Р E Ш Е Н И Е
№ 387
гр.Плевен, 01.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 402 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260138 от 15.04.2021 г., постановено по анд № 2422/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 211 от 11.11.2020 г.,
издадено от Кмета на Община Плевен, с което на основание чл.53 и чл.27 от ЗАНН,
във връзка с чл.25 ал.1 т.1 и чл.3 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен
за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на
територията на Община Плевен, на Д.В.Д. ***, с ЕГН **********, е наложена глоба
в размер на 500 лева за нарушение на чл.3 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет
– Плевен, за това, че на 24.09.2020 г. около 23,35 часа в с.Върбица, община
Плевен, на ул.***, вдига шум с музикална озвучителна уредба, с което е нарушил
тишината и спокойствието по-голямо от обикновеното на обитателите в съседните
имоти, в часовете от 22,00 часа до 07,00 часа в работен ден.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.В.Д., чрез адвокат Д.Н. ***,
която счита същото за незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че
съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите А.Д.Ш. и И.И.Ш., Р.И.Й. и Р.К.Г., като верни и обективни, въпреки че
не си спомнят дата и час на проверката, а не на актосъставителя
И.В.О. и В.Д. Д., които са непротиворечиви и
отговарят на реалната фактическа обстановка. Посочва, че свидетелката И.Ш. при
разпита й в съдебно заседание не си спомня какво се е случило на посочената
дата, както и че тонколоните ги изкарва навън В., а не жалбоподателят, а
свидетелят А.Ш. също не си спомня дата, а на въпроса дали е видял нарушителя, е
отговорил – комшиите. Касаторът твърди, че не е
извършил нарушението той, а В. Д., а актът е съставен на него като собственик
на имота, а не като нарушител. Твърди също, че В. Д. е направил признание пред
съда, че той е извършил нарушението. Посочва, че АУАН е без номер, поради което
не могат да се направят възражения по него в тридневен срок. Счита за
неправилен извода на съда, че няма нарушения на закона и липса на процесуални
нарушения. Твърди, че има нарушение на закона и процесуални нарушения на
правилата и че в решението си съдът не е обсъдил сочените в жалбата такива.
Намира, че е накърнено правото на защита на наказаното лице, т.к. е било
привлечено към административно наказателна отговорност и е било наказано за
нарушение без да е била доказана по безсъмнен начин неговата вина. Навежда
доводи, че по делото е установено, че няма замерване на шума в посочения ден и
час, на посоченото място на извършване на нарушението, както и че е останало
неясно къде е извършено нарушението – под навеса или в къщата. В заключение
моли съда да отмени решението, ведно със законните от това последици.
Постъпила е и
частна жалба от Община Плевен, чрез юрисконсулт П.П.,
срещу Разпореждане от 23.04.2021 г. по анд № 2422/2020 г, в която сочи, че т.к. районен съд е
потвърдил НП изцяло, а в съдебния акт липсва произнасяне по претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на
21.04.2021 г. е подала нарочно искане за допълване на решението в частта за
разноските, което е оставено без уважение с посоченото разпореждане. Счита
разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в проведеното
съдебно заседание Община Плевен е представлявана от юрисконсулт, поради което
има право на юрисконсултско възнаграждение, което е
своевременно заявено както в устните прения, така и в представените писмени
бележки. Моли съда да отмени разпореждането и да присъди в полза на Община
Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Срещу частната
жалба е подадено възражение от Д.В.Д., чрез адвокат Д.Н., която счита
разпореждането за правилно и законосъобразно, т.к. по делото няма представен
разходен касов ордер, от който да се установява, че на процесната
дата, когато юрисконсулт П.П.е участвала в делото и е
представила писмени бележки, й е изплатена сумата от 100 лева за юрисконсултска услуга по делото, както и че Община Плевен
не е представила доказателства, въпреки указанията на съда в тази насока, че
сумата от 100 лева е отделно плащане, различно от месечното трудово
възнаграждение на юрисконсулта.
В съдебно заседание касаторът
не се явява и не се представлява. По делото са представени писмени бележки от
упълномощения адвокат Д.Н., която моли да се остави без уважение частната жалба
на Община Плевен. Счита решението на въззивния съд за
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, като излага подробни съображения в
тази насока. В заключение моли съда да отмени решението със законните от това
последици.
В съдебно заседание ответникът Община – Плевен, се
представлява от юрисконсулт П.П., която моли съда да
остави в сила оспореното решение. Счита, че в хода на въззивното
производство са потвърдени по категоричен начин изводите на проверяващите
полицейски служители, че на посочената в акта дата, при извършена проверка на
посочения в акта адрес, е установено слушане на силна музика, което смущава
живущите в околните къщи. Сочи, че основните възражения на жалбоподателя са, че
не той, а синът му е извършил нарушението, които са изразени впоследствие след
издаване на НП, с оглед именно отклоняване на административно наказателната
отговорност на лицето. Навежда доводи, че в този вид административни
производства няма необходимост да се изследва кой фактически е боравил с
музикалната уредба. Счита, че решението на първоинстанционния
съд се подкрепя от събраните в хода на административно наказателното
производство доказателства и изводите са законосъобразни, обосновани и
правилни. Моли съда да остави решението в тази част в сила. В частта по
отношение на разноските счита решението за неправилно, несъобразено с
последните изменения в ЗАНН, съгласно които институциите, представлявани от
юрисконсулти, имат право на юрисконсултско възнаграждение.
Моли в тази част да бъде изменено решението, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на Община Плевен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция в
размер на 100 лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
като предлага да бъде уважена частната жалба на Община Плевен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Частната жалба е допустима и неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че с
атакуваното наказателно постановление на Д. е наложено наказание глоба в размер на 500
лева за това, че на 24.09.2020 г. около 23:35 часа в с.Върбица, общ.Плевен,
вдига шум с музикална озвучителна уредба, с което е нарушил тишината и
спокойствието по-голямо от обикновеното на обитателите в съседните имоти, в
часовете от 22:00 часа до 07:00 часа в работен ден. НП е издадено въз основа на
АУАН, съставен на основание докладна записка, с рег. № 1772р-12336 от 12.10.2020 г. и
докладна записка, с рег. № 1772р-11591 от 25.09.2020 г. служители при 01 РУ на
МВР – Плевен. Съдът изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези
действия, двата административни документа изцяло отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административно наказателното производство, ограничавайки правото на защита на
жалбоподателя.
По същество съдът приел
вмененото нарушение за съставомерно и доказано.
Позовал се на разпоредбата на чл. 3 от Наредба №1 на ОС-Плевен за
обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на
територията на община Плевен, която забранява вдигането на шум и извършване на
производствена дейност и ремонтни работи, които нарушават тишината,
спокойствието или безопасността на обитателите в жилищните сгради, както и
упражняването на занаят, предизвикващ безпокойство, по-голямо от обикновеното за
останалите обитатели и нарушаващ спокойствието на живеещите в жилищните сгради,
в часовете: в работни дни от 14:00 до 16:00 часа и от
22:00 до 07:00 часа. Приел, че тази разпоредба изрично въвежда забрана
за вдигане на шум. Съдът приел, че свидетелите Р.Г. и Р.Й. еднопосочно и
непротиворечиво си спомнят случая, тъй като на посочената в акта дата са били
изпратени на сигнал за нарушаване на нощната тишина на адрес с.Върбица, ул ***. Като при
пристигането им на място пред адреса се е чувала силна музика. След
разговор със съседите констатирали, че жалбоподателят многократно е нарушавал
нощната тишина и към момента на проверката се е чувало също силна музика. Съдът
кредитирал с доверие техните показания, тъй като лично и непосредствено са
възприели нарушението и приел техните показания за незаинтересовани,
непредубедени, добросъвестни, безпристрастни, еднопосочни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се, ясно и недвусмислено установяващи, че патрулният
автомобил е спрял пред портата на къщата, същите са били униформени и са се
представили, при което нарушителят ги е възприел като полицейски служители. При
проверката излязло лице от частния дом, което се представило за собственик на
имота, но не пожелал да си представи личната карта, въз основа на което е била
съставена докладна записка, въз основа на която е бил съставен АУАН-а. Съдът не
кредитирал с доверие показанията на свидетеля В. Д., син на наказаното лице,
тъй като счел, че същият е заинтересован от изхода на делото, тъй като с
показанията си целял да отклони административни наказателната отговорност от
виновното лице, като се посочи като извършител друго лице.
На тези основания съдът
счел нарушението за съставомерно и доказано и
потвърдил оспореното наказателно постановление.
В последното проведено пред РС
съдебно заседание на 15.03.2021 год., ответникът община Плевен е била
представлявана от юрисконсулт П.П., която е
претендирала присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. В постановеното решение съдът не се е
произнесъл по въпроса за поисканите разноски. Поради което с молба вх.№264977/21.04.2021
год. пълномощникът на община Плевен юрисконсулт П.П.е
поискала с нарочна писмена молба допълване на постановеното решение в частта на
разноските. Съдът се е произнесъл със съдебен акт, в който е изложил
съображения, че не следва да се допълва съдебното решение, тъй като
юрисконсултът е на трудово правоотношение с АНО и получава възнаграждение за
труда си, както и че по делото не са направени разноски за възнаграждение от
страна на община Плевен, поради което не следва да се утежнява положението на
нарушителя.
Касационната инстанция намира
постановеното решение за неправилно, поради допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта за нарушение, неотчетено от решаващия съд.
Установява се от данните в съставения АУАН №388з/бл.№698793 от 25.09.2020 год.,
че нарушението, за което е съставен, е извършено на 24.09.2020 год., самият акт
е съставен на следващия ден-25.09.2020 год., а е връчен на Д. на 9.10.2020 год.
В показанията си пред съда на 11.01.2021 год. актосъставителят
О. е заявил, че е съставил акта „задочно“ и когато Д. се прибере, да е готова
бланката, тогава да му го предявява и да се подписва.
При тези данни касационната
инстанция намира за основателно релевираното в
касационната жалба оплакване, че актът за нарушение незаконосъобразно е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в
негово отсъствие. Нито се твърди, нито са приложени доказателства в насока, че
до касатора е била изпратена покана за съставяне на акт
за нарушение, още по-малко тази покана
да е получена от него и на определената дата или в определения срок касаторът да не се e явил на определеното място , за да му бъде съставен
акт за нарушение. Напротив, както беше посочено, актосъставителят
изрично е заявил при разпита си в съдебно заседание, че е съставил акта
предварително, „задочно“ , без да кани касаторът за
неговото съставяне, в негово отсъствие и впоследствие единствено му го е
връчил. Липсата на покана за съставяне
на акта за нарушение изключва приложимостта на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, хипотезата на който текст допуска съставяне на акта
в отсъствие на нарушителя. При така посоченото налице е нарушение на
императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Предвид това административнонаказателното
производство е изначално опорочено, поради нарушаване на правата на нарушителя,
едно от които е да бъде поканен и да присъства при съставяне на акта, т. е. да
участва още при образуване на производството. Без значение е обстоятелството,
че впоследствие му е бил връчен препис от акта
и му е била предоставена възможност да изложи възражения в 3-дневен срок
пред наказващия орган. Съществено в случая за нарушението е това, че
жалбоподателят е бил поставен в обективна невъзможност да се запознае с всички
доказателства, на които се позовава актосъсатвителят
и изгражда обвинителната теза. Коментираното нарушение на процесуалните правила
е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на привлечения към
отговорност нарушител, да реализира в пълен обем своите права, доколкото не е
могъл да се запознае с доказателствата и фактите, на които се основава
обвинителната теза и изначално, още в началния етап от административния процес
е лишило Д. от възможността да изложи своите обяснения или възражения във
връзка с вмененото му във вина нарушение.
Ето защо оспореното решение и потвърденото с него НП
следва да се отменят.
При тези изводи на касационната инстанция и като
резултат-отмяна на НП, оспореният от юрисконсулт П.П.съдебен акт на РС-Плевен, в който
съдът е изложил съображения, че не следва да се допълва съдебното решение в
частта за разноските, тъй като юрисконсултът е на трудово правоотношение с АНО
и получава възнаграждение за труда си, както и че по делото не са направени
разноски за възнаграждение от страна на община Плевен, поради което не следва
да се утежнява положението на нарушителя, се явява правилен по резултата си,
поради което постановеният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По
принцип неправилни са съображенията на съда, че работата по трудово
правоотношение между юрисконсулта и АНО прави недължимо присъждането на юрисконсултско възнаграждение и аргумент в тази насока е Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на
ВАС по т. д. № 5/2009 г и изменението на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН от ДВ, бр. 94 от 2019 г. Но тъй като в резултат на касационната проверка се отменя НП, то на
община Плевен не се следват разноски за производството пред съда, поради което оспория съдебен акт на РС-Плевен относно разноските следва
да се остави в сила.
При този изход на делото се явява
основателно искането на касатора за присъждане на
разноски. Видно от приложения на л.26 от делото списък, касаторът
е претендирал разноски в размер на 300 /триста/ лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат, представлявал Д. и пред двете съдебни
инстанции. В производството пред РС Д. е бил представляван от адвокат,
представил писмени бележки и осъществил процесуално представителство, и е
поискал присъждането на разноски. Видно от приложеното по анд
2422/2020 год. адвокатско пълномощно на л.6 от делото, уговореното и реално
заплатено в брой възнаграждение за процесуалното представителство пред РС е 100
лева. Тази сума следва да се присъди на Д.. В производството пред
Административен съд-Плевен е представено адвокатско пълномощно за касационната инстанция, но видно от
същото, в него няма отразено договорено и заплатено възнаграждение за адвокат,
поради което и по аргумент от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, макари да са
поискани, разноски за касационната инстанция не се присъждат. Следователно,
следва да се присъдят на касатора общо разноски в
размер на 100 лева-за процесуалното представителство единствено пред РС, като
за разликата над присъденият размер от 100 лева до пълния претендиран
размер и за двете инстанции от 300 лева искането за присъждане на разноски
следва да се отхвърли като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260138 от 15.04.2021 г., постановено по анд № 2422/2020 г.на Районен съд – Плевен, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 211 от 11.11.2020
г., издадено от Кмета на Община Плевен, с което на основание чл.53 и чл.27 от ЗАНН, във връзка с чл.25 ал.1 т.1 и чл.3 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет
Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо
ползване на територията на Община Плевен, на Д.В.Д. ***, с ЕГН **********, е
наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.3 т.1 от Наредба № 1 на
Общински съвет – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 211 от
11.11.2020 г., издадено от Кмета на Община Плевен, с
което на основание чл.53 и чл.27 от ЗАНН, във връзка с чл.25 ал.1 т.1 и чл.3
т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен за обществения ред и опазване на
общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен, на Д.В.Д.
***, с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на
чл.3 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен.
ОСТАВЯ В СИЛА съдебен акт без номер и
дата на РС-Плевен по анд
2422/2020 год., с което РС-Плевен е оставил без уважение искането на община
Плевен за допълване на Решение № 260138 от 15.04.2021 г., постановено по анд № 2422/2020 г.на Районен съд – Плевен, в частта за
разноските.
ОСЪЖДА община Плевен, представлявана от
кмета, да заплати в полза на Д.В.Д. ***, с ЕГН **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, като за разликата над претендирания размер от 100/сто/ лева до пълния претендиран размер от 300/триста/ лева ОТХВЪРЛЯ искането на
касатора за присъждане на разноски като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.