Р Е Ш Е Н И Е
№ 231 / 27.10.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №774 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Мария Виктория“ ООД, гр. П., подадена чрез пълномощник, против Решение №260143 от 14.06.2021 г., постановено по АНД №399 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението било незаконосъобразно. Сочи се, че съдът приемал твърдението на административния орган, че в момента на проверката работникът не е имал нито подписан ТД, нито връчено обявление по чл.62 ал.3 за сключения ТД, което не било така – със свидетелски показания и писмени доказателства установили, че трудовия договор бил подписан сутринта на 21.10.2020г., като бил донесен от управителя М., който след това си отишъл и не присъствал на проверката. Регистрацията на този договор действително била извършена по-късно, около два-три часа след проверката, което обаче било по вина на счетоводната кантора на дружеството, а не по вина на управителите. От разпита на свидетеля Ж.Г.се установили тези обстоятелства, които имали отношение към малозначителността на деянието, доколкото била нарушена само втората част от нормата на чл.63 ал.1 от КТ, а не цялата разпоредба, тъй като трудовият договор бил в наличност. По делото се доказало, че АНО не извършил задължителните по ЗАНН действия по разследване на случая и обсъждане на възраженията на жалбоподателя и това довело до противоположен по значение изход от процеса. Неизвършването на тези действия от страна на АНО било съществено процесуално нарушение. Навеждат се доводи, че АУАН бил съставен в нарушение на разпоредбата на чл.42 т.3 от ЗАНН. Непосочването на дата и час на извършване на нарушението в АУАН и в обжалваното наказателно постановление възпрепятствало отстраняването на това противоречие. Това процесуално нарушение не било от категорията на тези, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Излагат се и съображения, че отразените обстоятелства в АУАН и в НП били неверни и не съответствали на реалната фактическа обстановка, но първата инстанция ги приемала априори за извършени и доказани, което не било факт. Сочи се, че правата на наказаното лице били съществено нарушени, а това би довело до нарушаване правата и на работника, като се тълкува законовата норма изолирано от обществено-икономическия живот и от развитието на индивидуалното правоотношение. Твърди се, че нормата, за която било наказано дружеството, била защитна за правата на работника и целяла да се предпази наемния работник от полагане на труд без трудов договор. В настоящия случай обаче не били нарушени правата на работника. От формална страна, една част от процедурата не била изпълнена, но на практика работодателят спазил абсолютно всички права на работника и ги спазвал и до момента. Навеждат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН следвало да бъде уважено. Сочи се, че в настоящия случай, конкретното нарушение разкривало по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация. В тази насока се твърди, че на първо място следвало да се отчете, че нарушението било отстранено доброволно, като това станало едва 2-3 часа след допускането му. Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай, било обстоятелството, че нарушение фактически нямало, тъй като работникът бил трудово ангажиран и досега, за разлика от хилядите работници, които през периода на продължаващата пандемия нямали работа и заплата. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли да бъде отменено решението на районния съд и да бъде постановено ново решение, с което да бъде отменено наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски и за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Хасково. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни. Пледира съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №260143 от 14.06.2021г., постановено по АНД №399/2021г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №26-001135/30.11.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Хасково, с което на „Мария Виктория“ ООД, гр. П., за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева и е осъдил „Мария Виктория“ ООД, гр. П., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
За да постанови
този резултат, съдът е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на
процесуално основание. Приел е за безспорно установено описаното в АУАН и НП
административно нарушение. Посочил е също, че за извършеното от работодателя
административно нарушение по чл.414, ал.3, предл.4, вр. чл.63 ал.2 от КТ не са
налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на нарушението
като маловажно такова по смисъла на чл.415в от КТ, респ. като основание за
налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма.
Имуществената санкция била в размер съобразно установения специален минимум.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
Неоснователни са
изложените в касационната жалба възражения, че АУАН бил съставен в нарушение на
разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Твърдения в тази насока са били навеждани и
пред районния съд, който е обсъдил същите и обосновано е приел, че в обстоятелствената
част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са вписани, освен датата и мястото, така също и часът на
извършване на проверката, към който момент се твърди, че било извършено и
процесното административно нарушение, и тези твърдения са ясни, последователни
и безпротиворечиви, което ги прави годни да обезпечат правото на защита, а така
също и възможността за осъществяване на съдебен контрол. Според настоящата
инстанция, съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН,
а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено
достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата
си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а
приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на
установеното нарушение.
Предвид
изложеното, правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната
процедура е законосъобразно проведена.
Настоящата
инстанция споделя и извода, че описаното в АУАН и НП административно нарушение
е безспорно доказано. От представените по делото доказателства се установява,
че на посочената в АУАН и НП дата и час санкционираното лице, като работодател
е допуснало лицето Н. Н. С.до работа като „комплектовач“ в стопанисвания от
дружеството цех за битова техника, намиращ се в гр. Х., Източна индустриална
зона, преди да му е предоставил екземпляр от сключен трудов договор, подписан
от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП, което несъмнено представлява нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В чл.63, ал.2 от КТ е предвидено, че работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
Видно е от
цитираните разпоредби, че тези два документа (посочени в ал.1 на чл.63 от КТ)
следва да бъдат предоставени, преди допускане на работника или служителя до
работа. Т.е., за да е налице извършване на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ, е
достатъчно, преди допускането му до работа, на работника или служителя да не е
бил предоставен който и да е от двата документа по ал.1, като в случая това безспорно
е извършено от дружеството. Това е констатирано от контролните органи на
Дирекция „Инспекция по труда“ – град Хасково, а и не е спорно, видно включително
и от изложените в касационната жалба твърдения, че регистрацията на трудовия
договор била извършена по-късно, около два-три часа след проверката. От
представените по делото доказателства се установява, че нарушението е
констатирано при проверка на място в посочения обект на 21.10.2020г., както и
при проверката по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково.
Проверката е извършена от служители на посочената дирекция, които, съобразно
териториалната си компетентност, имат право да извършват такива. Констатираното
нарушение се потвърждава и от представената по делото декларация, попълнена
лично от Н. Н. С. и подписана от нея. В
декларацията същата е декларирала, че работи за „Мария Виктория“ от
20.10.2020г. на длъжност „керамика“, с работно време от 08.00 до 17.00 и няма
сключен трудов договор. Посочената декларация, наред с всички останали събрани
доказателства, води до извода, че е доказано извършването на нарушение по чл.63
ал.2 от КТ.
С оглед
изложеното, правилен и законосъобразен е извода на районния съд, че е налице
нарушение на нормата на чл.63 ал.2 от КТ. При това положение, настоящият състав
намира, че в случая законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.
Неоснователни са
твърденията за маловажност на нарушението. С оглед правната му квалификация,
процесното нарушение попада в нормативно изброените деяния, които по силата на
закона не могат да бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и
2.
Наложената в
случая имуществена санкция е правилно определена от АНО в минималния предвиден
в разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ размер.
Предвид
изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, и като такова следва да бъде оставено в
сила.
С оглед крайния
извод за неоснователност на касационната жалба, то следва да бъде уважено
искането за присъждане на разноски, направено в с. з. от представляващия
ответната страна, а именно: юрисконсултско възнаграждение в минималния
предвиден размер от 80.00 лева, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН,
във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260143/14.06.2021г., постановено по АНД №399/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА „Мария Виктория“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „К.М.Луиза“ 16, ЕИК: ….., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Хасково направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.