Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.06.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2219
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2219/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З. „О. ” АД *** срещу решение
№251958 от 22.10.2019 г по гр.д.№24469/19 г на СРС , 61 състав ; в частта , в която въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.86 ал.1 ЗЗД да заплати на З. „А.Б.“ АД ЕИК *******гр.София сумата от 315,17 лева – лихва за забава за периода 29.06.2018
г – 30.04.2019 г върху регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу
застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за вреди по л.а. Форд Мондео рег.№*******от ПТП на 01.04.2017 г в гр.София
ул.Пушкин по вина на водача на л.а. Грейт Уол с рег. №*******; както и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС
, тъй като на 25.05.2018
г е получил покана за плащане , но към нея не са били приложени всички
необходими документи за изплащане на обезщетението по чл.412 ал.3 т.1 КЗ във
вр.чл.106 ал.5 КЗ – протокол за ПТП , фактура , калкулация и снимков материал .
Протоколът за ПТП е абсолютно необходим документ , а не е представен в оригинал
. Едва след запознаване с оригинала на протокола за ПТП и с фактурата е
изплатено обезщетението .
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната
жалба . При образуваната щета въззивникът е
изисквал оригинали на документи , а всички необходими документи са били
представени . Наличието на препис или оригинал няма отношение към
основателността на претенцията . Липсва забава на кредитора .
Въззивната жалба е допустима.
Решението е връчено на въззивника на 04.11.2019 г и е
обжалвано в срок на 18.11.2019 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли иска за лихви за забава СРС
е приел , че ищецът е
поканил ответника на 29.05.2018 г и считано от 29.06.2019 г последният е в
забава за плащане на регресното вземане .
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част .
В писмения отговор ответникът е
оспорил иска за лихви за забава с твърдения , че ищецът не е представил към
образуваната щета всички необходими документи и по-специално оригинален
протокол за ПТП , оригинална фактура , калкулация и снимков материал. Действително
, към исковата молба е представена покана за доброволно изпълнение на регресна
претенция , в която липсва отбелязване за представяне дори като копия на
двустранен констативен протокол и фактура .
В случая двустранният констативен
протокол е особено съществено доказателство за ПТП . Няма данни същият да е бил
представен от ищеца на ответника по щетата и преди образуване на делото . На
основание чл.412 ал.3 т.1 КЗ не може да се приеме , че е
настъпил падежът на задължението за плащане на регресната претенция , съответно
не се дължат лихви за забава от ответника .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени в обжалваната част и искът за лихви за забава да се
отхвърли .
С оглед изхода на делото въззивникът
дължи 651,91 лева разноски пред СРС , а не 707,32 лева . Въззивникът има право
на още 7,96 лева разноски пред СРС и на 100
лева разноски пред СГС
На
основание чл.280 ал.3 т.1
ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по
търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №251958 от 22.10.2019 г по гр.д.№24469/19 г на СРС , 61 състав ; в частта , в която З. „О. ” АД *** е осъдено да заплати на основание
чл.86 ал.1 ЗЗД на З. „А.Б.“ АД ЕИК *******гр.София сумата от 315,17 лева – лихва за забава за периода 29.06.2018
г – 30.04.2019 г върху регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу
застраховател по „ГО“ за заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за вреди по л.а. Форд Мондео рег.№*******от ПТП на 01.04.2017 г в
гр.София ул.Пушкин по вина на водача на л.а. Грейт Уол с рег. №*******; както и
в частта , в която З. „О. ” АД *** е осъдено да заплати на З. „А.Б.“ АД разликата над 651,91
лева до 707,32 лева разноски пред СРС ;
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на З.
„А.Б.“ АД ЕИК *******гр.София да се осъди З. „О. ” АД *** да му заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 315,17
лева – лихва за забава за периода 29.06.2018 г – 30.04.2019 г върху
регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за
заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по л.а.
Форд Мондео рег.№*******от ПТП на 01.04.2017 г в гр.София ул.Пушкин по вина на
водача на л.а. Грейт Уол с рег. №*******.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“
АД ЕИК *******гр.София да заплати на З. „О. ” АД ***,96 лева разноски пред СРС и 100 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.