№ 207
гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110200477 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Л. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ******,
против Наказателно постановление № 22-1739-000071 от 17.03.2022, издадено
от Началника на РУ – В. Търново, с което за допуснато от Г. нарушение по
чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), на основание чл.53 от ЗАНН
и чл. 638, ал. 3 от КЗ й е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 400 (четиристотин) лева. В жалбата се излагат доводи за допуснати
процесуални нарушения при издаване на атакуваното НП, като се моли за
пълната му отмяна.
Жалбоподателката редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. К.Х. от ВТАК - редовно упълномощена. Адв. Х. поддържа жалбата и
изложените в нея доводи. Представя писмени доказателства - удостоверение
от Агенция по вписванията. Счита, че атакуваното НП е издадено в
противоречие с материалния закон, което е съществено процесуално
нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Алтернативно моли НП
да бъде изменено в частта му относно размера на наложеното наказание
1
"Глоба" и същата да бъде намалена на 250 лева, като се счита, че Г. също е
собственичка на автомобила. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Началника
на РУ - В. Търново. Същия счита, че процесното НП е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено изцяло. Излага доводи в тази
насока.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 26.02.2022 год. екип от контролни органи при РУ – В. Търново в
състав Св. К. С. - полицейски инспектор и Хр. Т. Ч. – полицай при РУ - В.
Търново, са извършвали специализирана полицейска операция в гр.
Килифарево. Около 15.50 ч. полицейските органи забелязали, че по ул.
"Пенчо Цонев" се движи лека автомобил "К." с рег. № *****, като решили да
му извършат проверка. Автомобила бил спрян по съответния ред, като се
установила, че същия е управляван от жалбоподателката Л. Д. Г. с ЕГН
**********, с адрес: ******. При извършената проверка на документите на
автомобила и след извършена проверка чрез РСОД (Радиостанция за
отдалечен достъп), проверяващите установили, че автомобила е собственост
на Г.Б.Г. с ЕГН **********, както и че за същия към датата и часа на
проверката няма сключена валидна полица "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Г. също не представила документи доказващи валидно
сключена застраховка за управлявания от нея автомобил.
При така установеното полицейски инспектор С.С. в присъствието на
св. Х.Ч. и в присъствието на самата Г., съставил на последната АУАН № 13
(бланков № 225552) от 26.02.2022 год., затова, че на 26.02.2022 год. около
15.50 ч. в гр. Килифарево, ул. "Пенчо Цонев", управлява л.а. марка "К." с рег.
№ *****, собственост на Г.Б.Г. с ЕГН: **********, в посока бивш стопански
двор, като при извършената проверка с РСОД е установено, че автомобила
няма сключена валидна полица "Гражданска отговорност на
автомобилистите", към датата и часа на проверката.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
АУАН е бил връчен на Г. по съответния ред, която го е подписала
доброволно и без възражения.
В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не са били депозирани
2
пред наказващия орган писмени възражения срещу акта.
Въз основа на описания АУАН, на 17.03.2022 год. Началника на РУ – В.
Търново, е издал атакуваното Наказателно постановление № 22-1739-000071
от 17.03.2022 год. като е възприел и възпроизвел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, и с което НП за допуснато от Л. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: ****** нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането (КЗ), на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ й е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400
(четиристотин) лева. НП е било връчено лично на Г. на 23.03.2022 год., която
го е обжалвала по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е допустима – подадена от активно-легитимирано лице и в
законоустановения срок, като по същество се явява основателна.
От формална страна атакуваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, съгласно Заповед № 366з-4485/30.12.2021 г. на
Директора на ОД на МВР - В. Търново /л. 11/ и въз основа на АУАН, съставен
от оправомощено за това лице (съгласно приложена Заповед № 812з-1632 от
02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установен факта, че за управлявания от жалбоподателя Л.Г. лек автомобил
марка "К." с рег. № *****, към момента на проверката – 26.02.2022 г., в 15:50
часа, не е имало действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Това обстоятелство се установява от свидетелските показания
на св. С.С., от събраните писмени доказателства, а така също не се оспорва и
от жалбоподателката и нейния процесуален представител.
Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е една от
задължителните застраховки, които българското застрахователно право
предвижда – чл. 461, т. 1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл. 483, ал. 1 от
КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т. е. тези, които
трябва да сключат такава застраховка, а именно: на първо място, всяко лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и
не е било спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо
място – всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията на РБ,
3
когато няма валидна за територията на страната застраховка (чл. 483, ал. 1, т.
2 от КЗ). Съответно, със санкционните разпоредби на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2
и ал. 3 от КЗ законодателят е предвидил налагането на административни
наказания за липсата на сключена застраховка ГО, както по отношение на
собственика на автомобила, така и по отношение на лицето, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "ГО".
В настоящия случай обаче, от събраните по делото доказателства
се установява, че към момента на проверката (26.02.2022 год.) и когато за
управлявания от Г. лек автомобил не е имало валидно сключена застраховка
ГО, същия автомобил е бил съсобствен между нея и съпруга й Г.Б.Г. с ЕГН:
**********. Това обстоятелство се установява от приложеното към АНП
писмо с рег. № 1275р-2055 от 11.04.2022 год. на Началника на Сектор "ПП"
при ОД на МВР - В. Търново и приложените към него разпечатки от
автоматизираната система на МВР, при което е видно, че автомобила е
придобит от Г.Б.Г. през 2021 година. От удостоверение за сключен
граждански брак № ********** от 04.06.2016 г. (заверено копие от което е
приложено към жалбата - л. 6 от делото) се установява, че към момента на
проверката и установяване на нарушението посочения като собственик на
автомобила Г.Б.Г. и жалбоподателката Л. Д. Г. са се намирали в граждански
брак. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Семейния кодекс вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Законът въвежда презумция, че съвместният принос се предполага до
доказване на противното. В съдебно заседание процесуалния представител на
жалбоподателката представя и удостоверение с изх. № 20220509090703 от
09.05.2022 год. издадено от Агенция по вписванията, с което се удостоверява,
че в регистъра на имуществените отношения на съпрузите за лицето Л. Д. Г. с
ЕГН ********** от 01.10.2009 год. до 09.05.2022 год. има следния
регистриран режим на имуществени отношения - Уведомление №
20160605094037 по акт за сключен граждански брак № 0095/04.06.2016 год.
при съпрузи Л. Д. Г. и Г.Б.Г., като режима на имуществени отношения е
Законов режим на общност.
Предвид така установените данни, съдът приема, че действително към
4
датата на проверката, управляваният от Л.Г. автомобил е бил нейна
собственост (съсобствен със съпруга й - Г.Б.Г.), в какъвто смисъл са и
наведените в жалбата твърдения от жалбоподателката.
Предвид горното съдът счита, че жлбоподателката не е извършила
описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като същата е
била собственик на процесния автомобил, за който не е имало сключена
валидна застраховка "Гражданска отговорност". Закона не предвижда санкция
за собственик на МПС, който управлява собственото си превозно средство, за
което няма сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност".
Предвидено е задължение за собственика на съответното МПС да сключи
такава застраховка съобразно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и
съответно санкция за неизпълнение на това задължение съобразно
разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В конкретния случай Л.Г. е извършила нарушение именно по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като собственик на процесното МПС не е сключила
застраховка "Гражданска отговорност" за същото, но това нарушение не е
извършено на 26.02.2022 год. (която дата е отразена в АУАН и НП като дата
на нарушението), а на датата, на която е възникнало това задължение
(изтичане на срока на валидност на предходно сключена такава застраховка)
и която дата в настоящия случай не е установена. При тези обстоятелства
съдът е в обективна невъзможност да осъществи правомощията си по чл. 63,
ал. 7 от ЗАНН и да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, тъй като не е установено на коя дата Г. е осъществила състава на
нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Поради тези съображения, съдът счита, че процесното НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката Л.Г. не е
осъществила състава на нарушението, описано в процесното НП.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
5
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено
възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на
разноските. Направените разноски обаче са в размер към минималния
предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С
оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че
следва да се присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски в
размер на 300.00 (триста) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1739-000071 от 17.03.2022,
издадено от Началника на РУ – В. Търново, с което за допуснато от Л. Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ******, нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ й е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева -
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК РУ - Велико Търново да заплати на Л. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: ******, направени разноски по делото в размер на
300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6