Мотиви
към Присъда № 65/13.12.2016г. по НОХД № 1345/2016г. по описа на ДРС
Съдебното производство по НОХД № 1345/2016г. по описа на ДРС е образувано
по внесен обвинителен акт на ДРП, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия
В.Д.Ш. за това, че на 20.07.2011 г. в с. С.,
обл. Д., с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал у И.К. П.
*** – председател на ЗКЧС „А.С.” – с. С., заблуждение и с това причинил на
ЗКЧС „А.С.” – с. С. имотна вреда в размер на 7 308,00 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Реализирайки правомощията си по
чл. 370, ал. 1 от НПК, съдът разпореди предварително изслушване на страните,
без да призовава свидетелите и вещите лица.
Бе предявен и
допуснат за съвместно разглеждане граждански иск от ощетеното ЮЛ ЗКЧС „А.С.” – с. С.
за причинените с деянието имуществени вреди.
Преди даване ход на съдебното
следствие, подсъдимият и неговият защитник изрази съгласие наказателното
производство в съдебната фаза на процеса да продължи по реда на глава 27 от НПК
в точност чл. 371, т. 2 от НПК, като Ш. заяви, че разбира в какво е обвинен,
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът след изслушване на
самопризнанието на подсъдимия, като констатира, че то се подкрепя от събраните
на досъдебното производство доказателства с Определение обяви, че при
постановяване на Присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебното заседание представителят
на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, твърдейки че
същото се доказва по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното и
съдебното производство доказателства, като пледира на подсъдимия да бъде
определено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което да
бъде намалено с една трета и на подсъдимия да бъде наложено наказание от една
година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
Назначения в хода на досъдебното
производство защитник на подсъдимия в хода на съдебните прения пледира за минимално
наказание предвид изминалия дълъг период от време от извършване на
престъплението.
Подсъдимият се признава за виновен,
не дава подробни обяснения, а на дадената последна дума се придържа към
становището на адвоката си.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, установи за
безспорно от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 19.07.2011г. подс. В.Ш. се свързал
с председателя на ЗКЧС „А.С.“ - с. С., общ. Д. - св. И. П. и му
обяснил, че иска да закупи зърно от кооперацията. Двамата
се уговорили да се срещнат на следващия ден в кооперацията.
Междувременно, на
20.07.2011 г. подс. Ш. се обадил на св. С.С., който
бил управител на фирма - „Геко Трейд“ ЕООД,
занимаваща се с търговия на зърно. Двамата се познавали от преди, тъй като още
преди лятото подс. Ш. се свързал с него и му предложил да работят заедно, като
подсъдимият щял да осигури зърното. По време на проведения разговор на
20.07.2011 г. Ш. обяснил на свидетеля, че имал пшеница за продаване, но
нямал транспорт. Свид. С. му казал,
че той ще му осигури камион, като за целта се свързал със свой
познат – управител на „В. 90“ ЕООД. С. и Ш. се разбрали
камионът да чака на „Ловченското ханче”, от където Ш. ще го
упъти за натоварването му, а натовареното зърно трябвало да бъде доставено в
базата на С. в с. З.. За целта С. се обадил на пазача на базата в с. З. и го предупредил, че ще пристигне камион със зърно.
На 20.07.2011г. Ш.
заедно с камион с рег. № ТХ 9919 КХ,
управляван от св. П.П., отишли
в двора на кооперацията, където подсъдимият да се срещне, според уговорката,
със св. П. – тогавашния председател на ЗКЧС. При проведения
разговор подсъдимият заявил, че желае да закупи 300 тона
зърно, като предложил цена от 0,36 лв. на килограм, която
била с две стотинки по-висока от тази, която била определена от УС на кооперацията за
изкупуване на пшеницата. По време на разговора
подс. Ш. споменал, че майка му работила в детското
отделение в МБАЛ – Д., което заинтригувало св. П., тъй като покойната му съпруга била завеждащ на това отделение
дълги години. От разговора за съпругата му св. П. почувствал някаква емоционална
близост с подсъдимия, след което двамата продължили да
обсъждат закупуването на пшеницата. Подс. Ш. искал да
бъдат натоварени няколко камиона, като уверил председателя, че е сериозен
купувач. Св. И. П. му обяснил, че принципно зърното се извозва, след като бъдат
преведени парите по сметка на ЗКЧС, но в случая ще направи изключение за него.
Предложил му да натовари един камион, като евентуално
следващи курсове ще има, само след представяне на
документ за преведена сума за цялото договорено количество. Подс. Ш. уверил
председателя, че ще плати количеството зърно веднага щом
пристигне в Д.. Св. П. завел подс. Ш. при св. Б.
- касиерката на кооперацията и й обяснил за
сделката, но й казал, че купувачът нямало веднага да
плати зърното. Касиерката се противопоставила и заявила,
че първо трябва да има паричен превод и след това зърното
да бъде натоварено. Тогава подс. Ш. и св. П.
излезли навън, където подсъдимият отново заявил, че е сериозен и обещал, че ще
плати веднага след първия курс със зърно. Двамата отишли при кантара на
кооперацията, извикали касиерката, като св. П. й
разпоредил на напише на един бял лист от името на Ш. с данните от личната му
карта, че обещава да заплати натовареното зърно, после Ш. собственоръчно
написал трите си имена, датата и се подписал. Едва след това се пристъпило към
натоварване на камиона, за което помогнал св. П.П. - фадромист и зам. председател на кооперацията. Св. И. П. разпоредил на св. П.П. да натовари
пристигналия с Ш. камион.
След като камионът бил
натоварен със зърно /пшеница/, същият бил измерен на кантара, като било
констатирано, че натовареното количество било 25 200 кг. Зърното било извозено
и разтоварено в базата на св. С., съгласно предварителната му уговорка с подс. Ш..
Няколко дни по-късно
обаче подс. Ш. все още не бил превел дължимите суми на ЗКЧС за изнесеното
количество зърно. На 23-24.07.2011 г. св. И. П. и св. Б. лично отишли до
зърнобазата в с. З., където разговаряли със св. С.. Последният потвърдил за постъпването на зърно в базата с тегло
25 200 кг. на 20.07.2011г. от подс. Ш., но заявил, че няма никаква връзка с него и не знае за техните
договорки.
В началото на м. август 2011 г. подс. Ш. се
обадил на св. С., предложил му той да закупи зърното, разтоварен в базата му,
но свидетелят не се съгласил. Няколко дни по-късно Ш. отново се обадил и
поискал да си вземе пшеницата от базата в с. З., защото намерил купувач, който
искал да я купи на добра цена. Свидетелят се съгласил и подсъдимия със свой превоз натоварил количеството
пшеница от базата в с. З. и я
занесъл на неустановено в хода на разследването място.
С Протокол от
22.08.2011г. св. П.П. бил
упълномощен от УС на кооперацията да изпълнява функциите на председател. В
хода на извършена от него проверка той установил, че натовареното от подс. Ш.
количество пшеница все още не било заплатено, поради което
сигнализирал полицията.
Видно от заключението на
изготвената Оценъчна експертиза № Е-016 от 20.01.2012г. /л. 67/, пазарната цена на 25 200 кг. пшеница, собственост на ЗКЧС „А. С.“ - с. С., към датата на извършване на престъплението - 20.07.2011г., е в
размер на 7 308 лева.
Видно от заключението на изготвената
Съдебно - почеркова експертиза № 27/28.07.2016г. /л. 154/, ръкописният текст на
частен документ върху бял лист с дата 20.07.2011г. е изпълнен от В.Д.Ш., ЕГН **********, а подписът, положен
под текста е положен от В.Д.Ш..
Установено е по делото, че
подсъдимият Ш. е роден на ***г***. Осъждан е многократно, включително за
престъпления по чл. 211, вр. чл. 209 от НК, а видно от
приложената по делото служебна бележка /л. 135/, същият е изтърпял общо
наказание 7 години и 12 дни „лишаване от свобода“, наложено по НОХД №
1536/2004г. по описа на PC - Добрич и НОХД №° 7022/2000г. по
описа на СРС на 05.02.2006г.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, а именно: протокол за разпит на св. П.И.П. от 12.01.2012г.;
Протокол за разпит на св. И.К. П. от 24.01.2012г.; Протокол за разпит на св. И.К.
П. пред съдия от ДРС от 13.03.2012г; Протокол за разпит на св. П.П.П. от
12.01.2012г; Протокол за разпит на св. К.Г. Б. от 12.01.2012г; Протокол за
разпит на св. С.А. С. от 25.01.2012г; Протокол за разпит на св. В.Д.Ш. от
23.02.2012г; Протокол за оценъчна експертиза № Е-016/20.01.2012г; Разпечатка от
търговски регистър за ЗКЧС „А. С.” с. С.; Протокол за разпит на св. С.А. С.
пред съдия от ДРС от 05.04.2012г; Протокол за разпит на св. П.П.П. пред съдия
от ДРС от 05.04.2012г; Определение № 41/11.06.2012г. по НЧД № 1078/2012г. по
описа на ДРС /заверен препис/; Уведомително писмо от ГД „Национална полиция” с
рег. № 3286р-17280 от 04.05.2016г. /копие/; Постановление за възобновяване на
досъдебно производство от 27.05.2016г; Протокол за разпит на св. П.И.П. от
12.07.2016г; Постановление за привличане на обвиняем от 14.07.2016г. ведно с
протокол за разпит на обвиняем; Справка за съдимост на В.Д.Ш. с рег. №
1586/12.08.2016г; Служебна бележка от Районна прокуратура гр. Добрич с вх. №
255000-3142/23.06.2016г; Справка от Дирекция „Пазарни мерки и организации на
производители” Министерство на земеделието и храните изх. №
6601-150/11.07.2016г; Справка от Търговски регистър – Добрич, Агенция по
вписванията с вх. № 255000-3349/01.07.2016г; Данни от Търговски регистър за
ЗКЧС „А. С.” с. С.; Протокол за доброволно предаване от 12.07.2016 г.; 1 бр.
разписка с ръкописен текст от дата 20.07.2011 г.; Протокол за извършена
съдебно-почеркова експертиза от 28.07.2016 г.; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от В.Д. В.; Протокол за предявяване на
разследване от 12.08.2016 г.; Постановление със заключително обвинително мнение
от 02.09.2016 г., Постановление на Районна
прокуратура – Добрич за образуване на досъдебно производство с вх. № ДП
2/03.01.2012 г.; Справка относно извършена проверка с рег. № 13513/14.10.2011
г.; Протокол от извънредно заседание на УС на ЗКЧС „А. С.” с. С. от 22.08.2011
г. /копие/; Характеристични данни за В.Д.Ш.; Справка от ОД на МВР гр. Добрич с
вх. № 6011/13.10.2011 г. относно наличие на неприключили досъдебни производство
срещу В.Д.Ш., както и всички приложени по делото писмени
доказателства.
За да изгради вътрешното
си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът взе предвид, че те са последователни, логични, достоверни
и непротиворечиви, поради което и изцяло ги кредитира.
В хода на съдебното дирене, съдът
предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК не проведе разпит на
подсъдимият, като кредитира изцяло направеното самопризнание, тъй като в хода на наказателното производство не се
събраха доказателства – преки или косвени, които да го опровергават.
При така направения
анализ на доказателствата съдът прие от ПРАВНА СТРАНА, че с действията си
подсъдимият В.Д.Ш. от обективна и субективна страна
е осъществел състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като на 20.07.2011 г. в с. С., обл. Добрич, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у И.К. П. от гр. Д., председател на ЗКЧС „А. С.” с. С. и с това причинил имотна вреда на ЗКЧС „А.
С.” с. С. в
размер на 7 308
лв.
В.Д.Ш. е годен субект
на престъплението. Видно е от събраните по делото доказателства, че подсъдимият
е пълнолетно физическо лице към датата на извършване на престъплението, което
го е извършило в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво
съмнение, а и липсват каквито и да е било индиции или доказателства, за да се
направи извода, че подсъдимият е действал при условията на една от хипотезите
на невменяемост, посочени в чл. 33, ал. 1 от НК.
Обект на процесното
престъпление са обществените отношения, осигуряващи упражняването правото на
собственост върху движими вещи, както и правото на свободно разпореждане с
дадено имущество въз основа на самостоятелно взето решение.
От обективна страна,
предмет на процесното престъпление са чуждите движими вещи с определена
стойност, а именно 7 308 лв. и личността на св. И.К. П., у когото е било
възбудено и поддържано заблуждение, в резултат на което е бил подведен да
извърши акт на имуществено разпореждане, причинявайки по този начин имотна
вреда на ЗКЧС. Времето и мястото на извършване на престъплението, както и
участието на подсъдимия в него са категорично установени.
Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие – възбуждане и поддържане на заблуждение.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл от
подсъдимият, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното настъпване. Освен с
пряк умисъл, субективната страна на престъплението се характеризира и с
користна цел у подсъдимия да набави за себе си имотна облага. Кумулативното
наличие на тези два елемента в съзнанието на подсъдимия обосновават
съставомерността на процесното престъпление от субективна страна.
По отношение определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид
следното:
Отегчаващи отговорността му обстоятелства
са: наличие на предходни осъждания и
лоши характеристични данни, а смекчаващите - признаването на вина, поради което
настоящия състав приема, че и това престъпление е било извършено при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание на
подсъдимия за извършеното престъпление при
приложението на чл. 58а НК. Предвиденото наказание за извършеното престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК е лишаване от свобода в размер на от една до шест години. Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1
от НК, съдът
определи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което намали с една трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, като прие, че в този
размер е достатъчен, за да изиграе своята превъзпитателна роля по отношение на
подсъдимия и да изпълни целите по чл. 36 от НК по отношение на останалите
членове на обществото.
На основание чл. 60, ал. 1 от
ЗИНЗПС, съдът постанови наложеното наказание лишаване от свобода да бъде
изпълнено чрез настаняване на подсъдимия в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, като му определи първоначален
строг режим.
Съдът не констатира при
определяне на наказанието изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обусловят прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
Предявеният
граждански иск от ЗКЧС „А. С.” с. С. в размер на 7 308 лв.,
представляващи нанесените с процесното деяние имуществени вреди, настоящият състав счете за изцяло
основателен и доказан, поради което и го уважи,
като осъди подсъдимият да заплати на гражданския ищец посочената сума.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 292,32 лв. по
сметка на ДРС - ДТ върху уважения граждански иск, както и 45 лева по сметка на
ОД на МВР – представляващи сторените по делото разноски.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/