РЕШЕНИЕ
№ 675
гр. гр. Хасково, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640100967 по описа за 2022 година
Предявен е от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Р.
И. И., против В. К. Б. с ЕГН:********** от *************, осъдителен иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че в законоустановения срок по чл. 415 ал.1 от ГПК и в
изпълнение на разпореждане по ч.гр.д. № 2958/2021 г. на ХРС, предявявал настоящия
иск относно вземанията си срещу ответницата в общ размер на 9 121.03 лева,
представляващ неизплатено парично задължение по ДПК № 30042564668. Сочи, че на
14.02.2020г. между него, в качеството му на кредитор, и ответницата като длъжник,
бил сключен Договор за потребителски кредит с № 30042564668, по силата на който
ищецът предоставил на ответницата кредит в размер на 4000 лв. за срок от 36 месеца,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени с договора. Заедно
със сключване на договора бил закупен и пакет от допълнителни услуги, а именно-
услуга „Фаст“ срещу възнаграждение в размер на 1200 лв и услуга „Флекси“ срещу
възнаграждение в размер на 3480 лева, при размер на вноската по допълнителните
услуги от 130.00 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги било в размер на 11 554.57 лева, при общ размер на месечната вноска от 320.73
лева и падеж 1-ви ден от месеца. Съгласно Декларации т.Б към ДПК, неразделна част
от него били Общи условия /ОУ/, които били предадени при подписване на договора и
с които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на договора, приел ги и
нямал забележки към тях, като се задължил да ги спазва, за което положил подписа си
под ДПК и под ОУ. Съгласно Декларации т.А, на клиента се предоставяла
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна разбираема форма, на български език –
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На база на същия и на
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценявал,
1
доколко предлаганият ДПК съответствал на неговите възможности и финансово
състояние. От своя страна длъжникът поемал задължение по кредита като го сключил
за срок от 36 месеца, с месечна вноска в размер на 320 лева с падеж първо число на
месеца. Ищецът сочи, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
14.02.2020 г. превел сума в размер на 4 000.00 лв. по посочената в договора от
ответницата банкова сметка. На 23.04.2020г. ответницата подала заявление за промяна
на погасителния план към процесния ДПК като бъде отложена една погасителна
вноска, а именно- вноска № 2, въз основа на което между страните бил сключен Анекс
№1 към ДПК № 30042564668, с който се договорили тази вноска да бъде отложена и да
бъде погасена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил
нов коригиран погасителен план, погасителните вноски в който се променили от 36 на
37 броя.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК, ответницата дължала на
дружеството и договорно възнаграждение за изтегления кредит, което било
предварително определено в размер на 2864.57 лв. и което било уговорено от страните
да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Предвид
основанието, на което се търсело настоящото вземане, към датата на предсрочната
изискуемост, размерът на неизплатеното договорно възнаграждение бил в размер на
1432.21 лева, за периода от 01.10.2020г. до 05.10.2021г. - датата на предсрочната
изискуемост.
Съгласно процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК, клиентът
можел да избере и закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като
изборът бил на клиента и закупуването им не било задължително условие за
отпускането на кредита. За клиента, избрал да се възползва от тази възможност към
датата на сключване на договора възниквало задължението да заплати дължимото
възнаграждение за избраната услуга/и, като същото се разсрочвало за плащане в
погасителния план като част от всяка една погасителна вноска. Ответницата пожелала
да закупи пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и същата се съгласила с
определеното между страните възнаграждение за тяхното предоставяне, а именно
възнаграждение в размер на 1200 лева за услуга „Фаст“ и в размер на 3480 лв. за
„Флекси“. За услугата „Фаст“ от ответницата била погасена сумата в размер на 233.31
лв., като оставало неизплатено възнаграждение в размер на 966.69 лв., а по услугата
„Флекси“ от страна на ответницата била погасена сумата в размер на 676.69 лв. и
оставала за заплащане сумата от 2 803.31 лв. Този пакет, с подробно посочен в
исковата молба предмет, давал правото на ответницата да се възползва от
предоставяните по допълнителните услуги възможности, като същата била използвала
възможността за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит
включена в услугата „Фаст“, както и от възможността за отлагане на определен брой
погасителни вноски като част от услугата „Флекси“.
Предвид обстоятелството, че ответницата не изпълнявала поетите договорни
задължения и направила само шест пълни и една непълна погасителни вноски,
последната от дата 23.11.2020г., видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК
№ 30042564668, след изпадането й в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл.12.3 от ОУ към ДПК, договорът бил обявен за предсрочно изискуем на
дата 05.10.2021г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
На ответницата било изпратено уведомително писмо с обратна разписка от страна на
дружеството, с което бил направен опит да бъде уведомена, че е обявена предсрочна
изискуемост на вземането, което било изпратено на посочения в документите по
2
кредита адрес. На този адрес обаче уведомителното писмо не било потърсено от
ответницата.
Към момента погасеното от ответницата задължение по ДПК № 30042564668
било в общ размер на 2362.93 лева, с които били погасени част от задълженията по
договора, от които: номинал в размер на 2089.74 лева, 233.19 лева лихви за забава по
кредита на основание т.12.1 от ОУ, а със сумата от 40.00 лв. били погасени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от ОУ
към ДПК.
Така, ответницата дължала на ищеца вземане в общ размер на 9121.03 лева, от
които: главница в размер на 3533.45 лева, договорно възнаграждение в размер на
1432.21 лева за периода от 01.10.2020г. до 05.10.2021г., възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 966.69 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 2803.31 лева, лихви за забава в размер на 200.91 лева, законна лихва в размер
на 184.46 лева, ведно със законна лихва от входиране на завлението в Съда до
изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30042564668.
Поради неизпълнението на това задължение, ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.дело № 2958/2021г. Съдът отхвърлил в цялост заявлението на ищеца,
предвид на което и на основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 и ал. 3 от ГПК същият предявявал
настоящия осъдителен иск в законоустановения срок.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на входиране на заявлението – 21.12.2021г.
до изплащане на вземането; както и да му заплати направените по делото разноски. В
изпълнение на изискването по чл. 127 ал.4 от ГПК посочва банкова сметка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба от ответницата, която не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител
и не взема становище по предявените срещу нея искове.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2958 по
описа за 2021г. на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите
3533,45лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит №30042564668 от
14.02.2020г., сключен между страните, 1432,21лв. – договорно възнаграждение за
периода 01.10.2020г. – 05.10.2021г., 966,69лв. – възнаграждение за услуга Фаст,
2803,31лв. – възнаграждение за услуга Флекси, 200,91лв. – мораторна лихва за периода
02.03.2020г. – 05.10.2021г., 184,46лв. – мораторна лихва за периода 05.10.2021г. –
20.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане, както и разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Така подаденото заявление е изцяло отхвърлено с
влязло в законна сила на 10.03.2022г. разпореждане, постановено по ч.гр.д.
№2958/2021г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор
потребителски кредит, същия е подписан от страните на 14.02.2020г. И двете страни по
3
договора са подписали и изготвения погасителен план към същия. Представено е по
делото и искането на ответницата за отпускане на потребителски кредит, отправено до
ищцовото дружество, СЕФ, попълнен и подписан от двете страни, както и анекс към
договора от 23.04.2020г. и съответно нов погасителен план, съобразно анекса. До
ответницата е изпратено уведомително писмо за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита поради неплащане на същия, което е останало неполучено.
Ищцовата страна прилага и извлечение от сметката на ответницата по процесния
договор за потребителски кредит към дата 19.04.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД,
като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата
молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е
предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди,
че дължи суми на ищеца по силата на договор за потребителски кредит. Разгледан по
същество предявения установителен иск в настоящото производство се явява частично
основателен. Видно от представения договор, сключен между страните, ответницата е
получил в заем сумата от 4000лв. срещу поетото от нея задължение да я върне заедно с
лихвите и разноските по кредита. Страните по този договор са уговорили вноските за
погасяване на задължението и срока, в който следва да стане това, както и съответното
оскъпяване на кредита. Приложен е също така СЕФ, от който се установява от кого се
отпуска заемната сума, размера на същата, на кого се изплаща, размера и падежа на
вноските, лихвените проценти, оскъпяването и правата на заемополучателя да се
откаже от договора или да го погаси предсрочно. Представен е по делото също така
платежен документ от 14.02.2020г., от който се установява заплащането на сумата по
банковата сметка на ответницата. Действително по делото няма данни за получаване от
ответницата на изпратеното от ищеца уведомително писмо за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, но съгласно трайната съдебна практика в тази насока се
приема, че с получаване на препис от исковата молба и от уведомителното писмо
ответницата вече се счита уведомена за настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита. В настоящия случай е налице редовно връчване на исковата молба и
приложенията към на нея на ответната страна, така че не стои въпроса относно
настъпването на предсрочната изискуемост, тъй като са налице и обективния и
субективния елемент от нейния фактически състав. Въпреки дадените указания с
доклада по делото на ответника да представи доказателства за изплащане в
съответните срокове на дължимите по договора за заем задължения, такива не се
представиха по делото. Поради което съдът намира за установено по безспорен начин
дължимостта на сумите, претендирани от ищеца за главница по сключения между
страните договор за кредит, за договорно възнаграждение, мораторна и законна лихви.
4
Наред с гореизложените съображения следва да се има предвид, че са налице
основания да се приемат за недействителни част от клаузите на договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а предвидените в процесното споразумение услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, имат характер на
такси/комисионни/ във връзка с усвояването на кредита, а възможностите за право на
промяна на погасителния план на кредита по своето естество представляват действия,
свързани с управление на кредита. Горецитираните законови разпоредби сочат на
нищожност на договореното заплащане на пакета от допълнителни услуги. Освен това
с тази договорка се заобикаля и забраната по чл.19 ал.4 от ЗПК, защото ГПР по
процесния договор в случай на присъединяване към общите разходи по кредита и на
тези по предоставяне на допълнителни услуги, които не представляват такси и
комисиони за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК, а всъщност са
прикрити разходи по кредита, ще се надхвърли максимално определения от закона
размер. Тази клауза освен всичко гореизложено е и неравноправна по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена, а предоставянето на
допълнителни слуги е включено в самия договор за потребителски кредит. Тази клауза
е във вреда на потребителя, тъй като за изброените допълнителни услуги дължи
заплащане на възнаграждение, макар по силата на закона да има право да поиска
предоговаряне на падежа или на размера на погасителни вноски и т.н. Клаузата не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, поради липсата на еквивалентност между поетите
от тях насрещни задължения, доколкото е уговорено предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т.е. същото е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените услуги, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
реално използвана от потребителя, което зависи изцяло от волята на кредитора.
Възнаграждението остава дължимо дори и услугите да не бъдат предоставени, като не
е предвидена възможност за неговото отпадане или намаляване в тази хипотеза. Ето
защо, съдът приема, че в случая е налице недействителност на клаузата за предоставяне
на допълнителни услуги. В тази връзка ответницата не дължи заплащането на
визираните суми за допълнителни услуги в размер на 966,69лв. – възнаграждение за
услуга Фаст, 2803,31лв. – възнаграждение за услуга Флекси. От общия дължим размер
на сумата по договора за кредит, включваща главница, договорно възнаграждение,
лихви и закупени допълнителни услуги следва да се изключат тези суми за
допълнителни услуги, поради което ще останат дължими сумите само за главница в
размер на 3533,45лв., договорно възнаграждение в размер на 1432,21лв., лихва за
забава в размер на 200,91лв. и законна лихва в размер на 184,46лв.
С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното
производство в общ размер на 299,65лв., съобразно уважената част от исковата
претенция.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. Б. с ЕГН:********** от *************, да заплати на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, сумите от 3533,45лв. – главница,
дължима по договор за потребителски кредит №30042564668 от 14.02.2020г., сключен
между страните, 1432,21лв. – договорно възнаграждение за периода 01.10.2020г. –
05.10.2021г., 200,91лв. – мораторна лихва за периода 02.03.2020г. – 05.10.2021г.,
184,46лв. – мораторна лихва за периода 05.10.2021г. – 20.12.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК – 20.12.2021г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част
относно претендираните суми от 966,69лв. – възнаграждение за услуга Фаст,
2803,31лв. – възнаграждение за услуга Флекси, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. К. Б. с ЕГН:********** от *************, да заплати на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, направените в заповедното и настоящото
производство разноски в размер общо на 299,65лв., съобразно уважената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
6