РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Враца, 11.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 21.05.2020г. / двадесет
и първи май две хиляди и двадесета година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева и с
участието на прокурор Веселин Вътов,
като разгледа докладваното от съдията исково адм. дело №734 по описа на АдмС
– Враца за 2019г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.284, ал.1 и следващите
от ЗИНЗС вр.чл.203 АПК .
Образувано
е на основание постъпила искова молба от * Н.Н.А.,*** срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София (след направено уточнение по иска) за сумата
от 10 000 (десет хиляди) лева за периода от 14.04.2014 г. до 7.10.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Твърди се, че са налице незаконосъобразни бездействия
спрямо него, като го лишават от възможността да си продължи * в **, за да завърши **. Именно от тези
бездействия е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в *, *, *, *, * и
др. които претендира с предявената
искова молба. Иска се присъждане на претендираното обезщетение по изложените
обстоятелства в исковата молба.
В с.з. проведено онлайн с участието
на Н.А. моли за уважаване на предявения иск. Заявява, че
иска да продължи * си, претърпял
е много неимуществени вреди, няма пречка да продължи * си, което е негово право
и не знае защо го лишават от това. Ако му беше разрешено можеше да продължи
онлайн и **. Моли за уважаване на исковата молба. Посочва, че спрямо него има
специално отношение.
Ответникът
ГД “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр.СОФИЯ, чрез процесуалния си представител * Г.Х.
в представена по делото писмена защита оспорва исковата молба, като
недопустима, а по съществото на спора излага съображения за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на исковата
претенция.
По
делото са събрани писмени доказателства. Анализирайки събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и твърденията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От
приложените по делото доказателства се установява, че с писмо рег. №
1001/20.08.2019г. на З. *** до Директора на *** *** при З. *** е изпратен списък на л/св.
желаещи да продължат * си, като в същия фигурира и * Н.Н.А., осъден на
доживотен затвор. Налице е и подадено до Директора на **, чрез Началника на З. ***
заявление от Н.А. с дата 21.08.2019г., с което желае да бъде записан за * в **
за ***. Във вр. с писмото и подаденото заявление в справка от Директора
на ** ***, изх. № 229/22.08.2019г. до
Началника на З. *** е изпратена
информация относно постъпилите искания, като по отношение на л/св. Н.А. е отказано включване в учебния
процес, по съображения подробно изложени в справката/стр.18-20 и стр.46-48/.
В
справка изх.№ 78/30.01.2020г. от Директора на * са отразени подаваните молби от
* Н.А. с искане за продължаване на * му в
** и изпратените писма в отговор на направените искания, като от същата е
видно, че такава е подавана на 4.09.2018г. с вх. №780 и на 22.08.2019г. с вх. №
686, по които е отговорено с писма изх.№ 302/05.09.2018г. и изх.№
229/22.08.2019г./приложени по делото/. Приложена е подаваната молба от ищеца
през 2018г. и отговора по същата /становище/, в който е отразено невъзможност
за включване на лицето в * през *** /стр.42-45/.
Представена
е и справка от Началника на З. *** до ГДИН рег. № 1043/14.03.2018г. относно * Н.А.
/стр.102/ и в същата е посочено, че може да бъде на самостоятелна форма на *. От ГДИН до Началника на З. *** е изпратено
писмо рег. № 8945/10.09.2018г. във вр. с
искането на ищеца да продължи * си през ***, в което е направен отказ че няма
да бъде включен в **, като в същото подробно е посочено основанието за това /стр.107/.
Ищецът е уведомен за това срещу подпис
на дата 18.09.2018г.
По
делото е приложен и утвърден правилник за дейността на ** ** за *** /стр.49-67/
и заповед №25/17.09.2018г. на Директора на ** **, с която за *** в ** е
определена дневна форма на * /стр.68/. Със заповед №286/12.03.2018г. на
Директора на ** е определен прием за ***, в която е отразено подробно
осъществяването на същия /стр.89/. Приложен е и утвърден правилник за дейността
на ** ** за *** /стр.69-90/ и заповед №229/11.03.2019г. на Директора на ** **,
с която за *** в ** е определено подробно ***, брой на * и местата в тях, промяна броя на * /стр.91/,
със заповед №24/16.09.2019г. за ** е определена дневна форма на * /стр.88/.
От представена
по делото справка рег.№ 3372/18.05.2020г. на Началника на З. *** е видно, че * Н.А.
изтърпява присъда по НОХД №*** на ОС-***, с наложено наказание „**“, до момента
не е устройван на работа, като начало на наказанието е посочено 24.01.2007г. и
поставен при условията специален режим 08.04.2011г./стр.151/. представените по
делото доказателства не са оспорени от страните.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
предявеният иск е допустим, същия е
предявен срещу надлежен ответник ГДИН, с оглед заявената искова претенция. Съществуващите
** в местата за лишаване от свобода
/чл.43,
т.3 ЗПУО/, осъществяват своята дейност според ***, а * планове и програми
се утвърждават при условията и по реда на
ЗПУО. Според чл.
138 ППЗИНЗС директорите на * към
местата за лишаване от свобода
се назначават от *** съгласувано с
главния директор на ГДИН. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, ГДИН
има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по
предявеният иск. В този насока възражението на ответника за недопустимост на
иска е неоснователно.
По силата на разпоредбата на чл.284 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на
тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е
доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на
конкретни хипотези, част от които са други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. С
разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на
нарушение на чл.3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното, поради което е необходимо само да се
докаже незаконосъобразно бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен
акт задължение и това бездействие да е осъществено от административен орган в
това му качество. По смисъла на АПК действията и бездействията на
администрацията във връзка с отговорността за
вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни
действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За
да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези
фактически действия. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че
основателността на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС
предполага кумулативното наличие на предпоставките акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера
на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и
настъпилата вреда.
В
случая исковата претенция на ищеца А. е свързана с искане за обезщетение за
неимуществени вреди в следствие на бездействие
в мястото за изтърпяване лишаване от свобода
за осигуряване на правото на ** /т.е
неизпълнение на задълженията на
администрацията/.
От
доказателствата по делото е видно, че ищецът е подавал няколко молби до ГДИН и
до Началника на З. *** с искане за продължаване на **. Такива молби са подадени
през 2018г. и 2019г., към които са приложени и заявления от ищеца да продължи *
си в ** *** към З. ***, като на същите е
налице отговор с писмо рег. № 8945/10.09.2018г. на ГДИН във вр. с искането му да
продължи * си през ***, в което е направен отказ, че няма да бъде включен в **
и за което същия е надлежно уведомен срещу подпис на 18. 09.2018г./стр.107/ и писмо изх.№
302/05.09.2018г./стр.45/. За 2019г. е налице също отказ, отразен в справка изх. № 229/22.08.2019г. и уведомен лично на
23.08.2019г./стр.111/. По делото липсват
данни и доказателства същите да са оспорени, нито пък е налице твърдения от
страна на ищеца за това, тоест налице е изричен отказ за включване в
образователния процес, който не е оспорен от ищеца и е влязъл в сила.
Ищецът не конкретизира времето на предявяване на свои
искания през исковия период от 2014г. до 2017г. вкл., като в представените от
ответника копия от молби и искания на ищеца не се съдържат такива, които се
отнасят до включването му в *, * и * дейности през този период.Такива
обстоятелства не се посочват и в исковата молба, както и последващите уточнения
по нея, че са подавани такива искания.
Възможността лишените от свобода да получат *, дадено * или *, е уредена
в Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и в Правилника за прилагане на
ЗИНЗС. Съгласно чл.
159, ал. 1 и ал.
2 ЗИНЗС, в местата за лишаване от свобода
се осъществяват *, * и * дейности, в които всички лишени от свобода
имат равен достъп, като участието на
лишените от свобода
в *, * и * дейности се отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание.
*, * и * на лишените от свобода
е регламентирано и в правилника за
прилагане на закона. В чл.133, ал.1 от
същия е посочено, че лишените от свобода имат право да участват в *, * и * * и **.
Лишените от свобода,
съгласно същия
правилник, се включват в организираните * и * дейности в съответното място за лишаване от
свобода, където са настанени. Изключение
правят случаите, когато ** не предлага съответната * степен или **. Съгласно чл.162,
ал.1 ЗИНЗС лишените от свобода до ***т подлежат на ** в * към местата за лишаване от свобода, а според ал.2 от същия текст лишените от свобода, навършили **, се * в * по ал. 1 по
тяхно желание,а в ал.4 са посочени формите на *.
Според
чл. 213 ППЗИНЗС осъдените на ** се настаняват в отделни
затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена
сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и
охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата
категория. От данните по делото е видно,
че * Н.А. е с наложено наказание по НОХД №*** на ОС *** „**“, с начало на
наказанието 24.01.2007г. и поставен при условията на специален режим - 08.04.2011г./справка
стр.151/. Наказанието, на което е осъден, и режимът
на изтърпяването му, налагат да бъде изолиран от останалите в самостоятелно
помещение. Съгласно чл.71,
ал.2 ЗИНЗС лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си при
специален режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен
надзор и охрана. С представената по делото заповед на Директора на ** *** №
286/12.03.2018г. и заповед №229/11.03.2019г. е утвърден *** за ***, като е предвидена
единствено дневна форма на *. Това е видно и от заповед № 25/17.09.2018г. и
заповед №24/16.09.2019г. Утвърденият Правилник за дейността на * и представен
по делото за 2018/2019г. и 2019/2020г. също предвижда дневна форма на * /чл.8/
и не предвижда самостоятелна/индивидуална форма на *. В представена по делото
справка /стр.102/ е посочено, че ищецът може да се обучава в самостоятелна
форма на *, с оглед статута му. Съгласно
чл.161, ал.1 ЗИНЗС ** и ** се утвърждават при условията и по реда на ***.
Съгласно чл.62, ал.1, т.1 ЗИНЗС преместването на лишени от
свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при включване в *, в * за
придобиване на *, за повишаване на * или за работа – при изявено желание от
лишения от свобода. Съгласно чл.198, ал.5 ЗИНЗС със заповед на началника на затвора поставените на
специален режим осъдени на ** и на *** може да участват съвместно с други
лишени от свобода в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други
дейности.
В
случая на подадените молби от ищеца не е налице издаване на такава заповед,
както и на каквато и да е заповед във вр. с молбите на същия, както и обжалване
на такива заповеди или оспорване на
мълчалив отказ от началника на затвора
или от ГДИН, поради което не са налице
условията за наличие на отменен адм.акт вследствие на което ищецът да е
претърпял неимуществени вреди. Не е налице и оспорване на горепосочените писма,
с които е постановен отказ.
От
данните по делото и приетите доказателства, съдът приема че не е налице и
установено бездействие от страна на ответника, което да е незаконосъобразно,
нито пък действия в резултат на които ищецът да е претърпял неимуществени
вреди, които претендира в настоящото производство. Липсва
установено бездействие, което да е незаконосъобразно от страна на затвора и
ГДИН да осигурят възможност на ищеца да продължи * си до **, с оглед на
гореизложеното и доказателствата по делото. Напротив, установено е, че на ищеца
в качеството му на лишен от свобода е било
отговорено, че не може да бъде включен в
** през 2018/2019г. и 2019/2020г., тоест налице е отказ, който не е оспорен. В
тази насока следва да се посочи, че в чл.159 ЗИНЗС е предвидена възможност на
л/св. за **, но не и задължение за включването им в такива, както и възможност
за издаване на такава заповед от началника на затвора, съгласно чл.198, ал.5 ЗИНЗС, но не и задължение за включване в такова *. В случая претенцията е
формулирана като искане за обезщетение за вреди не от незаконосъобразен акт, а
от незаконосъобразно бездействие, каквото не е налице и не се установява от
доказателствата по делото предвид на изложеното.
Всички страдания, които твърди ищецът в исковата молба, че е преживял, в резултат на лишаване от
възможността да продължи * си до **, следва да се приемат, че са неизбежна
последица от изтърпяване на наказанието и не надхвърлят необходимото за
изпълнение целите на наказанието въздействие върху личността.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като
такъв.
По
делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на ответника за юрисконсултско възнаграждение. При този изход на
делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100/сто/ лева, определено от съда по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25 от Наредбата за плащането на правната
помощ.
Водим от гореизложеното и
на основание
чл.284 ЗИНЗС вр. чл.203 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на * Н.Н.А.,*** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София (след направено уточнение по иска)
за сумата от 10 000 (десет хиляди)
лева за периода от 14.04.2014 г. до
7.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, изразяваща се в незаконосъобразни
бездействия спрямо него, които го лишават от възможността да си продължи **.
ОСЪЖДА л/св. Н.Н.А.,*** да заплати на ГДИН - София разноски по делото в размер на
100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Враца/чл.285, ал.1 ЗИНЗС/ в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: