РЕШЕНИЕ
№ 348
Велико Търново, 05.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 580/2022г. по описа на АСВТ. При това, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.59б, ал.3 от Закон за здравното
осигуряване/ЗЗО/.
Образувано по жалба
вх. № 4534/29.08.2022г. в АСВТ, подадена от името на лечебно заведение с фирма ЕТ„ИПСМП-
д-р П.А.“ гр. Павликени, с ЕИК *********, действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Заповед №
РД-09-1013/04.08.2022г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Велико
Търново, с която е отказано сключването на допълнително споразумение към
Договор № 040348/14.02.2020г. на жалбоподателя, с цел добавяне на втори адрес на практиката за оказване на
специализирана извънболнична медицинска
помощ, а именно: ***
Жалбоподателят намира посочената Заповед за материално
и процесуално незаконосъобразна. Защото
не са налице основания за отказ, изрично посочени в чл.59б, ал.2 от ЗЗО. ЛЗ
вече има сключен договор с НЗОК, поради което не можело да сключи втори такъв.
Затова е подал заявление за сключване на анекс за добавяне на втори адрес на
практиката. Иска от съда оспорената Заповед да бъде отменена и претендира
разноски.
Ответникът по жалбата,
директорът на РЗОК В. Търново, чрез упълномощения ***, оспорва жалбата като
неоснователна. В писмена защита излага подробни аргументи за валидността и
материалната законосъобразност на оспорената Заповед. Изтъква, че сключването
на договори и анекси към тях е основано на
териториален принцип, като съответната РЗОК сключва договори с
изпълнителите на медицинска помощ, осъществявана на територията, обслужвана от
същата РЗОК. Позовава се на чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО и чл.22, ал.1, т.1 от НРД
за МД 2020-2022г. По тези съображения ПП моли да бъде
постановено решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Заповедта е връчена
на 08.08.2022г., съгласно ИД, а жалбата е депозирана в РЗОК на 22.08.2022г., т.е.
в преклузивния 14-дневен срок.
Жалбата
е подадена от името на лицето, което е адресат на постановения отказ.
Оспорената Заповед е индивидуален административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен
контрол, съгласно чл.59б, ал.3 от ЗЗО. АСВТ е родово и местно компетентния съд
– този по седалището на ЛЗ.
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Релевантните за спора факти
се установяват с писмени доказателствени средства, представени с
административната преписка, които не са оспорени от страните. Същите са еднопосочни
и непротиворечиви, поради което преценката им обуславя безспорни фактически
констатации, а именно:
1.На 14.02.2020г. е сключен
Договор № 040348 между НЗОК и изпълнител на специализирана извънболнично
медицинска помощ. Касата е представлявана от директора на РЗОК В. Търново, а
д-р П.Х.А. представлява ЕТ“ИПСМП- д-р П.А.“. Предмета на Договора включва
извършване на специализирани медицински дейности от пакета „Ушно-носно-гърлени
болести“.
1.1.В посочения Договор като месторазположени ен алечебното заведение е
посочено гр. Павликени, ул. „Васил Петлешков“№2, к-т201.
2.На 25.07.2022г. от името на
посоченото ЛЗ е подадено по е-път Заявление вх. № 29-07-133/31 до директора на
РЗОК В. Търново, за сключване на допълнително споразумение с цел осъществяване на СМД и на втори адрес, а
именно: гр. Тетевен, ул.“Димитър Благоев“№62, ет.2, каб.36.
2.1. Към Заявлението са приложени
Декларация по чл.117, т.5 от НРД и
Удостоверение №715/18.07.2022г. за регистрация на ЛЗ , в което са отбелязани и
двата адреса на осъществяване на СМД – в Павликени и в Тетевен/вж. л.23/.
3. В изпълнение на Заповед №
РД-18-33/09.05.2022г. на директора на РЗОК В.Търново е заседавала постоянно
действаща Комисия. Същата е разгледала Заявлението. Резултатите от дейността й
са отразени в Протокол от 04.08.2022г. Комисията предлага да се изготви
мотивиран отказ за сключване на допълнително споразумение към Договора от
14.02.2020г. за добавяне на втори адрес на практиката в гр. Тетевен.
Основавайки се на разпоредбите на чл.22, ал.1, т.1 от НРД за МД 2020-2022г.,
във вр. с чл.109 от същия. Защото това е адрес, който се обслужва от друга РЗОК
– Ловеч.
4. При тези обстоятелства е
издадена оспорената пред АСВТ Заповед на
директора на РЗОК-В. Търново за отказ да сключи ДС към Договора от 14.02.2022г.
за добавяне на втори адрес на практиката, който се намира в района на действие
на друга РЗОК, а именно Ловеч.
4.1. АО се позовава на
горепосочените разпоредби на НРД, очевидно споделяйки мотивите на Комисията и
прилага ПМС № 240/2000г., т.к. съгласно Приложение №1 към същото Община Тетевен
се обслужва от РЗОК Ловеч.
Съдът провери законосъобразността
на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В резултат на тази аналитична дейност
достигна до следните правни изводи:
Оспорената пред АСВТ Заповед
за отказ е постановена от компетентен по материя и териториално компетентен АО,
съгласно чл.20, т.4 от ЗЗО, който гласи, че директорът на РЗОК сключва, изменя
и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК,
съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Авторът
на Заповедта е лице, което изпълнява длъжността „директор на РЗОК В. Търново“
при постановяването й/вж. л.48/. Предвид това Заповедта е валиден АА.
Заповедта е издадена в писмена
форма и е подписан от лицето, посочено за неин автор. Съдържа фактически и
правни основания. В нея и в съпровождащата издаването й административна
преписка се съдържат данни за възприето от органа и послужили му като
фактически основания за издаването ѝ. При постановяването й не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Актът на администрацията е
основан от фактическа страна на обстоятелството, че вторият адрес, на който ще
се осъществява СМД е извън територията, обслужвана от РЗОК В. Търново. Видно от
Приложение към чл.1 на ПМС №240/21.11.2000г. територията на община Тетевен
попада в района на действие на РЗОК Ловеч. В този случай съдът приема, че
постановеният от ответния АО отказ е съответен на материалния закон. Както
ЗЗО/вж. чл.20, ал.1, т.4/ така и
Правилника за устройството и дейността на НЗОК/вж. чл.42, т.5/ и НРД МД
2020-2022/вж. чл.22, ал.1, т.1/ предписват, че директорът на РЗОК сключва
договори анекс към тях с лечебни и здравни заведения, които имат регистриран в
ИАМН/РЗИ адрес, на който осъществяват медицинска дейност, който адрес се намира
на територията, обслужвана от съответната РЗОК. Това е обосновано от факта, че
се касае за административен договор, по който НЗОК има правомощия за контрол, а
последният е проява на власт и е
териториално лимитиран. Казано еднозначно при тази уредба директорът на
РЗОК В. Търново не разполага с компетентност да сключи споразумение за
осъществяване на МД на територията на Тетевен. В тази връзка несъмнено е това,
че разпоредбата на чл.22, ал.1, т.1 от НРД МД 2020-2022 е общо условие за
сключване на договори с НЗОК, което важи за целия срок на НРД. Отказът да се
сключи споразумение с посоченото съдържание е в изпълнение на това правило.
Предвид демографската криза и
недостига на медицински специалисти е предвидена възможност лекарят да работи на
повече от едно място. Нормата на чл.21, ал.1 от посочения НРД МД
гласи, че всеки лекар може да работи в изпълнение на два договора с НЗОК
независимо от месторазположението на лечебните заведения, в които се оказва
помощта. В случая не се твърди и не са представени доказателства да е налице
втори договор на жалбоподателя с Касата, който да го лиши от възможността да
договаря с РЗОК-Ловеч.
В заключение, съдът
приема, че административният орган доказа наличието на законови пречки за
сключване на ДС по процесния Договор с Касата, както и своето правомощие да постанови
отказ. Оспорената Заповед е законосъобразна, а
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на
спора, при своевременно направено искане на ответника се дължи заплащане на
разноските по делото, съставляващи ***ско възнаграждение, в размер на 100 лева.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от горните
мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми административен състав
на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалба на лечебно
заведение с фирма ЕТ„ИПСМП- д-р П.А.“ гр. Павликени, с ЕИК ********* срещу
Заповед №
РД-09-1013/04.08.2022г. на директора на
РЗОК Велико Търново, с която е отказано сключването на допълнително
споразумение към Договор № 040348/14.02.2020г. за добавяне втори адрес на
практиката в гр. Тетевен.
ОСЪЖДА ЕТ„ИПСМП-
д-р П.А.“ гр. Павликени, с ЕИК *********, да заплати на Районна
здравноосигурителна каса В. Търново разноски за производството в размер на
100,00лв./сто лева/.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаване за постановяването му.
Жалбата се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: