№ 1019
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100511076 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20145515 от 24.06.2021 г., постановено по гр.д. № 57429/2020 г. по
описа на СРС, 85 състав, е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 ЗС по иска на П. Н.
К. и С.И.. К., предявен срещу К.К. П. и КР. К. П., ползването на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта 68134.510.20 с площ от
409 кв.м., съставляващ по предходен план УПИ IV-20 от кв. 153, при съседи ПИ
68134.510.19, ПИ 68134.510.16, ПИ 68134.510.21 и ПИ 68134.510.5022, както следва:
1) П. Н. К. и С.И.. К. да ползват 50% от северната реална част от дворното място
с площ 144.29 кв.м, състояща се от две части, очертани с двойна щриховка съгласно
комбинирана скица - приложение №1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза, представляваща неразделна част от решението;
2) К.К. П. и КР. К. П. да ползват 50% от южната реална част от дворното място с
площ 144.29 кв.м, състояща се от две части, очертани с единична щриховка съгласно
комбинирана скица - приложение №1 към заключението на съдебно-техническата
експертиза, представляваща неразделна част от решението;
3) за общо ползване от съсобствениците да останат плочникът от улицата до
входната врата, съставляващ входна алея от 8.50 кв.м., очертани с плътна щриховка
съгласно комбинирана скица - приложение №1 към заключението на съдебно-
техническата експертиза, представляваща неразделна част от решението.
Срещу решението, с което ползването на дворното място е разпределено по
описания начин, е подадена въззивна жалба от ищците П. Н. К. и С.И.. К., с която са
наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт.
Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно е отчел съществуващото към
приключването на съдебното дирене фактическо състояние относно ползването на
процесния имот и е разпределил ползването съобразно вариант № 1 на приетото
1
заключение на съдебно-техническата експертиза. Считат, че с обжалваното решение
правата им на собственици в имота са накърнени. Неправилно според въззивниците
съдът е приел, че изградената от ответниците врата на югоизтичната фасада на
сградата не може да се ползва за вход към първия етаж. Поддържа се, че същата е
изградена на кота „0“ и отговаря на изискванията за вход към жилище, като чрез нея е
възможно да се осъществява безпрепятствен достъп до помещенията на ответниците в
сградата. Освен това страните разполагали с гаражни врати откъм улицата, чрез които
също можели да достигат до жилищата си. Акцентират, че начинът на разпределяне,
възприет от първия съд, ще допринесе до задълбочаване на конфликтите между
страните. В обобщение на заявените с жалбата оплаквания формулират искане за
отмяна на решението и разпределяне на ползването на дворното място съобразно
заявените от тяхна страна в производството искания.
Жалбата е оспорена с отговор, с който ответниците заявяват становище за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържат, че в
хода на производството е било установено, че входът към жилищата е един, с оглед
което и достъпът до него се осъществява посредством пътеката в северната част на
дворното място. Обръщат внимание, че при придобиване правото си на собственост в
имота, ищците са се съгласили с определения начин на ползване на дворното място
съгласно споразумение, страна по което са били техните праводатели. Ето защо
въззиваемите поддържат, че не е налице основание да бъде променян начинът на
ползване на двора, тъй като не е налице промяна в обстоятелствата, която да налага
разпределяне на ползването на имота по друг начин.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са съсобственици на построената в имота
жилищна сграда, като ищците притежават правото на собственост върху втория етаж,
ответниците – върху първия, като всяка група страни притежава по ½ идеална част от
дворното място, в което сградата е построена.
Като писмено доказателство по делото е представен нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № 187, том II, рег. № 9456/18.08.2009 г. на нотариус
Валери Манчев, по силата на който ищцата П. Н. К. по време на брака с ищеца С.И..
К., е придобила правото на собственост върху втория жилищен етаж от двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от около 117 кв.м., заедно с гараж, находящ се в
сутеренния /приземен/ етаж на сградата с площ от около 15 кв.м., заедно с ½ идеална
част от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място цялото с
площ от 353 кв.м., съставляващо по скица УПИ IV-20 в кв. 153 по плана на гр. София,
местността „Орландовци“. В нотариалния акт изрично е записано, че е налице
споразумение за разпределяне правото на ползване с нотариална заверка на подписите
на страните по същото, съгласно което собствениците на прехвърляните имоти
получават в реално ползване северната част от имота с площ от 142,90 кв.м., източната
част на тавана на сградата, стая, находяща се в сутеренния етаж, както и мазе,
находящо се в сутеренния етаж. Купувачът е заявил пред нотариуса изричното си
съгласие, че купува имотите при условията, описани в акта.
Не е спорно по делото, че ответниците са собственици на първия етаж от сградата,
½ идеална част от тавана, ½ идеална част от мазетата, ½ идеална част от общите части
на сградата и ½ идеална част от дворното място по силата на нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 176, том I, дело № 131/1979 на нотариус при Софийски районен
съд.
По делото е представено споразумение от 06.08.2009 г. с нотариална заверка на
подписите на страните по същото относно реалното разпределение на ползването на
дворното място, таваните, мазетата, както и други помещения /стаи/ в сутеренния етаж
2
на жилищната сграда. Със същото страните са постигнали съгласие, че с оглед
обстоятелството, че входът на сградата е само един, същият се ползва съвместно от
всички собственици.
Като писмено доказателство в производството е прието писмо до страните от
кмета на район „Сердика“ по адм.преписка № РСР17-ТК00-99/20.06.2017 г. относно
построената в процесния имот жилищна сграда.В хода на извършена на основание чл.
223 ЗУТ проверка са били констатирани несъответствия и на двата жилищни етажа с
одобрения за сградата архитектурен проект. Посочено е, че с оглед подадени от
страните декларации, разположението на вътрешните стени, врати, прозорци, както и
съществуващата тераса на първи етаж над гаражи на сградата, попадат в условията на
търпимост по параграф 16 от ПР ЗУТ.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Е. З.-В. и П.З..
От показанията на свидетелката З.-В. се установява, че когато К.и закупили
имота, е съществувал само един вход към къщата. След около 5 години след
закупуване на имота от ищците от другата страна на къщата се появил още един вход –
ответниците избили допълнителна врата, която ползвали за вход. Свидетелства за
влошени отношения между страните и конфликти относно начина на ползването на
двора.
От показанията на свидетелката Златева не се установяват релевантни за спора
обстоятелства.
В хода на съдебното дирене пред първия съд е прието заключението на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което в дворното място е обособена пешеходна алея
от улицата до входа на сградата. На югоизточната фасада на къщата един от
прозорците на мазе в сутерена е отворен допълнително и е монтирана врата. Вещото
лице е изразило становище, че тази врата не може да се ползва за вход към първия
жилищен етаж, доколкото е вход от двора към мазе в сутерена на сградата. На база
тези констатации вещото лице е предложило два варианта на разпределение на
ползването на дворното място, като вариант 1 е на база получен от АГКК цифров
модел на имота с площ от 409 кв.м. съгласно кадастрални данни. Съгласно същия
плочникът /алеята до входната врата с площ от 8,50 кв.м. е разпределен в общо
ползване на страните, за ищците се предоставя за ползване северната част от двора с
площ от 144,29 кв.м., а на ответниците се предоставя южната част от двора с площ от
144,29 кв.м. Даденият със заключението втори вариант е идентичен на първия, като е
взета площта на имота по действащия регулационен план.
При поясняване на заключението на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК в
съдебното заседание на 03.06.2021 г. вещото лице е посочило, че входът е един и
същият, както и алеята, която води до него, следва да останат в общо ползване на
страните, тъй като този вход води до стълбището и до всички помещения в сградата.
Другата врата е определена като неофициален вход, изграден чрез преработване на
прозорец на мазето. По проект тази врата не съществува. Вещото лице е посочило, че с
оглед липсата на строително разрешение за извършване на преустройството, ако се
оспори законността на изграждането , същата ще трябва да бъде заторена. Тази врата
/преработен прозорец/ служи за достъп до мазето на ответниците. Според мнението на
експерта през вратата на гаража също може да се стигне до помещенията, но трябва да
се пробие стената. Вещото лице е посочило, че ако за разпределение се ползва
вариантът, предложен от ищците, ответниците няма да имат достъп до официалния
вход към сградата, като достъпът им до стълбището може да е само през мазето.
В производството пред въззивния съд е прието заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. П., съгласно което на източната
фасада на сградата прозорец на избено помещение е разширен и там е отворена врата
към двора. Вратата не съответства на одобрения проект. Същата е с размери около
3
80/190 см. и води към разпределено за ползване на ответниците мазе. От мазето се
преминава през друга врата по коридор за общо ползване и по този начин се достига до
стълбищната клетка – обща част, от която се достига до всички помещения в сградата.
Така направеният отвор към мазето на ответниците, съгласно експертното заключение,
не е и не може да се третира като входна врата към жилищния етаж. Вратата е
изградена в отклонение със строителните книжа и е с по-малки размери от
изискуемите за вход на жилище. Вещото лице е извършило разпределение съгласно
документите за собственост, притежавани от страните, като е дало 4 варианта на
разпределние на ползването, както следва:
Вариант 1 – входът е от съществуващата входна алея до входната врата на
жилищната сграда, без част за общо ползване около сградата;
Вариант 2 – входът е посредством алея от 1 м., като е оставена площ за общо
ползване около фасадата на сградата;
Вариант 3 – аналогичен на вариант 2, като в общо ползване е оставена и площ от
около 30 см. около шахта за вода, стичаща се от покрива на сградата;
Вариант 4 – всяка група страни влиза през гаражната врата на гаража си, като е
оставена алея с ширина от 1 м. около сградата за общо ползване.
В съдебното заседание, проведено пред въззивния съд, вещото лице е
обосновало заключението си в частта защо приема, че допълнително изградената
врата, вход към разпределно за ползване от ответниците мазе, не отговаря на
изискванията и стандартите за входна врата. Пояснено е също, че няма как да се
разпредели дворът на източна и западна част с оглед собствеността, притежавана от
страните и ползването на гаражите. Вещото лице е пояснило също така, че площта на
пътеката, служеща за достъп до входната врата на сградата, е извадена от площта,
която следва да се разпредели за ползване между страните. Разпределена е само
незастроената площ от дворното място.
При тези фактически констатации въззивният съд приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. С оглед приетото във въззивното производство заключение на
повторната съдебно-техничека експертиза по правилността на решението на СРС
въззивният съд приема следното:
Решението на съда по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е акт на спорна
съдебна администрация, целящ да даде съдействие на съсобствениците при уреждане
на възникналия между тях спор относно това как следва да бъде ползван съсобствения
имот. Целта на производството е да се замести решението на мнозинството /липсващо
такова или вредно за общата вещ/, чрез постановено от съда разпределяне на
ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на
страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-
целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът във всички случаи
изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в
съсобствеността.
С решение № 171/12.10.2015 г. по гр.д. № 1231/2015 г., ВКС, I ГО, е прието, че
когато съдът, който е сезиран с иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС установи, че съсобствениците
на недвижим имот - страни по делото са обвързани от договор за разпределение на
ползването, е допустимо да постанови ново разпределение на ползването по реда на чл.
32, ал. 2 от ЗС /извън хипотезата на споразумение за разпределение на ползването,
което е вредно за съсобствения имот/ при промяна на обстоятелствата, при които е
постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването. В конкретния случай
4
ищците твърдят, че такава промяна е налице и тя се изразява с изграждането от страна
на ответниците на допълнителна врата/вход, който според заявените от ищците
твърдения и доводи може да се ползва като вход към собствения на ответниците първи
жилищен етаж от сградата. Ето защо и въззивният съд приема, че искът е допустим и
следва да бъде разгледан по същество, доколкото в производството е установено, че
допълнителната врата на източната част от фасадата на сградата е била изградена след
придобиването на правото на собственост от страна на ищците, съответно след
сключването на споразумението за разпределяне на правото на ползване със
споразумението от 06.08.2009 г.
Установено е от заключенията както на първоначалната, така и на повторната
съдебно-технически експертизи, че допълнително изградената от ответниците врата не
отговаря на изискванията и стандартите за жилищен вход, още повече същата води към
помещение в сутеренния етаж, през което следва да бъде преминато, за да се достигне
до коридор, водещ до общата за сградата стълбищна клетка, осигуряваща достъп до
жилищните етажи и останалите помещения в сградата. Освен че не отговаря на
техническите изисквания, тази врата не съотвества и на одобрения за сградата
архитектурен проект, с оглед което и предвид съществуващото в имота фактическо
положение към момента на приключване на съдебното дирене пред съда, въззивният
съд приема, че не е налице законосъобразна възможност ползването на дворното място
да бъде разпределено по начин, че всяка страна да ползва различен вход към
жилищната сграда от двора, част от който е разпределена за ползване на тази страна.
За пълнота следва да се посочи, че в настоящото производство, за разлика от
производството за делба, не подлежат на изследване въпросите какви технически
преустройства е възможно да бъдат извършени, за да се постигне обособяване на
реални дялове за всяка от участващите страни в производството. С решение № 409 от
26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I ГО, е налице произнасяне по въпроса може
ли съдът в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да разпредели ползването на общата вещ
по проект, който предвижда изграждането на нови зидове, който да обособят
отделните дялове, като е даден отговор, че съдът няма право в производството по чл.
32, ал. 2 ЗС да предписва каквото и да е преустройство, с цял обособяване на
отделните дялове. С Решение № 71 от 10.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., ВКС, II ГО,
е даден отговор по въпроса може ли в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да се
разпредели ползването по вариант, изискващ бъдеща промяна в имота в насока, че
служенето с общата вещ според чл. 32, ал. 2 ЗС означава прякото и използване
съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията и и
без да се накърняват свойствата , като съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се
извършва съобразно фактическото положение и с предназначението на вещта и съдът
няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с
цел обособяване на отделните дялове за ползване.
В аспекта на изложеното, следва да се посочи, че в производството е установено,
че входът към жилищната сградата е само един, както и че до същия се достига
съобразно обособена пешеходна алея, водеща от улицата до този жилищен вход. Ето
защо и не е налице друга възможност освен тази алея, водеща до входа на сградата и
намираща се в северната част на имота, да остане в общо ползване на страните така,
както е било и към настоящия момент, доколкото входната врата е обща част,
съответно се ползва съвместно от страните.
Според състава на въззивния съд не е удачно ползването на имота да бъде
разпределено съобразно вариант 4 на заключението на вещото лице инж. П., като
достъп до жилищните етажи се осъществява през гаражните врати на всеки от
гаражите на страните. Входът към гаражната клетка обслужва ползването на гаража и
осигуряването на автомобилен достъп до същия. При наличие на жилищен вход не е
обосновано по силата на съдебно решение страните да бъдат „заставени“ да ползват
гаражна врата за достъп до жилищен етаж, с оглед което и разпределение не следва да
5
бъде допуснато по този вариант на заключението, за което настояват въззивниците в
депозираната писмена защита.
Следва да се обсъди въпросът кой от предложените съгласно заключенията на
вещите лица по СТЕ варианти за разпределение на ползването е най-удачен в
конкретния случай.
Тук е мястото да се посочи, че с представеното и в настоящото производство
споразумение за разпределение на ползването с нотариална заверка на подписите на
страните по същото, не е уговорено част от дворното място около жилищната сграда,
самостоятелни етажи от която принадлежат на различни лица, да остане в общо за
всички съсобственици ползване за целите на осъществяване на свободен и
безпрепятствен достъп до фасадата на сградата за поддържане на сградата и ремонтни
дейности.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните
линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или
по предназначение служи за общо ползване. Ето защо и с решението си въззивният съд
следва да съобрази необходимостта от осигуряване на достъп до общите между
съсобствениците части, каквато част са фасадата на сградата и покривът.
Разпределението на ползването на дворното място следва да бъде осъществено по
начин, че да не ограничава този достъп и да създава предпоставки за иницииране на
ново производство със същия предмет. Достъп на страните следва да се осигури и до
отводнителната шахта, находяща се в дворното място, по отношение на която вещото
лице по повторната СТЕ е установило, че служи за отвеждане на дъждовни води от
покрива, доколкото последният също се явява обща част по смисъла на закона. В този
смисъл, че при иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да съобрази
изброените обстоятелства, е решение № 288 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4148/2014 г., ВКС, I ГО.
Единственият вариант, удовлетворяващ горепосочените изисквания при
съобразяване на съществуващото фактическо положение относно наличието на един
вход към жилищната сграда, притежанието на правото на собственост и начина на
ползване на гаражите от страните, е Вариант № 3 от заключението на СТЕ, изготвено
от вещото лице инж. П..
При постановяване на първоинстанционното решение решаващият състав на СРС
не е съобразил императивната норма на чл. 38, ал. 1 ЗС, както и указанията,
съдържащи се в съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 32, ал. 2 ЗС
относно достъпа до общите части, принадлежащи на различни собственици. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено
друго, с което ползването на дворното място се разпредели съобразно вариант № 3 от
заключението на СТЕ, прието във въззивното производство.
По разноските:
Според постановената по въпроса за дължимостта на разноските в производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС съдебна практика /Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. №
444/2012 г. на II г. о./ в това производство страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
6
останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това следва от характера на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация,
приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението
на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Доколкото съдебното решение
за разпределяне на ползването ползва всички съсобственици, в първоинстанционното
производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според
правата в съсобствеността.
С решението на първия съд разноски не са присъдени, но страните не са поискали
изменение на съдебния акт в тази част по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед което за
въззивния съд не е налице правомощие да присъжда разноски с въззивното решение. За
производството пред тази инстанция сторените от ищците разноски за държавна такса
и депозит, от който е изплатено възнаграждението на вещото лице по СТЕ, са в размер
на 290 лева. Ето защо и въззиваемите ответници следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищците сумата от 145 лева – разноски за производството пред въззивния съд,
съобразно притежаваните от страните дялове в собствеността.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20145515 от 24.06.2021 г., постановено по гр.д. №
57429/2020 г. по описа на СРС, 85 състав, като вместо това постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на незастроената част от
дворно място, съставляващо УПИ IV-20 от кв. 153 по плана на гр. София, местността
„Орландовци“, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.510.20 по вариант № 3, отразен на
Приложение - скица № 3 от заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Ю. П., както следва:
дял I, оцветен в червено на Приложение-скица № 3 от заключението на съдебно-
техническата експертиза, представляващ южната част на дворното място с площ
от 98,80 кв.м., да се ползва от К.К. П., ЕГН ********** и КР. К. П., ЕГН
**********;
дял II, оцветен в зелено на Приложение-скица № 3 от заключението на съдебно-
техническата експертиза, представляващ северната част на дворното място с
площ от 98,80 кв.м., да се ползва от П. Н. К., ЕГН **********, и С.И.. К.,
ЕГН*******;
за общо ползване на страните да остане частта от дворното място, оцветена в
жълто на Приложение-скица № 3 от заключението на съдебно-техническата
експертиза, представляваща входна алея в северната част на дворното място с
ширина 1 м., алея около фасадата на жилищната сграда, както и площ около
отводнителна шахта, с обща площ от 49,50 кв.м.
Приложение-скица № 3, отразяваща вариант № 3 от заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ю. П., приподписана от
състава на въззивния съд, съставлява неразделна част от решението.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8