Р Е Ш Е Н И Е
№ 1087
гр. Русе, 18.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично
заседание на десети юни, две хиляди и деветнадесета в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 438 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Б. М. – юрисконсулт на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, че на 04.12.2015г. представляваното от него
дружество сключило с „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД договор за застрахователно
агентство №61, по силата на който ищецът възложил, а ответникът приел, при
условията на възмездно и трайно изпълнение, в рамките на договорения срок, да
посредничи за сключването на застрахователни договори между „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД и потребителите на застрахователни услуги, като: свързва
страните; подготвя сключването на застрахователните договори; сключва от името
и за сметка на застрахователя застрахователни договори с потребителите до
лимитите, договорени в Приложение №1 към договора.
Съобразно чл.2, т.9 от Договора,
агентът следвало да събира премиите по сключените от него застрахователни
договори и да осигурява превеждането им в полза на застрахователя в деня на
сключването на застрахователния договор. Ответникът се задължил да отчита
изпълнението на задълженията си по договора, както и сключените застрахователни
договори и събраните премии по реда, визиран в чл.16, т.1 от контракта. При
неизпълнение в срок на задълженията от страна на агента, страните уговорили
неустойка в размер на 0.5% върху дължимата сума за всеки просрочен ден (чл.16,
т.2 от договора).
Молителят твърди, че ответникът не
превел дължимите премии на застрахователя в уговорените срокове и въпреки
многократно проведените разговори не погасил задължението си. След
констатираното неизпълнение, застрахователят издал фактура №5098/12.11.2018г.,
в която обективирал размера на дълга.
Застрахователното дружество
депозирало заявление, въз основа на което в РРС било образувано ЧГД №8005/2018г.
и издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Дева 50
Консултинг Русе“ ЕООД за сумите: 20 791.94 лева – задължение по фактура
№5098/12.11.2018г.; 87 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
12.11.2018г. – 28.11.2018г.; 1712.05 лева – неустойка, начислена на основание
чл.16, т.2 от Договора за периода 12.11.2018г. – 28.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2018г. до окончателното й
изплащане и 601.85 лева – разноски по делото.
Предвид постъпилото от длъжника
възражение, застрахователното дружество моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.“Раковски“№4, представлявано от Е.С.Й.,
дължи на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от изпълнителните
директори Ж.С.К.и Б.Г.И.сумите: 20 791.94 лева – задължение по фактура
№5098/12.11.2018г.; 87 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
12.11.2018г. – 28.11.2018г.; 1712.05 лева – неустойка, начислена на основание
чл.16, т.2 от Договора за периода 12.11.2018г. – 28.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2018г. до окончателното й
изплащане, предмет на заповед №4298/30.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №8005/2018г. по описа на РРС.
Претендира разноските, направени по
заповедното и настоящото производство.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът
„Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че в отношенията между
страните не съществува практика, ищецът да издава фактури за задължения по
събрани застрахователни премии, с оглед което оспорва приложената към исковата
молба фактура, като основание за дължими суми към агента.
Поддържа, че от момента на
сключването на агентския договор, ежеседмично събраните застрахователни премии
по сключени застрахователни полици са били отчитани на застрахователя с
агентски отчет. Фактури за дължимите възнаграждения издавало „Дева 50
Консултинг Русе“ ЕООД.
Заявява, че процесната фактура не е
била връчена своевременно и е получена едва с исковата молба. Счита, че от
документа не става ясно за какви застрахователни премии се отнася. Пояснява, че
през м.септември 2018г. акаунтите на дружеството, през които осъществявало
дейността си като агент, работещ за ищцовото дружество били спрени, с оглед
което през октомври и ноември 2018г. ответникът не е работил със
застрахователя.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 04.12.2015г. между „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД и „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД е сключен договор за
застрахователно агентство №61, по силата на който ищецът възложил, а ответникът
приел, при условията на възмездно и трайно изпълнение, в рамките на договорения
срок, да посредничи за сключването на застрахователни договори между „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и потребителите на застрахователни услуги, като:
свързва страните; подготвя сключването на застрахователните договори; сключва
от името и за сметка на застрахователя застрахователни договори с потребителите
до лимитите, договорени в Приложение №1 към договора.
Представени са: фактура
№5098/12.11.2018г. на стойност 20 791.94 лева, издадена за „дължими премии
по застрахователни полици“ и списък на застрахователни полици, в който са
посочени датите на плащане, платените суми и падежа на всяко задължение.
В подкрепа на твърденията, изложени
в отговора на исковата молба, ответникът прилага извлечение от сметка за
периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.
Въз основа на заявление, депозирано
до РРС, застрахователят се снабдил със заповед
№4298/30.11.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД
№8005/2018г. срещу „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД за сумите: 20 791.94
лева – неотчетени застрахователни премии за периода 04.12.2015г. – 12.11.2018г.
по договор за застрахователно агентство №61/04.12.2015г.;87 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 12.11.2018г. – 28.11.2018г.; 1712.05 лева –
неустойка, начислена на основание чл.16, т.2 от Договора за периода
12.11.2018г. – 28.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.11.2018г. до окончателното й изплащане и 601.85 лева – разноски
по делото.
В законоустановения срок длъжникът
възразил срещу заповедта за изпълнение. На 09.01.2019г. заявителят е уведомен
за възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед установяване претенцията по
размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа
експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно, обективно
и компетентно. След извършена проверка на приетите по делото писмени
доказателства и справка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е
констатирало, че процесната фактура е осчетоводено в „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, но не и в счетоводството на „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД.
Ответникът не е извършил плащания по фактура №5089/12.11.2018г. Установен е
общият размер на извършваните в периода 04.12.2015г. – 27.12.2018г. плащания от
„Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД към „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД –
865 261.74 лева. Пояснено е, че по в спецификацията, приложена към
фактурата са визирани неотчетените суми по изчерпателно изброени полици, но
част от тях, в общ размер 358.07 лева са заплатени. Експертът прави извод, че
размерът на претендираното вземане по фактура №5098/12.11.2018г. следва да се
намали с тази сума и същото възлиза на 20 433.87 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи на дружеството сумите: 20 791.94 лева – задължение по
фактура №5098/12.11.2018г.; 87 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода 12.11.2018г. – 28.11.2018г.; 1712.05 лева – неустойка, начислена на
основание чл.16, т.2 от Договора за периода 12.11.2018г. – 28.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2018г. до окончателното
й изплащане, предмет на заповед №4298/30.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №8005/2018г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото
производство цитирано гражданско дело е видно, че на 27.12.2018г., „Дева 50
Консултинг Русе“ ЕООД е депозирало възражение по реда на чл.414 ГПК. На 09.01.2019г.
заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение
възражение.
Разгледан по същество, искът се
явява частично основателен.
Претенцията на „ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АДсе основава на договор за застрахователно агентство, сключен на
04.12.2015г.по силата на който ищецът възложил, а ответникът приел, да
посредничи за сключването на застрахователни договори между „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД и потребителите на застрахователни услуги при
възнаграждение, определено в процент от събраните застрахователни премии.
Агентът се задължил да събира премиите по сключените от него застрахователни
договори и да осигури превеждането им в полза на застрахователя в деня на
сключване на застрахователния договор, като води отделна отчетност за
събираните премии по отделните видове застраховки. В чл.16, т.2 от договора е
предвидена неустойка при несвоевременно внасяне на застрахователните премии в
размер на 0.5% върху дължимата сума за всеки просрочен ден.
След извършена справка в
счетоводството на ищцовото дружество и съпоставяне на извършените от ответника
плащания (съобразно приложеното от него извлечение от сметка), експертът
констатирал, че задължението, обективирано във фактура №5089/12.11.2018г.
съставляващо сбор от неотчетени застрахователни премии по изчерпателно изброени
полици не е погасено изцяло. Вещото лице е установило, че е заплатена част от
сумата – 358.07 лева.
Изложеното води до извод, че
претенцията досежно главницата като доказана, следва да бъде уважена в размер
на 20 433.87 лева, а в останалата част, до предявените 20 791.94 лева
– отхвърлена.
По отношение акцесорните претенции:
Кумулативно налагане на санкция
едновременно под формата на неустойка за забава и законна лихва за неизпълнение
на едно и също парично задължение, за един и същ период е недопустимо, с оглед
спазване принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване (кредиторът
би получил две обезщетения за едни и същи вреди). Тази тези кореспондира и с
разпоредбата на чл.309а, ал.1 ТЗ, съгласно която кредиторът има право на
обезщетение в размер на законната лихва за забава, но само ако не е уговорено
друго.
В случая, предвид неточното
изпълнение, съгласно чл.16, т.2 от договора, ответникът дължи неустойка върху
сумата 20 433.87 лева в размер на 0.5% за всеки просрочен ден. За периода
12.11.2018г. – 28.11.2018г. същата възлиза на 1736.89 лева (20 433.87 лева
х 0.5% = 102.17 лева на ден; 102.17 лева х 17 дни = 1736.89 лева).
Предвид изложените по-горе
аргументи, претенцията за заплащане мораторна лихва за периода 12.11.2018г. –
28.11.2018г., като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на
ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 601.85 лева, от
които ответникът следва да заплати 589.99 лева.
В исковото производство направените от ищеца разноски
възлизат на 851.85лева (заплатена държавна такса, възнаграждение за процесуално
представителство и депозит за вещо лице), а на ответника – 1200 лева
(възнаграждение за процесуално представителство и депозит за вещо лице.
Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 835.07 лева, а съобразно отхвърлената част от претенциите на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 23.64 лева. По компенсация
между двете вземания, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 811.43 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че „ДЕВА 50
КОНСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.Русе, ул.“Раковски“№4, представлявано от Е.С.Й., дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,
бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от изпълнителните директори Ж.С.К.и Б.Г.И.сумите:
20 433.87 лева– задължение по
фактура №5098/12.11.2018г. и 1712.05
лева – неустойка, начислена на основание чл.16, т.2 от Договора за периода
12.11.2018г. – 28.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.11.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед
№4298/30.11.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД №8005/2018г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* срещу „ДЕВА 50
КОНСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.422 ГПК в частта
над 20 433.87 лева до предявените 20 791.94 лева - задължение по
фактура №5098/12.11.2018г. и за сумата 87 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода 12.11.2018г. – 28.11.2018г.
ОСЪЖДА „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД,
ЕИК ********* сумата 589.99 лева – разноски по ЧГД №8005/2018г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД,
ЕИК ********* направените в настоящото производство разноски в размер на 811.43 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: