Р Е Ш Е Н И Е
№ 1817
гр. Пловдив, 10
август 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети юли, две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №508 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.77, ал.3 от Закона за водите (ЗВ).
“*****” ООД, със седалище
и адрес на управление: **********, ЕИК ******, представлявано от адвокат Л.П.- пълномощник,
обжалва Решение №РР-3182 от 09.10.2017г. на директора на Басейнова
дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район с център Пловдив (БДУВИБР- Пловдив), с което е отказано изменение и
продължаване срока на действие на Разрешително №301525 от 23.08.2006г.,
последно изменено с Решение №452 от 04.11.2008г. за водовземане
от повърхностни води- р. Марица, в землището на гр. Димитровград, община Димитровград,
с цел на водовземането “производство на
електроенергия посредством ******издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив.
Претендира се обявяване
нищожността на оспорения акт. Алтернативно се поддържа искане за отмяната на
акта поради незаконосъобразност, изпращане на преписката на ответника за
постановяване на кат по заявеното искане, както и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът- директор на Басейнова
дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район с център Пловдив, представляван от юрисконсулт В.Б.- пълномощник,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Гинка
Лазарова, изразява становище за основателност на жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
Първоначално по жалбата на “*****” ООД е
образувано административно дело №24 по описа на Административен съд- Пазарджик
за 2018г., V-ти състав. С Определение №185 от 05.02.2018г. производството по
дело №24/2018г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд- Пловдив.
Оспореното решение (листи 40-42, 46-48, дело
№24/2018г.) е изпратено на жалбоподателя по пощата, като приложение към писмо с
Изх.№РЯ-01-59/2011г. от 12.10.2017г. (лист 44, дело №24/2018г.), получено на 27.11.2017г.,
според приетото по делото заверено копие на обратна разписка (лист 45, дело
№24/2018г.). От своя страна, жалбата (листи 35-39, дело №24/2018г.) е подадена
чрез БДУВИБР- Пловдив на 11.12.2017г. или в рамките на законоустановения срок.
Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което
се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
На жалбоподателя е
издадено Разрешително за водоползване от повърхностен
обект №301525 от 23.08.2006г. (листи 104-108, 355-359, 50-54, дело №24/2018г.) от
директора на БДУИБР- Пловдив, на основание чл.44, ал.1 и ал.2, чл.56, ал.и
чл.52, ал.1, т.3 от ЗВ, с цел на водоползването-
производство на електроенергия посредством МВЕЦ ******; воден обект- река
Марица; МВЕЦ ******е проектирана на левия бряг (висока берма)
на река Марица; с инсталирана мощност 2448 квт; срок за завършване на
строителството- 31.12.2008г.; краен срок на действие на разрешителното-
23.08.2014г., при спазване срока на завършване на строителството на МВЕЦ ******.
С Решение №452 от 04.11.2008г. (листи 102, 374, 56, 58, дело №24/2018г.) на
директора на БДУВИБР- Пловдив за изменение на Разрешително за водовземане №301525 от 23.08.2006г. е изменен срокът за
завършване на строителството, като вместо “31.12.2008г.” да се чете
“31.12.2011г.”. Според нормите на Раздел ІІІ “Изменение и продължаване на
разрешителното” от глава трета “Използване на водите и водните обекти” на ЗВ
(чл.чл.72 – 78а от ЗВ), изменението на разрешителното може да се извършва от
органа, който го е издал. След като разрешителното, чието изменение и продължаване
на срока му на действие, е издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, то
компетентен орган да откаже неговото изменение и продължаване на срока му на
действие се явява ответникът в настоящето производство. Следователно, оспореното
решение е издадено от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и
между страните няма формиран спор.
Също така, с
разпоредбата на §120, т.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона
за водите (ЗИДЗВ-2006г., ДВ, бр.65 от 11.08.2006г., в сила от 11.08.2006г.) е
установено, че навсякъде в закона (ЗВ), думите “водоползване”, “водоползването” и “водоползванията”
се заменят съответно с “водовземане”, “водовземането” и “водовземанията”.
Административното производство е започнато по
заявление с Вх.№РЯ-66 от 22.04.2005г. (лист 22, 349, 407) от жалбоподателя, адресирано
до ответника, за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и ползване на воден обект- повърхностни води;
с цел на ползването- изграждане на малка ВЕЦ на течащи води; воден обект- река
Марица, землище на община Димитровград; местност: на север от реката- м. **** и
м. *****, на юг от реката- м. ****** и м. ***.
С писмо Изх.№РЯ-66 от 10.05.2005г. (лист 348) на
директора на БДУВИБР- Пловдив се уведомява жалбоподателя, че за продължаване на
процедурата е нужно да се представи Решение за преценка необходимостта от
извършване на оценка въздействието върху околната среда (ОВОС), съгласно
изискванията на Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Като приложение към заявление с Вх.№РЯ-66 от
10.04.2006г. (лист 551) е представено Решение №ХА-32-ПР/2006г. от 17.03.2006г.
(листи 25-26, 350, 209-210, дело №24/2018г.) на директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Хасково, с което е преценено
да не се извършва ОВОС за инвестиционно предложение (ИП) “Изграждане на Малка Водно-Електрическа
централа (МВЕЦ) за добив на електроенергия на р. Марица”.
С писмо Изх.№РЯ-66 от 25.05.2006г. (лист 352) на
директора на БДУВИБР- Пловдив е изискано от жалбоподателя да представи необходимите
документи по чл.66 от ЗВ.
Като приложение към заявление с Вх.№РЯ-66 от
24.07.2006г. (листи 23-24, 343-344, 408-409) от страна на жалбоподателя са представени
предпроектни проучвания и хидроложки доклад
(непредставени по делото), след което е издадено Разрешително за водоползване
от повърхностен обект №301525 от 23.08.2006г.
Със Заповед №1047 от 15.07.2008г. (лист 51, 439, 503)
на кмета на община Димитровград е одобрен проект за подробен устройствен план (ПУП), план за застрояване (ПЗ), ел.схема
с парцеларен план на поземлени имоти (ПИ) с
идентификатори №21052.250.1, №21052.247.13 и №21052.247.12 в местностите *****,
*****и ****по кадастралната карта (КК) на гр. Димитровград, за изграждане на
МВЕЦ.
С молба Вх.№РЯ-01-59 от 08.10.2008г. (листи 363-366)
от жалбоподателя е поискано да бъде удължен посочения в Разрешително №301525 от
23.08.2006г. междинен срок 31.12.2008г. за строителство, съобразно реалните
възможности за завършване на инвестиционния процес.
Като приложение към молба с Вх.№РЯ-01-59 от
29.10.2008г. (лист 371) са представени изисканите от жалбоподателя документи,
след което е издадено Решение №452 от 04.11.2008г. на ответника.
Изготвен е технически инвестиционен проект за
обект МВЕЦ ******, община Димитровград през месец 03.2010г. (листи 329-496,
дело №24/2018г.), подобекти яз, сградоцентрала (листи
329-375, дело №24/2018г.), подобект яз (листи 376-428, дело №24/2018г.) и конструктивни
чертежи (листи 429-496, дело №24/2018г.).
С молба Вх.№РД-11-28 от 13.05.2010г. (листи 376-381),
адресирана до директора на БДУВИБР- Пловдив, е поискано “съдействие за положително
финализиране на стартиралата и нефинализирана процедура
за оценка за съвместимост на проекта”.
С писмо Изх.№КД-05-1051 от 23.06.2010г. (листи 382-383)
от страна на ответника е изискано представянето на документи с актуализация на
информацията за инвестиционните намерения на жалбоподателя.
Като приложение към молба с Вх.№КД-05-1051 от
30.06.2010г. (листи 384-386) от жалбоподателя са представени множество документи.
С Решение №ХА-28-ОС/2010г. от 02.07.2010г. (листи
31-33, 413-415) на директора на РИОСВ- Хасково, на основание чл.31, ал.10 от
Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл.20, ал.1 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони (Наредба за ОС), е разпоредено да се извърши оценка за
степента на въздействие на ИП “Изграждане на МВЕЦ- Димитровград на р. Марица в
землището на гр. Димитровград, община Димитровград, област Хасково”. Посоченото
решение е мотивирано от обстоятелството, че мястото на реализация на ИП на дружеството
жалбоподател попада в защитена зона “Река Марица” с код BG0000578.
По делото е прието Решение №122 от 07.03.2007г. на
Министерския съвет (МС), представляващо листи 60-73 от дело №24/2018г., с което,
на основание чл.10, ал.4 от ЗБР и чл.60, ал.1 от АПК, са приети списък на
защитени зони за опазване на дивите птици и списък на защитените зони за
опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, между които и
Защитена зона “Река Марица” (BG0000578), която е включена под №147 в Приложение
№2 (Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на
дивата флора и фауна).
По делото е прието заверено копие на Заповед
№РД-292 от 22.03.2010г. (лист 74, дело №24/2018г.) на министъра на околната
среда и водите (МинОСВ), с която, на основание чл.160
от ЗВ, е утвърден План за управление на речните басейни (ПУРБ) в Източнобеломорския район за басейново
управление на водите 2010-2015г. (листи 75-85, дело №24/2018г.). Според
утвърдения ПУРБ-2010г., в участъка на река Марица от река Чепеларска до река
Сазлийка се забранява изграждане и влизане в редовна експлоатация на ВЕЦ, които
нямат издадено разрешение за строеж по Закона за устройство на територията
(ЗУТ) към датата на утвърждаване на плана; забранява се изграждането на МВЕЦ
(лист 79, дело №24/2018г.).
По жалба на множество лица, между които и “*****”
ООД против Заповед №РД-292 от 22.03.2010г. на МинОСВ,
в частта и, с която е забранено изграждането на МВЕЦ на река Марица е
образувано дело №5502 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за
2010г., Седмо отделение. С Решение №10922 от 01.08.2012г. по дело №5502/2010г.
на ВАС, Седмо отделение, жалбите са отхвърлени. С Решение №11154 от
29.07.2013г. (листи 18-21, 313-315, дело №24/2018г.) по дело №511 по описа на
ВАС за 2013г., Петчленен състав, ІІ-ра колегия, е
отменено Решение №10922 от 01.08.2012г., а Заповед №РД-292 от 22.03.2010г. на МинОСВ е отменена в частта и, с която ПУРБ-2010г. въвежда
забрана за изграждане на МВЕЦ във водните тела, в които попадат инвестиционните
намерения на жалбоподателите, свързани със зоните за защита на водите по чл.119а,
ал.1, т.5 от ЗВ- от Приложения раздел 7 на ПУРБ за територията на БДУВИБР-
Пловдив. С Решение №17388 от 20.12.2013г. (листи 16-17, 294-295, дело
№24/2018г.) се допълва Решение №11154 от 29.07.2013г., като във втори абзац на диспозитива след думите “а именно” се записва “Забрани и
ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и Приложенията към
него от План за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите “Източнобеломорски район”- Програма от мерки”.
Изготвен е Доклад за оценка на степента на
въздействие върху Защитена зона “Река Марица” (BG0000578) на ИП “Изграждане на
МВЕЦ ******на река Марица в землището на град Димитровград, област Хасково”
(листи 119-206), към който са представени изискуемите от нормите на Наредбата
за ОС документи (листи 207-245).
Като приложение към писмо с Вх.№25-652 от
18.03.2011г. (лист 37) в РИОСВ –Хасково е внесен посоченият доклад за оценка на
въздействието върху защитена зона “Река Марица”.
По делото е прието заверено копие на Решение
№ХА-12-ОС/2011г. от 12.05.2011г. (листи 39, 416-417, 425-426, 211, 323-324, дело
№24/2018г.) на директора на РИОСВ- Хасково, с което е съгласувана реализацията
на ИП “Изграждане на МВЕЦ ******на река Марица в землището на град
Димитровград, област Хасково”, чийто инвеститор е жалбоподателят.
Като приложение към молба с Вх.№ПВО-129 от
26.05.2011г. (лист 30, 424, 250, дело №24/2018г.) в БДУВИБР- Пловдив е внесено
Решение №ХА-12-ОС/2011г. от 12.05.2011г. на директора на РИОСВ- Хасково.
По жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) *****против
Решение №ХА-12-ОС/2011г. от 12.05.2011г. на директора на РИОСВ- Хасково е
образувано административно дело №456 по описа на Административен съд- Хасково
за 2011г. С Решение №492 от 26.09.2011г. (листи 291-293, 310-312, дело
№24/2018г.) жалбата на СНЦ *****е отхвърлена. Според нарочно отбелязване (лист
293а, 312а, дело №24/2018г.) Решение №492 от 26.09.2011г. е влязло в сила на 17.01.2012г.
На 02.12.2010г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва
заявление с Вх.№(ПВО-129) РЯ-46 (листи 27-29, 387-389, 410-412) от “*****” ООД,
с което е заявено искане за откриване на процедура за издаване на разрешително
за ползване на повърхностен воден обект с изключение на разрешителните по
чл.46, ал.1, т.3 от ЗВ. Посочена е цел на ползването- за изграждане на МВЕЦ за
производство на електроенергия. Като приложение към заявлението е представена
Обосновка (листи 390-394) от главния проектант на МВЕЦ ******.
С Решение №1621 от 28.07.2011г. (лист 41, 453) на
Общински съвет (ОбС)- Димитровград е одобрен проект
на ПУП-ПЗ, ведно с ел.схема и парцеларен план за външно
захранване на обект “малка водноелектрическа централа” МВЕЦ- Димитровград в имоти
№21052.250.1, №21052.247.13 и №21052.247.12 (листи 468-495).
На 14.03.2012г. е издадено Разрешение за строеж №4
(листи 53-54, 273-274, дело №24/2018г.) от главния архитект на община Димитровград
за строеж “Външно електрозахранване – кабел 20кV от РУ 20кV в ПИ 21052.250.1 до
стълб №9(5) на съществуваща ВЕЛ 20кV “Пирин-Крепост” и ВКП 20кV към малка
водно-електрическа централа (МВЕЦ) Димитровград”. Титуляр на посоченото
разрешение за строеж е “*****” ООД. На 19.02.2013г. е съставен Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия (листи 55-60,
275-279, дело №24/2018г.).
На 29.09.2011г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва
заявление с Вх.№РЯ-01-59 (лист 401, 245, 317, дело №24/2018г.), с което
жалбоподателят заявява искане за изменение на Разрешително №301525 от
23.08.2006г. Заявлението се явява подадено в срока по чл.78, ал.1 от ЗВ или не
по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока му (31.12.2011г., съгласно Решение
№452 от 04.11.2008г.). Като приложение към заявлението са представени мотиви и
обосновка (листи 402-405).
С писмо Изх.№РЯ-01-59 от 14.12.2011г. (лист 251, 316,
дело №24/2018г.) на директора на БДУВИБР- Пловдив се уведомява жалбоподателя,
че изтичането на междинния срок за строителство, посочен в Разрешително за водовземане №301525 от 23.08.2006г. на 31.12.2011г по
никакъв начин не препятства възможността за осъществяване правото на водовземане чрез МВЕЦ ******, както и не преклудира правомощието на директора на БДУВИБР- Пловдив да
издаде исканите индивидуални административни актове.
На 09.12.2011г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва
заявление с Вх.№ПВО-97 (листи 431-434) за издаване на разрешително за ползване
на повърхностен воден обект, с цел ползването- за изграждане на линеен обект-
подземен ел. кабел 20кV в ПИ №21052.250.1.
С писмо Изх.№ПВО-97 от 18.01.2012г. (лист 43) на
директора на БДУВИБР- Пловдив се уведомява жалбоподателя, че инвестиционното
намерение “изграждане на линеен обект- подземен ел. кабел 20кV в ПИ
№21052.250.1” не подлежи на разрешителен режим съгласно чл.46, ал.1 от ЗВ.
На 08.08.2013г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва
заявление с Вх.№РЯ-01-59/2011г. (лист 252, 309, дело №24/2018г.), с което е
поискано възобновяване на спряното производство по заявление с Вх.№РЯ-01-59 от
29.09.2011г.
С писмо Изх.№РЯ-01-59(2011г.) от 18.09.2013г. (лист
253, 308, дело №24/2018г.) на директора на БДУВИБР- Пловдив се уведомява
жалбоподателя, че се възобновява процедурата по изменение на разрешително за водовземане, открита със заявление с Вх.№РЯ-01-59 от
29.09.2011г.
С писмо Изх.№РЯ-46(2011) от 07.10.2013г. (лист
254, дело №24/2018г.) на директора на БДУВИБР- Пловдив се уведомява жалбоподателя
за спиране на процедурата по издаване на разрешително за ползване на
повърхностен воден обект по заявление с Вх.№РЯ-01-59 от 29.09.2011г. до
окончателното приключване на съдебното производство по А.Х.дело №511 по описа
на ВАС за 2013г.
На 28.01.2014г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва
заявление с Вх.№РЯ-46 (листи 61-62), с което е заявено искане за възобновяване
на процедурата по издаването на разрешително за ползване на повърхностен воден
обект, открита със заявление с Вх.№РЯ-46 от 02.12.2010г.
Отново на 28.01.2014г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва
заявление с Вх.№РЯ-46 (листи 255-256, дело №24/2018г.), с което е заявено искане
за възобновяване на процедурата по издаването на разрешително за ползване на
повърхностен воден обект, открита със заявление с Вх.№РЯ-01-59 от 29.09.2011г.
На 07.07.2015г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва
заявление с Вх.№РЯ-01-59 (листи 260-261, дело №24/2018г.) за възобновяване на
процедурата по изменение на разрешително за водовземане
по заявление с Вх.№РЯ-01-59 от
29.09.2011г.
На 21.08.2015г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва жалба
с Вх.№РЯ-01-59/211 (лист 284, дело №24/2018г.), адресирана до Административен
съд- Пловдив, против мълчалив отказ на директора на БДУВИБР- Пловдив да се
произнесе по подадено заявление с Вх.№РЯ-01-59 от 07.07.2015г. за възобновяване
на спряната процедура.
Представено е заверено копие на заявление с
Вх.№РЯ-01-59/2011 от 20.10.2015г. (листи 282-283, дело №24/2018г.), адресирано
до Административен съд- Пловдив, с което се оттегля подадената жалба против
мълчаливия отказ на директора на БДУВИБР- Пловдив.
При служебно извършена проверка в деловодната
система на Административен съд- Пловдив се оказа, че по жалбата на “*****” ООД
против мълчаливия отказ на директора на БДУВИБР- Пловдив да се произнесе по
заявление с Вх.№РЯ-01-59 от 07.07.2015г. е образувано дело №2678 по описа на
съда за 2015г., V-ти състав. С Определение №2288 от 20.10.2015г. производството
по дело №2678 по описа на Административен съд- Пловдив за 2015г. е прекратено
поради оттегляне на жалбата. Определение №2288 от 20.10.2015г. е влязло в сила
на 03.11.2015г.
С писмо Изх.№РЯ-01-59(2011)/РЯ-46(2010) от
14.09.2015г. (лист 262, 286, дело №24/2018г.) на директора на БДУВИБР- Пловдив
се уведомява жалбоподателя, че се възобновява административното производство по
изменение на Разрешително №301525 от 23.08.2006г., открито със заявление с
Вх.№РЯ-01-59 от 29.09.2011г.; както и производството по издаване на
разрешително за ползване на повърхностен воден обект, открито със заявление с
Вх.№РЯ-46 от 02.12.2010г.
На 26.10.2015г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва молба
с Вх.№РЯ-01-59(11г.),РЯ-46(10г.) (листи 240-244, 268-272, дело №24/2018г.), с
която жалбоподателят заявява искане за финализиране на започнатите процедури
№РЯ-46(2010г.) и №РЯ-01-59(2011г.).
С писмо Изх.№РЯ-46/2010, РЯ-01-59/2011г. от
04.12.2015г. (листи 63-64, 266-267, дело №24/2018г.) на директора на БДУВИБР-
Пловдив се уведомява жалбоподателя, че следва да допълни документацията по
двете заявление, съгласно подробно изброени в писмото указания.
На 15.02.2016г. в БДУВИБР- Пловдив постъпва
заявление с Вх.№РЯ-46/2010;РЯ-01-59/2011 (листи 71-73) от жалбоподателя, както
и допълнителна информация с Вх.№РЯ-46/2010;РЯ-01-59/2011 (листи 74-76, 160-162,
дело №24/2018г.).
На 15.03.2016г. е издадено Решение №РР-2795 (листи
66-70, 96-100, 155-159, дело №24/2018г.) на директора на БДУВИБР- Пловдив, с
което се изменя Разрешително №301525 от 23.08.2006г.; срокът за извършване на
строителството се променя от 31.12.2011г. на 31.12.2019г.; крайният срок на
действие на разрешителното се променя на 23.08.2021г.; номерът на
разрешителното се изменя от “№301525 от 23.08.2006г.” на “№31140097 от
15.03.2016г.”.
Като приложение към писмо с Изх.№РЯ-01-59/2011г.
от 29.03.2016г. (лист 65, 154, дело №24/2018г.) Решение №РР-2795 от
15.03.2016г. е изпратено на жалбоподателя.
Против издаденото Решение №РР-2795 от 15.03.2016г.
постъпват възражение с Вn.№РЯ-01-59/2011г. от 03.05.2016г. (листи 85-89) от
***<*****>, в качеството му на отговорник в Сдружение
Балканка; с Вх.№РЯ-01-59/2011 от 25.05.2016г. (листr 90-93)
от **** <******>, представител на ВВФ- Световен фонд за дивата природа
Дунавско-карпатска програма България.
С писмо Изх.№РЯ-01-59/2011 от 13.06.2016г. (листи
79-83, 148-152, дело №24/2018г.) на директора на БДУВИБР- Пловдив е направено
предложение до МинОСВ за възобновяване на
административното производство, на основание чл.99, ал.1 от АПК, по издаване на
Решение №РРІ2795 от 15.03.2016г.
Последно посоченото писмо постъпва в МОСВ с
Вх.№05-08-2154 от 14.06.2016г. (лист 79).
С писмо Изх.№05-08-2154 от 06.07.2016г. (листи
77-78) на изпълняващия длъжността (и.д.) директор на Дирекция “ПАО” се
уведомява жалбоподателя за образуваното производство по реда на чл.99 и следващите
от АПК пред МинОСВ. На жалбоподателя е предоставен
2-дневен срок за представяне на становище.
На 11.07.2016г. в МОСВ постъпва становище с
Вх.№05-08-2154 (листи 109-118) от жалбоподателя, след което е издадено Решение
№142 от 18.07.2016г. (листи 144-147, дело №24/2018г.) на МинОСВ,
с което е отменено изцяло Решение №РР-2795 от 15.03.2016г. на директора на
БДУВИБР- Пловдив; възобновено е производството по издаване на Решение №РР-2795
от 15.03.2016г.; административната преписка е върната за ново произнасяне на
директора на БДУВИБР- Пловдив.
Като приложение към писмо с Изх.№05-08-2154 от
18.07.2016г. (лист 143, дело №24/2018г.) на и.д. директор на Дирекция “ПАО” в
МОСВ на жалбоподателя е изпратено Решение №142 от 18.07.2016г. на МинОСВ.
По делото е прието заверено копие на жалба на “*****”
ООД против Решение №142 от 18.07.2016г. на МинОСВ
(листи 133-142, дело №24/2018г.), адресирана до ВАС. При служебно извършена
справка в сайта на ВАС в интернет се установи, че по жалба на “*****” ООД против
Решение №142 от 18.07.2016г. на МинОСВ е образувано
дело №10509 по описа на ВАС за 2016г., Трето отделение. С Определение №10322 от
05.10.2016г. по дело №10509/2016г. на ВАС, Трето отделение, е оставена без
разглеждане жалбата на “*****” ООД против Решение №142 от 18.07.2016г. на МинОСВ и производството по делото е прекратено. По частна
жалба на “*****” ООД против Определение №10322 от 05.10.2016г. на ВАС, Трето
отделение, е образувано дело №12775 по описа на ВАС за 2016г., Петчленен
състав, І-ва колегия. С Определение №12760 от
24.11.2016г. по дело №12775 по описа на ВАС за 2016г., Петчленен състав, І-ва колегия, е оставено в сила Определение №10322 от
05.10.2016г. по дело №10509/2016г. на ВАС, Трето отделение.
На 06.10.2016г. по преписката постъпва заявление с
Вх.№РЯ-01-59/2011 (лист 132, дело №24/2018г.) от жалбоподателя.
С Решение №1106 от 29.12.2016г. (лист 535, 86,
дело №24/2018г.) на МС е приет ПУРБ в Източнобеломорски
район за басейново управление на водите за периода
2016-2021г. и националната програма за изпълнението му (извадка от които са листи
87-131, дело №24/2018г., както и листи 721-724).
По делото е прието копие на жалба от “*****” ООД
против Решение №1106 от 29.12.2016г. на МС (листи 337-342), адресирана до ВАС.
Прието е копие на Определение от 10.04.2017г. (листи 335-336) по дело №1752 по
описа на ВАС за 2017г., Трето отделение, с което “*****” ООД е конституирано
като жалбоподател по делото против Решение №1106 от 29.12.2016г. на МС;
отказано е спиране действието на Решение №1106 от 29.12.2016г. на МС.
При така установеното
фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното в тази
насока възражение от страна на жалбоподателя.
На следващо място, според
посочените като основание за постановяване на оспореното решение разпоредби на
чл.118ж, ал.1 т.4 от ЗВ и чл.41, ал.1, т.5 от Наредба за ползването на
повърхностни води (НППВ, отм., действала в периода 22.07.2011г. –
16.12.2016г.), не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на
електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл.119а,
ал.1, т.5 (чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ); Не се разрешава водовземане
от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от
реката попада в защитени територии и зони, обявени за опазване на местообитания
и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на
водите е важен фактор за тяхното опазване (чл.41, ал.1, т.5 от НППВ, отм.). С
разпоредбата на чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ е установено, че зоните за защита на
водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на
местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на
състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване.
А с разпоредбата на §146, ал.2 от ПЗР към
ЗИДЗВ-2010г. (обн. ДВ, бр.61 от 06.08.2010г.), е
установено, че всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни,
освен посочените в ал.1 (разрешителни за изземване на наносни отложения), се
привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или
продължаване.
В случая, процедурата за изменение (продължаване)
на Разрешително №301525 от 23.08.2006г. е открита по заявление с Вх.№РЯ-01-59
от 29.09.2011г., към която дата са приложими разпоредбите на чл.118ж от ЗВ и
разпоредбите на §146 от ПЗР към ЗИДЗВ-2010г.
Между страните няма формиран спор относно
обстоятелството, че ИП на жалбоподателя “производство на електроенергия посредством ******респективно
изграждане на МВЕЦ ******, попада в териториалния обхват на Защитена зона “Река
Марица” (BG0000578), с код на водното тяло BG3MA350R039, река Марица от река Чепеларска до река Сазлийка по
ПУРБ-2010г., и с код на водното тяло BG3MA350R212, река Марица от вливането на
река Омуровска до вливането на река Сазлийка по ПУРБ-2016г.
Вярно е също така, че Решение №1106 от 29.12.2016г.
на МС, с което е приет ПУРБ-2016г. е предмет на съдебно оспорване по дело №1752
по описа на ВАС за 2017г., Трето отделение, но тъй като посоченото решение на
МС представлява общ административен акт, то съобразно разпоредбата на чл.180,
ал.1 от АПК съдебното му оспорване не спира неговото изпълнение, като с посоченото
по-горе Определение от 10.04.2017г. е отказано спиране на допуснатото по силата
на закона изпълнение на решението на МС.
Предвид посоченото, следва да бъде зачетено
обстоятелството, че в Раздел 3 на ПУРБ-2016г. Актуализация на регистъра на
зоните за защита на водите, точка 3.5.1 Зони за защита на водите от “Натура
2000” съгласно Директива 92/43/ЕИО за запазване на природни местообитания на
дивата флора и фауна, в които поддържането на водите е важен фактор за тяхното
опазване, в таблица №10 Зони от “Натура 2000”, определени като зони за защита
на водите съгласно Директивата за хабитатите (листи
721-730, 109-118, дело №24/2018г.) е включена Защитена зона “Река Марица” BG0000578 (лист 723,
111, дело №24/2018г.), включително участъкът от реката между вливането на река
Омуровска до вливането на река Сазлийка (BG3MA350R212). Зоната за защита на водите е определена през месец юни
2005г.
Също така, според заключението на вещите лица П. Б.
М.- биолог, и В.Д.Т.- хидролог (листи 275-289), по назначената смесена съдебно-техническа
експертиза (ССТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като
съответстващо на останалите по делото доказателства, инвестиционното намерение
на жалбоподателя (ПИ с идентификатор №21052.250.1 по КК на гр. Димитровград)
попада в Защитена зона “Река Марица”, което обстоятелство е илюстрирано
посредством приложения към заключението снимков материал (листи 292-296).
Според точка 4. от Решение №122 от 02.03.2007г. на МС (редакция към 02.03.2007г.), в
защитените зони не се включват населените места и селищните образувания,
териториите с приет общ устройствен и/или подробен устройствен план към датата на заповедта на министъра на
околната среда и водите за обявяване на съответната защитена зона, включително
концесионните площи за добив на полезни изкопаеми, както и териториите от
първостепенен обществен интерес по смисъла на ЗБР. Цитираната точка 4. е отменена
(ДВ, бр.14 от 12.02.2008г.), а съдържанието на точка 5. (действаща разпоредба)
е изменено както следва: Окончателните площи на защитените зони се определят в
заповедите им за обявяване след предоставяне от Министерството на земеделието и
храните и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Агенцията
по геодезия, картография и кадастър) на опис на имотите с техните площи и координатен
регистър на границите на защитените зони, като в границите на защитените зони
се включват цели имоти с изключение на водни обекти, пътища и имоти от държавния
горски фонд и държавния поземлен фонд.
Според чл.12, ал.6 от ЗБР, МинОСВ
издава заповед, с която обявява съответната защитена зона, като в заповедта
задължително се посочват общата площ, опис на имотите, включени в защитената
зона, и/или координатен регистър на границите на защитената зона, забраните или
ограничения на дейности, противоречащи на целите за опазване на защитената зона
(чл.12, ал.2, т.т.4 и 5 от ЗБР).
В случая, няма издадена заповед на МинОСВ, с която да е обявена Защитена зона “Река Марица”, но
пък ПИ с идентификатор №21052.250.1, в който е предвидено изграждането на МВЕЦ ******е
с трайно предназначение на територията (ТПТ) ”територия, заета от води и водни
обекти” и с начин на трайно ползване (НТП) “За друг вид водно течение, водна
площ, съоръжение”, според приетата по делото Скица №10292 от 25.11.2010г.
(листи 396-397) на ПИ с идентификатор №21052.250.1.
При това положение, според настоящия състав на
съда, следва да се приеме за установено, че едно евентуално изменение и продължаване
на срока на Разрешително за водоползване №301525 от
23.08.2006г. би било направено в нарушение на установената от нормата на
чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ забрана да се разрешава водовземане
от повърхностни води за производство на електроенергия от участък (зона) на
река Марица, която попада в защитена зона по смисъла на чл.119а, ал.1, т.5 от
ЗВ (чл.12 от ЗБР).
Съответно, налице е фактическото основание,
посочено от ответника за постановяване на оспореното решение. От своя страна,
наличието на фактическо основание за издаване на оспорения акт предпоставя
извод, че актът е постановен без противоречие с относимите
материалноправни разпоредби и съответно при спазване
на изискването по чл.78, ал.2, т.2, пр.1 от ЗВ, според която норма срокът на
действие на разрешителното се продължава, ако не се нарушават нормативни
разпоредби.
Нужно е да се посочи изрично, че установената с
нормата на чл.118ж, ал.1, т.4 от ЗВ забрана да не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на
електроенергия от участък на река, попадащ в зона за защита, не държи сметка за
степента на евентуално засягане на частта от защитената зона, в която попада
инвестиционното намерение, поради което обстоятелството, че инвестиционното
предложение на жалбоподателя е съгласувано с влязло в сила Решение
№ХА-12-ОС/2011г. от 12.05.2011г. на директора на РИОСВ- Хасково по смисъла на
ЗБР и Наредбата за ОС, не представлява основание за изменение и продължаване
срока на действие на процесното разрешително.
Не предпоставя извод за основателността на
заявеното искане за изменение и продължаване срока на действие на процесното разрешително и обстоятелството, че на
жалбоподателя е издадено Разрешение за строеж №4 от 14.03.2012г. от главния архитект
на община Димитровград, тъй като строежът, чието изпълнение е разрешено е
“Външно електрозахранване – кабел 20кV от РУ 20кV в ПИ 21052.250.1 до стълб
№9(5) на съществуваща ВЕЛ 20кV “Пирин-Крепост” и ВКП 20кV към малка
водно-електрическа централа (МВЕЦ) Димитровград”, който строеж е само част от
ИП на жалбоподателя.
Не е налице и хипотезата на §10 от ПЗР към Закона
за концесиите (ЗК), обн. ДВ, бр.96 от 01.12.2017г., в
сила от 16.02.2018г., според която норма, разпоредбата на чл.118ж, ал.1, т.4 от
ЗВ не се прилага за водовземане за водноелектрически
централи, които към 9 август 2010г. са въведени в експлоатация, доколкото по
делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от
жалбоподателя, че МВЕЦ ******е построена.
Не е налице и хипотезата на чл.156е, ал.1 от ЗВ,
според която норма, не е налице нарушение на този закон в случаите, когато: 1) не
е постигнато добро екологично състояние на повърхностните води или добър
екологичен потенциал на силно модифицираните водни тела или не е предотвратено
влошаване на състоянието им в резултат на ново изменение на физичните
характеристики на повърхностното водно тяло; 2) не е постигнато предпазване от
влошаване на състоянието на повърхностно водно тяло – от отлично до добро, в
резултат от нови дейности за устойчиво човешко развитие със социално-икономически
ефект; 3) не е постигнато добро състояние на подземните води или не е предотвратено
влошаване на състоянието им в резултат на изменение на нивото им.
Посочената норма е относима към резултатите от разрешени дейности
по реда на ЗВ, но не и по отношение на заявени намерения за ползване на
повърхностни води, какъвто е настоящият случай. В тази връзка, съдът не
кредитира констатациите на вещите лица по точка 7. от заключението по ССТЕ,
нито пък представената като приложение към заявление с Вх.№РЯ-46 от
02.12.2010г. обосновка от главния проектант на МВЕЦ ******, тъй като същите
имат прогностичен характер.
Оспореното решение е
постановено и в съответствие с изискванията за форма на административния акт,
предвид направеното излагане в същото на фактическите и правни основания,
послужили за издаването му, както и реда за неговото оспорване. Вярно е, че
като правно основание за издаването на решението е посочена и нормата на чл.41,
ал.2, т.5 от НППВ, отм., което обстоятелство представлява нарушение на изискването
за форма на акта. Цитираното нарушение обаче не е съществено такова, тъй като
не препятства възможността на жалбоподателя да възприеме действителното съдържание
на обективираното от административния орган
волеизявление, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък
се препятства съдебния контрол.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира оспореното решение за постановено с целта на закона,
насочена към осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на
обществото, към опазване здравето на населението и към създаване на справедливо
и балансирано водоползване.
Следователно, като
издаден от компетентен орган, без противоречие с материалноправни
разпоредби, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и
изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспореният
в настоящето производство акт не е нищожен акт. Респективно, оспореният индивидуален
административен акт е валиден, а освен това е и законосъобразен, поради което
жалбата, по повод на която е образувано настоящето производство, е неоснователна
и не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на “*****” ООД, със седалище и адрес на управление: **********,
ЕИК ******, против Решение №РР-3182 от 09.10.2017г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив, с което е
отказано изменение и продължаване срока на действие на Разрешително №301525 от
23.08.2006г., последно изменено с Решение №452 от 04.11.2008г. за водовземане от повърхностни води- р. Марица, в землището на
гр. Димитровград, община Димитровград, с цел на водовземането
“производство на електроенергия посредством ******издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/