№ 90
гр. Кюстендил, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500500 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
276559/11.11.2021 г. от Б. ЕВТ. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез пълномощника му
адв. М.М. от АК - Кюстендил, насочена против решение № 260464 от 27.10.2021 г.,
постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 515/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е отхвърлил предявения от
Б. ЕВТ. Г. против ЦВ. К. АЛ. иск по чл. 30, ал. 3 от ЗН за намаляване на дарствено
разпореждане, с което Е.А.Г. е дарил на ЦВ. К. АЛ. притежаваните от него имоти с НА №
194, т. 2, рег. № 627, д. № 351 от 17.03.2011 г. на СВ – Кюстендил до размера на запазената
му част; допуснал е делба между ЦВ. К. АЛ. и Б. ЕВТ. Г. на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор № 41112.503.313 по КККР на гр. Кюстендил, с адрес на
имота в гр. ***, целият с площ от 514 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план
35,парцел ХІ, квартал 22, ведно с построените в имота жилищна сграда с идентификатор №
41112.503.313.1, със застроена площ от 60 кв.м., еднофамилна, брой етажи – 2, гараж с
идентификатор № 41112.503.313.2, със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи 1, друг вид
сграда за обитаване /пристройка с идентификатор № 41112.503.313.3, със застроена площ от
10 кв.м., брой етажи 1 и гараж с идентификатор № 41112.503.313.4 със застроена площ от 21
кв.м., брой етажи 1, при съседи на поземления имот имоти с идентификатори 41112.503.317,
41112.503.314, 41112.503.307, 41112.503.308 и 41112.503.312, при права за страните: 1. ½
ид.част за ЦВ. К. АЛ. от ПИ с идентификатор № 41112.503.313 и жилищна сграда с
идентификатор № 41112.503.313.1 и ¾ ид. Части от гараж с идентификатор №
41112.503.313.2, друг вид сграда за обитаване /пристройка/ с идентификатор №
41112.503.313.3 и гараж с идентификатор № 41112.503.313.4; 2. ½ ид.част за Б. ЕВТ. Г. от
ПИ с идентификатор № 41112.503.313 и жилищна сграда с идентификатор №
1
41112.503.313.1 и ¼ ид. части от гараж с идентификатор № 41112.503.313.2, друг вид сграда
за обитаване /пристройка/ с идентификатор № 41112.503.313.3 и гараж с идентификатор №
41112.503.313.4; осъдил е Б. ЕВТ. Г. да заплаща обезщетение по чл. 344 ал. 2 от ГПК за
ползването на имота на ЦВ. К. АЛ. в размер на 212.83 лева месечно, считано от влизане на
решението в сила до окончателното извършване на делбата, както и да му заплати
деловодни разноски в размер на 1250 лева..
Въззивникът обжалва първоинстанционния съдебен акт като релевира доводи за
неговата неправилност и необоснованост. Възразява срещу извода на районният съд, че
наследството не било прието по смисъла на чл. 49, ал. 1 от ЗН и се позовава на ал. 2 от
същата разпоредба, като твърди, че получаването на суми от влоговата книжка на
наследодателя от неговите наследници означава мълчаливо приемане на наследството.Счита
този извод за необоснован. В подкрепа на становището си сочи съдебна практика и се
позовава на Постановление на КРП от 26.02.2020 г. по пр.пр. № 2357/2019 г. Твърди, че в
случая наследството е прието без опис. Изразява становище, че по отношение на
присъденото обезщетение били нарушени разпоредбите на чл. 31, ал. 2 от ЗН, и подчертава,
че наемна цена се определя след писмено поискване.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение,
с което делбата бъде допусната при сочените от него квоти.
С въззивната жалба се правят доказателствени искания: за прилагане на писмено
доказателство - Постановление на КРП от 26.02.2020 г. по пр.пр.№ 2357/2019 г и за
изискване и прилагане на пр.пр. № 2357/2019 г. по описа на КРП.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЦВ. К.
АЛ., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Г.Д., с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се оспорват твърденията в нея. Възразява се срещу
доказателствените искания на въззивника като неотносими и преклудирани.
Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението
на КнРС като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските за въззивното
производство.
С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозирана частна жалба с вх. № 276423/05.11.2021 г. от
Б. ЕВТ. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез пълномощника му адв. М.М. от АК -
Кюстендил, насочена против решение № 260464 от 27.10.2021 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 515/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът се е
произнесъл относно обезщетението по чл. 344, ал. 2 от ГПК и в частта за разноските.
Жалбоподателят излага аргументи за неправилност на съдебния акт в обжалваните
части в смисъл на незаконосъобразност. Излага становище, че относно исковата претенция
по чл. 344, ал. 2 от ГПК не били събрани доказателства, които да обуславят основателността
й. Твърди, че ищецът не бил посещавал постоянно имота, за да ползва дворното място,
защото живеел в гр. София и посещавал имота един два пъти в годината, имал ключ от
2
вратата и не бил възпрепятстван от ползването на имота. Акцентира, че по делото разпитан
като свидетел била само майката на ищеца. Възразява срещу размера на присъдените
разноски в полза на ищеца като прекомерно завишен, в допълнение сочи, че същият не е
представил списък по чл. 80 от ГПК.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части. С частната жалба не се сочат
доказателства и не се правят доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор по подадената частна жалба
от насрещната страна ЦВ. К. АЛ. чрез пълномощника адв. Г.Д., в който се оспорват
изложените в нея твърдения като неоснователни. Посочва се, че по делото били разпитани 3
свидетели и представени писмени доказателства в подкрепа основателността на предявения
иск по чл. 344 ал. 2 от ГПК. В допълнение се акцентира и върху изявления на ответника Г.,
че не допускал ищеца в имота. Сочи, че по делото бил представен списък на разноските.
С оглед на горното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, с настоящото определение
съдът следва да се произнесе по допустимостта на подадената въззивна жалба и въззивна
частна жалба и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните, на които следва да се връчат и преписи от настоящото определение.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, доколкото
обжалваното решение е връчено на страната на 29.10.2021 г., от който ден започва да тече
срокът за обжалване, който е двуседмичен и изтича на 12.11.2021 г., предвид разпоредбата
на чл.60, ал.4 ГПК. Въззивната жалба е подадена в срок на ръка в деловодството на
районния съд на 11.11.2021 г., от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт.
Въззивната частна жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК вр.
чл. 344, ал.3, ГПК, доколкото обжалваното решение е връчено на страната на 29.10.2021 г.,
от който ден започва да тече срокът за обжалване в частта относно обезщетението по чл. 344
ал. 2 ГПК, който е едноседмичен и изтича на 05.11.2021 г., предвид разпоредбата на чл.60,
ал.4 ГПК. Въззивната частна жалба е подадена в срок в деловодството на районен съд на
05.11.2021 г., от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт.
Настоящата инстанция намира, че производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено, а делото върнато на КнРС за осъществяване на процедурата по чл. 248 от ГПК.
Както бе посочено, въззивникът е предприел действия по обжалване на решението и
в частта за разноските, излагайки доводи за неправилното им присъждане в горепосочения
размер, като счита размера за прекомерно висок и недължимост на същите.сега действащият
ГПК не предвижда възможност за обжалване на решението отделно в частта за разноските.
С разпоредбата на чл. 248 от ГПК е предвидена възможност да се иска допълване или
изменение на решенинето в частта за разноските, като по това искане , компетентен да се
произнесе е съдът, постаноил съдебния акт. В случая съдържащото се в частната жалба
изявление, респективно искане,следва да се счита, като искане направено по реда на чл. 248
3
от ГПК, поради което производството пред въззивната инстанция следва да бъде прекратено,
а делото върнато на първоинстанционния съд, който да се произнесе по искането. След
приключване на производството по чл. 248 от ГПК, делото следва да се върне на въззивната
инстанция за разглеждането му по реда на въззивното производство.
Воден от горното, КнОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 500/2021 г. по описа на КнОС.
ВРЪЩА делото на КнРС за разглеждане на искането по чл. 248 от ГПК, обективирано
в подадената от Б. ЕВТ. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез пълномощника му адв.
М.М. от АК - Кюстендил частна жалба с вх. № 276423/05.11.2021 г.
След приключване на производството по чл. 248 от ГПК, делото да се върне на КнОС
за разглеждане на подадената въззивна жалба и въззивна частна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4