Р Е Ш Е Н И Е №
гр.ВРАЦА, 20.05.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публичното заседание на 22.04.2019 година, в състав:
Председател:ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Цветелина Цекова като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело №132 по описа за
2019г., въз основа на закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №923 от 24.01.2019г. на Директора
на Регионална Дирекция по Горите /РДГ/ - Берковица, с
което на И.А.И.
***
с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.25 ал.3 Наредба №8/05.08.2011г.
за сечите в горите, е наложено административно
наказание - „ГЛОБА” в размер на 300 лв. /триста лева/ на
основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок, считано от уведомяването, чрез
Районен Съд – гр.Враца, пред Административен Съд – гр.Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
И.А.И. *** с ЕГН **********, е обжалвал НП №923 от 24.01.2019г. на Директора
на Регионална Дирекция по Горите /РДГ/ - Берковица за извършено нарушение по чл.25
ал.3 Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, е
наложено административно наказание - „ГЛОБА” в размер на 300 лв.
/триста лева/ на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ. В жалбата, а и в
съдебно заседание чрез процесуален представител – адв.С.Г., се иска отмяна
на НП, като се твърди, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила.
Ответникът по жалбата, Д-ра на РДГ-Берквоица, чрез
процесуален представител – юрисконсулт Й. оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на издаденото НП, като правилно и законосъобразно.
Производството по делото е по
реда на чл.59 – чл.63 от Закон за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и във връзка със Закон за горите.
Анализирайки събраните по делото гласни
и писмени доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателя И.А.И. е лицензиран
лесовъд на частна практика, видно от представеното по делото - Удостоверение за лесовъдска практика
№2441/22.11.2011г.
На 10.09.2018г. служителите на ИАГ – София - И.Н.Н. и С.И.С. И.
Стоянов извършили проверка в землището
на с.Веслец, отдел 233у, имот 102020, във връзка с издадено
позволителното за сеч №0447430 – на лицензиран лесовъд И.А.И., при която констатирали, че се извършва постепенно
котловинна сеч имало направени 4 бр. котли, като след измерване било
установено, че котел номер 1 е с площ 1.300дк.,
котел номер 2 е с площ 1.500дк., като котлите са почти слети. Котел
номер 3 е с площ 0.500дк., котел номер 4
е с площ 1.200дк. Същите били оградени с трайна боя на гръдна височина, но не
били маркирани с КГМ по крайните дървета
за сеч в котлите.Имало направени 5бр. пътища, които не са посочени в
технологичния план.Имало отсечени немаркирани 14бр. дървета. Било констатирано,
че в обекта работят лицата И. И.М., К.Т., Б.Н., М.Н. и И. Б., без да са вписани
в разрешителното за достъп до обекта, както и че маркирането е извършено от Т.П.и
и лицензиран лесовъд И.А.И..
Било посочено и че на 07.08.2018г. в
12.15 часа е съставен КП с.АОО№140701 от Александър Панчев и И.И., Кр.Киряков служители към РДГ
– Берковица, които не са констатирали нарушения в проверявания обект в землището
на с.Веслец. Били дадени предписания да
се спре дейността в сечището за срок от три дни – от 11.09.2018г. до
13.09.2018г. и да се съставят Актове за нарушенията от РДГ-
Берковица.Констатациите били отразени в КП
с.ИАГ № 152074 и № 152075 от 10.09.2018г.
В изпълнение на указаното и въз основа
на така съставеният КП с.ИАГ № 152074 и
№ 152075 от
10.09.2018г. от служителите на ИАГ – София и на направените констатации въз
основа на издаденият КП - горския
инспектор М.Н.К. на място в офиса на
Врачански балкан, съставил Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №932 от 18.10.2018г- серия АОО фаб.№108643 на жалб. И.А.И. –
за извършено нарушение по ЗГ, което квалифицирал, като такова по чл.25 ал.3
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, и което описал дословно по следният начин: „като
лице на частна лесовъдска практика с Удостоверение №2441/22.11.2011г. получил позволително за
сеч №0447430 за КИ 102020 с.Веслец за имот с кадастрален № 102020, отдел 233,
подотдел „у“, землище с.Веслец, общ. Враца, обл. Враца, не е спазил изискването
на чл. 25, ал.З от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като при маркирането
не е спазил принципите на осеменителната фаза и е заложил 4 /четири/ броя котли
при липса на достатьчно възобновяване. Нарушението е извършено за периода от
03.08.2018 г. до 10.09.2018 г. и е открито на 10.09.2018 г. на територията на
РдГ Берковица, землище с.Веслец, общ.Враца, обл.Враца,
имот с кадастрален № 102020, отдел 233, подотдел „у“.
За свидетели по АУАН
били вписани И.М.И. и К.Х.К., като жалбоподателя подписал акта и
получил препис от него непосредствено
след съставянето му на място, а като
възражения посочил, че в насаждението има достатъчно подраст и съставените 4 бр.котли непредставляват нарушение
Последвало издаването на обжалваното НП №923 от 24.01.2019г. на Директора
на Регионална Дирекция по Горите /РДГ/ - Берковица, в което било преповторено
описанието на нарушението възпроизведено в АУАН, с което на
жалбоподателя И.,
била е наложено административно наказание - „ГЛОБА” в размер на 300
лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ., за извършено нарушение по чл.25
ал.3 Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.
Горната фактическа обстановка се
установява от
показанията на свидетелите М.Н.К., И.М.И. и К.Х.К., Б.Г.П.както от
писмените доказателства приети по делото – писма от и до РДГ-Берковица,
Жалба, АУАН №932 от 18.10.2018г-
серия АОО фаб.№108643, НП, КП серия ИАГ № 152074 от
10.09.2018г. КП серия ИАГ № 152075 от
10.09.2018г.
известия за доставяне, пощенски пликове, Заповед РД 49 – 199/16.05.11г., Трудов
Договор, Длъжностна характеристика, Удостоверение за лесовъдска практика, 3
бр.пълномощни, Позволително за сеч №
0447430, молба, КП серия АОО № 140701 от
07.08.2018г, Технологичен план и др.
При
така събраните доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес да обжалва НП, подписана е лично, като разгледана по същество е основателна.
И АУАН и НП са изготвени от длъжностни
лица имащи нужната компетентност, съгласно приложените доказателства и
разпоредбите на чл.47 от ЗАНН и чл.275 от ЗГ и Заповед №РД 49 199/ 16.05.11г. на МЗХ.
На
първо място съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП, изрично е посочено,
че АУАН №932 от 18.10.2018г- серия АОО фаб.№108643, е
издаден въз основа на КП серия ИАГ №
152074/152075 от 10.09.2018г., съставен от И.Н.Н.на длъжност гл.специалист при ГИ ИАГ- София, които с
оглед заеманата длъжност най-вероятно притежава правомощия
да съставя и актове по ЗГ, но независимо от това не той е съставил процесният акт, същевременно АУАН №932 от 18.10.2018г.,
е съставен от св. М.Н.К., които свидетел не е присъствал, нито на проверката извършена
от ИАГ-
София в землището на с.Веслец, отдел 233у, имот 102020, на дата - 10.09.2018г., нито при констатиране на процесното
нарушение, като също така не е присъствал и при съставянето на визираният КП.
Тези факти се установяват от показанията и на тримата разпитани по делото
свидетели при това същите сочат, че в началото на месец август са направили
проверка в същият обект и не са констатирали никакви нарушения.
Процесуалният
представител на жалбоподателя навежда доводи, че актосъставителят
не е свидетел на извършването или установяването на нарушението. Принципно
последното не е и необходимо, доколкото фигурата на актосъставителя
се свежда до това, че той е процесуален орган на административното обвинение,
чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да
разобличава нарушителя и да създава процесуално условия за издаване на
законосъобразно и обосновано наказателно постановление, което по мнение на
настоящият съдебен състав последният не е сторил с необходимата прецизност и
пълнота.
На
второ място нарушението
е констатирано на 10.09.2018г., а АУАН №932 е издаден на 18.10.2018г.,
като е съставен вместо с двама свидетели присъствали при
установяване на нарушението, каквито видно от приложеният КП е имало в лицето
на -
С.И.С.и И.Н.Н.и двамата служители при ГИ ИАГ- София, със
двама други свидетели, които
са единствено и само свидетели по съставяне на АУАН и които не са присъствали нито при извършването, нито при установяването на нарушението
и то при наличност на свидетели очевидци.
Тези обстоятелства установени в хода на
съдебно следствие, водят до извода, че АУАН е съставен в нарушение първо на чл.36 ал.1 от ЗАНН съгласно, които: „ Административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение.”
Второ в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, съгласно, които: „
Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствували
при извършване или установяване на нарушението.”
Трето в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН съгласно, които: „При
липса на свидетели, присъствували при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като
това изрично се отбелязва в него.”
Така при грубо нарушаване на чл.36 ал.1, чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3 от ЗАНН е съставен процесният
АУАН за нарушение констатирано с КП от дата 10.09.2018г., този протокол обаче е ирелевантен
за процесният казус, защото дори и съставен не той
поставя началото на административното производство, нито доказва извършване на
нарушение, защото сам по себе си не се ползва с презумтивна
доказателствена сила, при това съгласно
цитирания по горе чл.36 от ЗАНН
следва да се акцентира и на това, че едва със съставянето на АУАН, се поставя
началото на административно наказателното производство, тъй като с него се
повдига административното обвинение, за това и АУАН се съставя в присъствието
на нарушителя и му се връчва препис от него, за да е наясно за какво именно
нарушение се ангажира неговата административно наказателна отговорност, а и за
да може да организира защитата си по това обвинение, респективно да се ползва
от правата си по чл.44 от ЗАНН. При това въпреки наличието на свидетели,
присъствували при извършването и установяването на нарушението - акта е
съставен със свидетели, които са били само при съставянето му, и то без да е
установено и доказано/по делото няма доказателства в тази насока/, че е налице
невъзможност акта да се състави в тяхно присъствие, в случая основателно е
наведеното съображение от страна на процесуалният представител, на жалбоподателя,
че закона допуска това, но само като изключение, а не както е направено в
случая.
На
трето място и в АУАН и в НП се сочи, че „Нарушението
е извършено за периода от 03.08.2018 г. до 10.09.2018г.“, но както от
показанията на свидетелите по акта - М.Н.К.,
И.М.И. и К.Х.К., така и от показанията на св.Б.Г.П., се установява,
че към дата 07.08.2018 г. в процесният имот е
била извършена проверка от органите на РДГ – Берковица, в която са участвали
посочени свидетели по акта и при която не са били констатирани никакви
нарушения включително и твърдяното в процесният АУАН
и НП. При това за извършената проверка и липсата на констатирани нарушения от
вида на посоченото, освен свидетелски показания на четиримата свидетели по
настоящото дело свидетелства и съставения на посочената дата - КП серия АОО
№ 140701 от 07.08.2018г. приложен по делото от защитата на жалбоподателя. От изложеното следва, че с така
направеното отразяване в АУАН и НП, касаещо - датата на извършване на нарушението/които в
случая е период от време/, са допуснати от страна на АНО нарушения, както на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН така и на чл.57 ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН, това е
така защото посоченият реквизит на АУАН
и НП е задължителен за тях и същият следва да е посочен коректно и точно, но от
доказателствата по делото се извлича информациция, че
за част от посочения период, а именно от 03.08.2018 г. до 07.08.2018г. включително
твърдяното нарушения, няма как да е извършено от соченото за нарушител лице тъй,
като това се установи безспорно от доказателствата по делото. Следователно отразяване
в АУАН и НП, че твърдяното нарушението е
извършено в посочения период е невярно.
Съгласно чл.108, ал.2 от Закона за горите, позволителното за сеч се издава
на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, а
в чл.108 ал.3
от ЗГ е посочено, че лицето по ал.2, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и
за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата.
Съгласно чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии лицата по чл.108, ал.2
от Закона за горите, след получаването на позволителното за сеч са
длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч.
В § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечта в горите е дадена легална
дефиниция за "Котел". Това е площ, която се формира в резултат на
отсичане на единични или група дървета за създаване на условия за
възобновяване, с диаметър, по-голям от 2/3 от средната височина на насаждението.
Съгласно чл.257, ал.1, т.1 ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
В случая не се спори, че жалб. И.А.И. е лицензиран
лесовъд, както и че на същият е било издадено позволително за сеч № 0447430 от 15.06.2016г. със срок на провеждане на сечта от 03.08.2018г. до 15.12.2018г.и извозване
на материалите от сечището със срок от 03.08.2018г.
до 25.12.2018г., с очакван добив от 329 куб.метра дървесина, а само, че в
това си качество е допуснал нарушение на чл.25
ал.3 от Наредба №8 за сечите в горите, като при
маркирането не е спазил принципите на осеменителната
фаза и е заложил 4 /четири/ броя котли при липса на достатьчно
възобновяване.
В тази връзка свидетелите К. и И. в показанията си сочат, че са
били на проверка в сечището през м.08.2018г., когато с котлите всичко е било както
трябва, както и че не са констатирали нарушения.
От своя страна св..П.: Сочи, че сечището
е 40 дка и при тази територия позволява да се отворят до 12 котли, по 3 на
хектар до 1 дка, като в конкретният случая са били отворени 4 котли, тъй като е
имало достатъчно подраст, за да бъдат отворени на
това сечище.
Актосъставителя К. сочи, че не е присъствал на нито една
от проверките, и че е съставил акта въз основа на КП съставен от служителите на
ИАГ София, както и че в т.8 от технологичният план е отразено, че има възобновяване
с цер 5 и зимен дъб 5, а също и че когато насажденията са с достатъчна гъстота
наредбата за сечите позволява извеждането на
постепенно осеменителна сеч, като допустимата мярка е на
С оглед на събраният доказателствен
материал – приложеният КП серия АОО № 140701 от 07.08.2018г., който е индиция за това, че към посочената дата нарушения не са
констатирани, технологичния план, показанията на разпитаните свидетели на наказващият
орган - никой от които не установи фактите отразени в КП серия ИАГ № 152074/152075 от 10.09.2018г., а именно, че в
констатираните котли няма достатъчно възобновяване или подраст.
Напротив включително и от показанията на св. П., който е бил на място се
установява, че има достатъчно възобновяване и е могло да бъдат отворени до 12
бр. котли съобразно площта, следователно единственият възможен извод, е че
твърдяното нарушение не е извършено и не се доказва.
Освен това по мнение на настоящият
съдебен състав в случай, че е било допуснато някакво нарушение, то същото не е
на разпоредбата на чл.25 ал.3 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечта
в горите, защото сама по себе си тази
норма не съдържа правило за поведение тъй, като същата сочи, че: „В насаждения със склопеност
0,7 - 0,8 и липса на възобновяване склопеността се намалява до 0,5 - 0,6 на принципите на осеменителната фаза на
краткосрочно – постепенна сеч“
От АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
наказан за това че - при маркирането
не е спазил принципите на осеменителната фаза и е
заложил 4 /четири/ броя котли при липса на достатьчно
възобновяване.
Така вмененото нарушение е по скоро
съответно на чл.25 ал.4 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечта
в горите,
съобразно която: „При наличието на възобновяване в местата с
достатъчно количество подраста се отварят до 3 котела на един хектар с площ на
всеки един котел до 0,1ха. Площите между котлите се изреждат еднократно равномерно до склопеност,
не по малка от 0,4 – 0,5“., в които смисъл съдът споделя аргументите, изложени от
адвокат Г..
Както вече се посочи АУАН поставя
началото на административнонаказателното производство
и това изисква яснота на административното обвинение още към този момент с цел
гарантиране правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Отделно от
изложеното до тук касателно допуснатите от
административно наказващият орган нарушения в конкретния случай, както
акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление страдат от непълнота на описаното и вменено на жалбоподателя
административно нарушение и описание на обстоятелствата, при които е извършено
- регламентирано от разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН,
респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, касаещо описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В
тази връзка следва да се отбележи че в чл.6 от ЗАНН е дадена легалната дефиниция на административното нарушение, като деяние с определени
характеристики. Същото следва да бъде описано с всички съставомерни
признаци - както в АУАН, така и в НП. Поради това и с оглед визираните
разпоредби на ЗАНН, да се опише
нарушението - безспорно означава да бъдат изложени всички факти и
обстоятелства, касаещи както обективната страна на деянието, така и
субективната такава. В този смисъл, следва да се посочи не само кога, къде и
при какви обстоятелства е било осъществено действието (бездействието), но и
конкретно в какво се изразява то, какви са проявните
му форми, като наред с това следва да се посочат и доказателствата, които го
доказват и т.н.В случая това не е сторено по предписания в ЗАНН ред, с което
правото и възможността за защита на нарушителя е било ограничено.
При наличието на толкова много и
неизяснени обстоятелства то и следва, че твърденията на АНО почиват на
предположения. Изложената фактология следва да се
извлича от съдържанието на АУАН и НП, а не едва от събраната доказателствена
съвкупност. С начина по който са
изготвени двата атакувани акта се създава неяснота относно приетото от
административния орган за нарушение, доколкото деянието, противоречи на
предписаната в съответната норма правило за поведение, квалифицирано като
нарушение.
Тежестта за установяване
на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение по посочения от
АНО текст, неговият извършител и вината е на административнонаказващия
орган.Следва да се отбележи, за
пълнота на изложението и че съгласно т.7
от Постановление №10 от 28.09.73г.
на Пленума на ВС фактическите констатации по АУАН, нямат обвързваща сила за
съда, до доказването им с допустимите от закона средства. Посоченото от
наказващия орган в процесните АУАН и НП касателно описание на нарушението и обстоятелствата при
който е извършено не съответстват на действителната фактическа обстановка, установена
по делото от съда /чрез писмените доказателства и свидетелските показания на
служителите на контролните органи/, при това положение е налице е
неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно постановление и АУАН, по
отношение на посочените задължителни реквизити по ЗАНН, което води до липса на
възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият
орган е наложил административно наказание.
В допълнение,
следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се
съдържат в НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57,
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите –
фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася
и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на
чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. При
това те не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика,
нито от други документи по административнонаказателната преписка, тъй като това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна
степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Неспазването на
така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на НП е една от
гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа
отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при
изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на
мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви
според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към НП съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който е
актът, поставящ началото на административнонаказателното
производство.
При това
положение, следва извода, че НП и АУАН, въз основа на който е издадено, не дават задоволително обяснение на
въпросите: какво точно нарушение се твърди да е извършено и от кого, при какви
обстоятелства и кога е извършено твърдяното нарушение.
Допуснатите нарушения, са до
такава степен значими защото поставят под въпрос волята на наказващият орган,
от една страна, а от друга съществено накърняват правата на жалбоподателя –
нарушител, тъй като той е лишен от възможността да разбере от самото начало на административнонаказателното производство, започнало едва със съставянето на АУАН,
а не с КП, какво именно нарушение му се вменява, /като пряко рефлектира върху
правото му на Възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН/, а от там и срещу какво
именно да се защити, като също така пряко влияе на възможността му да
организира защитата си в пълен обем, и това е така защото описаната обстановка
и в АУАН и в НП, внася неяснота относно правно релевантните факти и състава на
извършеното адм. нарушение, които подлежат на
доказване в административно
наказателния процес, а от там и до порочност на обжалваното НП, тъй като същите
не могат да бъдат санирани от съда и в този смисъл НП
се явява незаконосъобразно.
Административния
процес е строго формален и свързан с прилагането на конкретни процесуални
форми. Нарушаването им, когато е довело до ограничаване на процесуалните права
винаги е съществено и е основание за отмяна на съответния акт, с който е
допуснато това нарушение. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са
свързани с издаването на АУАН и НП, и тяхното нарушаване винаги води до
ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на защита. С тези
две разпоредби е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и
издаденото въз основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или
непълнотата им, неяснотата или противоречието в тях, винаги води до ограничаване
на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по
административно-наказателни дела.
Допуснатите нередовности
в акта, и в НП /описани по горе/ са съществени такива, поради което и не биха
могли да бъдат преодолени по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба, НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, защото извършеното процесуално нарушение е съществено,
тъй като е накърнило правото на защита на наказаното лице и това е така, защото
НП и АУАН са строго формални актове.
Изводимо
от всичко изложено до тук съдът намира, че посочените по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за
отмяната на атакуваното НП, само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице.
Затова
и съдът ОТМЕНИ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №923 от 24.01.2019г. на Директора на
Регионална Дирекция по Горите /РДГ/ - Берковица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: