РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 13.02.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Д.В. като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6293 по описа за 2012 година, за да се произнесе,
съобрази:
Ищецът Р.С.Р. е предявил иск срещу К.Г.А. и Н.С.А.
за делба на два броя апартаменти в гр. Русе, кв. З., ул. „И.” ., вх..,
ет.., съответно апартамент .. с идентификатор 63427.7.35.11.56 с площ 38,16
кв.м. и апартамент .. с идентификатор 63427.7.35.11.55 с площ 40,50 кв.м.
Делбеното имущество е останало в наследство от С. Р. А. - баща на ищеца Р.Р. и
ответницата Н.А., съответно съпруг на ответницата К.А.. Ищецът твърди, че
имотите са придобити по време на брака на наследодателя с К.А., но са придобити
с изцяло лични средства на наследодателя,
поради което не са в режим на СИО, а са били лична собственост на
наследодателя, съответно иска да бъде допусната делба на имотите при права по
1/3 ид. част на всяка от страните.
Ответниците оспорват твърдението, че процесните имоти са
били лична собственост на наследодателя. Считат, че същите следва да се
допуснат до делба при 7/9 ид. части за К.А. и по 1/9 за Н.А. и Р.Р.. Навеждат
доводи, че делбените имоти са били в режим на СИО между наследодателя и К.А.. К.А.
твърди, че 1/3 ид. част от закупените имоти са нейна лична собственост, поради
частична трансформация на нейни лични средства.
Предявеният иск е с правно
основание 34 от ЗС във връзка с чл. 69 от ЗН и чл. 341 от ГПК- за съдебна делба
на съсобствен съналседствен недвижим имот.
От фактическа страна съдът намира
за установено следното:
С. Р.
А. е починал на 07.04.2012г. и е оставил наследници К.Г.А.- съпруга, Р.С.Р.-
син и Н.С.А.- и дъщеря. С договор № 14131 (л.8) С. Р. А. е придобил апартамент
№ .. и апартамент № .. в жил. блок „Р.”, вх. .., комплекс „Из.” в гр. Русе за
сумата 14945 лева. Имотите са придобити по време на брака на С.А. с К.А.,
сключен на 15.07.1981г. (удостоверение на л.45).
Р.Р.
твърди, че процесните имоти са лично имущество на баща му С. Р., а не са в
режим на съпружеска имуществена общност (СИО), тъй като са закупени изцяло с
лични средства. Това твърдение остана недоказано по делото. Представени са
платежни документи за заплащане на суми във връзка с покупката на жилище, но от
тях по никакъв начин не може да се направи извод, че платените суми са лично
имущество на С. Р.. Съдът не споделя становището виждането на Р., че трудовото
възнаграждение на наследодателя е лично имущество на последния, което е
трансформирано в процесните апартаменти. Личното имущество на съпрузите е
изброено изчерпателно в чл. 20 от СК (отм.) при действието на който са
придобите процесните апартаменти и трудовото възнаграждение не е посочено в
този текст. Напротив- апартаментите, като недвижими вещи придобити по време на
брака по презумпция са СИО, като до доказване а противното се приема, че са
придобите със съвместен принос. Съвместния принос може да се изразява във
влагане на средства и труд, в грижа за децата и работа в домакинството. В
тежест на Р.Р. беше да докаже, че липсва какъвто и да е принос на К.А. в
придобиването на апартаментите, а именно, че тя не е влагала нито средстава,
нито труд, не е работила в домакинството и не се е грижила за децата в
включително и в периода на придобиване на жилиюата. Тези факти обаче останаха
недоказани и презумцията за съвместен принос остава в сила.
Полученото
трудово възнаграждение от всеки един от съпрузите е именно негов принос в
семейството и в придобиването на имотите (по смисъла на чл. 19 ал.1 от СК отм.),
за това то не е лична собственост. Ако се приеме, че закупените вещи с трудово
възнаграждение стават лична собственост на титуляра, то в голяма степен би се
обезсмислил института на съпружеската имуществена общност, защото в
болшинството случаи съпрузите придобиват имущества именно с трудовите си
възнаграждения. Съпругът, който има значително по-голям принос може да иска
определяне на по-голям дял от общото имущество при развод (чл. 28 ал.3 от
отменения СК). Не е достатъчно обаче приносът да е по-голям, а трябва да е
значително по-голям. Искът
за делба на съсобственост обаче не може да бъде съединен с иска за създаването
на различни от законните дялове- т.3 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г.,
Пленум на ВС. В същата точка изрично е посочено, като недопустимо съединяването
на иска за делба с иск по чл. 14 ал.4 от СК от 1968г, който текст урежда именно
предоставянето на по-голям дял на съпруга след развод.
В
обобщение- по делото не се доказа липса на принос на К.А., а въпросът дали
приносът на С.Р. е бил значително по-голям от този на К.А. не може да се
разглежда в делото за делба.
К.А.
твърди, че за закупуването на процесните апартаменти е предоставила сумата 5000
лева, която и била дарена от родителите й. Иска да й се признае частична
трансформация на лично имущество за посочените 5000 лева, като претенцията е за
1/3 от имотите. Останалите 2/3 счита за съпружеска имуществена общност поради
което счита, че нейната квота в делбата е 7/9 – 1/3 лична собственост 1/3 като
половината от СИО и 1/9 по наследство от С. Р.. Съдът намира твърдението за трансформация на
лично имущество на К.А. за недоказано. Събрани са доказателства в подкрепа на
това твърдение, но те не са достатъчно убедителни. Св. М. е сестра на А. и е
заинтересована. Св. И. не предава лични свои възприятия, а предава какво е
научила от А. поради което и нейните показания нямат висока доказателствена
стойност. Дори и в съвкупност
показанията насв. М. и И. не се достатъчно убедителни за да установят по
несъмнен начин трансформацията на лично имущество.
Процесните
имоти са придобити по време на брака на К. и С. А. през 1990г. при действието
на Семейния кодекс от 1985 година и са съпружеска имуществена общност. При това
положение след прекратяването на брака и съответно на СИО със смъртта на С. Р. една
втора идеална част от имотите става собственост на К.А. а другата една втора се
наследява от страните по делото при равни права- по 1/3 идеална част от едната
втора на С. А.. Така правата в съсобствеността са 4/6 идеални части за К.А. и
по 1/6 идеални части за Р.Р. и Н.А..
Р.Р.
иска съдът да разпредели ползването на имотите предмет на делбата до
приключване на делото на основание чл. 344 ал.2 от ГПК. Имотите са два, а
съделителите трима, което изключва възможността на всеки да бъде определен
имот. Освен това страните заявяват, че в единия от апартаментите- номер 54 е
станал пожар и е необитаем. К.А. ползва с дъщеря си апартамент 53 и има право
на 4/6 идеални части от двата апартамента, т.е на повече от един апартамент. За
това съдът намира, че на нея и на дъщеря й следва да й се предостави ползването
на апартамент 53. На Р.Р. следва да се предостави ползването на апартамент 54. Р. притежава 1/6 идеална част от наследството, но
предвид факта, че апартамент 54 е бил
опожарен, съдът намира, че стойността на ползването на това жилище
приблизително съответства на стойността на дела в наследството на Р.Р. и той не
дължи обезщетение на К. и Н. А. за ползването.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
съдебна делба между Р.С.Р., ЕГН **********,***, К.Г.А., ЕГН ********** *** и Н.С.А., ЕГН **********,***
на следните недвижими имоти находящи в
гр. Русе, ул. И. № .., бл. „Р.”, вх..., ет...:
-
апартамент
.... с площ 40,50 кв. метра заедно с прилежащата изба 54 и 1,680 процента
идеални части от общите части на сградата, който имот има идентификатор 63427.7.357.11.55
съгласно схема № 9332/05.09.2012г. на СГКК гр. Русе и има за съседи имоти със
следните идентификатори: на същия етаж: 63427.7.357.11.54
и 63427.7.357.11.56, под имота: 63427.7.357.11.51 и над имота
63427.7.357.11.59;
-
апартамент
... с площ 38,16 кв. метра заедно с прилежащата изба 53 и 1,53 процента идеални
части от общите части на сградата, който имот има идентификатор
63427.7.357.11.56 съгласно схема № 9333/05.09.2012г. на СГКК гр. Русе и има за
съседи имоти със следните идентификатори: на същия етаж: 63427.7.357.11.55, под имота:
63427.7.357.11.52 и над имота 63427.7.357.11.61;
при следните права на страните:
4/6 (четири шести) идеални части за К.Г.А., ЕГН **********;
*/6 (една шеста) идеална част за Н.С.А., ЕГН ********** и
1/6 (една шеста) идеална част за Р.С.Р., ЕГН **********.
На основание чл. 344 ал.2 от ГПК до
окончателното извършване на делбата страните да ползват имотите както следва:
Р.С.Р., ЕГН ********** да ползва апартамент .... с площ 40,50 кв. метра
заедно с прилежащата изба 54 и 1,680 процента идеални части от общите части на
сградата, който имот има идентификатор 63427.7.357.11.55 съгласно схема №
9332/05.09.2012г. на СГКК гр. Русе и има за съседи имоти със следните
идентификатори: на същия етаж:
63427.7.357.11.54 и 63427.7.357.11.56, под имота: 63427.7.357.11.51 и
над имота 63427.7.357.11.59;
К.Г.А., ЕГН ********** Н.С.А., ЕГН **********
да ползват апартамент ... с площ
38,16 кв. метра заедно с прилежащата изба 53 и 1,53 процента идеални части от
общите части на сградата, който имот има идентификатор 63427.7.357.11.56
съгласно схема № 9333/05.09.2012г. на СГКК гр. Русе и има за съседи имоти със
следните идентификатори: на същия етаж:
63427.7.357.11.55, под имота: 63427.7.357.11.52 и над имота
63427.7.357.11.61.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/