РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Белоградчик, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20221310100251 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
В предявената от „АВ Билд” ЕООД гр. София искова молба се излага: На 03.09.2019
г. м/у ищеца и ответника Община димово е сключен договор за извършване на СМР за обект
„Текущ ремонт на тротоари и канал в общ. Д., с. К.“. Изработено е от изпълнителя
поръчаното от възложителя, съставени протокол образец 19, фактура № 50/16.09.2019 г.,
констативен акт за установяване годността и приемане на строежа. Ответника не платил
възнаграждение за извършената от ищеца дейност в 10 дн. срок от издаване на фактурата/чл.
8 от договора/. Ответника дължи и неустойка съгл. чл. 27 от договора в максимелен р-р не
повече от 10 % от дължимото плащане
Проведено е производство по чл. 410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника
с/у издадена Заповед за изпълнение /
Моли се да бъде прието за установено, че в полза на ищеца съществува вземане с/у
ответника в размер на 9 771.72 лв. – възнаграждение по договор за изработка и 9 77.17 лв. –
неустойка за забавено плащане, както и разноските по ч.гр.д. № 152/2022 г.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 152/2022 г.
по описа на БРС.
Вещото лице по допуснатата СТЕ е представило заключение по възложената задача.
Заключението е прието като доказателство по делото.
Представителя на ответника е оспорил предявения иск.
Излага правопогасяващо възражение – не дължи възнаграждение за извършени в по-малко
1
СМР/недостатъци в количествено отношение/. Оспорил е верността на съставените на
10.09.20219 г. протокол образец 19 и констативен акт за установяване годността и приемане
на строежа.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, заключението на СТЕ,
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна
На 03.09.2019 г. м/у ищеца и ответника Община Димово е сключен договор за
извършване на СМР за обект „Текущ ремонт на тротоари и канал в общ. Д., с. К.“.
Съставени са на 10.09.20219 г. протокол образец 19 и констативен акт за установяване
годността и приемане на строежа.
Ответника не платил възнаграждение за извършената от ищеца дейност в 10 дн. срок от
издаване на фактурата/чл. 8 от договора/
От т. 1 на заключението по допуснатата СТЕ се установява, че ищеца е извършил по-малко
СМР по пункт 3 - 9 в сравнение с подписания протокол образец 19.
От правна страна
Отношенията м/у страните касаят договор за изработка, които следва да бъдат
уредени съгл. разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД.
По принцип при договора за изработка изпълнителя трябва да докаже изпълнението
на поръчаната работа, а поръчващия - че е платил възнаграждение за приетата работа.
Ответника и не твърди, че е платил възнаграждение.
Правопогасяващото възражението на ответника за извършени в по-малко СМР,
съдът приема за основателно :
Предвид заключение на в. лице по СТЕ - т.т. 2 и 3, спорният въпрос е какъв е
конкретния предмет на договора – видове СМР и количество при положение, че същите не
са изброени в самия договор.
Тъй като договора е неясен в тази му част, необходимо е да се установи действителната воля
на страните, следва да се изясни израза “СМР за обект, Текущ ремонт на тротоари и канал в
Община Димово, с. Карбинци”
При тълкуване на тази част от договора съобразно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да се
търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността.
Прилагайки чл. 20 ЗЗД съдът приема, че действителната воля на страните относно видовете
и обем СМР е тази обективирана в приемо-предавателен протокол образец 19/т.1 от раздел
Първи/римско/ във връзка с т.8 от раздел Три/римско/ от договора. Такъв протокол образец
19 е и приложен от ищеца с иск. молба с посочени в него наименование на работите, мярка,
количество, ед. цена.
Извършените СМР от ищеца видно от т.1 от заключението на СТЕ са по-малко със 17.96
кв.м. по пункт 3-7 включително, съответно на стойност 84.23 лв. , 100.58 лв. , 349.14 лв. ,
123.74 лв., 581.90 лв. и с по 2 м. по пункт 8 и 9 – на стойност съответно 13.98 лв. и 37.20 лв.
2
на обща стойност 1 290.77 лв. или – 1 548.92 лв. с ДДС
Поради горното на ищеца не се следва заплащане на тези количества СМР в р-р 1 548.92 лв.
с ДДС.
Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск по реда на чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 266 ал.1 ЗЗД за установяване вземането на заявител, произтичащо от договор за
изработка в р-р на 9 771.72 лв. е основателен частично в размер на 8 222.80 лв., поради
което го уважава до този размер. В разликата до 9 771.72 лв. отхвърля иска като
неоснователен.
С оглед частичната основателност на главния иск, то частично основателен е и акцесорния
за неустойка за забавено изпълнение, съответно в размер 822.28 лв. В разликата до 977.17
лв., съдът отхвърля иска като неоснователен.
В полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане, за което вече е
била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо,
но съгл. т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство
следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив. Тъй като претенцията за главница
е частично уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от заявителя,
също следва да присъдят по съразмерност. Изчислени съобразно уваженото вземане за
главница, разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на 180.91 лв. –
държавна такса и 1 346.40 лв. – адв. възнаграждение, като разликата до пълния им присъден
в заповедното производство размер, остава за сметка на заявителя.
Разноски по заповедното производство в полза на длъжника не се присъждат, защото такива
не се претендират в приключилото частно дело, а и не се представят доказателства, че са
направени.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца съразмерно на
уважената част от предявения иск направените по настоящото дело разноски в размер 180.91
лв. – държавна такса, 252.45 лв. – възнаграждение за в. лице.
Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на
договореното и платено адвокатско възнаграждение, съдът приема за основателно.
Преценявайки размера на имуществения интерес на ответника – 10 748.89 лв., разпоредбата
на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, фактическата и правна сложност на делото и
извършените пред настоящата инстанция процесуални действия от пълномощника на
ищеца, настоящият състав намира, че платеното от ищеца по делото възнаграждение в
размер на 1 600.00 лв. следва да бъде намалено, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК на 1 200.00 лв. или
съобразно уважената част от иска/84.15 %/ на ищеца следва да бъде платено адвокатско
възнаграждение 1 009.80 лв. - на осн.чл. 78, ал.3 ГПК
Ищеца следва да плати на ответника направени по делото разноски съобразно отхвърлената
част от предявените искове в р-р на 131.56 лв. - адв. възнаграждение
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 266
ЗЗД, че Община Димово, обл. Видин, с ЕИК ********* с адрес гр. Д., обл. В., ул.”Г. Д.“ №
..., дължи на „АВ Билд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. “Хр. Б.” № ..., ет.... сумата 8 222.80 лв. – главница/възнаграждение/ по договор за
изработка за обект „Текущ ремонт на тротоари и канал в общ. Д., с. К.“. В разликата до 9
771.72 лв. отхвърля предявения иск като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 266
ЗЗД, че Община Димово, обл. Видин, с ЕИК ********* с адрес гр. Д., обл. В., ул.”Г. Д.“ №
..., дължи на „АВ Билд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. “Хр. Б.” № ..., ет.... сумата 822.28 лв. – неустойка по договор за изработка за обект
„Текущ ремонт на тротоари и канал в общ. Д., с. К.“. В разликата до 977.17 лв. отхвърля
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Димово, обл. В., с ЕИК ********* да заплати на „АВ Билд”
ЕООД, ЕИК ********* направените в производството по ч.гр.д. № 152/2022 г. разноски в
общ размер 1 527.31 лв.
ОСЪЖДА Община Димово, обл. В., с ЕИК ********* да заплати на „АВ Билд”
ЕООД, ЕИК ********* направени по настоящото дело разноски в размер на 180.91 лв. –
държавна такса, 252.45 лв. – възнаграждение за в. лице и 1 009.80 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Оставя без уважение искането на „АВ Билд” ЕООД, ЕИК ********* за присъждане на
разноски по делото за разликата над 180.91 лв. – държавна такса, 252.45 лв. –
възнаграждение за в. лице и 1 009.80 лв. - адвокатско възнаграждение до предявенте размери
съответно - 214.98 лв., 300.00 лв. и 1 600.00 лв.
ОСЪЖДА „АВ Билд” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Община Димово, обл.
В., с ЕИК ********* направени по настоящото дело разноски в размер на 131.56 лв. -
адвокатска възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
4