Р
Е Ш Е
Н И Е №2366
гр. Бургас, 13 декември 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас,
ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми
ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
АХД № 1076 по описа
за 2016 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по
реда чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по
искова молба (л.2; л.31), подадена от С.А.Д. против ГДИН при МП гр. София:
1.за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с
битовите условия, при които изтърпява наказание лишаване от свобода, за периода
05.05.2012г. – 20.05.2016г.(1447 календарни
дни), в размер на 221 550лв.( по 150лв. на ден), в едно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата И
2.за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с медицинското
обслужване, при изтърпяване наказание лишаване от свобода, за периода 05.12.2013г.
– 20.05.2016г., в размер на 50 000лв., в едно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че за
периода 05.05.2012г.
– 20.05.2016г. затворническата администрация не е спазила изискванията за минимална жилищна площ в помещенията
на затвора, където е търпял наказание лишаване от свобода. Посочва липсата на
естествено осветление, приток на чист въздух и климатизация. Оплаква се, че не
му е бил осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, тъй като
според режима в затвора вечер помещенията се заключват и за естествените си
нужди затворниците са принудени да използват кофа, която се намира в спалното помещение. Твърди, че е бил лишен от възможността да
осъществява минимални хигиенно-битови нужди, тъй като подаването на топла вода
за къпане става само два пъти седмично, а понякога изобщо липсва, а хигиената в
баните и тоалетните е изключително занижена, и вредна за здравето. Ищецът е недоволен и от храната, тъй като е
нискокалорична, недостатъчна и еднообразна, и била изготвена в разрез със
санитарно-хигиенните изисквания.
Ищецът твърди, че за
периода 05.12.2013г. – 20.05.2016г. затворническата администрация не е
съобразила изискванията на закона и Правилника за приложението му, като не е
създала условия за опазване на физическото му здраве и не е осигурила
навременно медицинско обслужване и лечение. В резултат на това получил съдово
заболяване- тромбозис акута
АФК синистра, което впоследствие се задълбочило и
довело до ампутация на лява подбедрица.
Според него, в
резултат на неизпълнение законовите задължения от страна на затворната
администрация, да осигури изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при
нормални битови условия, бил подложен на изтезание, жестоко и нечовешко
отношение, причинило му неимуществени вреди. Такива вреди претърпял и поради
неизпълнение на задълженията на затворническата администрация да му осигури
медицинско обслужване, което да е адекватно на здравословното му
състояние.
В съдебно заседание
се явява лично и с процесуален представител адв. С..
Поддържа изцяло исковите претенции. Подробни съображения излага в писмена
защита.
Ответникът по иска -
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието
гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., счита, че исковете
следва да бъдат отхвърлени като недоказани по основание и размер. Тезата си
аргументира в писмени бележки, представени по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас счита, че искът е частично основателен, що се касае
до лошите хигиенно- битови условия в затвора. Според него, претендирания
размер на обезщетението е завишен и следва да бъде съобразен с разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД.
І.ФАКТИТЕ:
Исковете за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди касаят следните периоди: 05.05.2012г. – 20.05.2016г. и 05.12.2013г. – 20.05.2016г.
Според представени по
делото становища от 01.08.2016 г.(л.54), 28.10.2016 г. (л. 89) и справки от 25.07.2016 г.(л.53), 26.10.2016
г. (л. 90), подписани от инспектор „СДВР“ при Затвора гр. Бургас, С.А.Д. *** на
09.05.2012 г. и е настанен в приемно отделение, където пребивава до дата 04.06.2012
г.
В периода 04.06.2012
г. до 06.11.2012 г. е настанен в салона на група за осъдени лица – осма група,
след което е настанен в група шест, в стая находяща
се на четвърти етаж, малко крило.
От 06.10.2014 г. до
13.08.2015 г. лишеният от свобода е настанен в салона на група три, обособена
за лишени от свобода в напреднала възраст или със сериозни здравословни
проблеми № 217. В спалното помещение е с обща жилищна площ от 16 кв.м., като
броя на лишените от свобода е варирал от
8 до 10.
Съобразно здравословният
му проблем отдел „ХУСУ“ към дирекция „Социално подпомагане на хора с
увреждания“ отпуска безвъзмездно инвалидна количка и санитарен инвалиден стол,
в комплект, за облекчаване и подпомагане на личните му нужди.
Помещенията, в които
е бил настаняван ищеца били оборудвани с легла и шкафове стандартен тип за съхранение на лични
вещи. Броят на леглата отговарял на настанените в помещенията лица.
Съобразно
конструктивните особености на цялата сграда на Затвора, както и в отделните
килии не бил обособен санитарен възел и нямало течаща вода. През деня всички
помещения на групите били отворени и лишените от свобода имали свободен достъп
до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, като можели да
ползват свободно от 6,30 до 20,00 часа. Проблеми с водоснабдяването не са
съществували. Непрекъснато се подавало съответното количество течаща студена
вода, а по установен график и топла 2 пъти седмично
/вторник и четвъртък/. След
заключване на помещенията в 20,00 часа, лишените от свобода ползвали бутилки с
вода и нямали достъп до санитарните възли. Осъдените лица, настанени в
Затвора-Бургас, сами определяли режима за поддържане хигиената в помещенията,
чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите
помещения на групите се поддържала ежедневно от специално определени лица -
хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената.
Ищецът, след прекатегоризация от Комисия, на осн.
чл. 73 от ЗИНЗС, е преместен в ЗООТ „Строител“ на 13.08.2015 г., където пребивава до 20.05.2016
г. и първоначално бил настанен в спално
помещение № 7, съобразно изразеното от него лично желание. Последното
било с обитаема жилищна площ 13,20 кв.м. и разполага с малък коридор, и отделно
санитарен възел с тоалетна. След
вечерната проверка се заключва единствено входната врата на спалното помещение.
Лишените от свобода разполагат с бързовари и допълнително могат да си затоплят
вода, според личната си необходимост. По време на престоя ищецът не е
предявявал каквито и да е претенции относно медицинско обслужване, поддържане
на личната си хигиена или пренаселеност в спалното помещение. Настанен е общо с
още трима осъдени в едно спално помещение.
Представена е
медицинска справка от д-р Л. Х. от 28.07.2016 г. Според която лицето страда от
„личностово разстройство – емоционално нестабилен тип
у примитивна личност, невротична декомпенсация“. По
повод това заболяване е лекуван многократно в Психиатрично отделение СБАЛЛС гр.
Ловеч. Лекуван е в Хирургичното отделение на СБАЛЛС гр. София по повод „поглъщане
на чуждо тяло“ през 2003 и 2004 г. Многократно е извеждан за консултации с
външни специалисти: - 30.04.2013 г. преглед при д-р Д. с поставена диагноза „Пиодермия“, 11.06.2013 г. преглед при д-р И., с поставена
диагноза „Локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“; 15.10.2013 г. преглед
при д-р И., с поставена диагноза „Локални инфекции на кожата и подкожната
тъкан“; 07.11.2013 г. преглед при д-р И. и д-р М., с поставена диагноза „Облитериращ тромбангиит /болест
на Beurger/“. По повод
лечението по поставената диагноза „Облитериращ тромбангиит /болест на Beurger/“, е прекъснато наказанието на лишения от
свобода от 15.11.2013 г. и на 24.04.2014 г. отново е осъществена поредната
консултация с д-р М.. На 26.06.2014 г. е изведен отново за изследване, но е
отказал лекуване и е върнат обратно в затвора. През периода 28.08.2014 г. –
30.01.2015 г. многократно е преглеждан и лекуван в лечебни заведения.
В периода 13.02.2015
г. – 09.03.2015 г. е хоспитализиран в СБАЛЛС – София с диагноза – Ампутацио крурис синестра, ХАНК 4 ст.
Отбелязани са
многократни посещения на амбулаторията на МЦ Затвора гр. Бургас, при които са
осигурявани необходимите медикаменти. Представено е и извлечение от
амбулаторния журнал, в което не могат хронологично да бъдат проследени
записите, касаещи ищеца.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани
лицата А.Ш.Х. и Г.А.Е..
Св. Г.А.Е. заявява,
че през 2012 г. с ищеца са били в четвърти малък коридор, килия 406. Общо били
28 души в килията за около месец, след което намалили броя. С него са били от
2012 г. до 2014 г. заедно в една килия, като за тези три години само веднъж са
пръскали срещу вредители.
Условията, в които
живеели през този период описва по следния начин: „Размерите на килията са 6 м.
на 5 м. Леглата бяха на три вишки. Тоалетна обособена
в килията няма. След като се заключи в 20.00 часа килията по нужда ходим в
кофи. Почистването е само с прах, рядко от затвора дават препарати. В килията
има дървеници и мишки. Два пъти седмично се полага баня. Храним се в столовата.
Понякога се носи храна и вътре в килията.“
По отношение
заболяването на С.Д. обяснява, че през 2012 г. на С. се появила гъбичка на
крака. Започнал да ходи на лекар, давали му
аналгин и парацетамол. След като кракът
започнал да се надува и набира гной, ищецът бил заведен на лекар и стоял в
болница. Не могъл да стои на крака си, дори яденето му носели в килията.
Оплаквал от силни болки. От 2012 г. до 2014 г. кракът му бил все така подут и
излъчвал силна, неприятна миризма. По- късно бил изкаран в общежитие
„Строител“.
Св. А.Ш.Х. заявява, че със С.Д. били в различни килии,
но бил чистач и отговорник и знаел, че ищецът е в килия с още 28 души.
Условията, в които живеели през този период описва по следния начин: “Бях
отговорник на чистачите на групата. Влизал съм във всички килии, отговарях за
хигиената, водех ги на лекар. В килиите няма вода и тоалетна, ползват се кофи
вечерно време. Те сами си правеха паравани от чаршафи. Леглата бяха на три
етажа, по двама в легло спяха, когато бяха 28 човека. Като чистеха килиите аз
получавах от администрацията препарати и им раздавах. На месеца веднъж даваха
препарати. Два пъти пръскаха за дървеници и мишки, но без резултат.“
По отношение
заболяването на С.Д. обяснява следното: „Водих С. на лекар, но те ми казваха да
го махам, да му давам цигари да не вика. Даваха му аналгин за болката. За да не
вика в коридорите и да не притеснява полицаите, викаше в банята. Заключвах го
да вика вътре. Карах го до болница два пъти, като последния път го върнаха,
като му дадоха аналгин. Докато съм бил в затвора пръстите на крака му бяха
отрязани. Кракът му беше син, подут и целият миришеше. Знаех, че ще му режат
крака, но незнам кога са му го отрязали, след като излязох от затвора са му го
отрязали. Бил хванал гъбички от банята, тя е много мръсна. Когато влязъл в
затвора кракът му бил здрав, после се поду и ходеше с патерици“.
По делото е допусната и
приета съдебно-медицинска експертиза. Последната е оспорена от пълномощника на
ищеца, който заявява, че е непълна и немотивирана. Това възражение според съда
е неоснователно. Действително писменото заключение на вещото лице съдържа
кратки отговори на поставените въпроси. В съдебно заседание, обаче вещото лице
дава подробни пояснения по заключението си и обосновава изводите си.
В заключението си вещото лице сочи, че С.А.Д. се намира под наблюдение и
лечение от съдов хирург от 2013 г. Страда от Тромбангиитис
облитеранс, което постепенно е довело до нарушение на
кръвообращението на ляв долен крайник с последваща
гангрена на пръсти и ходило. Заболяването е с неизяснени причини и до днес,
като водещи фактори за появата му са тютюнопушенето, радиационно облъчване,
нарушение в обмяната на липидите, автоимунни автоалергични реакции и пр. Старта на лечение като правило
е асимптомно до проявата на първите признаци-
студенина, тръпнене, болка при ходене, незаздравяващи рани и гангрени на
пръстите. Според вещото лице причината за настъпилото увреждане в
здравословното състояние на ищеца е заболяването и последвалите от него
усложнения. Като се вземат предвид причините, провокиращи заболяването, неглижирането от страна на пациента на предложеното лечение
и прогресиращото развитие на заболяването, независимо от приложеното лечение,
може да се твърди, че няма функционална връзка между условията, в които е
изтърпявано наказанието лишаване от свобода и настъпилото увреждане – ампутация
на лява подбедрица.
Вещото лице констатира, че в медицинската документация липсват данни за
предшестващи заболявания на С.Д.. Основните лечебни процедури и терапия са
извършвани в специализирани кабинети, поради което не може да се каже, че има причиноследствена връзка между причината за ампутацията на
лява подбедрица и проведеното медицинско лечение в
Затвора в гр. Бургас.
В съдебно заседание вещото лице допълва и пояснява изводите си. Заявява,
че операцията на ищеца е извършена лично от него и е запознат много подробно
със здравословното му състояние. Заболяването е такова, че симптомите му в
началото не се разпознават и от специалисти,
и не може да се определи старта на заболяването, за да се даде веднага
адекватно лечение. То протича в четири стадия, като в последния четвърти не се
изключва възможност за лечение. Дори да се осигури адекватно и навременно
лечение, не е на 100 % сигурно че няма да се стигне до ампутация на крайник или
да се предотврати гангрена. Всичко зависи от това какви съдове са поразени и в каква
степен.
Според вещото лице, лечението е проведено адекватно, лекуван е по
правилата на препоръките за лечение. Забавянето на даване съгласие за ампутация
също е допринесло за последващата ампутация. По повод
поставената диагноза „пиодермия“ вещото лице обяснявя, че това всъщност е гнойно възпаление на кожата.
При всяка промяна - от зачервяване до наличие на пъпка по кожата, или изтичане
на някаква течност, ще се постави диагноза „пиодермия“,
но според него това са прояви на основното заболяване. С поставяне на диагноза
„емболия и тромбоза на долните крайници“, се обяснява общо заболяване от детска
възраст до 100 г., но тя касае преди всичко атеросклеротични причини, които
като правило се развиват след 50 г. възраст. Терминът „Болест на Бюргер“ касае
хора до 50 г. преди всичко и много рядко над тази възраст и причината е т.нар.
възпалителен агент, т.нар възпаление на съдовете.
Вещото лице отново подчертава, че няма функционална връзка между
условията в затвора и развитата от ищеца гангрена. При по-малко от 2% от хората се успява да се
спаси крайник при това заболяване.
В хода на съдебното обжалване ответникът оспорва (л.443) автентичността
на следните медицински справки и докладни записки, подписани от д-р Л. Х. (л. 409-413; ), м.ф-р В. А.(л.415;
418; 421; 423; 424-425; 426; 428; 432), м.ф. Д.И. (л.427; 429; 430; 433; 434) и
директор МЦ д-р И.В.(л.417; 419; 420; 422 ).
С определение,
постановено в с.з., проведено на
15.11.2017 г. на основание чл. 193 от ГПК е
открито производство по оспорване автентичността на подписите на
издателите на тези частни документи.
За установяване автентичността на
описаните доказателства, в съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
лицата Д.И. , Л.Х. и В.А., които потвърждават автентичността на подписите
положени под оспорените документи.
Ответникът не доказва
автентичност на останалите оспорени документи, поради което и на осн. чл.194, ал.2 от ГПК те следва да бъдат изключени от
доказателствата.
Освен относно
авторството на положените върху медицинските справки и докладни записки,
подписи Д.И. , Л.Х. и В.А. свидетелстват за факти, които са относими към предмета
на спора.
В показанията си св. Д.И. заявява, че познава С.А.Д. от времето, през
което е работила в Затвора, като фелдшер (2008г.- 2016г.). Същият е бил
с диагноза Морбус Бюргер. Многократно са му били
извършвани прегледи от съдов хирург от
МБАЛ Бургас. Кракът му бил ампутиран. След прегледите и ампутацията, медицинските лица в Затвора изпълнявали
стриктно предписанията на съдовите хирурзи по режима на провеждане на лечение-
превръзки и медикаментозна терапия. Имало е многократни случаи на немотивиран
отказ от страна на ищеца да му бъдат извършвани предписаните процедури. Д. имал
и придружаващо, психично заболяване.
Свидетелката не си спомня
предписаното лечение във връзка
със съдовото заболяване да е било консултирано с психиатър.
Свидетелката Л.Х.
заявява, че работи като лекар в Затвора гр.Бургас от 2015г. Познава ищеца много
добре.Когато започнала работа той бил развил вече заболяването, като бил
лекуван от предишния лекар д-р И.В., от
фелдшер В.А. и фелдшер Д.И.. Проявявал изключително неуважение. Непрекъснато
бил недоволен от обслужването. Оплаквал се, че не му се дават лекарства, не е
изпращан на консултантски прегледи. Отказвал да му бъде извършена операция. Х.
многократно била използвала личните си контакти, за да му осигури възможност за
операция, но той отказвал по различни причини. Бил пускан в прекъсване, но се
връщал без да му бъдат извършени медицински интервенции. Случвало се е да има
назначена манипулация – смяна на превръзки и предоставяне на предписани
лекарства, които ищецът е отказвал.
В показанията си св. В.А.
заявява, че е работил като фелдшер в Затвора гр. Бургас от м. април 2008 г. до
м. септември 2014 г. Познава ищеца. Извършвал му е медицински манипулации по
повод заболявания. Кракът на Д. бил ампутиран, след като свидетелят вече не
работел в Затвора. Последният си спомня обаче за многократни случаи, в които
ищецът е отказвал да бъде лекуван
и да му бъдат извършвани манипулации,
което било отразено в медицински справки,
амбулаторни листи и епикризи, включително и в
специализираната болница в гр. София, т. нар. затворническа болница. Имал
поставена диагноза „Микоза“, преди да бъде поставена
диагнозата „Бюргер“. Първата диагноза била поставена в медицинския център и
потвърдена през м. април 2013 г. от д-р Д., който е дерматолог. Това било почти
една година след постъпването му в затвора. До тогава диагноза „Бюргер“ не е
била поставена, въпреки, че бил лежал в затворническата болница в София 2012 г.
и е бил консултиран от хирург. Диагнозата „Бюргер“ била поставена за първи път на 07.11.2013 г. Ищецът имал
придружаващо заболяване, установено от психиатричната болница в гр. Ловеч – личностно
разстройство със социопатни и асоциални прояви,
невротична декомпенсация у дебилна
личност с личностно разстройство със социопатни и
асоциални прояви. За тези диагнози бил лекуван многократно в специализираната
болница в гр. Ловеч. Имало регистрирани случаи на умишлено поглъщане на чужди тела, за което
бил лекуван в болницата в София 2003-2004 г. и това било отразено в личната му
амбулаторна карта в архива на болницата в София и личната му карта в Затвора
Бургас.
Свидетелят твърди, че
многократно бил заплашван от ищеца, защото не можели да му поставят точна
диагноза, независимо, че такава била поставена, че се провежда неадекватно
лечение и че не бил пускан да се лекува във външно лечебно заведение. Имало и
един опит за саморазправа. Съобщава и че Д. сам е свалял превръзките си, за
което били изготвяни докладни записки. На 15 ноември 2013 г. е бил пуснат в
прекъсване за лечение във външно лечебно заведение, на 6 и 14 декември му били
направени две оперативни интервенции в бургаската болница. След като е бил
изписан, не се е явявал на два контролни прегледа. При последващо
прекъсване на изтърпяване на наказанието по медицински причини, в Затвора била
получена информация от органите на МВР, че ищецът е бил хванат да краде в къща
в кв. „Ветрен“ зад болница „Дева Мария“.
ІІ. ПРАВОТО:
Исковете са
процесуално допустими.
Твърдят се неимуществени вреди,
настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника
във връзка с битовите условия, при които ищецът е изтърпявал наказание лишаване
от свобода, за периода 05.05.2012г. – 20.05.2016г. И неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора Бургас, свързани с медицинското обслужване, при изтърпяване
наказание лишаване от свобода, за периода 05.12.2013г. – 20.05.2016г.
Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а ал.2 на
текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал.
1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните,
според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа
(в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно
чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни
териториални служби (чл.12, ал.2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни
лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При това положение,
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" има както процесуална,
така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.
Както вече бе
посочено, в случая исковата защита следва да се реализира по реда на глава 7 от
ЗИНЗС.
Ето защо, за да бъде
приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава
чл.3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по
силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.
Т.е. отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3,
ал.2).
1. ПО ПЪРВИЯ ИСК:
Ищецът твърди
бездействие във връзка с битовите условия, при които е изтърпявал наказание
лишаване от свобода, което се изразява в неспазване изискванията за минимална жилищна площ в помещенията
на затвора, където е търпял наказание лишаване от свобода, липсата на
естествено осветление, приток на чист въздух и климатизация, не осигурен постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, лишаване от възможността да осъществява минимални
хигиенно-битови нужди, предоставяне на нискокалорична, недостатъчна, еднообразна,
и съобразена със здравословното състояние, храна.
Твърди, че поради
бездействието на ответника да му осигури адекватни условия, в които да търпи
наказанието си, така както разпорежда закона, за него са настъпили
неимуществени вреди, защото бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко
отношение.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
(решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на
исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите
условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на
кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията.
Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до
заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно
сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се
счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в
контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3
от Конвенцията.
Такова разрешение на
въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите
по чл.3, ал.2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл.3
от ЗИНЗС (редакция, към процесния период), въвежда
законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода.
Следва да бъде
отчетена и нормата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г., и
която според чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария,
е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които й противоречат. Според нея, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955
година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV)
от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила,
но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите :
10. Всички помещения,
от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те
спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се
обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на
тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и
проветряване.
11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва
да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли
трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
В случая, следва да
се има предвид и пилотното решение на Съда по правата на човека по делото
Нешков и други срещу България от 27 януари 2015г., в което категорично се сочи,
че пренаселеността в българските затвори и изключително лошите материални
условия в тях, води до нарушение на Член 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко
и унизително отношение) по отношение на настанените в тях, лишени от свобода.
Ищецът претендира
заплащане на обезщетение в размер на 221 550лв.( по 150лв. на ден) за
това, че в периода 05.05.2012г. – 20.05.2016г., е бил
настаняван в помещения, без постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
като през нощта е можел да удовлетворява всички физиологични нужди само в кофа,
която се намира в спалното помещение. Бил е лишен от възможности за добра
хигиена, поради периодична липса на подаване на топла вода, липсвала достатъчно
жилищна площ, достатъчно осветление и възможност за естествено проветряване в
помещенията в които е бил настаняван. В помещенията не било осигурено нормално
топлоподаване през зимния период.
В случая е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника по
отношение на повечето от твърденията в ИМ, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни да
осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това
следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да
следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата,
чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Визираният по-горе
нормативен регламент на Конвенцията и Конституцията на Република България
подробно е развит в разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС (в
редакцията, релевантна за процесния период).
Съгласно разпоредбата
на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип, каквото е процесното, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в която е бил настанен ищецът не отговарят на
посочените изисквания, тъй като за него е бил препятстван достъпа до санитарен
възел и течаща вода в продължение на половината от всяко денонощие и той в
разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне е бил принуден да
облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение. В
това помещение всъщност се осъществяват всички битови дейности, извършвани от
лишения от свобода ежедневно, като спане, хранене и др. От свидетелските
показания се установи, че мястото в килиите, където е поставена кофата за
физиологични нужди, не е преградено или отделено по никакъв начин от останалата
част на помещението. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишения от свобода, водят и до извода за
потенциална заплаха за неговото здраве, поради липса на реализирани елементарни
хигиенни стандарти – в едно помещение, в което лишеният от свобода е длъжен да
спи, да пребивава през деня и нощно време, да се храни, да облекчава
физиологичните си нужди в кофа без наличието на течаща вода, посредством която
да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен противоправното деяние, за наличието на непозволено
увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна
връзка с противоправното деяние. Вредата представлява
смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество,
телесна цялост, здраве и душевно състояние.
В конкретния случай
по делото чрез гласни доказателствени средства са
събрани доказателства, които установяват какво е било емоционалното и психично
състояние на ищеца по време на престоя му в Затвор Бургас през периода
09.05.2012 г.- 12.08.2015 г.
От друга страна,
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само
по себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо,
емоционално и морално страдание. Липсата на елементарен битов стандарт, свързан
с принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофи в същото
помещение, където спи и се храни, липсата през същия период на течаща вода в
помещението са от такова естество, че предизвикват във всяко нормално
психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които
обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл
решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу
България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Ш. срещу България и др.).
Като се вземе предвид
кумулативният ефект от тези установени по делото неблагоприятни за ищеца
условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му
достойнство и само по себе си представлява унизително третиране и фактът, че
през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен възел и течаща вода,
този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството, че се осъществява само
за кратки периоди от деня, през които малкото на брой санитарни помещения не
могат да обслужат всички лишени от свобода, обитаващи етажа, в неподдържани в
хигиенно отношение тоалетни и бани, където топлата вода се пуска два пъти
седмично в кратък времеви отрязък следва да се направи извода, че ищецът
действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
Ищецът в периода 09.05.2012 г.- 12.08.2015 г., е бил
настаняван в килии, чиито площи според разпитаните по делото свидетели, са били
несъобразени с броя на настанените в тях лица.
Във всички случаи
площта, която може да обитава един човек в тези помещения е в пъти по-малка от
минимално допустимата в размер на 4 кв.м. Този факт, сам по себе си е
достатъчен за да се направи извод, че ответника, чрез неговите служители не е
изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на
ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките
представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава,
извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като
спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна
площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание
поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек
предполага.
В дадената от
ответника справка изготвена от началника на Затвора Бургас, също се сочи за
разполагаема жилищна площ за ищеца под допустимата през периода 09.05.2012 г.-
12.08.2015 г. След тази дата е бил преместен в ЗООТ „Строител“, където
условията съществено се различават от тези в корпуса на Затвора. Там ищецът е
обитавал жилищна площ 13,20 кв.м. с още трима осъдени и е разполагал с малък
коридор, и отделно санитарен възел с тоалетна.
По тези съображения,
съдът счита, че липсата на достатъчно жилищна площ е произвела у ищеца
твърдените негативни емоционални преживявания, защото при всяко психично здраво
човешко същество липсата на минимално пространство, което да му позволява
спокойно биологично съществуване би причинило описаните в исковата молба
нематериални вреди, които обосновават извод за наличие на унизително отнасяне.
Следва да се посочи,
че ответникът не ангажира доказателства, с които да обори законово въведената
презумпция с нормата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС за периода 09.05.2012 г.- 12.08.2015
г. Изпълнението на задълженията на ответника да осигури законосъобразни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на ищеца се
установява единствено с недоказани твърдения, изложени в отговора на исковата
молба и представените справки, подписани от началника на Затвора Бургас.
Твърденията впрочем, изцяло се опровергават от свидетелските показания, които
съдът приема за непредубедени, последователни и обективни.
С оглед изложеното,
съдът счита, че искът е доказан по основание за периода 09.05.2012 г.-
12.08.2015 г.
Претенцията е изцяло
неоснователна за периода 5.05.2012г.- 8.05.2012г. и за периода 13.08.2015 г.-
20.05.2016г.
За първият период по
делото не са представени никакви доказателства ищецът изобщо да се е намирал в
Затвора гр. Бургас. Установено е, че е постъпил там на 9.05.2012г. и
първоначално е бил разпределен в приемно отделение.
За втория период ответникът оборва въведената с
нормата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС презумпция, като доказва, че ищецът е търпял
наказанието лишаване от свобода в условия, различни от заявените с исковата
молба.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по
справедливост.
В конкретния случай,
предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника и на увреждането,
както и естеството и степента на претърпените морални страдания, при отчитане
на кумулативното въздействие върху лицето на условията, размера на престоя на
ищеца в Затвора Бургас - за периода 09.05.2012 г.- 12.08.2015 г. – 1195 дни,
както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в
своите решения по казуси, близки до процесния
(решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото К. срещу България; решение от
12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото С. срещу България; решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ
по делото М. срещу България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с
посочените решения е определено обезщетение не само на основание чл.3 от
Конвенцията, а процесните основания касаят само
нарушаване на тази разпоредба, както и практиката на ВАС в тази насока, съдът
счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 7 200лв.
В останалата част- до
пълния претендиран размер от 221 550лв. искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
2. ПО ВТОРИЯ ИСК:
Ищецът твърди
бездействие във връзка с осигуряване навременно медицинско лечение през периода
05.12.2013г. – 20.05.2016г., което се изразява в неглижиране на оплаквания за
влошаване на здравословното му състояние, довело до заболяване- тромбозис акута АФК синистра, което впоследствие се задълбочило, поради
неспазване на предписания за лечение и
довело до ампутация на лява подбедрица.
Както вече бе
посочено, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава
чл.3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по
силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.
По този иск ищецът
твърди настъпила вреда от нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС- липса на адекватно
медицинско обслужване.
Освен противоправното деяние, за наличието на непозволено
увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна
връзка с деянието. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване
на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно
състояние.
В случая посочените
предпоставки за основателност на иска не са налице.
На първо място, съдът
приема за доказано, че по отношение на ответника са били предприети адекватни
мерки за осигуряване на лечение, съобразено със здравословното му състояние. Д.
е бил лекуван неколкократно във външни здравни
заведения, където е бил диагностициран, а
впоследствие му е била извършена оперативна интервенция. Спазвани са и
предписанията за следоперативно лечение.
Разпитаните в хода на
производството свидетели Д.И. , Л.Х. и В.А. са категорични, че са предоставяли
на ищеца лекарства и са правили периодични превръзки след операцията. Тези лица
съобщават и непротиворечиви данни за това, че ищеца сам многократно е отказвал
прием на лекарства, отказвал е медицински манипулации и своеволно е свалял
направени му вече превръзки.
При това положение не
може да се приеме наличие на бездействие
във връзка с осигуряване навременно медицинско лечение през процесния
период, така както твърди ищецът.
На следващо място не
е доказана причинно- следствена връзка между действията (или бездействията,
както се твърди) на служители на ответника, свързани с медицинското обслужване
на ищеца и заболяването му от Тромбангиитис облитеранс, и извършената впоследствие ампутация на крака.
Според вещото лице заболяването е с неизяснени причини и до днес, като
водещи фактори за появата му са тютюнопушенето, радиационно облъчване,
нарушение в обмяната на липидите, автоимунни автоалергични реакции и пр.
Освен това посочва, че старта на лечение като правило е асимптомно до проявата на първите признаци- студенина,
тръпнене, болка при ходене, незаздравяващи рани и гангрени на пръстите. Т.е. в
началото заболяването е трудно диагностицируемо дори
развитието му да е започнало в условия, различни от тези в затвора.
Вещото лице е
категорично, че като се вземат предвид причините, провокиращи заболяването, неглижирането от страна на пациента на предложеното лечение
и прогресиращото развитие на заболяването, независимо от приложеното лечение,
може да се твърди, че няма функционална връзка между условията, в които е
изтърпявано наказанието лишаване от свобода и настъпилото увреждане – ампутация
на лява подбедрица. Лечението е проведено адекватно,
ищецът е лекуван по правилата на препоръките за лечение. Забавянето на даване
съгласие за ампутация също е допринесло за последващата
ампутация.
Тук следва да се
посочи и че констатациите на вещото лице, относно поведението на ищеца и отношението му към заболяването, изцяло подкрепят
гласните доказателства в тази насока.
При това положение,
ако не може да се приеме, че заболяването на ищеца е резултат от собственото му
поведение, то до голяма степен последвалите усложнения, включително закъснялата
оперативна намеса, са били предпоставени от него.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният иск за обезвреда от
бездействие във връзка с осигуряване навременно медицинско лечение през периода
05.12.2013г. – 20.05.2016г., което се изразява в неглижиране на оплаквания за
влошаване на здравословното състояние на ищеца, довело до заболяване- тромбозис акута АФК синистра, което впоследствие се задълбочило, поради
неспазване на предписания за лечение и
довело до ампутация на лява подбедрица, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на С.А.Д., ЕГН ********** обезщетение в размер на 7 200 (седем хиляди и
двеста)лв. за претърпени неимуществени вреди от подлагане на изтезания, жестоко
и нечовешко отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на
ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на възможност за адекватно проветряване и
осветяване на помещението, неосигуряване на нормална жилищна площ и
неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден,
лишаване от възможност за осъществяване на минимални хигиенно-битови нужди в
периода от 05.05.2012г. – 20.05.2016г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част до претендирания размер от 221 550 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.А.Д., ЕГН ********** против ГДИН при МП гр. София за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора Бургас, свързани с медицинското обслужване, при изтърпяване
наказание лишаване от свобода, за периода 05.12.2013г. – 20.05.2016г., в размер
на 50 000лв., в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: