Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 119 07.04.2016
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На десети март Година две хиляди и шестнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар С.В.
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 193 по описа за 2014 година
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от „Бритиш – Бългериан къмпани“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Жеравна, Община Котел, представлявано от управителя К.С.С.
с ЕГН ********** против „Мелаинвест и партньори“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 162, представлявано
от управителя Николай Василев Тодоров с ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр.Бургас, ул.Александровска № 115, вх.А, ет.4, чрез адв.М.Г. ***, при
участието на трето лице – помагач на страната на ищеца К.С.С. с ЕГН **********,
с посочен адрес: *** и на трето лице -
помагач на страната на ответника С.И.Н. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник
адв.И.Б. ***: 1. Да се признае за установено, че ищцовото дружество не дължи на
ответника сумата от 540 000лв., представляващи задължение по запис на
заповед, издаден от „Бургаска солна компания“ ООД на 30.01.2001г. и авалиран от
ищеца; 2. Частичен иск от 800лв. от законната лихва върху главницата от
540 000лв., заведен като част от сумата от 666 639.52лв., представляваща
мораторна лихва от 07.05.2002г. до датата на предявяване на иска –
24.01.2012г.; 3. Частичен иск в размер на 100лв., заведен като част от сумата
от 61 927.66лв., представляваща част от направените разноски по изп.д.№
23/2007г. по описа на ЧСИ Божилова и изп.д.№ 2131/2002г. по описа на ДСИ при
Районен съд – Бургас и 4. Да се признае за установено по отношение на
ответника, че същия няма право да получи от ищеца изпълнение, включително и
принудително на вземанията си, описани в т.1, 2 и 3 /съобразно определение на
съда № 173/ 26.06.2013г. – л.240, по т.д.№ 4/12г. по описа на ОС-Сливен, т.ІІ/,
както и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. В исковата
молба и уточненията към нея се твърди, че ищцовото дружество е поръчител по
запис на заповед от 30.01.2014г. с издател „Бургаска солна компания“ ООД и
поемател С.И.Н. за сумата от 540 000лв. По това време съдружници в
издателя били С.Н. и К.С.. Ст.Н. предявил записа на заповед пред РС-Бургас,
който издал изпълнителен лист за сумата от 540 000лв. и въз основа на него
било образувано изп.д.№ ********** по описа на СИС при РС-Бургас, прехвърлено
през 2007г. на ЧСИ Ивелина Божилова с
район на действие ОС-Бургас и образувано под № 20078000400023/2007г. Твърди, че
на 12.05.2011г.*** между титуляра на вземането по изпълнителния лист и
поемателя по издадения запис на заповед „Мелаинвест и партньори“ ООД бил
сключен договор за цесия, по силата на който Ст.Н. прехвърлил вземането по
записа на заповед и съответния изпълнителен лист на ответника „Мелаинвест и
партньори“ ООД. Като последица, ответникът бил конституиран като взискател по
образуваното изпълнително дело при ЧСИ Ив.Божилова на мястото на предходния
взискател Ст.Н.. За цесията ищеца бил уведомен от ответника на 12.05.2011г.
Според ищеца, сумата по записа на заповед не се дължи, тъй като тя не е била
получавана от издателя или поръчителите. Записът на заповед бил издаден
единствено и само като обезпечение срещу уговорка за предоставяне на бъдещ заем
от страна Ст.Н. в полза на „Бургаска солна компания“ ООД, какъвто заем не е бил
сключван между тези лица, не е била предавана и сума от страна на Ст.Н. на
издателя „Бургаска солна компания“ ООД и поръчителите по същия запис на заповед
от 30.01.2001г. По-нататък се
претендира, че сумите по записа на заповед не се дължат поради извършено
надлежно плащане на цялото задължение, което се установява с издадена и
подписана от С.Н. разписка с декларация, че всички изплатени суми от „Бургаска
солна компания“ ЕООД и К.С. по същия запис на заповед от 30.01.2001г. възлизали
на общо 551 175 лв. С тази разписка Ст.Н. декларирал също, че с тази сума
е било прието изцяло изплащането на задължението по същия запис на заповед и
издателя и поръчителите по него се освобождавали от плащания.
Ответникът в отговора на исковата молба изрази
становище за недопустимост на исковата молба поради липса на правен интерес и
поради това, че авалиста не може да противопоставя на приносителя на ценната
книга възражения, които би могъл да направи хонората, поради самостоятелния
характер на менителничното задължение. Заявените възражения на ищеца за липсата
на валидно възникнало каузално правоотношение, обезпечено с ценната книга, е не
само неоснователно на основание чл.485 ал.2 от ТЗ, но обуславя и недопустимост
на исковете. По същество счита, че поведението на ищеца било насочено към
установяване на извършено плащане по процесния запис на заповед или са
направени други правопогасяващи възражения, с което било направено извънсъдебно
признание за дължимост на сумите по ценната книга. Бяха оспорени твърдения на
ищеца в първоначалната и уточняващата молба, в т.ч. приложената разписка от
16.01.2002г. како неавтентична /неподписана от Ст.Н./ и с невярно съдържание. Плащане
или прихващане с насрещно ликвидно и изискуемо вземане по записа на заповед не
са били извършвани. Антидатирането на разписката се установило и от
последващите действия на ищеца относно вземанията. Разписката от 22.02.2001г.
за сумата от 150 000 лв. не се отнасяла до процесния запис на заповед.
Разписката от 15.01.2002г. за сумата от 55 000лв. се отнася до задължения
на „Бургаска солна компания“ ООД към „Металплат син“ ЕТ, а не към Ст.Н.,
съотв.положения подпис не принадлежи на това лице.
Своевременно постъпилото писмено становище от третото
лице – помагач на ответника С.Н., съдържа възражения за недопустимост на
исковете поради невъзможност поръчителя по записа на заповед да прави описаните
в исковата молба възражения. По същество счита исковете за неоснователни.
Оспорени бяха всички представени от ищеца писмени доказателства като неверни,
неистински и антидатирани. Повдигнатият спор е бил решен със сила на присъдено
нещо в процедурата по чл.250 от ГПК /отм./. Направено е възражение за настъпила
погасителна давност по всички наведени от ищеца аргументи. Разписката от
16.01.2012г. е неавтентична, направени допълнителни парични вноски няма.
Изявление за прихващане трябва да се направи от ищеца, а не от Ст.Н., но липсва
нарочен документ по чл.104 от ЗЗД. Такава разписка не е била представяно
по-рано в производството по чл.250 от ГПК /отм./. Разписката от 22.02.2001г. не
касае процесния запис на заповед, а тази от 15.01.2002г. се отнася до трето по
делото лице, което не е могло да извършва прихващания. Бяха приложени писмени
доказателства.
В съдебно заседание пълномощник на ищцовата страна не
се яви. В писмени молби заяви, че поддържа исковата молба и моли съда да уважи
исковете изцяло. В подкрепа на тезата си ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество чрез своя процесуален
представител, поддържа всички направени възражения. Твърди, че ако делото не се
прекрати поради недопустимост, исковете като изцяло недоказани следва да бъдат
отхвърлени. Представи писмени доказателства.
В съдебно заседание не се яви процесуален представител
на третото лице – помагач К.С.. В писмени молби заяви, че исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
В съдебно заседание третото лице – помагач Ст.Н. чрез
своя процесуален представител, поддържа всички направени възражения. Счита, че
ако делото не се прекрати поради недопустимост на предявените искове, същите като изцяло недоказани следва
да бъдат отхвърлени. Представи писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е
дължимата държавна такса. Налице е правен интерес за завеждане на искова молба
с посочения петитум, който въпрос вече е обсъден от съда в определението му по
чл.374 от ГПК /л.9/ и промяна по този въпрос не се налага. В допълнение трябва
да се посочи, че законовата забрана за авалиста да противопоставя на
приносителя на ценната книга възражения, които би могъл да направи хонората, е
въпрос по същество, а не по допустимостта на исковата молба. В този смисъл е и
изразеното становище от състав на Апелативен съд – Бургас в определение № 161/
21.05.2012г. по ч.т.д.№ 120/2012г. по описа на съда.
Твърди се, че на 12.05.2011г. е бил сключен договор за
цесия /л.192-193 СОС/ между титуляра на вземането по изпълнителния лист и
поемател по записа на заповед, като Ст.Н. е прехвърли на „Мелаинвест и
партньори“ ООД процесното вземане, в резултат на което ЧСИ с постановление от
19.05.2001г. /л.99 СОС/ е конституирал в изпълнителното производство това
дружество като взискател на мястото на Ст.Н.. Ищецът е бил уведомен на 12.05.2011г. с уведомление по чл.99 ал.3
от ЗЗД /л.98 СОС/. Това е достатъчно да обоснове насочването на исковете против
ответника в настоящото производство.
Исковете са с правно основание чл.254, вр.чл.97 ал.1
от ГПК /отм./, а понастоящем чл.124 ал.1 от ГПК.
Според представения протокол от 15.11.2000г. /л.12 към
делото пред ОС-Сливен, за краткост СОС/, са били взети решения от съдружниците
в „Бургаска солна компания” ООД да се
кандидатства от дружеството за кредит в размер на 500 000лв. пред ОББ АД.
– Бургас. Видно от писмо от банката, кредита е бил разрешен към 09.02.2001г.
/л.14 СОС/ и за обезпечаването му е била учредена договорна ипотека в полза на
банката с нот.а.№ 114, т.І, рег.№ 496, н.д.№ 111/2001г.*** действие РС-Бургас
/л.102 СОС/. На 30.01.2001г. е бил съставен запис на заповед, с който „Бургаска
солна компания” ООД се е задължила без протест на 30.03.2001г.***3 да плати на С.Н.
сумата от 540 000 герм.марки /л.13 СОС/. Според текста, К.С. лично и като
управител на “Бритиш – Бългериън къмпани“ ЕООД се е задължил като поръчител за
цялата сума към Ст.Н.. На л.97 по делото пред СОС е приложен записа на заповед,
като на гърба е изписана декларация с дата 02 април 2001г. от К.С. в качеството
му на управител на „ББК“ ЕООД и на „БСК“ООД, че не е в състояние да изпълни
плащането по записа на заповед. По процесния запис на заповед е бил издаден
изпълнителен лист в полза Ст.Н. /л.186 СОС/, което е отбелязано върху самия документ, а взискателя е предприел
действия за принудително реализиране на вземането си, което е видно от
приложените молба от 08.05.2002г. /л.183 СОС/, молба от 11.07.202г. /л.184-185
СОС/, удостоверение от Държавен съдебен изпълнител при РС-Бургас /л.187 СОС/,
молба и протокол от 14.03.2007г. /л.188, 189 СОС/, писмо от 19.03.2007г. на ЧСИ
/л.190 СОС/, писмо до „ББК“ ЕООД /л.191/, протокол за обявяване на постъпили
наддавателни предложения от 30.01.2012г. /л.196-199 СОС/, уведомление от ЧСИ от
03.02.2012г. /л.222 СОС/. С влязло в сила решение № 31/ 03.06.2005г. по т.д.№
37/2004г. по описа на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение № 823/
09.10.2006г. по гр.д.№ 1003/2005г. по описа на ВКС, ІІ о., ТК, е било отменено
решение № 216/ 27.11.2003г. по гр.д.№ 25/2003г.***, като е бил отхвърлен
предявения от „БСК“ ООД, К.С. и „ББК“ ЕООД против Ст.Н. иск за унищожаване
поради заплашване на процесния запис на заповед и е обезсилено
първоинстанционното решение, с което е било прието за установено по отношение
на Ст.Н., че К.С. и „ББК“ ЕООД в качеството им на поръчители по записа на
заповед не дължат сумата от 540 000 ДМ /л.272-283 СОС/. С протокол от
30.01.2012г. на ЧСИ по изп.д.№ 20078000400023/2007г. /л.328-329 СОС/, е бил
възложен на „Мелаинвест и партньори“ ООД подробно описан недвижим имот, за
удовлетворяване на задължение на солидарните длъжници „ББК“ ЕООД,
„БСК“ООД и К.С. по процесния запис на заповед.
С влязло в сила решение № 158/ 14.07.2004г. по т.д.№ 436/2003г.***,
потвърдено с решение № 7/ 16.02.2005г. по т.д.№ 190/2004г. по описа на Апелативен
съд – Бургас и решение № 243/ 20.03.2006г. по т.д.№ 634/2005г. по описа на ВКС,
ІІ о., ТК, е бил осъден Ст.Н. да заплати в полза на К.С. сумата от
12 000лв., 225 000лв., 616.96лв., законната лихва върху сумата от
12 000лв. от 30.12.2003г. до окончателното й изплащане и 1136 лв. /л.9-18
СОС ІІ/. Приложен е препис от договор за заем от 01.07.1999г. /л.35 СОС ІІ/,
според който Ст.Н. като ЕТ“Металпласт – С.Н.“ е предостави на „БСК“ ООД заем в
размер на 280 000 ДМ, с падеж 31.12.2002г. По този договор според 3 бр.
разписки, „БСК“ ООД чрез управителя си К.С. е получил на ръка сумите от общо
200 000 ДМ /л.36-38 СОС ІІ/ и още 60 000 ДМ с банков превод от
27.12.1999г. /л.39/. Според запис на заповед от 22.02.2000г. /л.73 СОС ІІ/, К.С.
се е задължил на 16.02.2003г. да изплати на Ст.Н. сумата от 77 000 щ.д.,
според запис на заповед от същата дата /л.74 СОС ІІ/ да плати на 30.12.2003г.
сумата от 98 000 герм.марки /ДМ/, съобразно друг запис на заповед /л.75
СОС ІІ/ да плати на 30.11.1997г. сумата от 85 000 щ.д. и според запис на
заповед от 21.02.2000г. /л.76 СОС ІІ/ „БСК“ ООД да плати на ЕТ „Металпласт –
Ст.Н.“ на 06.01.2003г. сумата от 280 000 ДМ. Според приложена разписка
/л.98/, на 19.12.2013г. К.С. е получил от адв.М.Г. сумата от 28 544.29 лв.
дължима по изп.д.№ 48/2006г.*** действие ОС-Бургас. Приложено беше по делото постановление
за възлагане на недвижими имоти на ЧСИ Ив.Божилова, вписано на 16.07.2012г.,
т.24, № 102, дв.вх.рег.№ 7361 на СП – Бургас, в полза на „Мелаинвест и
партньори“ ООД с ЕИК *********, с оглед внесената цена от проведена публична
продан на имота в размер на 915 000лв. /л.85/. Това постановление е влязло
в сила на 02.07.2012г., както е отбелязано върху него. С решение № 903/
01.10.2014г. по ч.т.д.№ 476/2012г.***, съдът е отхвърлил молба на „Бритиш –
Бългериан къмпани“ ЕООД и „Бургаска
солна компания“ ЕООД за допълване и тълкуване на решение № 622/ 02.07.2012г. по
същото дело, с което частните жалби на същите дружества против постановлението
на ЧСИ са били оставени без уважение. Служебна справка в архива на ВКС показа,
че с решение № 73/ 31.05.2013г. по т.д.№ 1008/2012г. на ВКС, І т.д., по реда на
чл.303 от ГПК е била оставена без уважение молбата на дружествата за отмяна на
влязлото в сила постановление на ЧСИ за възлагане на недвижимите имоти.
Придобиването на правото на собственост върху имотите от „Мелаинвест и
партньори“ ООД е отразено и в приложената от „Бритиш – Бългериан къмпани“ ЕООД
справка по лице, с последващи извършени апортни вноски. На 24.09.2015г. е бил
осъществен въвод във владение в полза на ЕТ „Икар – Ваня Кръстева“ по изп.д.№
20067030400269 по описа на ЧСИ с район на действие ОС-Бургас /л.126/ в недвижим
имот, който е бил предмет на договор за заем от 27.12.2005г. между „БСК“ ООД и
Светлозар Милушев /л.148-154/. За същия имот се отнасят и представените
заявление /л.156/, протокол /л.155/, обезпечителна заповед /л.157/.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност
на предявените искове. Издаденият в полза на С.Н. запис на заповед съдържа
задължителните реквизити съобразно чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна
документ. Посочено е, че сумата се дължи на 30.03.2001г., без протест. Поради
това и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В приложения запис на
заповед /л.13 от т.д.№ 4/12 г. по описа на ОС-Сливен/, върху лицевата страна след
подписа на издателя, К.С. лично и като управител на „Бритиш – Бългериън
къмпани“ ЕООД са се задължили като поръчители на издателя на записа на заповед
за цялата сума. За положените подписи не се спори, че принадлежат на К.С.. Следователно
няма съмнение, че изписването на цит.текст представлява поръчителство. Записът
на заповед е бил предявен на 02.04.2001г. и управителя на „БСК“ ООД не е
оспорил дължимостта на сумата, с което е приел ценната книга за плащане,
потвърждавайки задължението на издателя и поръчителите.
Поначало единствено издателят на записа на заповед
може да прави възражения, основани на каузалното правоотношение, но не и
авалистите. За последните това е допустимо в случай, че те самите са страни по
каузалното правоотношение или ако приносителят е недобросъвестен или е извършил
злоупотреба с право, знаейки за наличие на лични възражения по правоотношението
с хонората / издателя на записа на заповед/. Такива твърдения въобще липсват,
поради което съдът няма да обсъжда възраженията в тази насока, направени от „ББК“
ЕООД и К.С. като авалисти. В тази връзка следва да се съобрази и изходът от
спора по т.д.№ 25/2003г.***, приключило с отхвърлянето на исканията на К.С.,
процесния запис на заповед да бъде унищожен като подписан от него поради
заплашване от Ст.Н. и присъствало трето лице.
Валидни възражения от страна на ищцовата страна не
бяха направени. Твърдените плащания по записа на заповед останаха изцяло
недоказани. Не се доказа и наличието на ликвидно и изискуемо вземане против С.Н.
или „Мелаинвест и партньори“ ООД, с което да бъде извършено прихващане. Няма
съмнение, че обичайно каузални правоотношения между страните, са основанията за
издаването на запис на заповед. Поради това и плащанията на поетите задължения
по каузалните сделки освобождават ищеца и третото лице К.С. като поръчители и от съответната част от менителничното
задължение. Доказателства, че поетото с приложения запис на заповед парично
задължение е вече изплатено от някое от задължените лица, не бяха приложени.
С определение № 1467/ 14.12.2015г., съдът на основание
чл.183 от ГПК изключи от доказателствата по делото представените преписи от
разписки от 16.01.2002г., 15.01.2002г. и 22.02.2001г., след като същите бяха
оспорени от ответника и третото лице Ст.Н., а ищеца не представи оригиналите и
не позволи проверката им. Впрочем разписката от 16.01.2002г. е била оспорена от
Ст.Н. с нотариално заверена декларация, приложена и по настоящото дело. С тези
действия се изчерпаха представените от „ББК“ ЕООД доказателства за наличието на
ликвидни и изискуими задължения на „Мелаинвест и партньори“ ООД и С.Н. към
„ББК“ ЕООД, „БСК“ ООД и лично към К.С..
От друга страна, твърденията на ищеца, че са налице
задължения от ответното дружество, произходящи от ползването на недвижим имот,
собственост на „ББК“ ЕООД от „Мелаинвест и партньори“ ООД, бяха направени
месеци след изтичане на преклузивния срок според ГПК за ангажиране на
доказателства за такива задължения. Тук следва да се посочи и процесуалното
поведение на ищцовата страна, насочено към протакане на делото. Доказателства
затова са извършените от ищеца процесуални действия от завеждане на исковата
молба пред ОС-Сливен на 24.01.2012г., до молбата с вх.№ 22063/ 15.12.2015г. с
направени искания за събиране на доказателства, предвид направени съвсем нови
твърдения, обосноваващи предявяването на нов иск, различен от приетите за
разглеждане.
По отношение на други твърдения на ищеца за
недължимост по процесния запис на заповед поради плащане. Видно от определение
от 01.10.2002г. по гр.д.№ 1364/2002г.*** СОС/, съдът в производството по реда
на чл.250 от ГПК /отм./ е обсъдил и отхвърлил представените /и изключени на
основание чл.183 от ГПК като доказателства/ разписки от 22.01.2001г. и
15.01.2002г., като е приел, че не удостоверяват извършено плащане с подробни
мотиви. А по отношение на представения в цит.производството пред РС-Бургас
протокол от Общо събрание на съдружниците на „БСК“ ООД от 19.12.2001г., е
налице и влязла в сила присъда спрямо К.С. /л.324-326/ за извършено от него престъпление
по чл.310 ал.1, вр.чл.308 ал.1 от НК именно заради добавеното „т.2 –
Освобождаване от отговорност на издателя и поръчителите по запис на заповед от
30.01.2001г., поради изплащане на сумата“, както и взето решение по т.2 „Освобождаване
от отговорност на „БСК“ ООД – Бургас, „ББК“ ЕООД и К.С. по запис на заповед от
30.01.2001г., поради изплащане на сумата на Ст.Н.“.
По отношение заявленията за прихващане от страна на К.С.,
направени в производството по изп.д.№ 200780400023/07г.*** действие ОС-Бургас,
са налице влезли в сила съдебни актове, цитирани по-горе в доказателствения
материал. Всички са били отхвърлени с подробно изброени от съдилищата и частния
съдия-изпълнител мотиви.
Приложеният нот.а.№ 181, т.І, рег.№ 0775, н.д.№
167/2008г. /л.227-230 СОС/ и 2бр. удостоверения за отбелязвания /л.233, 234
СОС/, искова молба /л.236-241 СОС/, експертна оценка /л.241-251 СОС/, отчети за
приходите и разходите, баланси с приложения към тях, оборотни ведомости,
индивидуален сметкоплан, решение № ІV-16/ 11.05.2007г. и решение № 190/
23.08.2007г. по ч.гр.д.№ 41/2007г.***, както и останалите непосочени изрично от съда приложения, нямат отношение
към спора.
Последица от
отхвърлянето на първия иск, е и отхвърлянето на останалите искове. След като
съдът прие, че ищеца и третото лице – помагач К.С. като поръчители дължат
сумата от 540 000 лв. по записа на заповед от 30.01.2001г., то същите
дължат и заплащане на лихва за забава. Или не се установи недължимостта на
сумата от 800 лв. предявена частично от законната лихва върху главницата от 540 000
лв., заведен като част от сумата от 666 639.52 лв., представляваща
мораторна лихва от 07.05.2002г. до датата на предявяване на иска – 24.01.2012г.
Поради същите доводи е неоснователен и предявения като
частичен иск за недължимост на сума в размер на 100 лв., заведен като част от
сумата от 61 927.66 лв., представляваща част от направените разноски по
изп.д.№ 23/2007г. по описа на ЧСИ Божилова и изп.д.№ 2131/2002г. по описа на
ДСИ при Районен съд – Бургас. Тези производства са били образувани с взискател „Мелаинвест
и партньори“ ООД, което дружество е упражнявало свои законно признати
права.
С оглед приетото, няма как да се признае за установено
по отношение на ответника, че същия няма право да получи от ищеца изпълнение,
включително и принудително на вземанията си, описани в т.1, 2 и 3 /съобразно
определение на съда № 173/ 26.06.2013г. – л.240, по т.д.№ 4/12г. по описа на
ОС-Сливен, т.ІІ/. Следователно този иск също следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на всички искове, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, „“Бритиш – Бългериън къмпани“ ЕООД следва да заплати в полза
на „Мелаинвест и партньори“ ООД направените по делото разноски в размер на 6750
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък по чл.80
от ГПК. На основание чл.78 ал.10 от ГПК, в полза на третото лице - помагач С.Н.
не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Бритиш – Бългериан къмпани“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Жеравна, Община Котел,
представлявано от управителя К.С.С. с ЕГН ********** против „Мелаинвест и партньори“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 162, представлявано от
управителя Николай Василев Тодоров с ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр.Бургас, ул.Александровска № 115, вх.А, ет.4, чрез адв.М.Г. ***, при
участието на трето лице – помагач на страната на ищеца К.С.С. с ЕГН **********,
с посочен адрес: *** и на трето лице -
помагач на страната на ответника С.И.Н. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник
адв.И.Б. ***, искове: 1. Да се
признае за установено, че ищцовото дружество не дължи на ответника сумата от
540 000 /петстотин и четиридесет хиляди/лв., представляваща задължение по
запис на заповед, издаден от „Бургаска солна компания“ ООД на 30.01.2001г. и
авалиран от ищеца; 2. Да се признае за установено, че ищцовото дружество не
дължи на ответника сумата от 800 /осемстотин/лв. от законната лихва върху
главницата от 540 000 лв., заведен като частичен от сумата от
666 639.52 лв., представляваща мораторна лихва от 07.05.2002г. до датата
на предявяване на иска – 24.01.2012г.; 3. Да се признае за установено, че
ищцовото дружество не дължи на ответника сумата от 100 /сто/лв., заведен като
частичен от сумата от 61 927.66 лв., представляваща част от направените
разноски по изп.д.№ 23/2007г. по описа на ЧСИ Божилова и изп.д.№ 2131/2002г. по
описа на ДСИ при Районен съд – Бургас и 4. Да се признае за установено по
отношение на „Мелаинвест и партньори“ ООД, че същото няма право да получи от „Бритиш
– Бългериан къмпани“ ЕООД изпълнение, включително и принудително на вземанията
си, описани в т.1, 2 и 3, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Бритиш – Бългериан къмпани“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Жеравна, Община Котел, представлявано от
управителя К.С.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на „Мелаинвест и партньори“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 162,
представлявано от управителя Николай Василев Тодоров с ЕГН **********, с адрес
за призоваване: гр.Бургас, ул.Александровска № 115, вх.А, ет.4, чрез адв.М.Г. ***
сумата от 6750 /шест хиляди седемстотин и петдесет/лв. направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: