Именно в тази връзка е и било доказателственото
искане, което съдът е отхвърлил. Разминаванията между лицето сочено като
издател на предписанието и положилия подпис ,т.е автора му и при липса на каквито и да е данни
за съпричастността на лицето Ц. П. в проверката-посочен като служител при
касатора, водят настоящата инстанция до извода, че писменото доказателство, на
което РРС се е позовал, не е годно да удостовери твърдяните в него
обстоятелства, че е дадено предписание, връчено лично на касационния
жалбоподател, за което е било налично обвинение от АНО до степен на неизпълнението
му от касатора.
Следващото писмено доказателство, на
което РРС се е позовал, за да потвърди НП и е приел за установено, че даденото
предписание не е изпълнено е протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на наркотични вещества / л.9 /. Този лист хартия
не носи подписа на лицето сочено за съставител, нито удостоверява, че касатора
е отказал медицинско изследване, не носи негов подпис, не носи подпис на
свидетели на отказа и е съставен в противоречие на чл.15 ал.6-8 от Наредба 1/
19.07.2019г за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/
или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Като е ценил като
годни процесуални доказателства въпросния протокол и талона за медицинско
изследване, въззивният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата. Тези писмени
доказателства не са съставени по реда на наредбата и е следвало да бъдат
изключени от доказателствения материал.
Писмените доказателства на
които както АНО, така и въззивния съд се е позовал, не отговарят на критериите
на чл.93 т.5 и т.6 НК. Принципно талона за изследване и протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и или
наркотични вещества съгласно приложение № 4 към чл.14 ал.2 от от Наредба 1/
19.07.2019г. са официални удостоверителни документи (писмени
доказателства, арг. чл. 93, т. 5
от НК) и няма
как по друг начин да бъдат приобщени по делото, освен с приемането им от АНО и
прилагането им по делото.
Както вече се посочи в
приложения по делото талон за изследване, който въззивният съд безкритично е
ценил е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което действително го е съставило, т.е. е неистински.
Приложения и също безкритично ценен протокол за медицинско изследване не е
подписан, а удостовереното върху него обстоятелство не е удостоверен с подписа на изследваното лице
или ако е налице отказ от подписване на изготвения протокол, липсва
удостоверяване с подписа на един свидетел, т.е не е спазена формата и
изискването за съдържание и удостоверяване, поради което и не е официален
документ по смисъла на чл.93 т.5 НК
С оглед така обсъденото настоящата
инстанция намира за материално незаконосъобразен и в противоречие на
процесуалните правила извода на РРС за доказаност на нарушението, описано в
потвърденото НП относно неговата материална и процесуална законосъобразност при
спазена процедура по Наредба 1/ 19.07.2019г за реда за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества
или техните аналози,тъй като писмените документи, в основата на изводите са с
компрометирана доказателствена стойност. Като е приел противното и на това основание е потвърдил
процесното НП в оспорената му понастоящем част, районният съд е постановил
неправилно решение. То следва да бъде отменено, а при решаване на спора по
същество наказателното постановление - да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.36 от Закон за
адвокатурата и при своевременно направено искане касационният жалбоподател има
право на разноски за заплатеното възнаграждение на адвокат в размер на 300лв по
представения договор за правна помощ и при липса на възражение за прекомерност.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен
съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 295 от 25.03.2020 г.,
постановено по АНД № 131/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта, с което
е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-003477 от 23.12.2019 г.
на Началник Сектор ПП
при ОД на МВР – Русе и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №
19-1085-003477 от 23.12.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с
което на К.Н.П. на основание чл.174 ал.3 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца
ОСЪЖДА ОДМВР-Русе, гр.Русе бул.” Ген.Скобелев” № 49 да заплати на К.Н.П. ЕГН ********** *** сумата
от 300лв. разноски
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: