РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Враца,
22.10. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД– ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 07.10.2021г. /седми октомври две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева,
като разгледа докладваното от
съдия Коцева адм. дело №422 по описа на
АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145
и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Т. В. Б. *** против ЗАПОВЕД
№ЗД/Д-ВР-О-019/02.06.2021г. на Директора на Дирекция"Социално
подпомагане" ”- Оряхово, потвърдена с Решение №06-РД06-0039
/22.06.2021г. на Директора на РДСП-Враца.
С оспорената заповед жалбоподателя Б., като баща на детето П. Б. е насочен да
ползва краткосрочна социална услуга към Център за обществена подкрепа –
Оряхово, с цел оказване на съдействие,
подпомагане и предоставяне на услуги в семейна среда. С жалбата се твърди, че
заповедта е неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и постановена при
съществени нарушения, както на процесуалните правила, така и на материалния
закон. Иска се отмяна на заповедта по изложени в жалбата съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично. Поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта. Навеждат се твърдения по
отношение на ОЗД, както и за поведението на майката и условията при които
живее, както и за детето.
Ответникът - Директор на Д“СП“-Оряхово в с.з.
чрез ю.к. Т. счита жалбата за неоснователна и моли за решение, с което да се
остави в сила заповедта, за което се навеждат доводи. Поддържа изложените
съображения в писмения отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани
и приложени писмени и гласни доказателства.
Представено е заверено копие от образуваната пред административния орган адм. преписка.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е баща на малолетното дете П.Т.Б..
Живял е с майката на детето Д.С. П. до месец юни 2019г., когато същите са се
разделили, видно от данните по преписката.
Във вр. с образувано
гр.дело №434/2019г. в РС-Оряхово между двамата е постигната спогодба в
производството по определянето на привременните мерки, одобрена от съда, като
упражняването на родителските права по време на привременните мерки върху
малолетното дете П.Б. е предоставено за съвместно упражняване от двамата
родители, като е определен режима за това по отношение и на двамата. С решение
№118/29.11.2019г. на РС-Оряхово упражняването на родителските права спрямо
детето са предоставени на майката, като е постановено същото да живее при нея,
определен е режима на лични отношения с бащата и същия е осъден да плаща
издръжка. С решение №173/06.07.2020г. на ОС-Враца е отменено горепосоченото
решение на РС-Оряхово и е постановено детето да живее при бащата Т.Б.,
предоставени са му родителските права по отношение на малолетното дете,
определен е режим на лични отношения с майката и същата е осъдена да плаща
издръжка. От данните по преписката е видно, че решението на ОС-Враца не е
влязло в сила, поради оспорването му пред ВКС, поради което и родителските
права се упражняват съвместно от двамата родители, при спазване на
привременните мерки.
Също така се установява от
приложените по преписката жалби и сигнали, че жалбоподателя от 2019г. до
момента е подавал многобройни молби/сигнали/ до директора на РДСП-Враца,
АСП-София, ДАЗД, Областния управител на област Враца, Кмета на Община Оряхово и
т.н. по които са извършвани проверки, изготвяни са социални доклади за оценка
на постъпилите сигнали/приложени по преписката/ и на лицето съответно е
отговаряно за установеното по време на проверката, видно от приложените по
преписката писма на съответните институции. Жалби/сигнали са подавани и от Й.Н./приложени
по преписката/, по които на лицето също е отговаряно, видно от данните по
преписката.
Във вр. с
взаимоотношенията между родителите относно полагане грижи за детето са подадени
заявления от двамата родители в ДСП-Оряхово
на 26.07.2019г., като с направление №НП/Д-ВР-О-017/29.07.2019г. на
директора на ДСП-Оряхово и двамата родители са насочени да ползват услугите на
ЦОП-Оряхово за срок от три месеца, като са описани подробно потребностите в
т.1-т.3. Във връзка с издаденото направление на 18.10.2019г. е изготвен
заключителен доклад от екипа на ЦОП-Оряхово, според който е постигнат резултат
в различни аспекти с родителите на детето, като в доклада подробно е описано
свършената работа с родителите. Доклада е изпратен на ДСП-Оряхово/вх.№ Пр/Д-Вр-0/37/18.10.2019г.
По делото няма спор и от
данните по преписката е видно, че през 2020г. майката на детето Д.П. е подала
отново заявление за ползване на услугите на ЦОП-Оряхово. Издадено е и
направление от 08.01.2020г. за ползване на социална услуга – ЦОП-Оряхово, във
вр. с което е изготвен и заключителен доклад от ЦОП-Оряхово изх. № 64/21.01.2021г.
до директора на РДСП-Оряхово във вр. с работата по случая с детето П. Б., в
който подробно е описана работата по случая с детето. Изразено е и становище по
случая, както и е направена препоръка да се продължи ползването на социални
услуги и консултации от ЦОП-Оряхово.
На 06.01.2021г. от ДСП-Оряхово е изготвен план за
действие на детето П. Б., случай по мярка за закрила чл.23 ЗЗД, план за работа
с детето и план за работа с родителите, в който като краткосрочна цел е
посочено издаване на направление за ползване на социална услуга
ЦОП-Оряхово/заповед/ с цел продължаване на работата за повишаване на
родителския капацитет и на двамата
родители и проследяване хигиената в дома
на майката, а като дългосрочна цел е посочено консултация на родителите по
проблеми, свързани с отглеждането и възпитанието на детето и съдействие за
преодоляване на кризи в отношенията.
Във вр. с изготвения
план за действие и неговите цели служители са посетили работното място на
жалбоподателя на 03.02.2021г. за да го запознаят с него, видно от протокол за
среща от 03.02.2021г. В него е отразено, че Т.Б. отказва да подпише плана, държал се е нападателно и с
недоверие към служителите. В него е описано и извършеното посещение в дома на
майката. Приложен е и протокол на ЦОП-Оряхово от 10.02.2021г. от който е видно,
че жалбоподателя не се е явил на уговорената среща с екипа, като предварително
е уведомил психолога за причината за неприсъствието си, като са проведени
разговори и консултации с Д.П., която няма възражения за съвместна работа.
Налице е и съставен протокол от 01.03.2021г. за проведен консултация/разговор в който е отразено, че
жалбоподателя е с категоричен отказ за съдействие и отказ в центъра.
Изготвен е и социален доклад от ДСП-Оряхово
№ СЛ/Д-ВР-О/164-042/02.06.2021г., в който подробно е описан случаят на детето П.
Б., възникналите проблеми в отношенията между родителите и тяхното развитие.
Посочено е, че въпреки положените усилия от ОЗД-Оряхово да подкрепи родителите
за разрешаване на конфликтите между тях, няма положителни резултати и
отношенията им продължават да са влошени. На родителите е предложена подкрепа с
предоставяне на социални услуги, с цел преодоляване на конфликтите между тях,
като предвид препоръката Д.П. е подала заявление на 28.01.2021г. до ДСП-Оряхово
и е издадено направление за това на 02.02.2021г., с което майката и детето са
насочени за ползване на СУ към ЦОП-Оряхово. Посочено е, че е необходимо да ползва социални услуги и да
направи избор за доставчик на социални услуги, съгласно краткосрочна цел 1 от
плана за действие, но същия не е заявил ползването на социални услуги. В
заключение на доклада е посочено, че следва да се издаде заповед за насочване
на Т.Б. за ползване на СУ към ЦОП-Оряхово.
Със
Заповед № ЗД/Д-ВР-О-019/02.06.2021г. на Директора на ДСП- Оряхово, Т.Б., баща
на детето П.Т.Б. е насочен да ползва краткосрочна социална услуга към ЦОП-Оряхово,
с цел оказване на съдействие, подпомагане и предоставяне на услуги в семейна
среда. В същата са посочени подробно правните и фактическите основания за
нейното издаване.
Така издадената заповед
е оспорена от Т.Б. с жалба от 16.06.2021г. пред Директора на РДСП-Враца, който
се е произнесъл с Решение № 06-РД06-0039/22.06.2021г., с което е отхвърлена
жалбата, като неоснователна. В решението са изложени подробни мотиви, в
резултат на които е прието, че оспорената заповед на Директора на ДСП-Оряхово е
законосъобразна и е потвърдена, като такава.
Приложено е и писмо от 21.06.2021
г. на Директора на ДСП –Оряхово/стр.120/ до Директора на РДСП-Враца, в което
подробно е описан случая на детето П. Б.. Според изложената в писмото информация
за периода на наблюдение, въпреки положените усилия от страна на ОЗД - Оряхово,
да подкрепи родителите за разрешаване конфликтите между тях и за осигуряване
правото на детето да контактува с майката и с бащата, няма положителни резултати
и отношенията между тях и разширените им семейства продължават да са все така
влошени.
В хода на съдебното
производство са събрани и гласни доказателства. Св. Й.Н./сестра на
жалбоподателя/ дава показания, че от две години и половина брат й живее в
нейния дом за да му помагат за отглеждането на детето, като условията са
нормални, добра семейна среда. В дома на майката няма условия за отглеждане на
детето, като описва в какво се изразяват същите. Майката не полага грижи за
детето, агресивна е към тях и детето, това продължава две години и половина,
като мерките които взима ОЗД са едни и същи. Дава показания, че основно те се
грижат за детето. Бащата е спокоен, нормален, не е конфликтен и се държи добре
с детето, основно той полага грижи за детето, а те само му помагат. Не се
спазва режима на отношенията между майката и бащата. Посочва, че отношението на
служителите от ДСП-Оряхово и ЦОП-Оряхово към бащата и майката на детето е
различно.
Св.Б.С. дава показания,
че познава жалбоподателя от 20г., същия е спокоен и възпитан човек, живее със
семейството на сестра си, грижи се за детето, като то е силно привързано към
него и неговото семейство. Посочва, че майката е конфликтна, идва в дома на Т.
и вдига скандали, като в момента е неадекватна и детето се страхува от нея. От
дома на майка си е идвало в нечисти дрехи, нахапано от бълхи, когато е с
майката детето не е контактно, тя няма доходи, а баща му има, семейната среда е
спокойна, основно баща му се грижи за него, не е свидетел на различно отношение
на служители от ОЗД спрямо майката и бащата.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен
акт, в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно изричната разпоредба на чл.168,
ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член, съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Предмет на делото е Заповед №ЗД/Д-ВР-О-019/02.06.2021г. на Директора на
Дирекция"Социално подпомагане" ”- Оряхово, потвърдена с Решение №06-РД06-0039
/22.06.2021г. на Директора на
РДСП-Враца.
Същата е издадена от
компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4, т.1 от Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). В административното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Оспорената заповед е издадена след извършена оценка на случая от съответните
лица, изготвяне на план за действие с нормативно предвиденото съдържание, изготвени
заключителни и социални доклади и установена необходимост от ползването на
социалната услуга и заявено нежелание от бащата на детето да ползва
предлаганата социална услуга. Оспорената заповед съдържа, както правни така и
фактически основания за нейното издаване. Фактически основания за издаването на
заповедта могат да се извлекат и от административната преписка, което е
допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. С оглед на изложеното,
съдът приема, че е спазена предвидената в закона процедура и оспореният акт е
постановен при изяснена фактическа обстановка. В тази насока и възраженията на
жалбоподателя са немотивираност на акта
и постановяването ми при съществени нарушения са неоснователни.
Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.
Една от предвидените
в ЗЗДет. мерки за закрила е съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда
/чл.4, ал.1, т.1 ЗЗДет./. В нормата на чл.23
ЗЗДет. е определено в какво се
изразяват мерките за закрила в семейна среда, като съгласно чл.23, т. 2
ЗЗДет. мярката се изразява в насочване към подходящи социални услуги. Мерките за закрила по
чл. 23 се предприемат от ДСП по искане на родителите или на самото дете, както
и по преценка на ДСП и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца
или от ДСП /чл.
24, ал. 1 ЗЗДет./. Целта
на мярката за закрила в семейна среда, която може да се осъществява и чрез
социална услуга, е да бъдат подпомогнати детето и семейството, в зависимост от
възможностите за отглеждане и възпитание на детето /чл.
18, ал. 1 и ал.
3 ППЗЗДет./.
В конкретният случай ползването на социална услуга е наредено като вид мярка
за закрила по смисъла на чл.23 ЗЗДет.
За да пристъпи към подобна мярка, административният орган се е позовал на констатиран
риск за правилното развитие на
детето вследствие на проблемни
взаимоотношения между родителите възникнали след тяхната раздяла, като основния
спор е по отношение на местоживеенето на детето и родителските права, като е
констатирано, че не могат да го разрешат самостоятелно. Съобщават противоречиви
факти и отправят обвинения един срещу друг, което води до усложняване на
ситуацията, невъзможност за взимане на правилно решение по отношение грижите за
детето, както и въвличането му в конфликта. И от друга страна неизразено
желание от страна на бащата да ползва социални услуги.
Съдът счита, че така приетото от
административния орган се установява безспорно от събраните по делото
доказателства. Видно е, че между родителите съществуват конфликтни отношения и напрежение, за което всеки от тях допринася с
поведението си. Това поведение на родителите сочи за липса на адекватна
преценка как това се отразява върху психиката на малолетното им дете. Видно от
изготвените социални доклади, заключителни доклади и становища по случая, детето
е свидетел на продължаващия конфликт между родителите. Именно предвид
поведението на родителите, проблемните взаимоотношения между тях, което е
предпоставка за евентуални проблеми в поведението на детето в бъдеще, както и с
цел предотвратяване на конфликтните отношения между родителите, е предложено по
отношение на родителите да се предприеме
мярка за закрила, вкл. чрез насочване за ползване на социална услуга. Безспорно
по делото се установява, че майката на детето е подала заявление и е издадено
направление за ползване на социална услуга по реда на ЗЗДет., а
бащата-жалбоподател, видно от данните по преписката е отказал да ползва
социални услуги.
От доказателствата по
административната преписка е видно, че
за детето П. Б. е констатиран риск за неговото правилно развитие, вследствие на
проблемни отношения между родителите, възникнали след тяхната раздяла. Безспорно
е също, че бащата няма заявено желание за ползване на социални
услуги. Налице е хипотезата на чл. 20, ал.4, т.1 ППЗЗДет, при която Директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“ може да издаде заповед за ползване на
социални услуги, още повече, че съгласно чл.24, ал.1 ЗЗДет., мерките по чл.23
могат да се предприемат по преценка на Дирекция "Социално подпомагане".
Налице са предпоставките за предприемане на мерки за закрила по смисъла на чл.23,
т.2 ЗЗДет., състоящи се в социална работа за улесняване връзките между детето и
родителите и справяне с конфликти и
кризи в отношенията. Нежеланието на бащата да ползва социална услуга е
обосновало и издаването на оспорената
заповед по реда на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
нареждайки ползването на посочената социална услуга от страна на жалбоподателя съобразявайки същата с най-добрия интерес на
детето, административният орган е издал акта си в съответствие с материалния
закон. Изложените обстоятелства сочат, че при издаване на
оспорваната заповед, са преценени всички критерии
по ЗЗДет. и ППЗЗДет., а определената социална услуга е
съобразена с потребностите на детето, което има право да контактува и с двамата си родители. Чрез
определената мярка се цели да се помогне на детето да преодолее
психологическата травма от раздялата на родителите, обтегнатите отношения
помежду им и да се приучи да общува и с двамата поотделно. Мярката е съобразена
с най-добрия интерес на детето да поддържа нормални лични отношения с всеки от
родителите, което е от значение за психо-емоционалното му здраве. Потвърждаващото
заповедта решение също е постановено в съответствие с материалния закон.
Ирелевантни към приложимите материалноправни
норми са развитите в жалбата доводи
относно поведението на майката и условията при които живее, както и твърденията
на свидетелите за това. Не следва да се дава превес на изразеното от св. Н. и
св. С. относно условията при които живее майката и че същите са неподходящи за
детето, както и че условията при които се отглежда детето при баща му са много
добри и същия се грижи добре за него.
Като в тази насока следва да се има предвид и факта, че св. Н. е сестра на
жалбоподателя и нейните показания не са безпристрастни. По делото няма
данни майката да има недобросъвестно отношение към детето.
Изложените
обстоятелства сочат, че при издаване на заповедта по отношение на детето са
преценени всички критерии по ЗЗДет.
и определената социална услуга е
съобразена с потребностите на детето. Оспорената заповед на директора на
Дирекция "СП" – Оряхово е
издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена
с материалноправното изискване за законосъобразност и целта на закона.
С оглед на изложеното и при безспорно
установения по делото отказ на бащата да
ползва предлаганата социална услуга, с оспорената заповед правилно и в
съответствие с нормата на чл.20,
ал.4, т.1 ППЗЗДет. е наредено ползването на социалната услуга. Правилно и
заповедта е потвърдена от Директора на ДСП-Враца.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед отговаря на
изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.146 АПК, а жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, претенцията на
оспорващия за присъждане на разноски по делото е неоснователна. От страна на ответника са претендирани разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Такива
се дължат на ответника на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, в съответствие
с чл.37 ЗПП като съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер по чл. 24 НЗПП, а именно 100
/сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.В.Б. против Заповед №ЗД/Д-ВР-О-019/02.06.2021г.
на Директора на Дирекция"Социално подпомагане" ”- Оряхово, потвърдена с Решение №06-РД06-0039
/22.06.2021 г. на Директора на
РДСП-Враца.
ОСЪЖДА Т.В.Б. *** разноски по
делото в размер на 100/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване,
чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд на Република
България София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ:
|
|