№ 66
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20211000501952 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на З. К. С. срещу
решение № 260360/05.10.2020г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр.д.
№ 1689/19г., с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл.441
от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на имуществени и
неимуществени вреди.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконен, тъй
като е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения,
защото е съставен и подписан грешен протокол, което е наложило
поправянето му в съдебно заседание; наличие на паралелни дела, поради
което е неправилно делото да се гледа от съдии от СГС. Неправилно съдът не
се отвел и го е оставил без защитник по ЗПрП като не е заменил адвокат,
който си е направил отвод. Допуснати са материални нарушения, тъй като са
разгледани недопустими искове. С молба с вх. № 79455/05.08.2020г. е
уточнил исканията си и постановеното решения няма нищо общо с тях. В
съдебното решение са изложени грешни мотиви за настъпване на погасителна
давност по отношение на подадени 5бр. жалби. С молба вх. №
1
73351/05.06.2019г. жалбоподателят поддържа, че е представил десетки
номерирани доказателства, които умишлено не се намират в преписа на
изпълнителното дело. Със становище, депозирано на 23.05.2022г. по
предоставена от съда възможност назначения процесуален представител на
въззивника адв. С. е посочил, че решението на СГС е недопустимо по
отношение на иска за неимуществени вреди, тъй като съдът се е произнесъл
свръхпетитум- вместо за 25 000 лв., е постановено решение за 26 000лв. Сочи,
че последната жалба срещу действия на ответника като ЧСИ е от
25.03.2015г., от когато до предявяване на иска не е изтекла петгодишната
погасителна давност. Вредите са настъпили в периода след 17.01.2013г. и
след 23.04.2013г. с реализиране на изпълнителните действия и
съпровождащото натрупване на стрес у него. Няма как вземането за
непозволено увреждане да е възникнало към момент, към който все още не са
настъпили вредите като елемент от фактическия състав на деликта.
Позовава се на ППВС № 2/21.12.1981г. Счита за неправилен изводът на
съда, че последващата отмяна на решението, послужило като основание за
издаване на изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното
дело, не води до настъпване с обратна сила на неправомерност на действията
на съдебния изпълнител. Поддържа, че съдът не е взел предвид чл.433, ал.1,
т.4 от ГПК. Позовава се на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
Ирелеванто е, че по изпълнителното дело има присъединени взискатели, тъй
като те имат същите права както първоначалния взискател и са обвързани
като него от висящността, спирането и прекратяването на изпълнителното
дело. Присъединяването на взискател не може да санира неправомерните
действия на съдебния изпълнител. Счита, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
Затова моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение като
недопустимо по отношение на иска за неимуществени вреди, тъй като има
произнасяне над предявения размер от 25 000лв. Да го отмени като
неправилно и да уважи изцяло предявените искове.
Не е постъпил отговор от Д. Д. по въззивната жалба. Взел е становище
по това, депозирано от адв. С., както и по жалбата с писмено становище от
05.08.2022г . Счита я а неоснователна.
Третото лице помагач „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД не взема
2
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с чл.74, ал.1 от
ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди. Ищецът З. С. в исковата молба и в молбите
уточнения от 18.07.2018г., 10.01.2019г., 25.02.2019г., 05.08.2020г. и молба от
13.06.2022г. / стр.140 от делото на САС/ твърди, че по тъжба на Д. Г. И. е
образувано нчхд № 912/2007г. по описа на РС- Стара Загора. По това дело е
осъден с присъда № 220/14.12.2007г. С решение № 28/17.03.2008г. на ОС-
Стара Загора тя е била частично изменена. С решение № 7/24.01.2017г. на
ВКС, НО по н.д. № 1299/16г. е възобновено наказателното преследване,
отменени са присъдата и решението на въззивната инстанция и е бил
оправдан по поддържаното обвинение. С решение № 72/15.10.2009г.,
постановено по гр.д. № 1483/08г. на РС- Стара Загора е бил осъден по иск на
Д. И.. С решение № 67/19.01.2018г. на ОС- Стара Загора е отменено
решението на РС- Стара Загора и искът на Д. И. е отхвърлен. По издаден
изпълнителен лист въз основа на отмененото решение на РС- Стара Загора е
образувано изп.д. № 20128670400097 на ответника ЧСИ Д. Д.. Той му е
причинил вреди с извършването на неправомерни действия. С молба до СГС
с вх. № 107283/22.10.2012г. е обжалвал действията му и има приложена
молба за освобождаване от държавна такса към съда, допълнена с жалби вх.
№ 12901/10.12.2012г. на СГС и вх. № 13351/18.12.2012г на СГС. Ответникът
е поискал от него да внесе държавна такса по тези жалби и му е указал, че при
невнасяне ще ги върне. Горната жалба му е върната. С жалба вх. №
1057/07.01.2013г. на СГС е обжалвал връщането на жалбата като отново е
поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса от съда. Тази
жалба не е администрирана от ответника, което е неправомерно действие.
Подал е нови жалби с вх. № 54/02.01.2013г. на СГС, вх. № 1050/07.01.2013г.
на СГС/ срещу извършено разпределение на суми/, с вх. № 1054/07.01.2013г.
на СГС и с вх. № 5774/21.01.2013г. на СГС. Със съобщение изх. №
31/03.01.2013г. ответникът е оставил без движение жалбата с вх. №
133531/18.12.2012г. за внасяне на държавна такса по сметка на СГС. Със
3
съобщение изх. № 00155/15.01.2013г. му е съобщено, че жалбата с вх. №
133531/18.12.2012г. е върната. Подал е жалба вх. № 5773/21.01.2013г. до СГС
срещу връщането с приложение за освобождаване от държавна такса към
съда. Ответникът не е администрирал тази жалба, което е неправомерно
действие. Със съобщение изх. № 156/15.01.2013г. му е съобщено, че е
оставена без движение жалба с вх. № 1050/07.01.2013г на СГС за внасяне на
държавна такса, въпреки, че е подала молба за освобождаване от внасяне на
такава до съда. Със съобщение изх. № 215/21.01.2013г. отново му е съобщено
указанието за внасяне на държавна такса. Със съобщение изх. №
435/06.02.2013г. ответникът е върнал жалба с вх. № 1050/07.01.2013г. поради
неизпълнение на указанията му. Срещу връщането й и други действия на
ответника, включително и срещу възлагането на продадения имот, е подал
жалби с вх. 15112/11.02.2013г., вх. № 8859/28.01.2013г., вх. №
8861/28.01.2013г., вх. № 15114/11.02.2013г., вх. № 27316/08.03.2013г., вх. №
3424/22.03.2013г. и с вх. № 38076/01.04.2013г. на СГС с приложени молби за
освобождаване от държавна такса за съда. Подал е и жалба от 25.03.2015г.
срещу постановлението за възлагане. Ответникът не е отговорил на нито една
от тези жалби, което също е неправомерно действие. Обжалвал е
постановлението на ответника от 11.05.2015г., с което е прекратено
изпълнителното дело, която жалба също му е върната. Обжалвал е връщането
като отново му е указано да внесе държавна такса. По указания на ОС- Стара
Загора му е поискал да представи документи по чл.83, ал.2 от ГПК. С молба
от 26.07.2019г. ги е изпратил. Поради отвод на съдиите от ОС- Стара Загора
е определен друг компетентен съд- ОС- Пловдив. Той се е произнесъл с
определение № 2422/22.11.2019г. като е бил освободен от заплащане на
държавна такса и е оставил жалбата без уважение като просрочена.
Ответникът като частен съдебен изпълнител умишлено и престъпно не е
администрирал жалбите на ищеца. Д. Д. е извършил незаконна продан на
негов сънаследствен имот и не е администрирал жалбите му преди
приключване на изпълнителното дело. Това е друго неправомерно действие.
Ответникът Д. Д. в качеството му на ЧСИ му е причинил за неимуществени
вреди в размер на 25000лв. / молба от 05.08.2020г./, както и имуществени
вреди в размер на 4500лв., присъдени по изпълнителното дело такси за ЧСИ и
разноски и 27 610лв, стойността на вещите, подобно описани в молбата от
10.01.2019г., изхвърлени поради незаконосъобразен въвод. Ищецът твърди,
4
че от действията на ответника е преживял тежка протрахирана депресивна
реакция с остатъчни последици/ масиран сърдечен удар/, сърцебиене,
аритмия, хипертония, изключително нарушение на психиатричната
адаптивност, изразена в ежедневно нервно напрежение и нарушени социални
контакти, опасност за живота. Затова моли съда да осъди ответника Д. Д. да
му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000лв. /
молба от 05.08.2020г./, в едно със законната лихва, считано от датата на
отменената присъда, както и имуществени вреди в размер на 4500лв.,
присъдени по изпълнителното дело такси за ЧСИ и разноски и 27 610лв,
стойността на вещите, подобно описани в молбата от 10.01.2019г.,
изхвърлени поради незаконосъобразен въвод.
В депозиран писмен отговор ответникът прави възражение за
нередовност на исковата молба. Счита за законосъобразни извършените от
него изпълнителни действия. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на претендираните суми.
Третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД в депозирано
писмено становище оспорва изцяло предявените искове. Счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника Д. Д. в
качеството му на ЧСИ. Счита, че искът е погасен по давност.
Не се спори, че по тъжба на Д. И. е било образувано чнхд № 912/07г.
на РС- Стара Загора, по което ищецът З. С. е бил обвинен в престъпление по
чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Постановена е
присъда № 220/14.12.2007г., с която обвиняемият е бил признат за виновен
за извършеното престъпление. С решение № 28/ 17.03.2008г. на ОС- Стара
Загора, НО, постановено по внчхд № 46/08г. присъдата на РС- Стара Загора
е изменена.
Не е спорно, че с решение № 7/24.10.2017г. на ВКС, I НО по н.д. №
1299/16г. e възобновено внчхд № 46/08г. на ОС-Стара Загора. Отменено е
постановено по него решение № 28/ / 17.03.2008Г. на ОС- Стара Загора, НО,
както и потвърдената с него присъда № 220/14.12.2007г., постановена по чнхд
№ 912/07г. на РС- Стара Загора и е постановена оправдателна присъда по
отношение на З. С. за обвинението в престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с
ал.1, т.3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Безспорно е, че по искова молба на Д. Г. И. срещу З. С. е образувано
5
гр.д. № 1483/08г. на РС- Стара Загора по иск с правно основание чл.45, ал.1 от
ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е уважен
частично за сумата от 1 500лв. Въз основа на молба от 13.01.2011г. на Д. И. и
разпореждане от 14.01.2011г. по същото дело е издаден изпълнителен лист за
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. С решение № 362
/15.03.2010г., постановено по гр.д. № 238/10г. на горното решение на РС-
Стара Загора е потвърдено. С решение № 242/10.10.2017г. по гр.д. №
1488/17г. на ВКС, IV г.о. на основание чл.303, ал.1, т.3 от ГПК е отменено
въззивното решение на ОС-Пловдив в частта, в която е потвърдено решение
№ 72/15.10.2009г. на РС- Стара Загора и делото е върнато за разглеждане от
друг състав на въззивния съд. С Решение № 67/19.01.2018г. на ОС-Пловдив,
постановено по гр.д. № 2827/17г. е отменено решението на РС- Стара Загора,
постановено по гр.д. № 1483/08г. в уважителната му част и искът с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, предявен от Д. И. срещу З. С. е отхвърлен
изцяло. Това решение е влязло в сила, тъй като не е допуснато до
касационно обжалване.
Не се спори, че с определение № 2422/22.11.2019г. на ОС- Пловдив, ГК,
VI граждански състав, постановено ч.гр.д. № 2651/19г. З. С. е освободен от
заплащане на държавна такса по делото на основание чл.83, ал.2 от ГПК и е
оставил без уважение жалбата му с вх. № 2094/28.06.2019г. против
разпореждане от 20.06.2019г., постановено от ЧСИ Д. Д..
Безспорно е, че по издаденият изпълнителен лист на 14.01.2011г. по
гр.д. № 1483/08г. на РС- Стара Загора е образувано изп.д. № 25/11г. на ЧСИ
Манджурова, което по искане на взискателя е продължило пред ЧСИ Д. Д.
като изп.д. № 97/12г.
Не е спорно, че ответникът Д. Д. има качеството на частен съдебен
изпълнител, регистриран под № *** на КЧСИ с район на действия ОС-Стара
Загора.
По делото е прието копие от изп.д. № 97/12г., както и копие от гр.д. №
1483/08г. на РС- Стара Загора.
Във връзка с претендираните неимуществени вреди ищецът е приложил
към исковата молба и са приети по делото медицински документи.
Не следва да се обсъжда приложената към исковата молба медицинска
6
експертиза, изготвена от д-р Д. Б., тъй като не е постановено изготвянето й
по настоящото производство и не е приета като доказателство.
По делото са приети описаните в исковата молба жалби срещу
действия на ответника като ЧСИ, входирани в СГС.
По делото са представени застрахователни полици и сертификати, които
удостоверяват, че професионалната отговорност на ответника като ЧСИ е
застрахована при третото лице помагач за 2011г., 2012г., 2013г. и чл.2014г.
В хода на процеса е прието заключение на оценителна експертиза за
оценяване на продадения па публична продан недвижим имот по изп.д. №
97/12г., в който ищецът има право на собственост за определен дял. Към
18.03.2015г. неговата пазарна стойност е 17 150 лв.
По делото е допусната психологическа експертиза, която е дала
заключение за психичното здраве на З. С.. Според вещото лице няма данни
за болестни отклонения от психичната норма. При ищеца няма психично
заболяване, а невротично състояние, характеризиращо се с емоционална
потиснатост, безпокойство, напрежение, тревожност и депресивност, както и
множество психосоматични оплаквания. Съществува причинна връзка между
състоянието му и извършваните спрямо него съдебни и изпълнителни
действия. Те не са единствена причина за неговото възникване. Затова
степента на увреждане от извършваните спрямо него действия по настоящото
дело не може да бъде диференцирано като последица, сравнено с другите,
понесени от него травматични събития в личната и сферата на общата му
житейска активност. Лишаването от имущество и покъщнина е тежък
стресогенен фактор, който е повлиял негативно на психологическото
състояние на ищеца без да може да се определи като единствен
детерминиращ го.
Съдът възприема заключенията като обективни, компетентни и
обосновани, основаващи се на професионални знания и умения на експертите.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. познава ищеца. От 2014г. често се срещат, а поне веднъж
седмично се чуват по телефона. Ходят заедно за вода. През пролетта на
2015г. З. С. е бил силно притеснен и го е помолил да му намери стая, защото
се е притеснявал, че може да бъде изгонен от жилището му. Казал му е, че ще
7
говори с майка си и брат си да ползва мазето на тяхната къща при нужда.
Ищецът не е дошъл да живее при тях, защото не е бил отстранен от
жилището му. Свидетелят знае, че ищецът е имал два имота. Единият в гр.
***, а другият в ***. Този в провинцията му е бил отнет и затова не се е
наложило да живее при тях. Бил е силно притеснен. Свидетелят е чул от
ищеца, че багажът му е бил изхвърлен и не е могъл да го вземе. Свидетелят
не е виждал З. С. да яде, но го е виждал да пие вода. Вземал му е лекарства,
давал му е пари. Ищецът има замайване. Питал го е дали спи, защото сутрин
рано в 6ч. му се е обаждал, вечер е буден в 23.00-00.00 ч., когато му е писал
на Вайбър. Търсел е лечение за замайването и така са открили сребърната
вода в Бояна, която му се отразява добре. Свидетелят знае, че З. С. има
проблем с негов ученик, който в последствие е станал съдия. Знае, че имат
неизяснени въпроси. Това го знае от ищеца. Свидетелят не знае подробности.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.
В хода на производството са събрани и други писмени доказателства с
оглед твърденията и възраженията на страните.
При тези доказателства СГС е отхвърлил исковете. Приел е, че са
погасени по давност.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно обжалване са искове по чл.441, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.74 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част и е
обвързан от основанията, посочени в жалбата – чл.269 от ГПК, с изключение
на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, като се
произнася и без да има позоваване за него в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно.
В жалбата е наведен довод за неговата недопустимост по отношение на
разгледания размер на иска за неимуществени вреди. Твърди се, че той е
предявен за 25 000лв., а не за 26 000лв. като това е уточнено с молба от
8
05.08.2020г. Макар съдът да не се произнесъл по отношение на нея по реда
на чл.214 от ГПК, то въззивният съд счита, че тя следвало да се съобрази
относно претенцията за обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът я е
поддържал в съдебното заседание, проведено на 03.09.2020г. и в което е
даден ход на устните състезания. С оглед на това въззивният съд счита, че
въпреки допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд на
чл.214 от ГПК, то размерът на тази претенция е 25 000лв. Затова
обжалваното решение е недопустимо над тази сума до размер от 26000лв.
като постановено свръхпетитум. В тази част то подлежи на обезсилване. Не
следва да се разглежда направеното уточнение на исковете за имуществени
вреди за сумата от 3149 лв. и 6400 лв., направено с молбата от 05.08.2020г.,
тъй като с него са предявени нови искове, които не са заявени с исковата
молба.
По иска с правно основание чл.441, ал.1 във вр. с чл.74 от ЗЧСИ във вр.
с чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Законодателят е предвидил отговорност за частния съдебен изпълнител
за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята
дейност. Съдебният изпълнител е овластен от закона да изпълнява
принудително изпълнение за събиране на вземания признати от съда и за
които е издаден изпълнителен титул. Неговите правомощия произтичат от
закона и се регламентират от него. Затова всяко нарушаване на нормативната
уредба е санкицонирана от законодателя чрез ангажиране на отговорността
му за причинените на участвалите в изпълнителното производство лица.
Частните съдебни изпълнители отговарят за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не
би претърпял вредите, ако не са били незаконосъобразните действия или
бездействия на частния съдебен изпълнител. Преки са тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Фактическият
състав, при наличието на който се ангажира отговорността на частния
съдебен изпълнител/ЧСИ/, може да се определи като: негово неправомерно
действие или бездействие, настъпила вреда при изпълнение на дейността му
и причинна връзка между тях. При иск по чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с чл.74,
ал.1 от ЗЧСИ съдът е длъжен да изследва дали действията на съдебния
9
изпълнител са били правомерни и оттук принудителното изпълнение е било
законосъобразно. То е такова, когато е образувано по изпълнителен титул,
удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Противоправността на
действията на частния съдебен изпълнител се състои в процесуална
незаконосъобразност на неговите действия или бездействия/ Р №
264/08.04.2010г. по гр.д. № 474/09г., ІVг.о на ВКС, Р № 340/08.01.2012г. по
гр.д. от 2011г., ІV го. на ВКС, Р № 196/20.07.2012г. по гр.д. № 1555/11г., ІІІ
г.о. на ВКС, Р № 120/08.07.2011г. по гр.д № 1123/10г., ІІ г.о. на ВКС, Р №
281/10.12.2014г. по гр.д. № 3219/14г., ІІІ г.о. на ВКС всички по реда на чл.290
от ГПК/.
Активно легитимиран да предяви иск по чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД е увредения от незаконосъбразното
принудително изпълнение участник в него. Нарушеното право обоснова
качеството му на надлежна страна в процеса.
Пасивно легитимиран да отговаря по деликтния иск е частният
съдебен изпълнител, който е извършил незаконосъобразни процесуални
действия по принудителното изпълнение или е бездействал като не е
извършил необходими такива.
Не е спорно, че изп.д. № 97/12г. е образувано по молба на взискателя Д.
И. въз основа на изпълнителен титул, издаден на основание съдебно решение.
Последното е присъдило в него полза парично притезание, което да бъде
събрано от съдебния изпълнител в индивидуалното принудително
изпълнение. Извършените действия от ответника при наличието на
изпълнителен титул са законосъобразни, тъй като той трябва да се съобрази с
него и да предприеме всички необходими изпълнителни действия срещу
длъжника за удовлетворяване на взискателя. Д. Д. е предприел такива срещу
З. С. въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС- Стара Загора и
изпълнителният процес е приключил със събиране на вземането и
удовлетворяване на взискателите, както първоначалния така и
присъединените. До този момент изпълнителните титули не са били
обезсилени или актовете, въз основа на които са издадени не са били
отменени- чл.433, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК. Последващата им отмяна не прави
изпълнителния процес незаконосъобразен, респективно и действията на
съдебния изпълнител.
10
Жалбоподателят, като ищец в процеса, е въвел като основание за
деликт, от който за него са възникнали вреди, неправомерно бездействие от
страна на ответника като ЧСИ, изразяващо се в неадминистриране на
подадени от него чрез СГС жалби срещу действията му в принудителното
изпълнение. Не е спорно, че по изп.д. № 97/12г. З. С. е имал качеството на
длъжник и като такъв законът му е признал правото на жалба на определени и
точно изброени действия на съдебния изпълнител в чл.435 и следващите от
ГПК. Съгласно чл.436, ал.1 от ГПК жалба се подава чрез съдебния
изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението. Което по същество
означава, че действията му подлежат на обжалване пред този съд и той е
родово компетентен да се произнесе по подадените жалби. Тези, подадени от
З. С. срещу по обжалване на действията му са подадени пред СГС.
Съдебният изпълнител съгласно чл.436, ал.2 от ГПК има процесуалното
задължение да администрира подадената жалба, което включва и събиране
на държавна такса, която да бъде заплатена по сметка на съответния окръжен
съд, който следва да се произнесе по нея. Бездействието на съдебния
изпълнител по своевременното й администриране е незаконосъобразно
процесуално действие, тъй като се препятства правото на защита на участник
в изпълнителното производство. От СГС на ответника, като ЧСИ, са
изпратени пет жалби на ищеца за администриране с входящи номера на СГС:
№ 133531/18.12.2012г., № 54/02.01.2013г., № 1050/07.01.2013г., №
1054/07.01. 2013г. и 1057/07.01.2013г. Три от тях/ вх. №
133531/18.12.2012г., № 1050/07.01.2013г. и № 1050/07.01.2013г./ съдебният
изпълнител е оставил без движение за внасяне на държавна такса по сметка
на съда, както и тези, които се дължат на него. Поради неизпълнение на
указанията и в съответствие с чл.436, ал.4 от ГПК те са върнати. Т.е. не
може да се приеме, че е налице неправомерно бездействие на ответника в
качеството му на ЧСИ, изразяващо се в неадминистриране на жалби,
подадени от З. С. срещу извършени от него действия по индивидуалното
принудително изпълнение. Ответникът е изпълнил задължението си да
администрира жалбите, подадени срещу негови действия, както предписва
процесуалния закон. Това, че З. С. не е изпълнил указанията му, не може да
му се вмени във вина. Ищецът не спори, че не е внесъл държавната такса по
тях, а е заявил, че е поискал освобождаване от заплащането на такава. З. С.
не е бил освободен от заплащане на държавна такса във връзка с обжалваните
11
действия на ЧСИ. За указанията на ответника той е бил уведомяван лично,
видно от приложените съобщения по изпълнителното дело. За останалите
две жалби, изпратени от СГС до ответника няма данни, тъй като не се
намират в изпълнителното дело. В исковата молба, уточнена пред
настоящата инстанция, ищецът е посочил жалба с вх. № 5774/21.01.2013г. на
СГС като за нея няма данни да е изпратена от СГС на ответника за
администриране, поради което тя не може да се отнесе към неправомерно
бездействие от негова страна поради неадминистрирането й. Същото се
отнася и до жалба с входящ номер на СГС № 5773/21.01.2013г.
Жалбоподателят не оспорва, че посочените жалби с входящи номера,
конкретизирани в молбата от 13.06.2022г. са върнати поради неизпълнение на
указанията на ответника за внасяне на държавна такса.
Въззивникът е заявил, че от незаконосъобразно проведена публична
продан на имота в с. *** е претърпял имуществени вреди в липсата на
движими вещи, изхвърлени от имота при незаконосъобразен въвод и
окрадени от неизвестни извършители. Няма спор, че по изп. д. № 97/12г.
ответникът като ЧСИ е извършил три публични продани като първите две са
обявени за нестанали. Третата публична продан е обявена за периода
12.02.2015г. до 12.03.2015г. Тъй като продаваният имот е бил съсобствен
между З. С. и две други физически лица К. С. и Н. С., на основание чл.500,
ал.2 от ГПК те са дали съгласие за продажбата му/ стр. 218 и стр.223от
изпълнителното дело/. С постановление за възлагане от 18.03.2015г. имотът е
възложен на Х. М. Х. по най- високата предложена цена като същото е влязло
в сила на 01.04.2015г. С постановление от 11.05.2015. изпълнителният процес
е прекратен. На основание чл.498, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител е
извършил въвод във владение на купувача от публичната продан в
недвижимия имот. Въводът във владение на обявения за купувач не е част от
фактическия състав на придобиването. Извършените от съдебния изпълнител
действия по въвода се извършват по силата на разпоредбата на чл. 498. ал. 1
ГПК, съгласно която купувачът на имота може да поиска от съдебния
изпълнител извършване на въвод във владение въз основа на влязлото в сила
постановление за възлагане /който е различен от въвода по чл. 522 и сл. ГПК/.
Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко
изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се
разпростира по отношение на всички. Затова съдебният изпълнител е
12
овластен да проведе въвода срещу всяко намерено във възложения имот лице,
включително и действителния му собственик, ако той не е упражнил правата
си по чл. 435 ГПК или чл. 440 ГПК или чл. 439 ГПК. / р № 50210/17.11.2022Г.
ПО ГР.Д. № 3299/22Г., ВКС, III г.о / За него З. С. е бил уведомен по телефона
видно от протокола за въвод, съставен на 08.05.2018г. С това му е
предоставена възможност да отстрани от имота намиращите се в него
движими вещи. На въвода е присъствал представител на въззивника, Н. Й.
К. комуто са предадени движимите вещи по направен списък, отразен в
протокол от 08.05.2015г. същият на основание чл.486, ал.2 от ГПК има
качеството на пазач. На основание чл.471, ал.1 от ГПК той е длъжен да пази
вещите като добър стопанин. На 08.05.2015г. частният съдебен изпълнител е
предал за пазене в Служба КОС при РУ „Полиция“ гр. Казанлък въздушна
пушка и газов пистолет. За предаване на вещите З. С. е бил уведомен със
съобщение от 13.05.2013г.
Съдебният изпълнител няма задължение по ГПК да пази намиращите се
в имота- предмет на принудителното изпълнение движими вещи нито преди
извършване на въвода във владение, нито след извършване на този въвод.
Съгласно чл. 486, ал. 1 и 2 ГПК, при насочване на принудителното
изпълнение върху недвижим имот, този имот заедно с намиращите се в него
движими вещи, се описва, но се оставя във владение на длъжника /само по
изключение, когато длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на
огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на имота
на друго лице/. Тоест, в хода на изпълнителното производство длъжникът е
във владение на собствените си движими вещи, които се намират в имота,
спрямо който е насочено принудителното изпълнение, а съдебният
изпълнител няма задължение да пази тези вещи. Съгласно разпоредбата на чл.
498 ГПК, след влизане в сила на постановлението за възлагане и след
осъществен законосъобразен въвод във владение на недвижимия имот,
съдебният изпълнител също няма задължение да пази намиращите се в имота
към датата на въвода движими вещи на длъжника. Няма и задължение да
организира изнасянето на тези вещи от имота и да определя пазач на същите.
Напротив, самото действие въвод във владение по реда на чл. 498 ГПК
включва в себе си отстраняване от имота не само на длъжника и всяко друго
лице, което е във владение на този имот, но и отстраняване от имота на
всичко друго, което символизира, че имотът се държи или владее от
13
длъжника, включително намиращите се в имота негови движими вещи.
Съдебният изпълнител е длъжен да определи пазач на намиращите се в този
имот движими вещи /взискателя или нарочно определен пазач/ и да ги
предаде на пазача за пазене, само ако и спрямо тези вещи е насочено
принудително изпълнение- чл. 470 ГПК. Когато длъжникът е редовно
уведомен за датата на въвода във владение на недвижимия имот, той е длъжен
да се яви и освободи имота от намиращите се в него движими вещи. Ако
въпреки редовното си призоваване за въвода, длъжникът не се яви в деня на
въвода и не е организирал изнасянето на намиращите се в имота движими
вещи чрез трето лице, съдебният изпълнител може да разпореди изнасянето
на вещите и оставянето им пред имота. В този случай рискът от изчезването,
погиването или унищожаването на вещите ще е за длъжника и съдебният
изпълнител няма да носи отговорност при евентуално тяхно изчезване,
погиване или унищожаване. Когато длъжникът не е бил редовно уведомен за
датата на въвода във владение на недвижимия имот и поради това не се е
явил, за да изнесе или организира изнасянето на собствените си движими
вещи от имота, съдебният изпълнител ще носи отговорност за изчезването,
погиването или унищожаването на тези вещи, както ако е разпоредил те да
бъдат изнесени от имота и оставени без пазач, така и ако вещите са били
оставени в имота-предмет на въвода във владение и по-късно са изчезнали,
погинали или унищожени. В този случай изчезването, погиването и
унищожаването на вещите ще е пряка последица от незаконосъобразно
извършения от съдебния изпълнител въвод във владение на имота, в който са
се намирали тези движими вещи, поради което частният съдебен изпълнител
ще носи отговорност за имуществени вреди в размер на стойността на тези
вещи по реда на чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45
ЗЗД./ Р № 59/14.06.2022г. по гр.д. 4621/21г., ВКС, I г.о./ Видно от
доказателствата, приложени към изпълнителното дело е, че ответникът е
предал за пазене на намерените в имота движими вещи, с което се е
освободил от отговорност за тяхната липса, унищожаване или погиване.
Списъкът на движими вещи от 08.05.2015г, съдържащ се в протокол от
същата дата, отразява фактически намерените такива в имота. Искът с правно
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД
за имуществени вреди в размер на 27 610лв. е неоснователен. Поради
изложеното Д. Д. не е извършил неправомерни действия по провеждане на
14
публичната продан, при която имотът е бил продаден и възложен на купувач,
както и във връзка с незаконосъобразно извършен въвод.
Поради проведен законосъобразен изпълнителен процес на ищеца не се
дължат 4500 лв., представляващи присъдени по изпълнителното дело такси
за ответника в качеството му на ЧСИ и разноски. Такива биха му се следвали
, ако изпълнителният процес е образуван и воден без законен изпълнителен
титул. Тогава всички извършени изпълнителния действия ще бъдат
незаконосъобразни.
По иска с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с чл.74, ал.1 от
ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Установено е по делото, че по изп.д. № 97/12г. ответникът в качеството
му на ЧСИ не е извършил противоправни действия, което обосновава липсата
на един от елементите от фактическият състав на деликта. Предявеният иск е
неоснователен.
Поради липсата на елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД
отговорността на ответника Д. Д. в качеството му на частен съдебен
изпълнител не следва да се ангажира. Исковете са неоснователни.
Поради това съдът не следва да се произнася по правозащитното
възражение на ответника, релевирано своевременно в отговора на исковата
молба за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца.
Обжалваното решение следва да се обезсили в частта, в която е
отхвърлен иска за неимуществени вреди над сумата от 25 000 лв. до 26
000лв., а в останалата част се потвърди.
По разноските.
На въззивника такива не се дължат.
На ответника не се дължат разноски, тъй като няма направено такова
искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
15
ОБЕЗСИЛВА решение № 260360/05.10.2020г. на СГС, ГО, 21 състав,
постановено по гр.д. № 1689/19г. в частта, в която е отхвърлен иска за
неимуществени вреди с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК във вр. с чл.74,
ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД над 25 000 лв. до 26 000лв. като
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството за сумата от 1000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260360/05.10.2020г. на СГС, ГО, 21
състав, постановено по гр.д. № 1689/19г. в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16