Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2209
гр. Русе, 22.12.2010 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично
заседание на 01-ви декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ш.С.,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5578 по описа за
2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
А.Т.А. твърди, че е претърпял неимуществени вреди от незаконна дейност на дознател
при ОД на МВР Русе и прокурор в Районна прокуратура-Русе, попадаща в приложното
поле на чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Претенцията му се основава на твърдения, че
дознател при ОД на МВР Русе му повдигнал обвинение за извършено престъпление от
общ характер, а впоследствие наблюдаващият прокурор от РРП с постановление от
09.03.2009 г. го предал на съд с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Престъплението, за което бил обвинен изисквало длъжностното качество на
обвиняемия, а дознателят и прокурорът, водещи делото приели, че той има такова
качество. В резултат на това били извършени редица процесуални действия по
делото, което приключило с връщане на делото от РРС на РРП за отстраняване на
процесуални нарушения и постановяване от наблюдаващия прокурор на постановление
за прекратяване на делото, т.к. престъплението е от частен, а не от общ
характер. Впоследствие срещу него било образувано ново наказателно дело, но
вече от частен характер, по което той се е помирил с тъжителя и не е бил
осъден. Ищецът счита, че образуването и воденето на НОХД, по което е бил
привлечен като обвиняем и е имал това качество до датата на прекратяване на наказателното
производство представляват незаконосъобразни действия и бездействия на органите
на МВР Русе и РРП и в резултат на това са му причинени вреди. Счита, че за
обезщетяване на същите следва да му бъде заплатено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 6000 лв., като излага подробно обстоятелствата, поради които
счита, че този размер на обезщетението съответства на понесените от него вреди,
изразяващи се в причинено морално
страдание, предвид това, че е третиран като обвиняем, а именно: влошило се здравословното
му състояние, наложило да ползва адвокатски услуги, изострили се семейните
отношения със съпругата му, синът му се е срамувал от него, бил уронен
авторитетът му като баща, повдигнатото обвинение във връзка със службата му
станало достояние на работодателя и трудовия му колектив, тъй като били
изискани писмени доказателства във връзка с воденото наказателно производство,
както работодателят, така и колективът гледали с негативизъм на него във връзка
с повдигнатото обвинение, това му се е отразило психически и го мотивирало да
подаде молба за напускане на работа, предвид което останал безработен за период
от около два месеца, влошило се здравословното му състояние, при явяванията на
съдебните заседания по делото имал проблеми с кръвното налягане и очите, които
продължавали и досега, това наложило посещение при личен лекар, което наред с
връчването на книжата по делото чрез кметството в селото, в което живее, допринесли
да станат известни фактите по привличането му като обвиняем, което уронило
престижа на него и семейството му.
Съдът,
като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства
и формулирания петитум квалифицира правно предявения иск по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратурата на РБ Русе оспорва
иска. Счита, че не са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, защото
ищеца не бил оправдан, а производството спрямо него било прекратено, а
впоследствие продължило под формата на дело от частен характер. Оспорва
наличието на причинна връзка между повдигнатото обвинение и претъпените вреди
от ищеца. Счита, че от самото изложение на ищеца е видно, че той е извършил
престъпление, само че то е от частен характер, по което също не е оправдан, а
делото е приключило с помирение.
Ответникът ОД на МВР Русе също оспорва
иска. Счита, че искът е неоснователен, като се оспорват твърденията на ищеца за
наличие на причинени неимуществени вреди. Счита, че от представените
доказателства не се установяват фактите, на които ищеца основава твърденията си
за причинени неимуществени вреди. Счита, че не са налице предпоставките на чл.2,
ал.1, т.2 от ЗОДОВ, защото наказателното производство срещу ищеца е прекратено
не защото деянието не е извършено, а защото представлява престъпление от частен
характер, като впоследствие е образувано дело от частен характер, т.е.
безспорно има извършено престъпление, за което е била ангажирана и отговорността
на ищеца. Счита се, че дори формално да са налице предпоставките на ЗОДОВ, то
доколкото има претърпени негативни преживявания от ищеца, същите са в резултат
от негово противоправно поведение. Поради това се счита, че е налице хипотезата
на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ и обезщетение не се дължи, тъй като увреждането е
по изключителна вина на пострадалия. Оспорва
се твърдението на ищеца, че е останал без работа, като се посочва, че не му е
налагано наказание лишаване от право да упражнява определена професия, предвид
което се счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение не е във
връзка с воденото наказателно дело. Оспорват се твърденията на ищеца за
причинени неимуществени вреди във връзка с влошаване на здравословното му
състояние, като се счита, че не е налице причинна връзка между здравословното
му състояние и повдигнатото обвинение. Оспорват се твърденията му за влошени семейни
отношения. Предявеният иск се оспорва и по размер, като се счита, че ако се
дължи обезщетение, то претендирания размер е прекалено завишен, като се прави и
евентуално възражение за намаляване на иска по размер с оглед разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като пострадалия е допринесъл за увреждането, като
се моли в този случай да бъде съобразен критерия за справедливост при
определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане
уредени в чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка
се моли да се съобрази краткия срок на разследването, леката мярка за
неотклонение и сравнително ниската степен на обществена опасност на
престъплението, за което е бил обвинен ищецът.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
На 24.02.2009 г. от дознател
при ОД на МВР Русе, по Дознание № 3485/2008 г. по описа на ОД на МВР Русе на
ищеца е повдигнато обвинение за това, че на 01.10.2008 г. в гр. Русе в
качеството му на длъжностно лице – шофьор, при изпълнение на службата си
причинил на друго лице лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
зигоматична кост и повърхностно контузни наранявания на лигавиците на двете
устни – престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 от НК. На 25.02.2009
г. дознателят по делото е изготвил заключително постановление с мнение за
предаване на съд. С постановление от 09.03.2009 г. наблюдаващият делото
прокурор е внесъл делото в съда с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК. С решение от 16.04.2009 г. състав на РРС е
признал ищеца за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр.
чл.130, ал.1 от НК, за това че на 01.10.2008 г. в гр. Русе в качеството му на
длъжностно лице – шофьор, при изпълнение на службата си причинил на друго лице
лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна зигоматична кост и
повърхностно контузни наранявания на лигавиците на двете устни, на основание
чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 500 лв. С решение от 30.05.2009 г.
състав на РОС е отменил решението от 16.04.2009 г. и е върнал делото за
разглеждане от друг състав и отстраняване на допуснати процесуални нарушения. В
решението е посочено, че ищецът не притежава длъжностно качество, т.к.
причинената телесна повреда не е извършена от лице, което има задължения по
охрана и пазене на имуществото на фирмата, в която работи. С постановление от
15.06.2009 г. друг състав на РРС е върнал делото на РРП за отстраняване на
процесуални нарушения.С постановление от 07.07.2009 г. наблюдаващият прокурор е
прекратил наказателното производство, т.к. престъплението е от частен, а не от
общ характер. Впоследствие пострадалият от причинената от ищеца телесна повреда
е подал тъжба за извършено престъпление от частен характер, което е приключило със спогодба, с която ищецът е
признал причиняването на лека телесна повреда на тъжителя, извинил му се е и се
е задължил да му заплати парично обезщетение в размер на 800 лв. При така
установеното от фактическа страна съдът счита, че е налице хипотезата на чл.2,
ал.1, т.2 от ЗОДОВ – срещу ищеца незаконосъобразно е било водено наказателно
преследване за извършено престъпление от общ характер. Съгласно цитираната
правна норма държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата
и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. В случая деянието, за което е бил обвинен ищецът не е престъпление
от общ характер, а органите на дознанието и прокуратурата имат правомощия само
по преследване на престъпления от общ характер. При това положение следва да се
прецени дали в резултат на привличането на ищеца като обвиняем и предаването му
на съд са му причинени вреди и дали същите не са резултат от съпричиняване или
на изключително негова вина. От установеното по делото съдът счита, че не са
налице предпоставките на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, т.к. независимо от причиняването
на лека телесна повреда от ищеца на друго лице не имало основание за образуване
и водене на дело от общ характер, т.к. той е нямал длъжностно качество и
извършеното не представлява престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1
от НК. Осъщественото от него противоправно деяние следва да бъде квалифицирано
само като такова по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Относно претърпените от него
неимуществени вреди и причинната им връзка с незаконното обвинение се събраха
гласни доказателства – показанията на св.П. Андреева - съпругата на ищеца. От
същите действително е видно, че ищецът е претърпял негативни психически
изживявания, които са се отразили и на здравословното му състояние, семейните
отношения и статуса му в обществото, но не в толкова тежка степен, както се
твърди по исковата молба. От показанията на свидетелката е видно, че ищецът е
станал по-нервен, бил е затормозен психически, вдигнал е високо кръвно налягане
и са се появили проблеми със зрението му. Не се установи обаче сериозно
влошаване на семейните му отношения, напротив съпругата му го е подкрепяла. Не
се установи и накърняване на доброто му име в населеното място, в което живее,
а негативни коментари и то не в тежка форма е имало само на работното му място.
Действително се установи, че ищецът е напуснал работа като шофьор, но това е
станало по негова инициатива и не е във връзка с повдигнатото му обвинение, но
не се установи в резултат на това да е останал без работа в продължение на
около два месеца, а само за около две
седмици. При съобразяване на установените вреди за ищеца, продължителността на периода,
в който е бил обвиняем – по-малко от пет месеца, тежестта на обвинението – за
леко наказуемо престъпление с приложимост на разпоредбата на чл.78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за такива вреди
е в размер на 1000 лв. На основание чл.5, ал.2 от ЗОДОВ този размер следва да
се намали наполовина, защото е налице допринасяне от страна на ищеца за
увреждането чрез извършването на деянието, което неправилно е било
квалифицирано като престъпление от общ характер по чл.131, ал.1, т.2 вр.
чл.130, ал.1 от НК. Следва да се има предвид, че самото деяние е достатъчно
морално укоримо и от естество да урони престижа и доброто име на ищеца в
населеното място, в което живее, като е без значение дали той ще понесе
държавна репресия за извършено престъпление от общ характер или имуществената
отговорност по образуваното по тъжба на пострадалия от извършеното от него
престъпление от частен характер. С оглед изложеното съдът счита, че искът е
доказан и основателен до размер от 500 лв., до който следва да се уважи, а за
горницата до 6000 лв. да се отхвърли като неоснователен.
На
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответниците дължат на ищеца адв.възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България и ОД на МВР Русе да
заплатят солидарно на А.Т.А., ЕГН:********** *** сумата от 500 лв.- обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, дължими за обвиняване в престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр. чл.130, ал.1 от НК по
дознание №3485/08 г. по описа на ОД на МВР Русе /дознание №1244/08 г. по описа
на РРП/, производството по което е било прекратено, т.к. престъплението е от
частен характер, ведно със законната
лихва върху сумата от 15.07.2010 г. до окончателното изплащане, както и 41,67 лв.- разноски за адвокат по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата до 6 000 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: /П/