РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Русе, 06.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в
публично заседание на 17 юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря
ЦВЕТЕЛИНА Д. като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 736 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба на
Д.Т.Б. *** против Заповед № РД-01-587 от 16.11.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА АА) - София, с
която са анулирани резултатите на жалбоподателя от проведените теоретичен и
практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“, съгласно Протоколи № 227 от 04.03.2020 г. и № 245 от 10.03.2020
г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО АА) - Русе към Регионална
дирекция „Автомобилна инспекция“ (РД АА) - Русе.
В жалбата се сочи, че
оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон.
Претенцията е за
отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските (л. 137 от делото).
Ответникът в
производството – Изпълнителният директор на ИА АА – София в депозирани по
делото писмени становища вх. № 385 от 29.01.2021 г. (л. л. 61 – 72 от делото),
вх. № 1380 от 05.04.2021 г. (л. л. 95 – 100 от делото) и вх. № 1706 от 28.04.2021
г. (л. л. 102 – 106 от делото) по описа на съда оспорва основателността й.
Претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Русе намира за установено следното:
По фактите
С Писмо рег. № 16-00-25-3935/2
от 10.09.2020 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ -
Русе и приложено към него копие на писмо на началника на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Русе Изпълнителният директор на ИА АА – София е бил уведомен,
че лицето Д.Т.Б. желаел да се яви на изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категории „А“ и „СЕ“. Същевременно в базата данни лицето
притежавало валидни категории „А“ и „СЕ“. От приложеното удостоверение на Сектор
„Пътна полиция“ – Русе е видно, че на Б. е било издадено Свидетелство
за управление на МПС (СУМПС) № ********* за кат. А, В, С, СЕ, BE, М и Ткт със срок
на валидност от 03.09.2003 г. до 03.09.2013 г., и същото е било подменено във
ФР Германия (л. л. 11 и 12 от преписката).
От приложената към
преписката кореспонденция, водена между ИА АА – София и Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР - Русе става ясно също така, че по повод постъпила молба от Д.Т.Б.
до сектор ПП при ОД на МВР – Русе с искане за подмяна на предадено немско СУМПС
с българско такова, в изпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 11 от Наредба №
I-157 от 1.10.2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, е било направено
запитване от Отдел „Пътна полиция“ при ГД „Национална полиция“ до компетентните
власти на ФР Германия, както и справка в мрежата за автоматизиран обмен на
данни за свидетелства за управление на МПС „EUCARIS – RESPER“, като било установено, че лицето не притежава валидно немско свидетелство за
управление на МПС, тъй като е отказало да се яви на медицинско-психологично
изследване за възстановяване на правоспособност (л. 29 от преписката).
След извършена
справка в информационната система на ИА АА – София било констатирано, че Д.Т.Б.
е положил успешно теоретичен и практически изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория „В“, съгласно Протоколи № 227
от 04.03.2020 г. и № 245 от 10.03.2020 г. на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Русе към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
Русе.
Съгласно Стандарта
за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС
от категория „В“, утвърден от Министерството на образованието и науката,
лицата, които кандидатстват за придобиване на правоспособност за управление на
МПС от категория „В“ и имат правоспособност за управление на МПС от категория
„А“, „А1“, „А2“ или категория „Т“ („Ткт“, или „Ттм“), преминават обучение,
което обхваща само съдържанието на модулите ТО-2 „Общо устройство на МПС“ и ПО
„Управление на МПС“, и полагат вътрешен теоретичен изпит и вътрешен практически
изпит.
Била направена справка
в информационната система „Изпити за придобиване на правоспособност за
управление на МПС“ на ИА АА - София, като било установено, че при записването
си в курс на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“, Д.Т.Б. е регистриран с учебен план с правоспособност за
категория „A“, „A1“, „А2“, „Ткт“, „Ттм”, каквато към момента на провеждане на обучение и изпити, е прието, че той не е притежавал, тъй като не бил възстановил правоспособността си за
категорията по реда на чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата.
В посочения
стандарт, утвърден със Заповед № РД09-1081/24.08.2007 г., изменена и допълнена
със Заповеди № РД09-1188/15.10.2008 г., № РД09-193/11.02.2011 г., № РД09-1258/07.09.2011
г., № РД09-54/18.01.2013 г., № РД09-495/03.04.2014 г., № РД09-37/19.01.2016 г.,
№ РД09-2063/28.12.2016 г., № РД09-2900/15.11.2019 г. на Министъра на
образованието и науката е указано, че лицата загубили правоспособността си за
управление на МПС от категория „В“ по реда на чл. 157, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата преминават обучение, което обхваща съдържанието на модул
ТО-1 „Безопасност на движението по пътищата“ и полагат вътрешен теоретичен
изпит, с какъвто план за обучение, е прието, че е следвало да бъде записан Д.Т.Б..
При тези данни органът е приел, че кандидатът попада в хипотезата на чл. 56, т. 3 от Наредба № 38 от 16
април 2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на
проверочните изпити, и не отговаря на стандарта за обучение на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, утвърден от МОН.
С Писмо рег. № 16-00-25-3935/11
от 19.10.2020 г., Д.Т.Б. е бил уведомен на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с
чл. 25, ал. 3 от АПК, че с цитираното писмо срещу него започва производство за
анулиране на резултатите от успешно проведените теоретичен и практически изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, съгласно
Протоколи № 227 от 04.03.2020 г. и № 245 от 10.03.2020 г. на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Русе към Регионална дирекция „Автомобилна инспекция“ – Русе,
като е била описана установената по-горе фактическа обстановка по казуса и му е
била дадена възможност съгласно чл.34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, в 7-дневен срок,
считано от датата на получаване на писмото, да се запознае с документите по
преписката, да изрази становище по тях, както и да прави писмени искания и
възражения във връзка с производството (л. 41 и 42 от преписката). Видно от обратна разписка (известие за доставяне) № ИД PS 1040 08JA7E 8, цитираното
писмо е получено на 21.10.2020 г. лично от Д.Т.Б. (л. 43 от преписката).
С Писмо peг. № 16-00-25-3935/12 от 30.10.2020 г., чрез упълномощено лице, Д.Т.Б. е
направил писмено възражение, което е било регистрирано в деловодната система на
ИА АА - София извън рамките на определения срок в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК
(л. л. 44 – 47 от преписката). Възражението съдържа аргументи в заключение, на
които е отбелязано, че Д.Т.Б. отговаря на изискванията за явяване на изпити за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“.
Възражението е било обсъдено и прието за неоснователно от органа в мотивите на
оспорената заповед.
Със Заповед №
РД-01-587 от 16.11.2020 г. на Изпълнителният директор на ИА АА - София, предмет
на оспорване в настоящото производство, са анулирани резултатите на
жалбоподателя от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория „В“, съгласно Протоколи № 227
от 04.03.2020 г. и № 245 от 10.03.2020 г. на ОО АА - Русе към РД АА – Русе (л.
л. 1 – 3 от преписката).
Заповедта е връчена
на 18.11.2020 г., видно от известие за доставяне на л. 4 от преписката.
Жалба срещу
заповедта е подадена чрез административния орган по пощата на 02.12.2020 г.,
видно от датата на пощенското клеймо върху представения по делото плик (л. 9 от
делото).
По искане на жалбоподателя, съдът е назначил
съдебно-езикова експертиза със задача да се даде заключение относно точния
превод на първото изречение от находящия се на л. 30 от делото документ на
немски език. Вещото лице по назначената експертиза е представило своето
становище (л. 101 от делото). Съдът, след като изслуша заключението на вещото лице и становищата на
процесуалните представители на жалбоподателя в о.с.з. на 29.04.2021 г., както и
като взе предвид и представените и приети от съда в същото о.с.з. писмени
доказателства преценява, че така представеното становище от вещото лице не е
достатъчно обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, тъй като на
първо място вещото лице е превеждало дума, която не е посочена в поставената
задача и на второ място с оглед представените извадки от немско-български
юридически речник и извадка от речник PONS, който е ползвало вещото лице е
видно, че заключението на вещото лице противоречи на посоченото в цитираните
две извадки от речници. Поради това съдът назначава повторна съдебно-езикова
експертиза, с ново вещо лице, на което с оглед избягване на неясноти по превода,
е поставена задача за превод на целия документ (л. л. 112 – 115 от делото).
Вещото лице е изпълнило възложената му
задача, като е представило превод на посочения документ (л. 127 от делото), към
който превод е приложило и извадки от немски синонимен речник и от речника Langenscheidts Deutsch, който се използва при преводи и
тълкувания, както и от онлайн изданието на немския DUDEN
речник, който в Германия се счита за тълковен речник, какъвто има и в България.
Вещото лице посочва, че последният се взема като речник с най-висок критерий и
най-висока достоверност (л. л. 128 – 135 от делото). В съдебно заседание вещото
лице дава отговор и на допълнителни уточняващи въпроси, защо именно според него
извършеният от него превод на документа е точният, като допълва, че думата „die Fahrerlaubnis” в немския език има две значения, както в
смисъл на „шофьорска книжка“ и „свидетелство за управление на МПС“, така и в
смисъл на „разрешение и право на управление на МПС“. Според вещото лице, в
преведения от него документ, първото изречение е посочено именно, че на
02.11.2015 г. е било отнето правото на лицето на управление на МПС, поради
непредставяне на разпоредената медицинска експертиза, като /във второто
изречение/ впоследствие на 18.12.2015 г. Б. е предал в съответната служба
свидетелството си за управление на МПС (л. л. 141 и 142 от делото).
Разпитан е и св. Н.М.Ж.,
който работи в сектор ПП при ОД на МВР – Русе като началник група „Регистрация
и водачи на МПС“ (л. л. 112 – 115 от делото). Ж. свидетелства за това, че през 2019 г. са отговорили на молба
на жалбоподателя, с която той е изразил желание да подмени немско свидетелство
за правоуправление с българско такова. След направено запитване до немските
власти установили, че лицето не притежава валидно немско свидетелство, с оглед
на което му било отказано да го подновят с българско, въз основа на това, че не
притежава валидно немско свидетелство. Свидетелят обяснява, че след като едно
лице не може да представи валидно чуждо свидетелство за управление от тази
чужда държава, не би могъл да получи в замяна национално СУМПС без издържан
изпит. Това, че лицето няма валидно свидетелство за управление на МПС от
Германия се приравнявало все едно, че е загубил правоспособност. Затова трябвало
да се яви отново на изпит, за да възстанови тази правоспособност, издържа го и
му се издава свидетелство на база на този успешно положен изпит. Допълва, че
категориите стоят в историята на лицето в системата на сектор ПП към ОД на МВР.
Не знае дали системата на сектор ПП при ОД на МВР е една и съща с тази на ИА
АА. Системата на двете институции не била единна. Свидетелят пояснява още реда
и изискванията, на които трябва да отговаря едно лице, за да му се издаде
СУМПС.
В хода на съдебното
производство, с цел изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства, по
искане на жалбоподателя са разпитани и свидетелите Т.Г.Б. и Б.П.Б., съответно
управител и служител в Учебен център „УЦ Б.“ ООД, осъществил обучението на
жалбоподателя. Първият свидетел е лицето, което е обработило данните при допускане на жалбоподателя до
обучение, а вторият е обработил данните му при съставянето на учебния план с
изискваните от ИА АА учебни модули (л. л. 81 – 83 от делото).
Искането за допускане до разпит на
тези свидетели е
направено, с оглед установяване твърдението на жалбоподателя, че системата, по която се допускат
кандидат-курсистите за обучение за придобиване на правоспособност в определена
категория и обема на учебния план, който трябва да бъде преподаден и съответно
да положат изпит от лицензираните фирми, се контролира от една електронна система,
която се поддържа от ИА АА. Тъй като,
според процесуалните представители на жалбоподателя, за работата с тази
система няма писмени инструкции, дадени на съответните лицензирани фирми, или
пък някакъв подзаконов нормативен акт, или какъвто и да било друг писмен
документ, който да разяснява начина, по който работи тази система и алгоритъм
за допускане на кандидата, респ. за определяне на обема на учебния план, този
алгоритъм би могъл да бъде видян само на място при работа, или обяснен пред
съда от лицата, работещи с тази система. Според процесуалните представители на
жалбоподателя, в случая посоченият в оспорената заповед липсващ модул, който според административния
орган е трябвало да присъства в учебния план, на практика е било невъзможно да
бъде включен в учебния план на Б., тъй като именно системата, поддържана от
административния орган, е определила обема на учебния му план, след като са
били въведени данните му (трите имена и ЕГН) от служител на съответната
лицензирана фирма (л. л. 73 и 74 от делото).
От показанията на тези свидетели
става ясно, че електронната
система за обучение на водачи на МПС, с която те са длъжни да работят, предвид
липсата на документи на хартиени носители, се поддържа от ИА АА. След въвеждане
в системата на трите имена и ЕГН, ако едно лице е било вече курсист, данните му
се зареждат автоматично, ако не е било до момента данните се въвеждат от
служител на обучителния център.
Св. Б. пояснява, че от значение за обема на учебния план
на един кандидат е дали той притежава някаква друга категория. Така например
когато той притежава друга категория, тази информация се зарежда автоматично
системата. Ако курсистът се явява за обучение за „С“ категория, автоматично от
падащото меню в системата се зареждат например: „В“ категория, „А“ категория
или „АМ“ категория, ако има такава. В системата се зареждат всички останали
категории, които е получил, защото при получаване на „В“ категория се получава
автоматично „АМ“ категория.
Свидетелката заявява, че си спомня
курсист на име Д.Т.Б., който идвал при тях миналата година за обучение. Спомня
си, че той имал някакви проблеми с категория „В“, която му била отнета, но в
системата съществувала категория „А“.
Б. обяснява, че за провеждане на
обучението, когато кандидатите са придобили преди това „А“ категория, те
посещават по-малко модули, т.е. на тях им се зачита „Безопасност на
движението“, която е 36 часа и имат само 4 часа за „Устройство на лекия
автомобил“.
За Д.Б. в системата имало отразено
обучение по „Безопасност на движението“ (първия модул, по който УЦ „УЦ Б.“ ООД
обучава). Т.е., че той е преминал това обучение и то се зачита. Това е модул ТО-1.
Допълва, че всеки би могъл да бъде обучен, ако има желание допълнително, но при
него нямало смисъл, тъй като в системата било отбелязано, че той вече е преминал
този модул.
От показанията на свидетелите става
ясно, че от учебния център се съставя план за обучение на всеки курсист, според
отразеното в системата. Това е изискване на нормативната уредба и е залегнало в
учебната документация на центъра. Според тези изисквания тези, които притежават
категория „А“ имат възможност да не се обучават за безопасност (модул ТО-1), а
преминават модула само за устройство на лекия автомобил. В случай че в
системата за един курсист фигурира, че е преминал обучение по един модул /напр.
безопасност на движението/, той по негово желание би могъл повторно да изкара и
този модул, но това не би могло да бъде отразено в електронната система, а само
би могло да бъде вписано в учебен дневник, който се съхранява за период от две
години от учебния център.
Св. Б. заявява, че знае от
жалбоподателя, че му е била отнета категория „В“, като това й било съобщено от
него, когато се явил в учебния център да се запише за обучение, тогава
направили проверка в системата и тя допускала той да бъде обучен за водач от
категория „В“. Св. Б. коментира и представените по делото разпечатки от
електронната система, поддържана от ИА АА, за притежаваните от жалбоподателя
категории (л. л. 77 и 78 от делото). Свидетелката сочи, че системата не допуска
до изпит кандидат, който не е преминал всички модули, които са задължителни за
обучението му. В този случай в системата излизало съобщение, че не е преминал
всички модули. Щом системата е допуснала до изпит Д.Б., това означавало, че
системата е приела, че той е преминал всички модули, допуснат е до вътрешен
изпит (който се регистрира в системата) и е допуснат до външен изпит, на който
е бил изпитан и е положил успешно пред ДАИ. Сочи също, че в процесния казус
курсистът не е бил за обучение по чл. 157 от ЗДвП.
Св. Б. сочи, че преди обучението на Б.
за категория „В“, в системата за това лице не е излизала автоматично такава
категория, в противен случай, ако тя е съществувала в системата, обучение за
тази категория не би могло да бъде проведено. Свидетелят няма обяснение за това
как в системата е отразена по-висока категория, а по-ниската „Б“ я е нямало
отразена.
Фактът, че в базата данни,
поддържана от ИА АА, за лицето е било отразено, че притежава валидна категория
„А“ и „СЕ“, и преди да се яви на процесните изпити за категория „Б“, е виден и
от съдържащите се в приобщената към делото административна преписка писмени
доказателства – писмо от 10.09.2020 г. на началник на ОО АА – Русе и справка за
категориите, придобити от Б., на база данните от системата, поддържана от ИА АА
(л. л. 8 и 9 от преписката).
В административната преписка се
съдържат и документи относно извършена на УЦ „УЦ Б.“ ООД и на „Христов 2008“
ЕООД проверка по повод проведено на Б. обучение. При проверката не са били
установени нарушения на Учебната документация и на Наредба № 37 от 02.08.2002
г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучение (л. л. 13 – 28 от преписката).
По
правото
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в срок.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Предмет на осъществявания
съдебен контрол в производството е Заповед № РД-01-587 от 16.11.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ -
София, с която са анулирани резултатите на жалбоподателя от проведените
теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от категория „В“, съгласно Протоколи № 227 от 04.03.2020 г. и № 245 от
10.03.2020 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе към
Регионална дирекция „Автомобилна инспекция“ – Русе.
Проверката за
законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт
съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК следва да бъде извършена на
всички основания по чл. 146 от АПК, като липсата на някоя от посочените
предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание
за отмяната му.
Условията и реда за
провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити
са регламентирани с Наредба № 38 от 16.04.2004 г., издадена на основание чл.
152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ,
бр. 42 от 21.05.2004 г.
Съгласно чл. 56 от
Наредба № 38 от 16.04.2004 г., Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ анулира резултата от изпита на кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за
когото се установи, че:
1. за допускане до
изпит е представил неистински документ или документ с невярно съдържание;
2. е лишен по
съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно
средство и се е явил на изпит в срока на наказанието или административната
мярка;
3. не е отговарял на
изискванията за допускане до изпит;
4. е решил изпитен
тест, който не е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38,
ал. 2;
5. е решил тест,
който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но
предоставен за решаване от друг кандидат;
6. не е решил
самостоятелно изпитния си тест.
Изложеното налага
извода, че Заповед № РД-01-587 от 16.11.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София е издадена от
материално компетентен административен орган.
Същата е в
изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити с оглед чл. 59,
ал. 2 от АПК, като е мотивирана с посочване на фактическите и правни основания,
послужили за издаването й.
Съдът не констатира
при издаване на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Жалбоподателят е бил уведомен за започване на
производството по издаване на процесната заповед, като му е била дадена
възможност да се запознае с документите по преписката, да прави възражения,
доказателствени искания, да представя доказателства във връзка с производството.
Действително от формална страна заповедта се
явява съобразена с материалноправните разпоредби.
В конкретния казус
не е било възможно признаване и подмяна на чуждестранно с национално
свидетелство за управление на МПС, поради безспорното по делото обстоятелство,
че чуждестранното свидетелство на Б. е било отнето от немските власти и е нямал
валидно чуждестранно СУМПС.
Налице е хипотезата
по чл. 17, ал. 12 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина
- чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС не се признава за
валидно на територията на Република България, когато в резултат от извършената
проверка по ал. 10 се установи, че свидетелството за управление на МПС е
ограничено, временно отнето или отнето на територията на друга държава – членка
на ЕС, както и в случай, че свидетелството е анулирано в друга държава – членка
на ЕС. Тази разпоредба съответства изцяло на нормата на чл. 11, § 4, ал. 1
от Директива 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 20 декември 2006 година
относно свидетелства за управление на превозни средства, съгласно която
държава-членка отказва издаването на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на кандидат, на когото свидетелство за управление на моторно
превозно средство е ограничено, временно отнето или отнето в друга
държава-членка.
Предвид
неприложимостта на реда за подмяна на чуждестранно СУМПС с българско такова –
не са налице предпоставките на нормата на чл. 162, ал. 6, вр. с ал. 8 от ЗДвП,
правилно в съответствие с установените факти и относимата правна уредба
началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе с писмо рег.№
108500-18/02.03.2020 г. е уведомил пълномощника на Б., че не може да му бъде издадено
българско СУМПС по причина подмяна на чуждо такова, тъй като от получената
информация от компетентните служби във ФРГ, той не притежава валидно немско
СУМПС. При това положение единствената възможност за жалбоподателят е да се яви
на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория
„В“, за да му бъде издадено СУМПС за съответната категория. В тази връзка съдът
не споделя възраженията на жалбоподателя, че отнемането на немското СУМПС не
може да се тълкува като загуба на правоспособност. Видно е както от
представените от жалбоподателя към молбата му до началника на Сектор ПП - Русе
два документа на немски език, с легализиран превод на български (л.28 – 30 от
делото), така и от заключението на вещото лице по назначената повторна
съдебно-езикова експертиза, че съответният административен орган в Германия е
лишил с постановление от 02.11.2025 г. Б. от право на управление на МПС поради
непредставяне на медицинска експертиза. В последствие, на 18.12.2015 г. Б. е
предал СУМПС в съответната служба. Вещото лице аргументирано, включително и в
с.з. на 17.06.2021 г., и с оглед цялостното съдържание и смисъл на документа от
25.11.2019 г., е обяснила защо в първото изречение е приела, че превода следва
да се приеме именно като отнемане на „право на управление на МПС“, а не като
„свидетелство за управление на МПС“. Съдът изцяло кредитира заключението на
експерта, още повече, че и в превода на документите, представени от
жалбоподателя пред Сектор ПП – Русе, спорното изречение е преведено в този
смисъл.
Съгласно приложимия Стандарт, утвърден със Заповед № РД09-1081/24.08.2007 г., изменена и
допълнена със Заповеди № РД09-1188/15.10.2008 г., № РД09-193/11.02.2011 г., №
РД09-1258/07.09.2011 г., № РД09-54/18.01.2013 г., № РД09-495/03.04.2014 г., №
РД09-37/19.01.2016 г., № РД09-2063/28.12.2016 г., № РД09-2900/15.11.2019 г. на
Министъра на образованието и науката, кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от категория „В“ трябва да преминават
обучение, което обхваща съдържанието и на трите модула ТО-1 „Безопасност на
движението по пътищата“, ТО-2 „Общо устройство на МПС“ и ПО „Управление на МПС“
и полагат вътрешен теоретичен изпит и вътрешен практически изпит.
Безспорно в случая Б.
е преминал обучение, което обхваща само съдържанието на модулите ТО-2 „Общо
устройство на МПС“ и ПО „Управление на МПС“, като е положил вътрешен теоретичен
изпит и вътрешен практически изпит. Съгласно утвърдения стандарт това е
допустимо когато лицата, които кандидатстват за придобиване на правоспособност
за управление на МПС от категория „В“ и имат правоспособност за управление на
МПС от категория „А“, подкатегория „А1“ или категория „Т“ („Ткт“, „Ттб“ или
„Ттм“).
Според настоящия съдебен състав с постановяването на
оспорената заповед е нарушен основен принцип в административния процес, заложен
в правната норма на чл. 6 от АПК, а именно за добросъвестност, съразмерност и
целесъобразност, съгласно който административните органи следва да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (ал. 1);
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава (ал. 2); административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел
(ал. 5).
В конкретния казус
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се установява по
несъмнен начин, че към момента, когато Б. се явява в УЦ „УЦ Б.“ ООД, за да се
запише за обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“, както и когато му е бил изготвен обучителния план, когато се
провежда обучението и се явява на изпити, в системата, ползвана от центъра и
поддържана от ИА АА – София, са били налични данни, че лицето има категории „А“
и „СЕ“.
Тези данни /че
лицето има категории „А“ и „СЕ“/ са били налице в системата, поддържана от ИА
АА, и след като Б. успешно е положил изпити и на 20.08.2020 г. му е било
издадено българско СУМПС за категории В, В1, С, С1, Ткт и АМ, което е видно
именно от документи, изходящи от ответната страна (л. л. 8 и 9 от преписката).
От събраните гласни доказателства
става ясно, че самата система автоматично посочвала какъв следва да бъде
обучителният план, който трябва да бъде изготвен по отношение на курсист, за
когото в системата има данни, че има категории „А“ и „СЕ“. По делото
категорично и непротиворечиво се установи, че от значение за обема на учебния план на един кандидат
е дали той притежава някаква друга категория. За Д.Б. в системата е имало отразено обучение по модул
ТО-1 „Безопасност на движението по пътищата“ (първия модул, по който УЦ „УЦ Б.“
ООД обучава). Т.е. системата показвала, че той е преминал това обучение и то се
зачита. В случай че в системата за един курсист фигурира, че е преминал
обучение по един модул /напр. ТО-1 „Безопасност на движението по пътищата“/,
той, както обяснява и св. Б., по негово желание би могъл повторно да премине
обучение и по този модул, но това не би могло да бъде отразено в електронната
система, а само би могло да бъде вписано в учебен дневник, който се съхранява
за период от две години от учебния център.
По делото е установено,
че системата не
допуска до изпит кандидат, който не е преминал всички модули, които са
задължителни за обучението му. В този случай в системата излизало съобщение, че
курсистът не е преминал всички модули. След като системата е допуснала до изпит
Д.Б., то тогава същата е приела, че той е преминал всички модули, допуснат е до
вътрешен изпит (който се регистрира в системата) и е допуснат до външен изпит,
на който е бил изпитан и е положил успешно пред ИААА.
Установено е също,
че преди
обучението на Б. за категория „В“, в системата за това лице не е излизала
автоматично такава категория, в противен случай, ако тя е съществувала в
системата обучение за тази категория не би могло да бъде проведено.
При наличието на тези данни фактът,
че жалбоподателят не е преминал обучение по модул ТО-1 „Безопасност на
движението по пътищата“ не е резултат нито от неговото поведение, нито се дължи
на пропуски или нарушения, допуснати от учебния център, който е провел
обучението му. По отношение на последното обстоятелство, следва да се има
предвид, че в приобщената към делото преписка са налични данни за извършена на
УЦ „УЦ Б.“ ООД проверка по повод на проведеното на Б. обучение, при която не са
били констатирани нарушения при водене на учебната документация или на
приложимата нормативна уредба.
Жалбоподателят е съобразил и
изпълнил всички изисквания, които именно системата, поддържана от ИА АА е
посочила, че е следвало да бъдат спазени в процесния казус. Пропуски, грешки
или несъответствия в тази система не следва да водят до неблагоприятни правни последици
за жалбоподателя.
За прецизност на изложението съдът
намира за необходимо да добави и следното: В писменото становище на ответната
страна, депозирано с вх.№ 385/29.01.2021 г. процесуалният представител е
изложил и съображения за липса на правен интерес за жалбоподателя от обжалване
на процесната заповед, тъй като за същия не били настъпили абсолютно никакви
нови обстоятелства, не е придобил нови права с повторно положения изпит, тъй
като същият вече е притежавал категория „Б“ с всички права и задължения,
произтичащи от същата. Видно от приложения картон на водача Б. имал успешно
положен изпит за кат.“Б“ с протокол № 248/08.07.1998 г., който не бил анулиран
до момента (л. 65 от делото). Това възражение не се споделя от настоящия
съдебен състав, тъй като, както вече беше установено в настоящото производство,
Б. е загубил правоспособността си за кат. „Б“, което е станало с лишаването му
от право да управлява МПС в държава-членка през 2015 г. Именно поради това
обстоятелство му е отказано подмяна на чуждестранно СУМПС с българско такова по
реда на чл. 17 от Наредба
№ I-157 от 1.10.2002 г. и съответно се е явил на изпити за
възстановяване на правоспособност. При това положение, при анулиране на
резултатите от проведените теоретичен и практически изпит по протоколи с №
227/04.03.2020 г. и №245/10.03.2020 г., жалбоподателят ще се окаже отново в
позицията на загубил правоспособността си, поради което за него безспорно е
нали правен интерес от обжалване на процесната заповед. Още повече, че именно
заради некоректно отразяване в информационната система на ответника се стига до
издаване на административния акт.
По изложените
по-горе съображения оспорената заповед се явява издадена в противоречие с целта
на закона и с основен принцип в административния процес, заложен в чл. 6 от АПК, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
По разноските
С оглед изхода на
делото, своевременно направеното искане с представен списък на разноските (л. 137
от делото) и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят направените в производството разноски в общ размер на 710 лева, от
които 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на дело (л. 13 от делото), 650 лева – заплатено
в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита
и съдействие (л. 7 от делото) и 50 лева – депозит вещо лице (л. 89 от делото). Искането за
присъждане на разноски за държавна такса за преписи
не следва да се уважи, тъй като това не са разноски, направени от страната по
водене на делото и съответно не попадат в приложното поле на чл.143 от АПК, във
връзка с чл. 78 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Неоснователно е и
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 8 /нова
алинея 9, ДВ, бр. 68 от 2020 г./ от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като тази разпоредба не намира
приложение по отношение на процесуалното представителство, защита и съдействие
по административни дела, уредено в чл. 8 от същата наредба.
Мотивиран от това и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-587
от 16.11.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - София, с която са анулирани резултатите на Д.Т.Б. от проведените
теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от категория „В“, съгласно Протоколи № 227 от 04.03.2020г. и № 245 от
10.03.2020 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе към
Регионална дирекция „Автомобилна инспекция“ – Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ - София да заплати на Д.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 710.00 (седемстотин
и десет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: